На 16 октомври единственият в България атракцион от световен мащаб Софияленд затваря врати. 35-те декара ще променят статута си и върху терена ще се строят луксозни жилищни блокове.  

Шефът на СДС в София и общински съветник Борислав Бориславов поиска прокуратурата да провери сделката с отдаването на терена в местността Погребите през 1999 г.

Идеята е държавното обвинение да ревизира историята, за да стане ясно дали още тогава столичният парламент не е дал умишлено терена с презумпцията, че един ден ще фалира, информира в."Стандарт".

Прокуратурата обаче не може да открие далавера при предоставянето на терена от общинския съвет за създаване на атракциона. Не може и да се установи, че е бил заложен умишлен фалит на проекта.

Според документите на Столичния общински съвет парцелът е даден на 22 декември 1999 г. Според документацията столичният парламент не е разглеждал финансовите параметри на бъдещия проект, чиято отговорност се носи от частната фирма, която го изгражда и стопанисва.

При това проектобюджетът на парка е напълно осъществим при първоначалните намерения. Според него на месец "Софияленд" е трябвало да печели само от билети максимално по 3,3 млн. лв

Според проекта в атракциона през месец август е трябвало да се забавляват 304 969 души, или по 10 000 на ден. Най-ниските приходи са заложени през февруари - 988 563 лв. или по 3200 души дневно.

Всички сметки са правени при целогодишна експлоатация на комплекса. Планираният паркинг с около 500 места е трябвало да даде възможност на 1500-2000 едновременно да влязат в атракциона.

Много малка част обаче от първоначалната идея е осъществена на практика. Последващите собственици от близката до собствениците на Първа инвестиционна банка британска фирма "Комплийд ентъртейнмънт лимитид" вдигат драстично цените, отдават под наем всички заведения, вместо сами да ги управляват.

Заради факта, че имотът вече е частен, на практика единствената спирачка пред идеята 35-те декара да променят статута си и да приютят луксозни жилищни блокове са кметът на район "Лозенец" Любомил Иванов и главният му архитект.