Как светът на технологиите ни ограбва, разсъждава Сюзан Муур от британския Guardian, цитирана от darikfinance.bg.

Според нея дигиталният свят ограбва реалния, като тласка света към социална криза. Ето какво казва тя:

Имаме повече от милион NEETS в страната - това са млади хора, които нямат работа, нямат висше образование или квалификация. По някакъв начин всички те са изпуснали лодката на успеха и не ги е грижа, че тази лодка може да е била и "Титаник". Техните по-големи братя а и сестри са имали щастието да отидат в колеж, но също живеят от почасова работа и временна заетост. Те не получават адекватни заплати, поради което не могат да си позволят да кандидатстват за ипотека.

Разбира се, в други европейски страни ситуацията е дори още по-лоша.

На този етап е обичайно да се обвиняват банкерите или най-малкото политиците. Но има една друга група, която трябва също да бъде посочена виновно с пръст. Това са онези дигитални-мозъци в Силицеевата долина, които ни казаха, че всичко може да ни излезе без пари, да дойде лесно; създадоха един виртуален рай.

В популярното безплатно приложение Facebook големият композитор Барни Хоскинс отправи наскоро призив към всички фрийланс автори на съдържание, без значение дали са актьори, писатели, музиканти или фотографи. Той им каза: "Оттеглете се от неплатения труд!".

Технологията отнема работни места, според Хоскинс, който обръща внимание върху това как се излъчва онлайн, но никой не знае кой е авторът на музиката или текста. Така съдържанието излиза без пари. Но капитализмът работи само тогава, когато има достатъчно много хора, които са състоятелни да бъдат клиенти, посочва композиторът.

В момента правителствата насърчават идеята, че бъдещето на дигиталната ера ще създаде повече работни места, отколкото ще отнеме. В обществената култура вече съществува общество на стартъпите, на блогърите, има YouTube канал за споделяне на видео и интересът към този свят не стихва, въпреки че много малко хора успяват да направят пари от него. Повечето са там просто заради преживяването.

Само за пример на онова, което се случва зад това преживяване, една малка статистика: Някога, когато Кодак бе в апогея си, за него са работили 140 хил. служители, които са имали статуса на хора от средната класа. Сега Instagram има всичко на всичко 13 служители. В света, в който както пеят АББА, "победителят взема всичко", успяват много малък брой хора, а всички останали остават да живеят с надеждата.

Обществото вече не гледа към поддържането на средна класа, а към свят, в който се живее на принципа "всичко или нищо".

Някой може да каже, че това е просто една индустриална революция - движение от формалната заетост към неформалната работа. Но тук има социален контекст, който не се грижи за теб когато си болен и не ти позволява да отгледаш децата си. Този модел не ти позволява дори да остарееш.

Разбиването на средната класа в едно общество води до нестабилност. Ние не можем да бъдем фрийлансъри завинаги. Човек не може да си позволи да е фрийлансър, ако няма друг стабилен доход. Дигиталната икономика оперира по друг начин и това е причината да се смята, че интернет може да разруши средната класа. А без средна класа, не може да се гарантира демокрацията.

В момента музикантите, артистите и журналистите изпълняват ролята на канарчетата, които въглекопачите водят със себе си в мината. Птичетата помагат на миньорите като ги предупреждават, ако в шахтите има опасен газ, като умират.

Дали искаме това, което се случва на музикантите, артистите и журналистите, да продължи към докторите, адвокатите и всички останали? Това неминуемо ще се случи, тъй като технологията стига до абсолютно всеки.

В образованието и медицината това вече се случва. Вече наблюдаваме как някой се учи или лекува без да е получил човешко докосване.

Растежът - този свещен бокал, заради който половината млади европейци са безработни, е осакатен заради това, че технологиите "изядоха" сигурността на работните места, а така нанесоха удар върху социалните фондове и пенсионните системи. Тези, които живеят без заплата сега, не могат да подкрепят поколението на възрастните.

Креативните индустрии като музиката и журналистиката съзряха тази заплаха твърде късно. Моите деца бяха родени в свят, в който трябва да се състезават с хора, които биха работили без пари. Само въпрос на време е и ние да сторим същото. И аз отказвам!

Това, което ерозира, е не само заплатата, но самата идея на труда, като нещо, което трябва да бъде заплатено. Големите печалби са за онези, които уж създават големи възможности за нашите младежи. Но онова, което се случва на практика е, че те ги експлоатират и не ги осигуряват.

Аз не съм против технологиите, но съм против това да си антихуманен. Технологиите са тук и често са наистина страхотни. Но ние трябва да намерим устойчив модел, по който да ги използваме, за да не получаваме накрая на месеца виртуални заплати, вместо истински.