Ако Марк Твен беше жив, щеше да опише тези анализи като „силно преувеличени". Те са именно такива, защото се основават на модел за световни валутни резерви, който е неприложим през 21 век. Основната идея на модела е че всички участници на пазара се опитват да използват същата валута като колегите си, тъй като с това се улеснява търговията и връзката между бизнеса от различни географски ширини.

От тук пък следва изгодата за централните банки да държат резервите си в долари, защото и другите банки имат преобладаващи доларови резерви. Така колелото се завърта и в момента имаме изключително дълбок и ликвиден доларов пазар. Тъй като световната търговия се извършва основно в долари, големите централни банки продължават да водят статистиката си именно в тази валута. Така щатският долар бе на върха повече от половин век и до сега не се намери нито една друга валута, която да успее да го детронира.

Както икономистите обясняват, в момента доларът продължава да е световна резервна валута най-вече заради прекалената обвързаност на цялата финансова система с него и поради факта, че всички търговци и бизнесмени са свикнали до болка с него. Това пък би трябвало да отговори на въпроса защо британският паунд остава водеща световна валута до края на Втората световна война, въпреки че Великобритания отдавна вече е била изгубила първото си място на индустриална, политическа и финансова световна сила. Просто всички са били свикнали с паунда, а хората трудно се пренасочват от нещо, което добре познават към друго без ясна перспектива.

Естествено затвореният кръг на паунда като доминираща валута, в един момент бива прекъснат от новата „звезда" - доларът. По това време САЩ вече са водеща икономическа сила, а Великобритания излиза от войната с огромен външен дълг и с едва кретаща икономика. Така идва повратната точка за голямото световно превалутиране. Централните банки започват масово да се пренасочват към американска валута, а паундът скоро губи цялата слава, която някога е имал. На тази база днес се правят десетки аналогии, обясняващи защо е дошло време доларът да спре да съществува като световна резервна валута.

Въпреки че историята на пръв поглед изглежда логична, съществуват няколко фундаментални особености, които ни подсказват, че все още е рано да погребваме долара. Всъщност ползите на отделните централни банки да държат резервите си в най-използваната световна валута варират от пренебрежимо малки до никакви. Истинската причина доларът да стане валута номер едно след втората световна война е просто защото единствени САЩ тогава имат достатъчно ликвиден финансов пазар. Единствено американският пазар е бил напълно свободен и доларът лесно привлича интереса на жадните да правят бизнес инвеститори.

Това обаче е било историческа аномалия в условия на извънредна ситуация. През всички останали исторически периоди е имало няколко големи финансови центъра и статусът на световните резервни валути е бил споделян между няколко парични знака. Въпреки че паундът е бил водеща валута преди 1913 г., той всъщност е делял короната си с френския франк и германската марка. Ако се поразровим по-дълбоко в архивите на централните банки ще забележим, че доларът изпреварва британската валута не през 1948 г. нито пък през 1938 г., а още през 1924 г. Така че до тук с историята как хората трудно отвиквали от едва валута и им трябват години да си превалутират икономиките.

Докато доларът започва бързо да се превръща във фактор на международния пазар през 20-те години на миналия век, паундът все още е бил отговорен за 40% от световните валутни резерви, но бързо е губил преднината си. Защо обаче икономистите допускат грешката да смятат, че доларът заема водеща роля чак след Втората световна война и съответно да намират за логическа причина разбитата световна икономика, от която се възползва най-вече САЩ. Ами просто, защото по време на Голямата депресия и създалата се в САЩ дълбока финансова криза, световните банки спират трупането на доларови резерви и се връщат обратно към паунда. Така изкуствено се увеличава историята на британските пари като най-важна валута в света до края на Втората световна война.

Това е най-важният урок на историята. Доларът губи набързо спечелената си роля на световна валута през 30-те години на миналия век именно заради неправилното управление на икономиката и финансите. Подобна тежка криза днес със сигурност би довела до изчезването на долара от световната финансова сцена и би възкачила еврото на престола. За щастие обаче, колкото и тежка да е днешната криза тя е далеч от размерите на финансовата катастрофа разразила се през 1929 г., а ние все още сме далече от момента, в който ще загърбим „зелените пари" и ще се пренасочим към някакъв друг техен цвят.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo