И след поредната размяна на ракетни удари между Израел и Иран, Близкият Изток все още не е в пламъците на пълномащабен конфликт между двете страни. Последната акция на ВВС на еврейската държава от 25-26 октомври обаче демонстрира нагледно, че в Техеран имат какво да се притесняват.
Даже не говорим толкова за самите щети от израелските удари - за които се смята, че са извадили от строя важен за ракетната индустрия на Иран завод и няколко от ПВО радарите, пазещи столицата. По-смущаващото всъщност са посланията, които самите иранци разпространяваха в дните преди атаката. Главен акцент в тях беше информацията, че изтребителите F-14 са в постоянно бойно дежурство в очакване на израелски удар.
F-14. Tomcat. Самолетът от Top Gun. Доставен през 1974 г. и летящ днес само и единствено над Иран. Това явно е най-мощният изтребител на ислямската република.
Тя има сериозни проблеми с качеството на своя авиопарк, като според местни, израелски, турски и руски източници решението може да дойде откъм Москва.
Бодра смяна
Рускоезичният Telegram акаунт Mezuzah, за който се твърди, че е базиран в Израел, написа, че Иран е получил лиценз за местно производство на изтребители Су-30 и Су-35. Първият е двуместен и предназначен за изпълнението на широк кръг от задачи срещу земни и въздушни цели, като може да се дозарежда във въздуха. Високоманевреният Су-35 се смята за един от най-добрите изтребители от четвърто поколение в света, като притежава и мощен радар.
Твърди се, че споразумението е за между 48 и 72 бройки от този модел, като все още се уточнява и колко Су-30 ще излязат от иранските самолетостроителни заводи. В свой материал по темата Defense Express отбелязва, че, ако се запази установената до момента практика с производството на Су-30 зад граница, Русия ще изпраща готови за сглобяване "китове" (подсистеми и части).
Според онлайн изданието Army Recognition вероятно информацията се базира на договорености, постигнати по време на форума на БРИКС в Казан по-рано през този месец и може да се разглеждат като следваща стъпка след доставките на ирански дронове и ракети, с които руските сили обстрелват Украйна.
Защо е важно?
Иранските военновъздушни сили представляват един доста еклектичен микс от съветска, руска, американска, китайска и френска техника. Едни от най-многочислените бойни самолети са "ветераните" от Виетнамската война F-4 Phantom II и F-5 Tiger II. Освен тях има китайски копия на МиГ-21 и френски многофункционални Mirage F-1, а най-мощните изтребители са доставените през 1991 г. МиГ-29 и вече споменатите 50-годишни F-14.
Местната авиоиндустрия се опитва не само да поддържа този истински "зоопарк" в летателна годност, но и да го модернизира - чрез интеграция на китайски и ирански радарни навигационни, комуникационни и оръжейни системи, но това е крайно недостатъчно за амбициите на режима в Техеран. Има и новопроизведени изтребители, но те отново стъпват на платформата на стария американски Tiger II и определено пилотите им биха почувствали трудности при среща с израелски F-35.
Затова и от години Иран се интересува от руските Су-35. Появи се и златен шанс за такава сделка, след като през пролетта на 2021 г. поръчка от 24 самолета за Египет пропадна заради западните санкции - а самолетите вече бяха произведени. Съдбата на тези машини обаче продължава да е неясна. На няколко пъти - последно през април, от Техеран официално отричат да са ги получили.
Според персийската редакция на Euronews проблемът отново е свързан със санкциите - затруднено е плащането за изтребителите. Междувременно обаче Иран показа друга своя придобивка - учебно-бойните Як-130, които в Русия се използват именно за приучаване към Су-35, тъй като могат да симулират поведението в полет на предварително зададена машина.
Ако сега самолетите дойдат на части, но пък с технологично ноу-хау, това ще даде тласък на иранската авиопромишленост - ще отвори много нови работни места и ще намали зависимостта от външни доставки, пише руският портал Avia Pro.
Голямото "Но"
Модернизацията на иранската военна авиация изглежда сигурна, но тя няма как толкова лесно да промени баланса на силите в Близкия Изток. На първо място, не е ясно дали в момента Русия (която загуби немалко Су-35 над Украйна) е готова да предостави готови самолети или монтажни комплекти за такива. Не е ясно и дали цялата елементна база около машините може да функционира в условията на много трудни доставки на западни компоненти.
Освен това, иранските предприятия от авиационни сектор нямат опит с толкова сложна и съвременна платформа като Су-35. Самият факт, че все още надграждат върху F-5 е показателен. Така ще мине доста време, преди в ислямската република да станат в състояние да произвеждат нови самолети без "китове" от Русия.
Следващият важен момент са уменията на пилотите и наземния персонал. Те нямат опит в съвременен конфликт и потенцално ще им се наложи да се изправят срещу авиация, която на всеки няколко години поразява "сърцето" на някой от близкоизточните си врагове - без значение с колко модерна (руска) защита е оборудван той.
При всяко положение обаче самият жест на Москва да даде на Техеран най-модерния си масов изтребител няма да остане незабелязан. Включително - в Тел Авив.
USD
CHF
EUR
GBP
