Георги Ангелов

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” – София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Получил е образованието си по финанси в УНСС. Изследователските му интереси са свързани с данъчната политика, публичните финанси и икономическото развитие. Съавтор е на книгите “Анатомия на прехода” и “Държавата срещу реформите”. Публикувал е стотици статии и анализи в специализирани издания, вестници и списания. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти с тематика от държавен бюджет и данъчна политика до икономически анализ, и пазар на труда. Редовно е канен като презентатор и участник на икономически конференции и семинари. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Бил е редактор на данъчен бюлетин, както и краткосрочен експерт към Европейската комисия.

В Европейския съюз има множество богати страни, има и няколко, които са сравнително бедни (с влизането на България и Румъния те се увеличават с още две). Две страни от ЕС, обаче, изпъкват с това, че за много кратък период са увеличили благосъстоянието си въпреки че преди това са били доста бедни. Тези страни са Ирландия и Естония и си заслужава да се поучим от техния пример - за да не останем твърде дълго време най-бедната страна от ЕС.

Ирландия

Преди 20 години Ирландия е сред най-бедните страни-членки на Европейския съюз - заедно с Гърция. Днес Ирландия вече е втората най-богата страна в ЕС, след градчето-държава Люксембург.
За по-малко от 2 десетилетия Ирландия достигна благосъстояние, което осигурява доход на човек от населението, който е с 1/3 по-висок от Германия и Франция, със 70% по-висок отколкото в Гърция и почти два пъти по-висок от Португалия. Средната заплата в Ирландия е около 5000 евро месечно.

Именно тази бърза трансформация от бедна в богата страна позволява да се говори за ирландското икономическо чудо. Чудо което осигури висок икономически растеж на Ирландия - средно 8% годишно, а в отделни години достига и 11%.
Ето някои от реформите, извършени в Ирландия:

1. Намаление на държавните разходи - те са намалени значително от 50% от брутния вътрешен продукт до 33%.
2. Намаление на държавните чиновници - в кратък период са броят им е намален със 7-8%.
3. Нисък данък върху печалбата - от 50% в края на 80-те години той достига 12.5% като през последните 15 години винаги е бил най-нисък в Европейския съюз
4. Ниско облагане на труда и осигуровки - осигурителната тежест върху работещите и фирмите е най-ниска в Европа.
5. Либерализация на пазарите и международна търговия - Ирландия премахва пречките пред международната търговия, вноса и износа на капитали, допуска се конкуренция, разбиват се монополи, освобождават се цените, премахват се пречките пред влизане и излизане на/от пазара.
6. Минимална административна намеса - намалява се властта на бюрокрацията, съдебната система е ефективна, административните пречки са минимални
7. Гъвкав пазар на труда - това подпомага намалението на безработицата от 18% на 4%
8. Чужди инвестиции - благоприятната икономическа среда привлича много чужди инвестиции.
9. Европейски фондове - Ирландия използва европейските фондове за образование и инфраструктура като избягва корупционните проблеми. Това позволява еврофондовете да окажат положително влияние върху икономиката. Според изследванията максималният принос на еврофондовете към растежа на БВП в Ирландия през 90-те години е 0.5% средногодишно, при среден растеж от около 8% на година (т.е. еврофондовете добавят една шестнадесета част от растежа на икономиката).

Естония

В началото на 90-те години Естония и България тръгнаха от близки нива на доход на човек от населението. Според Евростат през 2007 година се очаква доходът на човек от население в Естония да бъде 70% от средния в ЕС, а в България - едва 35%. Естония вече е по-богата от България, Румъния, Литва, Латвия, Португалия, Унгария, Полша, Малта, Словакия, а съвсем скоро вероятно ще задмине Чехия, Кипър, Гърция, Словения.

През първите три тримесечия на 2006 година реалният икономически растеж в Естония е почти 12%, което е почти два пъти по-високо от България. Тези високи нива на растеж са резултат от целенасочени и бързи икономически реформи, които правят Естония атрактивна за инвестиции и благоприятна за бизнес страна.

В основата на голяма част от икономическите реформи в Естония е... един историк. Март Лаар е историк - през 80-те години подготвя изследване за съпротивата на естонците срещу СССР, с което "спечелва" омразата на съветската власт. В началото на 90-те години започва политическата си кариера, а през 1992 година става премиер на независима Естония - на 32-годишна възраст /много от министрите му са на възраст между 26-28 години/. Между 1999 и 2002 година той е премиер за втори път.
Някои от икономическите реформи в Естония:

• Валутен борд /1992/ - фиксира местната валута за немската марка при пълно покритие на паричната маса с валутни резерви.
• Плосък данък за доходите и печалбите /1994/ - единна ставка за облагане на доходите на физическите лица и фирмите. По това време в Европа никой не е чувал за плосък данък, но въвеждането му в Естония е толкова успешно, че тази политика се разпространява в балтийските страни, Русия, Украйна, Словакия, Румъния, Грузия, Македония, Исландия.
• Намаление на данъчното бреме.
• Нулев данък върху реинвестираната печалба /2000/.
• Приватизация на държавните компании - приватизацията под ръководството на Март Лаар се възприема за ефективна и справедлива, директор на приватизацията е Ян Манитски, бивш мениджър на групата АББА. Още в началото на 90-те години са приватизирани телекомуникациите, малко след това - авиокомпанията, през 2001 - железниците.
• Премахват се пречките пред международната търговия - Естония е една от малкото страни в света, която напълно премахва митата.
• Прозрачност на правителствените разходи - всички данни са достъпни в интернет.
• Електронно правителство - почти всички услуги на правителството са достъпни онлайн, цялата комуникация между държавните структури става по електронен път

Общото в двата случая

В резултат на бързите и пропазарни икономически реформи и двете страни повишават класирането си в индексите за икономическа свобода, правене на бизнес, конкурентност. Инвестициите се увеличават, както и икономическият растеж, заетостта и доходите.
По отношение на облагането на печалбите България направи важна стъпка - въведе най-ниския корпоративен данък в Европа. Все още много трябва да се направи, обаче, по отношение на намаление на облагането на доходите, подобряване на бизнес средата, намаляване на бюрокрацията и ненужното регулиране, по-ефективна съдебна система, либерализация на пазарите, прозрачност на държавните разходи, подобряване на образователната система и т.н.

Въпреки това, опитът на Ирландия и Естония ни показва едно нещо - възможно е бързи реформи да се направят и след като те бъдат извършени резултатът е висок икономически растеж и ръст на благосъстоянието. Дано 2007 освен първа година на европейското членство да е и годината, в която България ще стане новото икономическо чудо на Европа.

Етикети: ангелов 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo