Financial Times Deutschland цитира днес свои европейски източници, според които и Eurosystem (европейската парична система включваща ЕЦБ и националните централни банки на 17-те страни-членки на Еврозоната) е готова да участва в сделката по преструктурирането/обезценката на гръцкия дълг, която сделка за сега се договаря само с частните кредитори на Гърция. Според FTD, цялата Eurosystem е готова също да приемен обезценка/haircut на притежаваните от нея гръцки държавни облигации, но без тези които ЕЦБ закупи на европейския вторичен дълги пазар по своята програма SMP която е в сила от май 2010г. насам.

"Изглежда започва да има консенсус, че сделката може би ще включи и гръцките дългови книжа притежавани от националните централни банки на страните от Еврозоната, които те притежават извън SMP програмата на ЕЦБ", съобщава FTD. Това може да доведе до допълнително понижение с няколко млрд.евро на гръцкия дълг, съобщава изданието.

Подобна информация съобщава днес и агенция Market News International, според която ЕЦБ (която следи активността на националните банки в Еврозоната) официално е одобрила подобен план в средата на януари месец, ако се наложи такова допълнително намаляване на тежестта на гръцкия дълг.

Евентуално поемане на загуби от притежаваните гръцки дългови книжа от страна на националните централни банки извън закупените по SMP програма гръцки облигации може да бъде по-лесно оправдано (от законова гледна точка), отколкото евентуално поемане на загуби от страна на ЕЦБ при обезценка/haircut на закупените от нея гръцки книжа по SMP програмата (които се оценяват на около 40 млрд.евро), тъй като тези дългови книжа за били закупени навремето като регулярни инвестиции на съответните централни банки, а не като интервенция от страна на ЕЦБ на дълговия пазар в подкрепа за гръцките книжа, което се счита като инструменти на паричната политика на Европейската централна банка.  От друга страна обаче, ако при евентуалната обезценка на гръцките книжа притежавани от публичния сектор се изключат тези закупени от ЕЦБ по SMP програмата, това би било довело до относително незначително облекчение за дъговото бреме на Гърция (с около/под 5 млрд.евро?).

Евентуално включване и на европейския публичен сектор при обезценката на гръцките дългови книжа притежавани от него се налага, тъй като дори да се постигне много силно орязване/haircut на гръцките дългови книжа притежавани от частния сектор, все още остава "дупка" от около 15 до 20 млрд.евро, което по някакъв начин трябва да бъде "запълнена", за да се постигне искането от страна на основните кредитори на Гърция (ЕС и МВФ) за редуциране на гръцкия дълг до 120% от БВП на страната до 202г. спрямо настоящите 160% от БВП.

Financial Times Deutschland днес също така съобщава, че и други публични/държавни европейски финансови институции, като например френската Caisse des Depots може също да помогнат със своя принос за редуциране на огромния гръцки дълг (притежаваните и техни гръцки облигации да бъдат обезценени/орязани). FTD съобщава, че продължават и дискусиите за евентуалната възможност за haircut и на гръцките дългови книжа закупени по SMP програмата на ЕЦБ.