От началото на руската агресия спрямо Украйна и въпреки че театърът на военните действия се разиграва в Източна Европа, определено вниманието към страните от Балтика се увеличи. В Северна Европа ръководители на правителствата са четири жени, но те намериха ясни думи срещу президента в Кремъл и призовават за твърди действия от страна на ЕС и държавите от НАТО.

В скандинавските страни - и особено в балтийските държави, които бяха част от съветския блок - след руското нахлуване в Украйна цари страх: събуждат се спомени за времето зад Желязната завеса и нарастват опасенията, че руският президент Владимир Путин ще продължи да разширява фантазиите си за власт.

Балтика пита Европа, НАТО и света: Ние ли сме следващите?

Балтика пита Европа, НАТО и света: Ние ли сме следващите?

Латвия: Русия винаги измерва военната мощ, но и волята на страните да се бият, видят ли слабост, веднага се възползват

Явно обаче независимите държави не възнамеряват да се огънат пред агресията на Русия.

Тази седмица премиерите на Швеция и Финландия се появиха рамо до рамо пред камерите и заявиха намеренията си за членството във военния съюз НАТО. Въпреки всички заплахи от Москва, силните жени от Севера намират ясни думи срещу Путин и сподвижниците му в Кремъл.

Необходими са повече войски на НАТО по границите, повече изтребители, повече военни кораби, за да се даде знак на руския президент, че Западът е напълно сериозен в намеренията си - това настоява от седмици и естонският премиер и популяризира каузата си навсякъде, където може. Преди повече от година ръководителят на литовското правителство нарече спорния газопровод "Северен поток 2" "геополитическа лудост" и поиска проектът да бъде спрян, тъй като той само ще даде на Путин повече възможности за влияние върху Запада.

Der Standart излиза с материал за Сана Марин, Магдалена Андершон, Кая Калас и Ингрида Шимоните, четирите жени, които не спестиха думи за Путин и остават гласовете - аларми в Северна Европа срещу агресора в Кремъл.

Финландия

Снимка 471747

Източник: EPA/БГНЕС

Сана Марин никога не е харесвала това, че възрастта ѝ доминира в заглавията на вестниците. Но на 34 години Сана Марин е най-младият министър-председател в света и най-младият в историята на Финландия, когато встъпва в длъжност през 2019 г. В интервютата си тя признава, че фокусът върху личността и възрастта ѝ е поставил допълнителни трудности при решаването на съществени проблеми.

Отгледана от майка си и нейния партньор, Марин е първата в семейството си, която завършва висше образование. Там тя развива своето политическа култура и ревностно защитава тезите на младото поколение - равните права, климатичните промени и ролята на човешката цивилизация.

През 2019 г. е назначева за министър на транспорта в кабинета на социалдемократа Анти Рине, а само няколко месеца по-късно, след оставката на Рине, партията я назначава за министър-председател. Марин трябва да преведе страната си през пандемията, а сега тя е изправена пред следващото си предизвикателство - агресивната съседка Русия.

Швеция

Снимка 566117

Източник: EPA/БГНЕС

Подобно на финландския си колега, Магдалена Андершон не е на поста премиер, излъчена след избори.

Първата жена министър-председател на Швеция беше издигната начело на правителството от своята партия - социалдемократите - след оставката на министър-председателя Стефан Льофвен.

Премиерът ревностно защитава личния си живот от вниманието на медиите, които знаят изключително малко за партньора ѝ и за двете ѝ вече пораснали деца. Известно е обаче, че в младежките си години Андершон се е занимавала със спорт, а в музикално отношение харесва силния и твърд звук: тя е голям фен на метъл групата System of a Down. И в професионален план Андершон не се стреми към меки тонове, особено когато разграничава страната си от Русия.

Естония

Снимка 559977

Източник: EPA/БГНЕС

Фактът, че адвокатката Кая Калас един ден ще оглави естонското правителство и ще заеме позиция срещу Русия, е практически заложен в нейните гени. Нейният прадядо Едуард Алвер се сражава с Червената армия по време на войната за независимост на Естония и става един от основателите на свободната държава през 1918 г. Майка ѝ по време на съветската окупация, все още бебе, е отведена в Сибир и живее там в продължение на десет години.

Нейният баща, Сийм Калас, вече е бил министър-председател на Естония, а като външен министър е помогнал за преговорите за присъединяването на страната към НАТО. Младата Калас е била тийнейджър, когато Естония възвръща своята независимост и сега заема особено твърда позиция срещу агресивния курс на Русия. Повече войници, повече изтребители, повече бойни кораби: НАТО трябва да демонстрира сила по границата с Русия.

44-годишната жена постигна първия си голям политически успех с избирането си за депутат в Европейския парламент в Страсбург през 2014 г. Четири години по-късно майката на три деца се завръща в Естония, за да поеме ръководството на реформаторска партия. След корупционен скандал и оставката на Юри Ратас, в началото на 2021 г. тя става първата жена министър-председател на страната.

Литва

Снимка 502393

Източник: EPA/БГНЕС

Ингрида Шимоните е министър-председател на страната от ноември 2020 г. Преди това е била министър на финансите в периода 2009-2012 г. Била е и кандидат за президентските избори в Литва през 2019 г. на консерваторите, но губи изборите от Гитанас Науседа. Една година по-късно тя бе обявена за победителка в изборите и застава начело на управляващата коалиция като министър-председател.

47-годишната жена има доста класическа кариера: работи в Министерството на финансите във Вилнюс, като в крайна сметка стига до поста министър при министър-председателя Андриус Кубилюс. По време на финансовата криза през 2009 г. и 2010 г. тя отговаря за намаляването на пенсиите, за да предотврати обезценяването на валутата. След като напуска поста си на министър, самопровъзгласилата се за фенка на Metallica преподава икономика в столичния университет.

Шимоните назначава седем жени и осем мъже за министри в правителството си и осигурява най-големия баланс между половете, в което и да е правителство в региона. Малко след като положи клетва - през март 2021 г. - Шимоните вече предупреди срещу влиянието на Русия, призова за твърда линия от страна на ЕС и за прекратяване на газопровода "Северен поток 2".