Мартин Варшавски е един от повече от 12 000 мултимилионери, живеещи в Испания, които бяха засегнати от данък "солидарност" в края на 2022 г.
Социалистическото правителство на Педро Санчес въведе временен данък от 1,7% върху гражданите, чието нетно богатство надхвърля 3 милиона евро (2,6 милиона британски лири), нараствайки до 3,5% за тези със стойност 10 милиона евро или повече.
Роденият в Аржентина Варшавски, който е основал пет компании за милиарди долари, обхващащи телекомуникациите и възобновяемата енергия, беше засегнат от значителна данъчна сметка.
"Почувствах се измамен", казва той.
64-годишният мъж, който сега управлява мрежа от клиники за плодовитост в Северна Америка, казва, че оттогава мисли да напусне Мадрид.
"Отидох да посетя Португалия, Италия, а също и Флорида, където живеех", казва Варшавски.
Източник: iStock
"Това, което е особено възмутително в моя случай, е, че сега правя всичките си пари в САЩ. Така че Испания прави всички тези пари от мен. Така че имам всички стимули на света да се преместя и ще го направя.", коментира той пред финансовото издание The Telegraph.
Някои вече си отидоха. С този данък, Испания набра едва 632 милиона евро през 2022 г., което представлява 0,1% от платеното от всички данъкоплатци в Испания.
Въпреки сравнително ниската доходност, профсъюзите на лейбъристите вече призовават правителството на Обединеното кралство да последва примера им. Tax Justice Network твърди, че £24 милиарда годишно могат да бъдат събрани от Обединеното кралство, ако копира модела на Испания.
Шарън Греъм, лидерът на Unite, призова Рейчъл Рийвс, канцлерът, да обяви данък от 1% върху най-богатите 1% във Великобритания. "Време е за данък богатство на свръхбогатите и данък върху свръхпечалбите. Нямаме нужда от повече извинения за фискална отговорност или разговори за създаване на богатство", каза Греъм миналия месец.
Г-20 също така проучва планове за глобален минимален данък върху 3000-те милиардери в света.
Акцията се води от Габриел Зукман, данъчният гуру зад предложението на американския сенатор Елизабет Уорън за такса от 2% върху най-богатите в света. Той твърди, че може да отключи $250 милиарда (£189 милиарда) годишно.
Въпросът обаче остава много спорен и приходите обикновено са разочароващи.
Естер Вила, адвокат в Osborne Clarke в Барселона, казва, че налогът е имал смразяващ ефект върху предприемачите в Испания.
"Първоначалният отговор на много от моите клиенти беше чувството, че са наказани за това, че са успели." Но тя също така отбелязва, че първоначалните приходи са били разочароващи.
"Когато беше приет данъкът за солидарност, правителството направи голяма сделка с това, което очакваше да събере, но събраното през 2023 г. е по-малко от половината от очакваното", добавя Вила.
Все пак Вила казва, че една от причините за постъпването на приходи през първата година е, че хората са имали много малко време за планиране, преди да бъдат ударени с първата си сметка.
Но тя казва, че това едва ли ще се повтори.
"Обратната връзка от клиентите предполага, че те са наясно с нещата, които трябва да направят по отношение на това как да структурират активите си, за да са сигурни, че въздействието е възможно най-слабо."
Източник: iStock
Заедно със съществуващия данък върху богатството в Испания, страната събра 1,9 милиарда евро от различни такси през 2022 г.
Въпреки че цифрата не е за присмех, тя също е еквивалентна на това да накарате всички испански милионери с 1,2 милиона долара да платят малко над 1500 евро всеки.
Междувременно броят на страните, които налагат данък богатство, намаля. Преди малко повече от три десетилетия, през 1990 г., 12 страни имаха такъв. Днес са останали само Норвегия, Испания и Швейцария и събираните сресдтва в тези страни са ниски, докато възпиращите фактори са високи.
Еманюел Макрон се отказа от данъка върху богатството на Франция преди малко повече от пет години след изселването на милиардери към дестинации, включително Обединеното кралство.
Според ОИСР държавите са се отказали от тях, защото струват твърде скъпо за администриране, изкривяват инвестиционните решения и наказват хората, които са богати на активи, но са бедни на пари. Хората, към които е предназначена, също могат да напуснат, ако искат.
Накратко, данъците върху богатството всъщност не събират много пари.
Най-близо Обединеното кралство до въвеждането на изричен данък върху богатството беше инфлационната стачка в средата на 70-те години, която доведе до масови стачни действия.
Денис Хийли, тогавашен канцлер на Лейбъристката партия, пише в мемоарите си: "Бяхме се ангажирали с данък богатство; но за пет години открих, че е невъзможно да изготвя проект, който да донесе достатъчно приходи, за да си струва административните разходи и политическите проблеми.
Крис Сангър, глобален ръководител на данъчната политика в EY, казва, че разходите за администриране на данък богатство не трябва да се подценяват.
"Проблемът е в механизма за изчисляване на богатството. Защото всяка година трябва да изчислявате стойността на актив, който не винаги има ясна и еднозначна цена", казва Сангер.
"Лесно е, ако се котират акции и дялове, но ако имате къща, която сте притежавали, колко се е увеличила стойността й? Ако това е картина, която стои на стената, повишила ли е стойността й?
"Разбира се, хората понякога правят това веднъж при смърт или за целите на данъка върху наследството, когато всъщност трябва да отидете и да получите оценка. Но да направиш това веднъж е много различно от това да го правиш всяка година за данък богатство.
Сангър казва, че това може да направи получаването на данъци върху богатството труден бизнес, докато основната предпоставка за данък върху богатството изпраща сигнал, че страните не са отворени за бизнес.
"Има теоретични ползи от налагането на данък върху богатството", добавя той. "Предизвикателството с едно е, че когато процентът става по-висок, той става все по-голям възпиращ фактор за хората да имат богатство. Това също е данък, който трябва да се събира.
Вила от Osborne Clarke признава, че данъчното заграбване на Испания досега не е довело милиардерите да напуснат Испания на тълпи.
"Няма изселване. Много хора приеха спокойно факта, че трябваше да е временно. Поради този факт, има голяма вероятност то да бъде запазено за 2024 г. и следващите години.
Въпреки всичките си оплаквания, Варшавски все още живее в Мадрид.
"Това е семейно нещо", казва той. "Децата ми все още са на училище тук и имат своите приятели и всичко тук. Трудно е, защото, разбира се, данъците не са единственото нещо. Имам седем деца: две живеят в Лондон, едно в Ню Йорк, а останалите четири в Мадрид.
Той обаче оставя възможностите си отворени. "Има проблем с възрастта. Не е същото нещо да обложиш с данък човек на 30, който има много повече години, за да прави пари, отколкото да обложиш с данък човек, който е на 70 и трябва да има спестявания", добавя Варшавски.
"Ако започнете да вземате 3,5% от парите им година след година, в крайна сметка ще имате много по-малко пари в момент от живота си, когато дори не можете да излезете и да спечелите повече. Така че е доста непривлекателно за всеки, който се е справил средно добре в живота, да остане в Испания."
Варшавски казва, че залага на смяна на администрацията, като в момента Санчес ръководи несигурно правителство на малцинството.
"Моята надежда тук е, че това ще бъде краткотрайно, както се нарича заглавието на данъка, и те ще се върнат към начина, по който нещата бяха преди", добавя той.
"Ако не, в крайна сметка ще се изнеса. Защото се стига до точка, в която на моите шейсет години няма смисъл да съм на място, където ми отнемат спестяванията.
"Жалко, защото Испания е прекрасна страна за живеене, но не и ако сте принудени да обеднявате година след година."
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на Apple на финансовите пазари.
iliev_72
на 16.09.2024 в 07:15:43 #1Това е като със санкциите ! Или прилагат всички или никой ! Ако всички държави в които се живее добре ги прилагат няма да има проблем !