Европа се нуждае от нов общоевропейски договор за сигурност с Русия

Преди пет години написах статия с призив за нов общоевропейски договор за сигурност и започнах с тези думи: "Ние сме в средата на най-тежката политическа криза от края на Студената война и има много реална, макар и все още отдалечена възможност за война в Европа", пише Бен Арис за "Интелинюз".

Това бе написано след анексията на Крим и последвалата политическа криза. Всички бяха много нервни, тъй като боевете в Донбас ескалираха, завършвайки със свалянето на малайзийския пътнически самолет MH17 през юли 2014 г., което изведе напрежението на ново ниво. В Украйна бе избухнала необявена война, която имаше опасност да излезе извън контрол.

Сега, след пет години и по същество нищо не се е променило. Боевете в Донбас продължават, макар и сега на много по-ниско ниво. Още веднъж сме в политическа криза и разговорите за война отново се връщат. Русия притеснява САЩ и ЕС, да не говорим за Украйна, като трупа голямо количество войски до украинската граница и засили тези, които вече са в Крим.

Въпреки че, както коментираха Марк Галеоти и Робърт Хоманс в редакционни статии тази седмица, шансовете за открита война остават ниски, това все още е съвсем реална възможност.

"Проблемът е, че за разлика от Студената война няма правила за управление на отношенията в центъра на Европа. Както твърдят коментатори като Марк Галеоти и професор Стивън Коен, въпреки своя състезателен характер, Студената война се ръководи от набор от неписани правила, действащи гладко при продължително използване, които предотвратяват войната да се превърне в реалност. Но всички тези механизми бяха унищожени през 1991 г. Време е Европа да седне с Русия и да изготви нов общоевропейски пакт за сигурност".

Нуждата от нов пакт за сигурност е толкова остра днес, колкото и тогава, както показаха последните няколко седмици. Без такъв пакт сме обречени да сме потопени в такива кризи. И всеки път възможността за грешки е реална и може до доведе до гореща война в Европа и извън нея.

Пакт за сигурност може да постави похлупак на тези опасности. И основният момент е, че руснаците явно искат нова сделка за сигурност. Те вече са нахвърлили възможна рамка и са я разпространили за обсъждане в ЕС, НАТО и други партньори, но бяха игнорирани. Но не е късно да се погледне сериозно на предложенията като отправна точка за разговори за прекратяване на тази опасна несигурност.

Те и ние

Съществуващите договорености за сигурност в Европа не са се променили много след Студената война, с изключение на това, че тези споразумения са значително отслабени, след като САЩ се оттегли от договори за ракети, включително Договора за ПРО балистични ракети през 2002 г., споразумението за ядрени ракети ИНФ през 2018 г. и най-скоро, Договора за военно наблюдение "Открито небе" тази година.

НАТО остава в центъра на осигуряването на трансатлантическа сигурност, но алиансът е създаден като Студена война между "тях и нас", специално да обедини американско-европейската сигурност чрез колективни ангажименти (член пети) и обединяващи отбранителни системи. НАТО е специално проектиран да насочва оръжия и бомби към Съветския съюз.

Русия е наследила някои от активите на СССР, включително неговата масивна военна машина и ядрени оръжия, но руснаците се оплакват, че това не е Съветският съюз, но все още към тях се обръщат с "те".

Студената война бе идеологически сблъсък между социализма и капитализма, докато съвременна Русия сега е "на наша страна", тъй като е приела капитализма, материалното благосъстояние на хората се променя и страната се ангажира да се превърне в пазарна икономика.

Разбира се, държавата все още играе важна роля в икономиката, но Русия има развита пазарна икономика и може да се похвали с частни компании от световна класа, като европейската технологична компания "Яндекс", добър сектор за телекомуникации, процъфтяващ селскостопански сектор, бързо развиващ се лек производствен сектор, няколко от най-големите търговци на дребно в Европа, наред с много други неща.

Икономически Русия вече е интегрирана в глобалния пазар, като опитът за санкциониране на алуминиевата компания "Русал" на Олег Дерипаска през 2019 г. показва: забрана за правене на бизнес с "Русал" повиши цената на алуминия на лондонския пазар на метали с 40% за една нощ.

Това не означава, че Русия е завършила своя преход към пълноценна пазарна демокрация. Тя продължава да има сериозни проблеми с корупцията и твърде слабите демократични институции. Политическата опозиция е малка, разпокъсана и слаба, благодарение на държавните репресии. Но същото може да се каже за много от страните от бившия Варшавски блок, като Унгария и Полша, както и за всички в Общността на независимите държави (ОНД).

Няма да се задълбочаваме във въпроса, тъй като тук има много неща за обсъждане, но е ясно, че отношенията на Европа с Русия са дълбоко противоречиви, третира Русия от една страна като политически проблем, а от друга, като голям и доходоносен бизнес партньор.

Брюксел санкционира Русия за анексирането на Крим, а Берлин я зашлеви за отравянето на антикорупционния активист и опозиционен политик Алексей Навални. Германският канцлер Ангела Меркел се срещна лично с Навални, когато се възстановяваше в германска болница миналата година - ясен жест на солидарност с руската политическа опозиция на Путин.

Но в същото време Меркел нееднократно подчертава, че противоречивият газопровод "Северен поток 2", който би свързвал директно Германия с руските газови находища "Ямал", като обикаля изцяло Украйна, е чисто "икономически" проект. Двете гледни точки - политически проблем, доходоносен пазар - са противоречиви и оставят ЕС слаб и разделен по отношение на Русия.

Същото не е вярно за САЩ, за които инвестициите и търговията с Русия играят много по-малка роля, така че съперничеството в геополитиката е основното съображение, което позволява да бъдат много по-строги. Основното ограничение за Белия дом е желанието му да възстанови отношенията, които са унищожени от Доналд Тръмп и така да вземе предвид европейските опасения, когато става въпрос за отношения с Русия.

На самата Москва започва да и омръзва от този двоен подход, при който европейските фирми се надяват да реализират големи печалби, продавайки кремове, сушени меса и потребителска електроника на руснаци, от една страна, но политическите лидери удрят Русия със санкции.

Руският външен министър Сергей Лавров отхвърли този двоен подход в своята съвместна пресконференция с висшия дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел през февруари, където изложи нови правила на играта. Русия дълго няма да приема санкции с "икономически вреда" и е готова да прекрати дипломатическите отношения, ако бъдат наложени повече. В същото време Лавров заяви, че Кремъл е щастлив да седне, за да обсъди контрола върху оръжията и сътрудничеството с изменението на климата, при условие че САЩ са готови да подпишат ангажимент за взаимно въздържане от намеса във вътрешните дела на другия.

Добротата на САЩ във външната политика трябва да приключи - време е за коалиция

Трябва противодействие на Китай, Русия и Иран с лошите момчета в Близкия изток, защото "може да са копелета, но са наши копелета"

Общо основание

Движенията на руските войски около Украйна доведоха отношенията до ново дъно, но по ирония на съдбата днес е и една от най-добрите възможности за сключване на нова сделка с Русия, тъй като има много общи точки.

Контрол на оръжията: Отговорът на Путин на нарастващото напрежение след конференцията за сигурност в Мюнхен през 2007 г. е да жертва просперитета, спечелен през годините на бум, за да преоборудва военните и да изгради фискална крепост, за да направи Русия имунизирана срещу санкции. Това се дължи на ниския растеж и стагнацията на реалните доходи, които причиняват политически проблеми на вътрешния фронт, тъй като недоволството у дома очевидно сериозно се увеличава.

Министерството на финансите основно управлява бюджет за строги икономии от 2012 г. насам и това задържа икономическото развитие. Кремъл би искал да разхлаби кесията и да увеличи икономиката, което може да доведе до икономически бум, но няма да го направи, докато се чувства застрашен от САЩ.

САЩ също изглежда са предприели нов подход. Въпреки цялата корава реторика за "плащане на цената", президентът на САЩ Джо Байдън всъщност е направил само две неща с Русия, откакто встъпи в длъжност: последва ЕС, като налага символични санкции само на девет служители във връзка с отравянето на Навални; и бързо подписа нов договор за ракети "Нов СТАРТ" през януари.

Като се има предвид, че САЩ се оттеглиха от един договор за оръжия от Студената война след друг, това е голяма промяна в политиката на Вашингтон. Освен това Байдън даде ясно да се разбере, че иска да продължи преговорите за контрол на оръжията и да предотврати развитието на нова надпревара във въоръжаването.

Руската страна ратифицира сделката в рамките на 24 часа след подписването й и външното министерство незабавно предложи Вашингтон и Москва да започнат работа по връщането на ракетния договор ИНФ.

Общ пазар: Дългосрочната външнополитическа цел на Путин е да създаде общ пазар "от Лисабон до Владивосток" - мантра, която той повтаря много пъти през годините.

Въпреки че настоящото напрежение вкарва Москва в обятията на Пекин, Путин вижда бъдещето на Русия като партньор на Европа, а не на Китай. Русия е голяма държава, но през следващите десетилетия тя ще бъде притисната и все по-малка в сравнение с Китай, САЩ и ЕС. Тя трябва да се присъедини към блок, за да остане актуална. Попитах бившия вицепремиер Аркадий Дворкович дали Русия възнамерява да се съюзи с Китай по време на интервю преди няколко години. "Не, ние сме европейска държава и нашето бъдеще е с Европа", отговори той.

Кремъл е притеснен от възхода на Китай, колкото Вашингтон. Но в лицето на американския натиск, от който страда и Китай, Москва се обърна към Пекин, с когото е все по-единен фронт срещу Вашингтон. Това е временно споразумение, но може да продължи години.

Решението на Путин бе да създаде Евразийския икономически съюз, който е създаден по модел на ЕС и в дългосрочен план може да сключи търговска сделка с ЕС за създаване на единен пазар от Лисабон до Владивосток.

Изменение на климата: Светът няма да реши климатичната криза без помощта и доброволното участие на Русия. Русия ратифицира Парижкото споразумение през 2019 г. и след бавни темпове за предприемане на действия по отношение на емисиите, те се ускориха от началото на тази година.

Поредица от екологични бедствия и нарастващото осъзнаване, че териториите с вечен лед и сняг на Русия се топят и това ще причини щети на стойност десетки милиарди долари, тласкат въпроса към дневния ред на Кремъл. Според съобщенията през последната седмица анализатори предупреждават, че новите разходи за въглеродни глоби могат да унищожат изцяло печалбите за всички комунални услуги в Русия, ако бъде наложен най-лошият сценарий за подобни глоби.

Има нов Зелен договор на ЕС, който трябва да направи Европа въглеродо неутрална до 2050 г. Той идва с въвеждането на нови данъци и мита върху въглероден внос, което очевидно е голяма част от това, което Русия продава.

САЩ също ще трябва да се ангажират с Русия, тъй като Байдън постави климата на високо място в дневния си ред, а тъй като Русия е на пето място в света с емисии на CO2, никой изчерпателен план не може да я остави без внимание.

Руски проект за споразумение за сигурност

Нова европейска сделка за сигурност не е случайно появила се идея. Руснаците я искат и вече са подготвили проект за сделка, която се надяват да се хареса на Брюксел.

През 2008 г. Путин нареди на външното министерство да изготви предложение, което трябваше да включи в международното право "принципа на сигурността, правно задължение, съгласно което никоя държава или международна организация в евроатлантическото пространство не може да укрепи сигурността си за сметка на други държави и организации. "

Копия бяха изпратени на лидерите на държави, както и на изпълнителните ръководители на международни организации в евроатлантическия регион: до НАТО и до Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), както и на Общността на независимите Държави (ОНД) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други.

Документът е конкретен, основан на Хартата на ООН и основан на международното право. Преамбюлът на проекта се отваря с: "Припомняйки, че използването на сила или заплаха от сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите и принципите на Устава на ООН, е недопустимо в техните взаимни отношения, както и в международните отношения като цяло."

Но в основата на документа е признаването на взаимното зачитане на националните интереси: "Страните, включително в рамките на всяка международна организация, военен алианс или коалиция, ще се придържат към надлежно отчитане на интересите на сигурността на всички други страни", пише в черновата.

Руснаците също предлагат механизъм от три стъпки, завършващ с извънредна конференция на всички страни, подписали пакта, за разрешаване на спорове.

Всичко това е точно това, което е необходимо за деескалация на ситуацията с Украйна. Това ще осигури конкретен механизъм, включително ангажименти, поети от Русия като част от сделката, за предотвратяване на подобна криза, пред която сме изправени в момента.

Ако тази сделка бе приета, когато е предложена през 2008 г., тогава последващото анексиране на Крим можеше да бъде предотвратено.

Вероятно има в какво да се възрази за руския проект за споразумение за сигурност. Разбира се, ако преговорите по сделката започнат сега, те ще бъдат много трудни. Мнозина ще кажат, че ново споразумение за сигурност не може да бъде сключено, докато Русия не се оттегли от Донбас и не върне Крим.

Единственият начин да се започнат разговори е да се поеме по нормалния дипломатически път на сключване на сделка, стъпка по стъпка, договаряне на въпроси, по които може да се постигне съгласие и отлагане на най-заплетените въпроси за по-късно.

Но този подход също вече бе предложен от Европа в така наречената сделка на Щайнмайер, умалена версия на споразуменията от Минск II, предложена от бившия германски външен министър, а сега президент Франк-Валтер Щайнмайер, който предложи да се раздели сделката на малки парчета, които могат да бъдат постигнати. Украинският президент Володимир Зеленски също вече се е съгласил със сделката на Щайнмайер като начин за прекратяване на конфликта в Донбас.

Всички парчета вече са готови за сключване на сделка за сигурност. Крайно време е да приключим главата за договореностите от Студената война и да сключим сделка за европейска сигурност, която да гледа към бъдещето на Европа, където Русия е активен търговски партньор, дори и да остане трънлив съсед. Сделка, която съчетава политическо съперничество с икономическата реалности в единна взаимна рамка, която отчита новите реалности на Европа след Студената война.

Военен анализатор предупреди за европейска или световна война заради Украйна

Военна криза има потенциал да ескалира до месец