Днес Народното събрание избра с 115 гласа "За" и без нито един глас "Против" и "Въздържал се" Радослав Миленков за подуправител на БНБ, отговарящ за управление "Банков надзор" на БНБ. Веднага след това депутатите гласуваха с пълно мнозинство оставката на Димитър Костов от поста подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор.
Процедурата по гласуването мина бързо, като депутатите не намериха за нужно да задават въпроси на присъстващите в залата управител на БНБ Димитър Радев и на номинирания от него Радослав Миленков или пък да правят коментари по кандидатурата.
Димитър Радев накратко представи кандидата, а председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова запозна депутатите с доклада на комисията от изслушването на Радослав Миленков. Тя акцентира върху някои основни моменти в неговото експозе пред комисията преди два дни.
Първият приоритет в бъдещата работа на Миленков като подуправител ще бъде доизграждане на правната рамка за работа на банковия надзор в рамките на дейността, която му предстои, ако България бъде приета в Банковия съюз на ЕС по механизма за тясно сътрудничество. Както Миленков подчерта пред комисията, по-голямата част от работата в тази насока е свършена с приемането в края на миналата година на промени в Закона за БНБ и в Закона за кредитните институции, които дават правна възможност на ЕЦБ да извърши преглед на качеството на активите на банки у нас и при необходимост да им отправи надзорни препоръки и/или да им наложи надзорни мерки.
Тези промени ангажираха БНБ да проследи за изпълнението на тези препоръки и мерки. С промените в законите се даде възможност на ЕЦБ, след като страната ни стане член на Банковия съюз да получи и ефективно да упражнява пълна надзорна власт над Българските бани според правилата, по които тя работи. В този случай БНБ ще съсредоточи надзора си върху банките, които не са под прекия контрол на ЕЦБ, но във всички случай ще действията й ще са напълно подвластни на ЕЦБ.
Пред депутатите в комисията Миленков уточни, че предстои да бъде извършен преглед и при необходимост да бъдат направени корекции в наредбите и указанията, засягащи функциите на банковия надзор, така че те напълно да съответстват на вътрешните правила и изисквания на ЕЦБ за приложимите надзорни критерии.
Вторият приоритет е свързан с необходимостта от пълна синхронизация на работата на българския банков надзор с този на ЕЦБ, ако страната ни бъде приета в банковия съюз. Става дума за ефективна организация на сътрудничество с ЕЦБ при формирането и работата на надзорни колегии и надзорни екипи в това число и за инспекции на място. Към тази сфера се отнася и бъдещата нужда от преструктуриране на надзорните дейности и планове на БНБ които да се фокусират към банките, които няма да са под прекия контрол на ЕЦБ. Съвместната работа с ЕЦБ ще изисква и нова структура на валидиране на статистическите данни за надзорна отчетност, които ще бъдат подавани към ЕЦБ, както и координация с ЕЦБ при развитието на информационните системи обслужващи надзора.
Третия приоритет е свързан със създаването не всички необходими условия за успешното (като процедури) провеждане на прегледа на качеството на активите на шестте банки у нас от ЕЦБ и на последващите го стрес трестове.
Извън тези ангажименти свързани с кандидатурата на България за влизане в Банковия съюз и е в ERM II, Миленков декларира, че като подуправител основната му задача ще бъде с действията си банковия надзор да поддържа стабилността на банковата система, като намалява или предотвратява системните рискове, които могат да възникнат от дейността на самите кредитни институции. Другата задача ще е да се идентифицират и по възможност да се ограничат проявленията и ефектите на макроикономически фактори, застрашаващи тази стабилност.
Миленков подчерта, че в този контекст водещи в дейността на банковия надзор ще са оценката на уязвимостта на всяка една банка от рисковете на средата в която работи. Ще бъде засилено вниманието върху рисковете произтичащи от качеството и структурата на кредитния портфейл, най-вече свързаност, концентрация, големи вземания (експозиции) по балансови (кредити и облигации) и задбалансови (гаранции и поръчителства) ангажименти, както и върху правилното класифициране на активите на банките съобразно качеството на тяхното обслужване и риска на отделните длъжници.
Специално внимание ще бъде обърнато и на повишаването на ефективността на дистанционния надзор и на надзора за прилагане на мерките срещу изпиране на пари.