"Няма да позволим да ни бъдат извивани ръцете с лобиране, с медиен и политически натиск. Няма как да кажем "да", преди да сме видели устойчиви механизми за изкореняване на изопачения разказ и преднамереното отношение към България, преди да сме убедени, че нашата съседка няма да гради своята идентичност върху кражбата на българската история".
Това заяви президентът Румен Радев в Брюксел пред журналисти преди заседанието на Европейския съвет. Повод за думите му е българското вето към РС. Македония.
По думите му "време е да се разбере от всички, че единствено от ангажирането и резултатите в диалога с България зависи ускоряването на европейската перспектива за нашата най-близка страна".
България отхвърли натиска за обвързване на началото на преговорите за членство в ЕС на Република Северна Македония с календарен график и срокове, съобщиха и от Администрацията на президента.
Време е да излезем от фамилиарната дипломация пред камерите и да се фокусираме върху прагматичните решения с Република Северна Македония, заяви Румен Радев преди заседанието на Европейския съвет.
По думите на президента на предишното заседание на Европейския съвет през месец май България е била в изолация, сочена с пръст и обвинявана за блокирането на преговорите с Република Северна Македония и Албания.
Служебното правителство положи огромни усилия да навакса годините, в които нашите партньори така и не успяха да чуят смислена, аргументирана българска позиция на високо ниво, каза Радев в Брюксел.
Въпреки неимоверния натиск от европейските партньори именно на днешния Европейски съвет да се даде ход на преговорите за членство на Република Северна Македония, в последния момент тази точка е отпаднала от дневния ред на заседанието, изтъкна държавният глава.
Румен Радев припомни също така, че е провел множество лични срещи и разговори както с представителите на европейските институции - Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, така и с президенти, премиери и министри на външните работи на редица страни.
"Вярвам, че те разбраха, че упреците към България са неоснователни, че имаме ясна позиция за намиране на изход от този проблем и че държим на надеждни гаранции, на устойчиви и необратими резултати в двустранните отношения", каза Радев. Той призова да се излезе от фамилиарната дипломация пред камерите и страните ни да се фокусират върху прагматични решения в диалога между България и Република Северна Македония.
Независимо от международния натиск за този месец и половина България доказа, че е отговорен член на Европейския съюз и няма да допусне внасянето на нови проблеми в него.
"Нека не бъдем наивни. Сега успяхме не само да отложим тази точка от дневния ред на Европейския съвет, но и да отхвърлим натиска за обвързване на началото на преговори за членство на Република Северна Македония с календарен график и срокове", каза Румен Радев. Той очаква, че натискът в тази насока ще продължава, но България вече е показала, че е открита за конструктивни разговори и че може да инициира диалог и на най-високо ниво.
"Няма и да позволим да ни бъдат извивани ръцете с лобиране, с медиен и политически натиск", каза Румен Радев.
Той открои позицията на България, която държи политиката на разширяване на ЕС да се основава на зачитането на Копенхагенските критерии за членство. "Не можем да подминем дискриминацията на граждани в нашата съседка само заради тяхното самоопределяне като българи, което в разрез с европейските ценности и принципи и няма как да кажем "да", преди да сме видели устойчиви механизми за изкореняване на изопачения разказ и преднамереното отношение към България от учебниците, музеите, паметниците до медиите и държавната политика", допълни държавният глава.
Припомняме, на 11 юни 2021 г. след последната среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси с Република Северна Македония, председателят й от българска страна проф. Ангел Димитров обяви пореден провал. "Последните часове показаха, че трудно можем да постигнем разбирателство за текст за Гоце Делчев", заяви Ангел Димитров.
На предишното заседание на комисията е била блокирана и една забележка на българските историци за учебниците в РСМ, в което се третирало времето и личността на цар Самуил. Според Ангел Димитров подходът на македонските историци е манифест на нежеланието да се промени каквото и да било в интерпретацията на миналото.
Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г. и имаше за цел да изглади противоречията между двете страни за общата история. Още през 2019 година тогавашния вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов предупреди, че разговорите зациклят, но и че компромис не може да се направи.
Като цяло негативните констатации за провал се повтарят след всяка една от срещите, като разговорите бяха прекъснати преди изборите в Република Северна Македония, състояли се миналата година. Едновременно с това от страна и на управляващи, и на опозиция в Северна Македония бяха изказани редица надежди след смяната на властта у нас да настъпи обрат в позицията ни и ветото, наложено от България, върху преговорната рамка за еврочленство на РСМ и Албания да падне.
Паралелно с това опитите за влияние от страна на редица страни членки на ЕС се увеличават, като за започване на прегоровите се изказа и германският външен министър Хайко Маас на виртуална среща на външния министър на Берлинския процес.
Миналата седмица на двудневно посещение у нас бе и министър-председателя на Албания Еди Рама.
ventzislav-stefanov
на 24.06.2021 в 16:56:30 #1А върху каква история да гради идентичност една народност, която никога не е имала държавност ? Върху Александър Македонски ли, или върху римските войни с македонците ? Та те просто нямат избор освен да споделят историята с България т.е. да обосноват някакси, че имат поне някаква самобитна, относително самостоятелна история дори в рамките на Първата и Втората Българска държава и особено на Отоманската империя. При това тази същата народност се топи защото броят на аобанското население по тези земи устоячиво се увеличава. Затова "деленето" на историята не е формулата, по която следва да се изгражда политическото поведение на България и да предопределя политическото и решение относно приемането на Република Северна Македония (РСМ ) в ЕС. Встъпвайки в ЕС РСМ приема безусловен отказ от всякакви териториални и етнически претенции към съседите си т.е. от това, което би могло да бъде опасно за териториалната цялост и етническото единство на България. Очевидно е, че политиците ни се страхуват именно от това - от възникването на подобна на ДПС " Македонска партия " и последващи териториални претенции върху Пиринска Македония с цел количествено нарастване на македонската народност с цел обоснованото и превръщане в пълноценна нация. Затова си струва да се концентрират върху системата от гаранции, които България трябва да получи, че това няма да се случи, а не да водят безконечни и по същество безполезни исторически спорове.