Година след водния ад в Мизия хората не вярват, че причината за наводнението са валежите. Според експертизата не язовирите, а валежите са причина за наводнението. Затова то не е могло да бъде избегнато.

Нова телевизия показа какви са емоциите сред пострадалите точно една година след наводнението на 2 август 2014 г. Страх, болка и гняв са се настанили в Мизия, които доминират и към днешна дата.

Кметът на Мизия Виолин Крушовенски изтъкна, че от първия ден на наводненията всички държавни институции- пожарна безопасност, полиция и жандармерия, оказали помощ в едно с доброволците. Междуведомствената комисия за бедствия и аварии към Министерския съвет отпуснала средства за възстановяване на публичната инфраструктура. Ремонтирано било едно от общежитията на училището. Там са настанени 14 семейства. Изградено било и фургонно селище, където да се настанят пострадалите.

"Очакваме в аванс Междуведомствената комисия да отпусне и средства за възстановяване на къщите", заяви Крушовенски. Размерът на помощта обаче зависи от размера на данъчните оценки, които са малки. Затова кметът на Мизия е на мнение, че парите няма да са достатъчни за възстановяването на домовете на хората.

Пострадалите споделиха, че не вярват дъждовете да са причина за наводнението. Днес сълзите са заменени с гняв. Като пълен ад описа изминалата година една от жените. Имала две къщи, но едната се сринала, а другата подлежи на ремонт. Сега жената живее при децата си в Шумен.

30 години съм се трудила да направя нещо и накрая оставам на улицата, споделя с болка тя.

Друг пострадал от бедствието сподели , че е продал част от земята си, за да купи една стая, където да живеят. Мъжът сподели, че се чувства излъган във всяко отношение.

"Държавата отпусна 5 млн. лв. за един стадион, а можеха да бъдат раздадени на хората в Мизия", гневи се пострадалият жител.

Оказва се, че година по-късно хората се сблъскват и с други неволи.

"Живеем във фургон - 45 градуса е на обяд в 2-3 часа", сподели възрастен мъж и призова депутатите да отидат в Мизия, за да видят как хората живеят. Хората в Мизия се чувстват забравени, затова констатират, че "няма държава".