Правителствата по света да отворят нов фронт в глобалното ограничаване на укриването на данъци, като наложат глобален минимален данък в размер на 2% върху милиардерите, обяви Данъчната обсерватория на ЕС, цитирана от Reuters. С новия данък могат да се събират по $250 милиарда годишно, срещу укриването на данъци.
Към днешна дата ефективният личен данък на милиардерите често е далеч по-малък от този, който плащат други данъкоплатци с много по-скромни средства, тъй като те могат да вложат богатството си във фиктивни компании, които ги предпазват от данък върху дохода, твърди нов доклад за глобалните данъчни укривания за 2024 година.
В случай, че бъде наложен нов данък, събраната от него сума ще бъде еквивалентна на едва 2% от богатството от близо $13 трилиона, притежавано от 2700 милиардери в света. Според проучването на Данъчната обсерватория на ЕС над 3000 милиардери по света използват фиктивни компании, за да избегнат данък върху доходите.
В своя доклад организацията споменава 499 европейски милиардери, 835 от Северна Америка, 838 от Източна Азия и още от други части на света, чието общо богатство достига до $12,9 милиарда. В момента всички те плаща близо $44 милиарда под формата на лични данъци. Личните данъци на милиардерите в САЩ се оценяват на близо 0,5%, като в същото време те са равни на 0 във Франция, която иначе е страна с високи данъци.
Източник: iStock
Данъчната организация е установила, че автоматизирането на обмена на информация между банките е довело до спад на укриването на данъци в офшорни зони с около три пъти за по-малко от 10 години. Въпреки това $1 трилион, или 35% от печалбите, отчетени от компаниите, се преместват в т.нар. "данъчни убежища".
Макар че координираният международен натиск за данъчно облагане на милиардерите може да отнеме години, експертите от ЕС посочват примера за успеха на правителствата във всичко друго, освен при прекратяването на банковата тайна и намаляването на възможностите за еждународни компании да прехвърлят печалби към страни с ниски данъци.
Нарастващото неравенство в богатството в някои страни подхранва призивите най-богатите граждани да поемат по-голяма част от данъчното бреме, тъй като публичните финанси се борят да се справят със застаряващото население, огромните нужди от финансиране за климатичния преход и наследения дълг от пандемията.