2018 година е поредната рекордна година за компаниите от софтуерната индустрия в България. Това показват данни от проучването "Барометър 2019" за състоянието на бранша у нас, изготвено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
На пресконференция в Българската телеграфна агенция (БТА) Георги Захариев, член на Управителния съвет на асоциацията, обясни, че спрямо прогнозните данни за 2019 година за първи път се очаква средната брутна работна заплата в сектора да надмине 3 000 лева. Прогнозата е за възнаграждение от 3 028 лева. Това е повече от 3,5 пъти повече от средната работна заплата в страната.
Приходите в индустрията също са рекордни. Спрямо 2017 година за 2018 година се регистрира ръст от 23% при приходите, което се равнява на 600 милиона лева. За първи път приходите в бранша минават 3 милиарда лева - 3 121 милиарда лева. Очакванията за 2019 година са за още по-голямо увеличение - около 750 милиона лева.
Според данните на БАСКОМ огромна част от приходите идват от експертни дейности - близо 2 милиарда лева от износ на услуги и интелектуален продукт.
Като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната приходите от софтуерната индустрия в България са на границата на 3%. "За индустрия с 30 000 служители това няма аналог в националната икономика", каза Захариев.
Относно работните места в бранша експертът обясни, че се наблюдава ръст от 9% за 2018 година. В сектора работят около 30 000 души, като тук е важно да се обясни, че става въпрос за заетите само в софтуерната индустрия, защото такива специалисти вече се търсят в почти всички сектори. Липсата на кадри остава основен проблем пред бранша.
Според анализа работещите в софтуерната индустрия в България имат много по-висок финансов стандарт на живот от тези във Великобритания например.
Данните за паритета на покупателната способност са изготвени спрямо положението на индустрията във Великобритания и Германия, предвид това, че тези страни са най-често избирани за работа от родните ИТ специалисти.
"Резултатите отново са положителни, дори много по-добри от миналата година. В сравнение с Великобритания, български служител, работещ в софтуерната индустрия, има много по-висок финансов стандарт от програмист във Великобритания. Разликата е между 36 000 паунда във Великобритания и 53 000 паунда в България. Не толкова драстична е разликата с Германия - там сме горе-долу на едно и също ниво - 55 000 евро годишно за България срещу 53 000 евро за Германия. Тоест икономическата имиграция не би трябвало да е фактор за хората, които работят в нашата софтуерна индустрия", заяви Захариев.
Прогнозите за 2019 година - всички компании в индустрията очакват ръст. Това обаче до голяма степен зависи от работната ръка, която е дефицитна. Според Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ, през 2019 година се очаква ръст на приходите с около 22%, а на кадрите - с около 12%. Индустрията представлява от порядъка на 3,4 - 3,6% от БВП на държавата. "Нашата индустрия расте в пъти по-бързо средно от икономиката ни и има нужда от спешни мерки, за да задоволи растящата нужда от кадри", каза той.
Спрямо прогнозата само след 5 години ИТ индустрията у нас ще има приходи от порядъка на 10 милиарда лева, или 8% от БВП на страната. Очаква се тогава заетостта да бъде двойна - около 60 000 души, като ръстът ще бъде с около 6 000 кадри годишно.
Специалистът предостави и изготвена от асоциацията пътна парка, очертаваща седем причини за оптимизъм в индустрията:
- Дигитализацията на много други ключови индустрии освен софтуерната оказва влияние, защото има все по-голяма нужда от увеличение;
- Наличност на много ИТ образователни инициативи - предимно частни, но и държавни;
- Завръщане на ИТ кадри от чужбина - в България възнагражденията са конкурентни и служителите могат да живеят много по-добре, отколкото в други западни държави;
- Раздвижване на регионалните центрове - ако преди сферата е била почти изцяло съсредоточена в София, то сега вече индустрията процъфтява и в други големи градове като Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и други;
- Аутсорс дестинация номер 1 - тази цел вече е постигната и страната ни вече забелязва дългосрочните отражения на това върху икономиката. Това обаче допълнително засилва необходимостта от нови ИТ екипи;
- Работеща екосистема за рисков капитал - с частни и европейски фондове, които дават гориво за развитие на местни инициативи;
- Преквалификационни компании.
Председателят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров обобщи, че данните са повече от добри. Според него обаче проблемът с работните места, който е ключов за индустрията, е по-фундаментален. По думите му вече са минали 30 години от 10 ноември - 30 години, в които България се опитва да достигне Запада, а софтуерната индустрия в България не само го е достигнала, но и го е надминала. Трябва и другите индустрии да последват този пример, а "единственият начин това да стане е ако нашата индустрия продължи да расте със същите темпове, тъй като ако икономиката на държавата расте с 3%, а ние с 23% всяка година, какво би станало ако ние не сме 30 000 души, а 100 000. Тогава ние ще растем и цялата икономика на България ще расте по начин, по който би могла да настигне държавите, с които се сравняваме", каза Димитров, като допълни, че по този начин децата на България ще спрат също така да търсят реализация в чужбина, а ще остават на родна земя.
USD
CHF
EUR
GBP
