Отговорът "Когато сме готови", който финансовият министър Владислав Горанов даде на въпроса в какви срокове ще подадем документи за влизане във валутно-обменния механизъм за приемане на еврото ERM II и в Банковия съюз на ЕС, прозвуча доста озадачаващо. Не сме готови или чакаме какво? Годо?

Пространното обяснение, което финансовият министър даде след това на пресконференцията в Министерския съвет, остави обезпокоителното впечатление, че що се отнася до ERM II около влизането ни там явно има доста неясноти. А нека припомним, че именно влизането ни във валутно-обменния механизъм за приемане на еврото е стратегическата цел, а участието ни в Банковия съюз бе само наложено ни условие, което приехме, за да имаме шанс да бъдем приети в ERM II. Влизането ни в Банковия съюз, без едновременно с това да бъдем приети във валутно-обменния механизъм, е не само безсмислено и унизително, но и опасно.

Какво каза финансовия министър за процедурите и механизмите за кандидатстване за Банковия съюз и за ERM II:

"Имаме ясно разписан график с Европейската централна банка по отношение на решението и оценката й за положително становище за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ по отношение на банковия надзор. Ако операцията за капитализация на ПИБ приключи успешно, очакваме през юли месец да имаме положително решение на ЕЦБ за приемането на България в Банковия съюз. За установяване на тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ документите са подадени отдавна. Благодарение на тях стартираха всички онези инициативи на ЕЦБ, които да й позволят да установи дали банковата ни система и БНБ са готови за това тясно сътрудничество.

Когато установим това тясно сътрудничество и влезем в Банковия съюз, можем да докладваме пред нашите партньори от Еврогрупата, че едно от изискванията България да влезе в банковия съюз е изпълнено. В момента, в който докладваме изпълнението на това условие, ние смятаме, а подобно е и експертното становище на колегите от Европейската комисия, въпреки че ще минем през оценка, е, че България е изпълнила всички критерии, заложени в писмото за намерения до Еврогрупата от 12 юли 2018-а. И това ни дава основание да претендираме за влизане в ERM II, което отново става по преценка на държавите от Еврогрупата (страните от Еврозоната и Дания), ЕЦБ и Европейската комисия. Ние ще подадем заявление за участие в ERM II, когато имаме оценка и увереност, че всички ангажименти от наша страна са изпълнени".

И сега какво излиза? Че първо трябва да влезем в Банковия съюз, а едва след това ще кандидатстваме да ни приемат в ERM II, но само ако имаме увереност, че ще ни приемат. А ако нямаме такава увереност или кандидатстваме, но не ни приемат, тогава какво? Стоим в Банковия съюз с всичките му там ангажименти и плащания - за фонд за преструктуриране, за такси за банков надзор и за какво ли още не, а не влизаме в ERM II. С други думи проваляме се в изпълнението на стратегическата си цел, заради която сме се съгласили на компромис. При това управляващите ще нарушат даденото през лятото на 2018-а и неколкократно потвърждавано обещание, че влизането ни в Банковия съюз и в ERM II ще стане едновременно, едва ли не в един ден. А участието в Банковия съюз е безсмислено и дори вредно без влизането ни в ERM II.

И за да не се стига до подобно унизително състояние на държавата, е добре да се намеси Народното събрание, така както го направи, когато имаше съмнения дали няма опасност при влизането и престоя ни в ERM II няма да има промяна на фиксирания валутен курс на лева към еврото. Тогава Народното събрание прие решение, което е със силата на закон, че България влиза и участва в ERM II само при сегашния фиксиран курс на лева към еврото.

В сегашния случай с Банковия съюз и ERM II Народното събрание може отново да гласува решение, според което например, ако България не бъде приета в ERM II до 6 месеца след влизането в Банковия съюз, тя предприема процедурата, предвидена в европейските закони (такава има и е ясно разписана) за напускане на Банковия съюз. Така ще е ясно, че Банковият съюз без ERM II е не успех, а провал. При това грандиозен.