Световната финансово-икономическа криза възбуди духовете около функ­ционирането на МВФ. Погледите на немалко развиващи се страни се насочиха към между­народната финансова институция в търсене на помощ и опора. Не по-малък е и ин­тересът на развитите страни, доколкото МВФ следва да съдейства за устойчиво раз­витие на голямото множество от изоставащи в икономическо отношение страни и за намаляване на икономическите пропасти. На опашка за помощ от МВФ се на­редиха и отделни страни от Цен­трална и Източна Европа.

Мисия на МВФ бе на посещение у нас в изпълнение на ангажименти, свързани с регулярни консултации (ежегодни) по чл.ІV от Устава на МВФ, която приключи с официално заявление, публикувано на 27.04.2009. Необичайната све­товна конюнктура повишава вниманието към резултатите от мисията.

Опитът показва, че силата на МВФ не е в кризисните времена. МВФ се при­държа към принципни политики, които звучат универсално и са универсално при­ложими, но внимателно избягва ангажиране с разновидности на политики, съобра­зени с конкретната странова специфика. Такова поведение минимизира риска от провали (към които МВФ е особено чувствителен), но не отчита съществуващите особености, характерни за конкретната страна и дори за конкретната народопси­хология. За МВФ хората навсякъде са едни и същи, икономиките - също, т.е. без­именни. Отделен сътрудник в МВФ може да ра­боти в Европа, след това да се пре­хвърли в Африка, или Латинска Америка, т.е. навсякъде. 

Показателна е нашата собствена практика. За периода след 1990 г. (България е член на МВФ от 25.09.1990 г.) сме сключили седем stand-by споразумения с МВФ, от които три (второто, третото и четвъртото) са прекъснати от МВФ поради неоправдано неизпълнение от българска страна на приети договорености. Най-скандалното спо­разумение ще остане четвъртото, подписано на 19.07.1996 г. от пра­вителството на Ж.Виденов. През 1995 г. правителството отклонява сключването на споразумение с МВФ с мотива, че то притежава достатъчно добре подготвени кадри, знае какво иска и знае как да го постигне. Следващата година икономиката на страната е пред реално разпа­дане и правителството е готово на всичко само и само да получи подкрепата на МВФ. Стига се до финализиране на 9-месечно stand-by споразумение за 400 млн.СПТ (примерно 600 млн.USD), като поради критич­ността на си­туацията МВФ се ангажира да преведе на два транша през първите два месеца 40% от договорената сума. Първият транш от 80 млн.СПТ постъпва с под­писването на споразумението (такава е практиката на МВФ), а до втори транш изобщо не се сти­га. В споразумението се предвижда нулев прираст на БВП през 1996 г. и 2.5% през следващата 1997 г. Две-три сед­мици след подписването на споразумението става ясно, че нищо от предвиденото не може да се изпълни - през 1996 г. страната отбелязва рекорден спад на БВП от 9.6%, а през 1997 г. - спад от 5.6%! 

МВФ се намира в некомфортна ситуация и понастоящем. Кризата е необи­чайна и МВФ се стреми да заема максимално премерени позиции за избягване на конфу­зии. В такива случаи ще загубиш по-малко ако си черноглед, отколкото реа­лист. По­ведението се определя от изискването за намаляване на репутационния риск.

Становището на МВФ не е окуражаващо. Заслужава да се отбележи промя­ната в оценките на МВФ в рамките на четири месеца - от 15.12.2008 г., когато е публикувано прессъобщение за приключване на поредната консултация в съответ­ствие с чл.ІV от Устава, през редовната полугодишна публикация World Economic Outlook (април 2009 г., но оценките в нея са вероятно от края на февруари), до по­следното съобщение от 27.04.2009 г. В края на 2008 г. МВФ пред­виж­да позитивен прираст на БВП у нас за 2009 г. от 2%, два месеца по-късно оценката му е вече за спад от 2%, а след още два месеца очакванията за спад нарастват до 3.5%. В рам­ките на четири месеца оценките за инфлацията (в края на 2009 г.) намаляват от 4.5% на 1.5%, а за бюджетния баланс - от 2% излишък до 1% дефицит.

Как ли МВФ определя всички тези проценти? Ако предвижданията се про­ме­нят с такава скорост и с такава честота, то какво ли ще бъде след още два месеца - може би спад от 5% или обратно - нулев при­раст? И каква е ползата от такава хаотичност в оценките и всякакви въз­мож­ни подскоци?

Ситуацията в света е трудно прогнозируема, но авторитетна международна организация като МВФ следва да бъде много по-прецизна към оценките си. Него­ви­те предвиждания формират объркващи послания към насе­ле­нието и икономичес­ките агенти, а съобразяването с подобен тип последствия би следвало да е задължи­телно за емитента. Толкова повече, че сътрудниците на МВФ имат репутация на обиграни и добре подготвени специалисти, които би трябвало да си разбират от ра­ботата. Най-малкото при съществуващата неяснота би било редно да се следва по-въздържано медийно поведение, а не прибързано да се формулират разнопосочни оценки. 

Предписанията на МВФ за преодоляване на кризата у нас са общи, некон­кретни и размити, дори може да се каже - стандартни. Те са много повече с пожела­телен характер, отколкото ангажирано адресирани. Не може да се открои анализ на особеностите на вътрешното макроикономическо управление, което е съпричастно (или не е?!) към кризисните проявления. Остава незабелязан зашеметяващият ан­ти­кризисен (??) план "Станишев" (който, се оказва, тихомълком, срамежливо и без­славно е захвърлен на бунището на историята от самите му създатели, т.е. той е ве­че библиографска рядкост), но се сре­щат задължителни традиционни препоръки ка­то на­пример намаляване на държав­ните разходи. Анек­дотично, но тъкмо намалява­нето на публичните разходи у нас към 2009 г. не е еле­мент на необходимата поли­тика. Бюджетните разходи у нас са на едно от най-нис­ките равнища в ЕС (под 40-про­центната граница от БВП) и няма къде повече да се намаляват (освен ако не грави­тираме към африканския юг). Им­перативът е не тях­ното намаляване, а тях­ното ра­ционализиране, т.е. пресичане на корупционни прак­тики (които изобилст­ват), по­вишаване качеството на публичните услуги, както и тяхното ефикасно фи­нанси­ра­не. 

Все пак МВФ си е позволил да формулира извод, който няма как да не е критично адресиран към правителството. По-специално, "Европейските фондове играят съществена роля за развитието на България и е важно използването на до­стъпните ресурси. Необходимостта от това произтича не само поради те­ку­ща­та оскъдност на външно финансиране, но и защото присъствието на европей­ските пари повишава доверието на чуждестранните инвеститори" (т.21).

Що се касае до подписването на ново споразумение с МВФ - то не стои на дневен ред. Брутните валутни резерви на страната са достатъчно много (покриват повече от пет месеца внос на стоки и услуги) и няма проблеми с равновесието на платежния баланс. Намаляването на конкуренто­спо­собността поради девалвация на валути в обкръжаващата ни (съседска) търговска среда може да породи проблеми, които предстои (евентуално) да се проявят. Отпусканите от МВФ финансови ре­сурси са пред­наз­начени за повишаване на валутните резерви с оглед закърпване на дупки в платеж­ния баланс, от което към момента нямаме нужда. В краен случай би могло да се договорира т.нар. предпазно споразумение, което не предвижда реално трансфе­ри­ра­не на финансови ресурси.

България доказва перманентно необходимостта от настойнически контрол, но текущите проблеми на страната са много повече в надзорните компетенции на ЕС, отколкото на МВФ.  

ГМ/290409

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo