ЕЕ: Какъв, според вас, е основният минус на проектозакона за културното наследство?

КХ: Иманярството е най-засегнато като тема в предложения закон. Твърди се в мотивите на закона, че той е един от начините да се спре иманярството. Аз все пак като човек, който се е занимавал с тази материя, заявявам определено, че това не е така.

ЕЕ: Какви са причините, за да не е така?

КХ: Този проектозакон е направен така, че обикновеният човек няма никога да се съгласи да бъде съюзник на държавата в борбата срещу престъпленията с културното наследство.

ЕЕ: Защо?

КХ: Защото една пета от законопроекта са наказателно - административни разпоредби.
Досега не ми е известен закон, в който една пета от нормите да имат наказателно - административен характер. Това е нещо, което поставя нещата така, все едно законът трябва да воюва с българския гражданин. Много важно е в една битка с иманярството да имаш съюзник. Кой може да бъде съюзник, естествено неправителствените организации, гражданското общество.

Самите граждани чрез организации трябва да не допускат такива кражби. Така това е направено в Англия, в Холандия. Създадена е една добра европейска практика, която тук се елиминира. Къде е мястото на едрия бизнес? Извинявайте, но това са хора, които само за една дейност дават 50 млн. данъци, примерно.

И след като този едър бизнес иска да инвестира в опазването на културното наследство, този закон на практика го елиминира. Какво, значи, да нямаш съюзници, да нямаш на кого да се опреш?! В работата, която аз съм вършил толкова години, повече от 30 години, аз винаги съм търсил съюзници и както се вижда това са били колекционерите.

И мога да припомня, през 90-те години на миналия век, когато българските банки започнаха да купуват археологическите ценности, те се явиха като един изкуствен механизъм по отношение на този незаконен износ, защото ето при тия хора, които днес стояха на масата (става дума за публичното обсъждане на проектозакона, където участваха Нина Чилова, председател на комисията по култура в парламента и вносител на законопроекта, както и депутатите Николай Михайлов, Камелия Касабова, Огнян Герджиков и Елеонора Николова - бел. авт.) няма нито един специалист - твърдя го определено по т.нар. незаконен трафик на културни ценности.

Живота ми мина в разкриване на такива дейности, престъпления, свързани с културното наследство, във връщане на незаконно изнесени културни ценности зад граница. Тези хора, които присъстваха тук, знаят дейността на нашия перфектен отдел, който беше създаден още преди 10 ноември. И за съжаление през 1999 година разформирован от правителството на Иван Костов, по неизвестни причини. И ето тук се пледира „незаконно приети членове", добре, незаконно, но тогава държавата така е преценила, тогава е преценила и че трябва да се ликвидира и нашия отдел и ние го приехме като даденост.

Тогава започнахме да създаваме неправителствени организации, които да се явят като един защитен механизъм по отношение на незаконния износ. И да се стимулира, да се намери такава практика, че да се стимулира именно колекционерът, който купува предмета, който го реставрира и го експонира.

Който го публикува. За колекционера това е цял един технологичен процес, който струва много пари. Вместо този процес да бъде адмириран, тук държавата посяга по най-груб начин, нещо повече. Веднъж е създаден закон - Законът за паметниците на културата, чл. 11, ал.3, който задължава българските граждани да декларират археологически ценности, които притежават. Има и Наредба №1 от 2005 година, която също задължава българските граждани да регистрират тези предмети.

И изведнъж сега се решава, че вземаме всички вещи, които хората притежават, правим гражданите държатели и все едно действащото законодателството, което е било досега нас не ни интересува. Това е нещо, което аз не мога да приема. Както също не мога да приема и действието с обратна сила за това предложение, което те правят по отношение на неща, които веднъж са били признати от държавата. Сега тези права се отменят.

Кажете ми кой и къде и как ще решава този спор? Граждански спор, ще се решава в съдилищата. Ще започне една юридическа война между собствениците на такива предмети, които ще казват - „Това е мое", държавата в лицето на министъра на културата ще твърдят обратното.

Обикновено тези дела отиват в Страсбург. Е, защо е необходимо да се хвърлят толкова средства, защо е необходимо да се губи толкова енергия. Кой ще спечели? Дали ще спечелят колекционерите или тези, които са срещу тях - това е без значение. Тази война ще нанесе непоправим удар върху самото наследство.

ЕЕ: Как според вас могат да се изгладят противоречията в самия проектозакон?

КХ:Слушах много добре какво каза и г-жа Матеева (юридическо лице от групата на Нина Чилова - бел. авт.), но тя се позовава на конвенции, които касаят незаконния износ. Аз репликирах по време на нейното изказване. Добре, тези конвенции безспорно България ги е подписала, но нито един от колекционерите не е тръгнал да изнася колекциите.

Те са една даденост. Димитър Иванов обясни - моята колекция в момента е във НВИМ. Колекцията на г-н Божков беше дълги години в НИМ. Част от неговата колекция беше изнесена в Брюксел, в сърцето на Европа, в Европейския парламент. Нещо да е скрито, нещо да е покрито? Най-големите специалисти я описват, реставрирана е. Милиони евро са „забити" в тази колекция. И изведнъж всички отричат правото, което си имал. Изведнъж с обратно действие прилагат правна норма за отнемане на правото на собственост. Това е противоконституционно.

ЕЕ: Това е нещо като национализация, така ли?

КХ: Направо експроприация на нещо, което ти имаш като твоя собственост. Това са произведения от преди 1947 година, днес е 9 септември. Това е ден, на който аз почитам паметта на тия, за които царството на равенството, братството и свободата не се състоя. На тия идеалисти. По някакво много странно стечение на обстоятелствата, точно на този ден ние - аз съм с леви убеждения - защитаваме едно право на човек. Човек е в основата на всичко. Всичко останало е вятър и мъгла.

Един закон трябва да го направиш за човека, а не да го правиш срещу него. Това е моята теза. И съм дълбоко изненадан от йезуитщината и опитите да се манипулира в момента кръглата маса, която беше от един или двама представители на нашите т.нар. опоненти и се манипулира закона.

Те изказват своето мнение, но аз твърдя, че едни от най-големите юристи по вещно право имат противоположно мнение и рано или късно, тяхното мнение ще се сложи на масата, защото нищо не налага политическата обстановка да отнемаш правовата възможност на един човек да създаде колекция. Защото колекциите и музеите се правят за вдъхновение, за наслаждение и за да се представят пред обществото.

Нима нашите колекционери не представят колекциите си пред обществото. Иванов направи в Маастрихт изложба, Божков в Брюксел. Е, не само българското общество познава техните колекции, познава ги цяла Европа. Тепърва се надявам тази дейност да продължи, ако разбира се тези, които са големи колекционери, не загубят интерес. Нещо, от което аз най-много се страхувам.

И тогава нито държавата ще получи своето, защото то не следва. Тези големи приказки за патримониума ... добре, ние сме български граждани. Кое съставлява съвкупното богатство на една държава - това е богатството на обикновения човек заедно с богатството на обществените организации, заедно с неправителствените организации, с богатството на бизнесмените, това е богатството на един народ.

Чилова цитира конвенции, но аз мога да кажа едно тълкувателно решение на Конституционния съд във връзка с тези актове, които тя отмени - чл. 28 и чл. 30 от действащия Закон за паметниците на културата, с което издигна по отношение на недвижимите паметници на културата, които са с национално и световно значение.

Тя елиминира Конституционния съд, т.е. възможността държавата да се бърка в сделките с тези неща. Нещо повече - тя елиминира решение от 1996 година на Конституционния съд. Да не говоря, че Конституционния съд си позволи да тълкува и тази конвенция за защита на архитектурното наследство, която България е подписала и ратифицирала през 1991 и 1993 година и той казва така: Може да бъдат обжалвани такива колекции, само ако собственикът разрушава обектите. Ако той не се грижи, ако не е добър стопанин и т.н.

Значи една колекция може да бъде отнета при положение, че собственикът я е хвърлил някъде или работи срещу нея, но не когато той я реставрира, експонира, публикува.

Знаете ли колко издания има вече, с колекциите и на Димитър Иванов, и на Васил Божков и на братя Бобокови и на други колекционери.

ЕЕ: Какви, според вас са интересите, които защитава Нина Чилова?

КХ: Аз не мога да разбера депутатката Чилова. Тя има някакви нейни схващания и аз не мога да коментирам, но е безспорно, че тя защитава нечии интереси, които и на мен не са ми ясни. Безспорно е това, че с хъс и агресивност се противопоставя по отношение на частните колекционери, но тя не знае, че от всички тези експерти, които прочете, нито един от тях не иска да се отъждествява с нейния проект.

Погледнете Иля Прокопов, той участва в проектозакона, а сега е срещу законопроекта. Не е ли парадоксално това. Аз съм разговарял с проф. Васил Николов, който също заяви по подобен начин, че няма нищо общо със закона. Тук бяха и много други хора, с които говорих, примерно един от писачите - Валентина Григорова, която също заяви, че нищо общо няма и никой не я е слушал какво говори и какво е казала.

Тогава кое е истината? Проф. Инкова също беше сложена в групата на тези, които са правили закона. Тука чух името и на проф. Инкова на кръглата маса която беше организирана от Дарик, и тя категорично се дистанцира като участник в правенето на този закон. Никой не й е взел мнението под внимание.

Нина Чилова се държи като засегната страна. Известни са неща, които се случиха в публичното пространство, които не искам да конкретизирам. Тя използва умело една много тънка нишка, която е свързана с опазването на това наследство. Използва обстоятелството, че държавата абдикира и дори не се грижи за това наследство и всичко останало е въпрос на манипулация.

Още повече, че какво означава да се вземе едно политическо решение, за един закон? Значи въпросът се свежда това да има закон, но не мога да приема един закон, който ще създаде пълен хаос. Ако има някой, който може да каже, че не съм работил за това опазване на наследството.

Чрез отдела, в който работех съм върнал в патримониума на държавата, както те го наричат, предмети и културни ценности за милиони долари.

ЕЕ: Разкажете за някои от по-големите проекти, по които сте работили

КХ: Мога да изброявам. Вила Армира, един уникален паметник, който върнахме от чужбина и възстановихме в плановата схема. Разследвахме престъпления, които са станали на чужда територия. Бронзова глава на млад мъж, Почиващият Херакъл - откраднати от Видинския музей.

Мраморна пластика от Ловешкия музей, откраднатите картини от Националната художествена галерия, откраднатите скулптури на проф. Андрей Николов, 1.6 - тонната статуя на Асклепий, която беше открадната от Никополис ад Иструм, най-добрите шлемове, най-доброто въоръжение, което България е притежавала в момента, са благодарение на това.

Преди 10 ноември само стойността по ония цени на върнатото в Националния музей е на стойност над 8 млн. долара. Тогава експертите ги оценяваха не на тези цени, които са сега на аукционите. Дори и уникалния юбилеен медальон на император Юлиан Апостат, който вземахме от Бай Желязко Колев Демирев, с добро го вземахме, не с репресия.

Точно за една година след възстановяването на отдела, бяха направени няколко много добри удара и иманярите на практика бяха притиснати до стената.

ЕЕ: Как в момента се противодейства срещу дейността на иманярите?

КХ: Единствено и само със средства на Министерство на вътрешните работи. Това е отговорност и на прокуратурата и на места звената, които се занимават с тези проблеми. Това е отговорност и на общините, на съответните длъжностни лица, Министерство на културата. Борбата с иманярството е работа на цялото общество.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo