„Приятел, можеш ли да ме услужиш с петаче?", подобни реплики са често срещани в световните финансови центрове през последните месеци, като единствено мащаба е различен. За много инвеститори, разразилата се кредитна криза, в началото беше чисто американски проблем, обвързан със слабостта на имотния сектор. И до ден днешен, има хора, които продължават да мислят така, като според тях решението също трябва да дойде изцяло от САЩ.

От ден на ден става все по-ясно, че това не правилно схващане. Въпреки че проблемите с вторичния ипотечен пазар започнаха като чисто американска слабост, те имат потенциала да навредят сериозно и на останалия свят.

Първоизточниците на кризата се намират на няколко години назад във времето. Всичко започна с рекордно ниските лихвени нива наложени от Алън Грийнспан преди четири години. Тогава ФЕД подкрепи американския безотговорен начин на свръхпотребление, като осигури лесен и евтин достъп до капитали. Развиващите се страни и Европа обаче, нямаха нищо против да изнасят продукцията си към „бездънния" американски пазар и по никакъв начин не се противиха на водената от Федералния резерв политика.

Разрастващият се дефицит по текущата сметка, беше лесно обслужван от продажбата на американски дългови книжа, въпреки отслабващия долар. В един момент обаче, този дефицит се доближи до 5% от щатския БВП и започна да притеснява икономистите. Тогава американската финансова система започна да предлага на чуждите си партньори, възможността да си закупят по-доходни частни облигации с „инвестиционен рейтинг". През 12-те месеца до август 2007 г., покупките на облигации (традиционни и финансирани с ипотека) от чужденци, са били отговорни за 60% от всички чужди покупки на американски дългосрочни активи.  

По този начин, американските финансови институции обвързаха целия свят с нарастващия си проблем в имотния сектор. Когато цената на жилищата в САЩ започна да поевтинява, а лихвеното ниво да се покачва, десетки чужди банки изведнъж разбраха, че имат инвестирани милиарди долари в облигации, които вече не могат да осребрят. Проблемът за американците пък беше, че вече няма кой да финансира огромния им дефицит по текущата сметка и ще трябва или да спестяват повече или да предложат по-изгодни ценни книжа на чужденците.

Както вече много хора се досетиха, второто е първо по-лесно и второ по-изгодно. Ценните книжа станаха особено апетитни, когато цената им падна рязко в следствие на обезценката на долара. За съжаление обаче, американците продължават да взимат заеми и да пестят по-малко, което е следствие и от агресивното понижаване на лихвите от Федералния резерв.

Ако американските икономисти искат все още да избегнат рецесията, трябва да подсигурят $750 млрд. годишно външно финансиране на добра цена. Америка трябва час по-скоро да възвърне инвеститорското доверие в рейтинговите агенции, а след това и в облигациите, които те оценяват. Единственият начин да се постигне това е с по-строги регулации над гореспоменатите агенции. Като крайна мярка, правителството дори може да сподели собствената си рейтингова скала, докато частните компании не се изправят на крака.

Друга възможност е да се използват по-целесъобразно парите на чуждите суверенни фондове, което обаче е малко съмнително, особено в година на избори. Интересно е да проследим тенденцията, която беше създадена през последните години. През това време азиатски и близкоизточни фондове финансираха американските потребители, които пък купуваха стоки от тези страни. В крайна сметка може да се окаже, че правейки опит да стабилизира американската икономика с по-ниски лихвени нива, ФЕД всъщност дестабилизира онези развиващи се пазари, които имат валути обвързани с долара и продължават да инвестират капиталите си в САЩ.

Последното нещо, което тези страни искат е рязко смъкване на лихвените нива, в момент в който цените на петрола и златото достигат вечни рекорди. Инфлацията, която развиващите се икономики внасят във финансовата си система, може да доведе до социална и политическа нестабилност. По този начин ФЕД приближава деня, в който страните от Близкия изток и Азия ще загърбят доларово-обвързаните си валути, като по този начин ще навредят на американските дългови книжа. Накратко, проблемите с имотния сектор на САЩ и агресивният отговор на ФЕД, могат да преобърнат посоката на междуконтиненталните парични потоци, които инвеститорите до скоро приемаха за даденост.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo