Още миналата година стана ясно, че предишното правителство обмисля увеличаване на максималния осигурителен доход до 3200 лева. Планираното повишение е свързано с увеличаване на пенсиите тази година. Ако промяната бъде приета от Народното събрание, най-високата пенсия у нас вече няма да е с таван от 1200, а от 1440 лева. Днес вдигането на максималния осигурителен доход отново е на дневен ред.

Увеличението на максималния осигурителен праг реално ще прехвърли милиони левове от стотици хиляди работещи хора към пенсионерите. Това е схема, която се прилага в много европейски държави, особено в по-социалните.

Служебното правителство предлага два варианта за повишаването на пенсиите. Според първия може да се приложи преизчисляване на пенсиите с осигурителен доход - от 2018-а или 2019-а година. Средствата, необходими при този вариант, са около 3 милиарда лева. Вторият вариант е за увеличение в зависимост от приноса, който има всеки един пенсионер в осигуряването - трудовият стаж и коефициентът, с който се умножава всяка година осигурителен стаж. Това ще струва на държавата около 140 милиона лева на месец. С увеличаването на приноса на осигурителния стаж нарастването на пенсиите ще е средно със 17%.

За първи път средният осигурителен доход надхвърли 1000 лева

За първи път средният осигурителен доход надхвърли 1000 лева

Средномесечният осигурителен доход за периода от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г. е 969,47 лева

Днес в писмо до медиите, до служебния министър на труда и социалната политика Гълъб Донев и до финансовия министър Асен Василев представителите на софтуерния бизнес у нас - БАСКОМ, обявиха, че са твърдо против.

Според софтуерния сектор вдигането на максималния осигурителен доход е "необосновано и без анализ и оценка както на текущата бизнес среда, така и на очакваните последствия". Според БАСКОМ това е прибягване до най-лесното, но неустойчиво решение - "посягане върху доходите на заетите в софтуерния бизнес, който оперира изцяло на светло, при прозрачни условия и високи етични стандарти".

От БАСКОМ коментират, че са чат от най-иновативните, жизнеспособни и конкурентоспособни в глобален мащаб компании на българската икономика.

Към днешна дата в сектора са заети над 34 000 висококвалифицирани специалисти. Компаниите, в които тези специалисти работят и създават своя интелектуален продукт допринасят към бюджета с над 4 % от БВП и заплащат едни от най-високите осигуровки и данъци в България (един зает в сектора генерира за бюджета повече от 22 400 лв. под формата на данъци и осигуровки, което е три пъти повече от средното за страната).

Средната месечна заплата в софтуерните компании у нас премина 3 000 лева

Средната месечна заплата в софтуерните компании у нас премина 3 000 лева

Работещите в софтуерната индустрия у нас са с много по-висок стандарт на живот от тези във Великобритания

От БАСКОМ предлагат диалог с Министерство на труда и социалната политика, фокусиран върху следните приоритети:

         1.Анализ на структурата на заетите в сегмента на високите доходи

Анализ на съществуващите политики за привличане и задържане на повече висококвалифицирани служители в секторите с висока добавена стойност. Сериозен обществен дебат как повече сектори да тръгнат по доказано успешния път на българската софтуерна индустрия. Предложения за увеличаване базата на заплащащите обоснован максимален осигурителен доход, вместо постъпателно свиване на този сегмент и съмнителен финален финансов резултат.

         2.Предложения за свиване на сивия сектор, който доминира в множество браншове

Това, разбира се, може да стане с политическо и икономическо желание.

        3.Предложения за това как нивата на осигуряване в България да са адекватни на услугата, която се получава в замяна

Например огромната част от софтуерните компании са въвели допълнително медицинско осигуряване и не ползват полагащите им се държавни пакети. Същото е и с бъдещите пенсии.

       4.Разработване и въведждане на механизъм за стимулиране на развитие на високо-технологични фирми и стартъпи

Това може да стане чрез привличане на водещи специалисти, като за целта се разработи пакет от данъчни облекчения, включително диференциран подход за намаляване (или освобождаване за известен период) на осигуровки и данък общ доход.

Към момента се подготвят разчети, за да се види колко допълнително ще са приходите, реализирани в бюджета на ДОО, при увеличаване на максималния осигурителен доход. Дадени са варианти и с 3300 и с 3600 лева, но политическото решение теъпрва предстои.