Да спасим Европа - да, но коя Европа?

Европа е в криза, нараства безпокойство сред гражданите на държавите-членки на ЕС, илюстрирано с решението на Обединеното кралство да напусне общността, нараства и популярността на политическите партии срещу Европейския съюз, коментира в свое изследване проф. Дитер Грим. Европа трябва да промени начина си за по-нататъшна интеграция на държави членки или рискува провал, смята той.

Дитер Грим е гостуващ професор по право в юридическия факултет на Йейл, професор по право в университета в Хумболт в Берлин и постоянен сътрудник и бивш директор на Института за разширени изследвания в Берлин, магистър по право в Харвард и почетен член на Американската академия по изкуства и науки.

Няма съмнение, че Европейският съюз страда от дефицит на демокрация, който засяга неговата легитимност и приемане от гражданите. Дитер Грим твърди, че прекомерната конституционализация на ЕС е изместила властта от демократично легитимирани и отговорни институции към изпълнителните и съдебните органи на ЕС.

"ЕС е с дефицит на демокраци, водещ до отчуждаване на гражданите. Понастоящем ЕС няма достатъчно източници на легитимност, за да се утвърди, като оцелява само въз основа на легитимността, предоставена от държавите-членки", смята той.

Европа - да, но коя Европа, пита професорът. Европейският съюз е надхвърлил първоначалната икономическа общност, но все още не е ясно какво трябва да стане в крайна сметка. Европейската икономическа общност, предшественик на ЕС, се превърна в единствена, супернационална организация, нещо между международна организация и федерална държава. Демократичният проблем на ЕС се изостря от пропастта между вземането на решения и отчетността, необходима е институционална реформа на ЕС, като например засилване на представителството на европейските граждани в Европейския парламент.

Европа има нужда от принципи, а не от прагматизъм, по този начин се разглежда въпроса за европейската държавност, а това, което е необходимо е повече обяснения за последствията. Коя всъщност е крайната цел на ЕС: дали трябва да стане Съединени щати на Европа или трябва да остане общност от държави-членки, които се обединяват за специфични цели в области, в които могат по-добре да се справят единно, отколкото отделно.

Германия допуска пропукване на ЕС и глобален конфликт до 2040 г.

Това е един от възможните шест сценария

В летаргия ли е Европа и знае ли какво прави, заслепени ли са европейските граждани от дългите години на политическо и икономическо спокойствие, все по-често се питат и анализатори. Припомняме притесненията на Джулио Меоти, че бездетните лидери на Европа явно нямат и причина да се притесняват за бъдещето на континента, а Меркел е направила фаталното решение да отвори вратите на Германия за милион и половина мигранти, което ще промени немското общество, вероятно и завинаги. "Европа извършва самоубийство или поне нейните лидери са решили да се самоубият", пише Дъглас Мъри в The Times.

"Европа днес има малко желание да се възпроизведе, да се бори за себе си или дори да вземе собствена страна в спор". Мъри, в новата си книга озаглавена "Странната смърт на Европа", нарича това "екзистенциална цивилизационна умора".

Мултикултурализмът ли е проблемът се питаха във Великобритания. Критики имаше в голяма част от британското общество. Британският журналист Лео МакКинстри критикува мултикултурализма, като заявява, че "Великобритания е управлявана от самоубийствен култ, който се стреми да унищожи последните остатъци на нацията" и нарича мултикултурализма "дълбоко обезпокоителен социален експеримент".

"В много от нашите градове социалната солидарност се заменя от раздвоен племенизъм. Реалната интеграция е невъзможна, когато етническите групи се насърчават да се придържат към обичаите, практиките, дори езиците от родината си", допълва той.

Британският журналист Ед Уест твърди в своята книга "Илюзията за разнообразието", че Великобритания несъзнателно е прегърнала мултикултурализма без надлежно отчитане на етническото разнообразие. "Разнообразието само по себе си е добро, така че Великобритания наистина ще се обогати и това ще доведе до "значителни културни приноси" ... мултикултурализмът и културното, расовото и религиозното разнообразие са морално положителни неща, независимо от последствията. Това е схващане, което почти всички политически, медийни и образователни институции притежават. Това е илюзията за многообразието", пише той.

Папата призова Европа да запази общността

Сухата статистика и институциите обезличиха хората, предупреди той

"След като веднъж сте почнали да правите това, което правят другите, просто защото и те го правят, някакъв вид летаргия се промъква над всички по-фини сетива на душата", казва френския философ Мишел дьо Монтен.

Полският премиер Беата Шидло, в моментите когато Европа излиза от своята летаргия коментира във връзка с терористичните атаки в Испания, че Европа трябва да се "събуди от летаргията си и накрая да започне да мисли за безопасността на своите граждани ... не трябва да се страхува да говори за тероризма ... най-накрая да замени политическата коректност със здравия разум".

Трябва най-вероятно да сме по-ясни относно нашата собствена култура и защо си струва да се защитава. Разбира се че има разграничение между мигранти и терористи. Трябва да признаем, че за разлика от повечето терористи, онези с радикално ислямистко убеждение не искат нищо, те просто презират в Европа това, което виждат като упадък и неморалност, което и улеснява оправдаването на всеки терористичен акт.

Каквато и да е съдбата на Европа, тя трябва да реши как да продължи, как да защити своите принципи, но и да не се превръща само в глава от учебниците по история.