Икономическите аспекти на корупцията са видими от обществото и отдавна са обект на обсъждане и изследване. Според теорията пряката намеса на държавата в управлението е благоприятна почва за разцвета на корупцията, която сама по себе си се осъществява на

пресечните точки между обществени и лични интереси

Затова държавата трябва да намали присъствието си и да се намесва ефективно само където е необходимо.

Световната практика показва, че радикални политически и икономически промени, каквито станаха през 90-те години на ХХ век в Централна и Източна Европа, в това число  и в България, се съпътстват с нарастване на корупцията, престъпността и като цяло на нестабилността в страната. Но вече минаха 20 години оттогава и очакванията са за промяна.

Процесът на "оттегляне" на държавата в България по време на прехода се осъществяваше при отсъствие на съответни институции, което изкушава към корупция. В резултат на това при тези условия се наблюдава слаба държава с разградени институции. Контролните институции, отговарящи на условията на пазарната икономика, бяха и са все още в процес на изграждане. Все още не са формирани и структурите на гражданското общество с техните контролни функции. Тяхното изграждане би трябвало да създаде подходящата икономическа, институционална и нравствена среда за по-добра работа на държавната администрация и контролните механизми за предотвратяване на нейни произволни действия.

По правило управляващите от висшия ешелон вземат решения за капиталните разходи по отношение на: размера им в държавния бюджет, структурата им по основни категории, избор на определени проекти и тяхното месторазполагане, мащаба и дизайна на всеки проект и др. Последните две решения изискват намесата на отделни индивидуални мнения и при отсъствие на ефективен контрол се поддават повече от другите на корупция. Изпълнението на даден проект може да се извърши от една или друга компания, която, за да постигне това, е готова да предостави определена комисионна на правителствените чиновници.

В условията на преход към пазарна икономика взаимовръзката между корупция и инвестиции се пресича и в полето на извършващата се приватизация. Самата същност на процеса приватизация предразполага към корупция служителите от държавния апарат, които я осъществяват, особено преди самата "приватизация да бъде приватизирана", т.е. да бъде изведена от сферата на дейност на държавните институции. Корупцията при приватизацията е голяма, но още по-голяма е, когато по едни или други причини се бави, както това се случи в много случаи в България. В очакване на приватизацията ръководещите  предприятията имат възможност да използват разходите на държавния бюджет за целите на предприятието, а приходите на предприятието за себе си.

Корупцията влияе по много и различни начини върху макроикономическите процеси

и показатели на дадена страна. Основните канали на влияние са следните:

• Увеличава бюджетния дефицит, защото намалява приходите от данъците,

увеличава държавните разходи и променя структурата им, с което предизвиква преразпределяне на разходите по държавния бюджет. Това най-често е за сметка на секторите образование, наука и здравеопазване, които дейности по-лесно биха могли да бъдат ощетени поради факта, че те не са между тези, от които е по-лесно да се събират подкупи в сравнение с други дейности. Доказано е обаче, че подценяването на такива социални фундаменти на развитие има неблагоприятни последствия. И обратно, подходяща политика за развитие на образованието и здравеопазването едновременно намалява бедността и стимулира растежа.

• Повишава разходите за публични инвестиции. Пословичен е примерът с

високия дял на инвестиционните разходи в държавния бюджет в Италия в началото на 90-те години, когато избухна огромен скандал, свързан с корупция и последвало углавно преследване на определени хора, самоубийства и т.н. След това се отбеляза намаление на разходите на вече осъществяваните проекти. По данни на международната неправителствена организация Transparency International само през следващите две-три години разходите по проекти в Милано, най-изявеният град в този скандал, са намалели толкова значително, че не може да не се търси връзка с този факт - разходите на километър от метрото намаляват с 57%; разходите по изграждане на железопътни връзки - с 52%; бюджета по изграждане на нов летищен терминал - с 59 на сто.

• Изкривява процесите на вземане на решения за проекти, свързани с

публичните инвестиции. Степента на изкривяване на тези процеси е толкова по-голяма, колкото по-слаби и неефективни са или отсъстват въобще одиторски и други контролни институции.

Позната е например практиката в България след провеждането на търг и одобряване на дадена оферта при най-ниска цена след време да се приемат допълнителни анекси, които оскъпяват проекта.

• Намалява ефективността на субсидиите и помощите, получавани и давани от държавата или други източници.
• Влошава качеството и понижава ефективността на публичната

инфраструктура - например чрез влагането на по-малко от необходимите материали при изграждането на даден обект, или на материали с по-ниско качество и др.

• Намалява ефективността от използване на човешкия фактор чрез

преразпределяне на талантливи специалисти в области, които не позволяват да се проявяват позитивно техните възможности и/или на посредствени специалисти в области, които изискват професионални качества, каквито те нямат.

• Увеличава социалното неравенство между хората. Повече корупция

увеличава социалното разслоение, тъй като намалява потенциала за доходи на най-бедните.

• Намалява производителността на труда, тъй като променя мотивите

на икономическите агенти и стимулира рентиерството вместо производствената дейност.

• Изкривява основната роля на правителството в защита на собствеността и осигуряване на принуда при изпълнение на договорните задължения.
• Намалява легитимността на политическата система, като прави

непопулярни хората от висшия ешелон и с това дискредитира политическите и икономическите реформи.

Според изследвания държавната корупция нараства, когато властите се избират по пропорционалната система. Обяснението е, че личната ангажираност при мажоритарната система e по-висока и затова корупцията при тази система е по-ограничена. България обогати познанията в тази област при изборите за 41-то Народно събрание (5 юли 2009 г.). Резултатите показаха, че е много важно конкретното решение и приложение на принципа. В нашия случай, наред с изборите по пропорционалната система, се прие да се проведат частични мажоритарни избори на 31 народни представители еднократно с обикновено мнозинство. Допусна се при избора по мажоритарната система да участват и представители на политически партии, които участват и по пропорционалната листа. Така обаче се нарушават  принципите, а с това и очакванията към избраните по мажоритарния принцип. На практика мажоритарните избори не се състояха. Преобладаващото мнозинство на избраните народни представители по този принцип бяха непознати лица от убедително победилата политическа партия.

• Между корупцията и скритата икономика (и престъпността) съществува силна и устойчива връзка. Страни с повече корупция имат по-голям дял на сивата икономика.

Един от основните фактори за икономически растеж е размерът на направените инвестиции. Като правило страните с по-висока норма на натрупване и инвестиции имат по-голяма динамика и прираст на брутния вътрешен продукт (БВП). Затова на нарастването на инвестиционните разходи се гледа положително, като се очаква последващ икономическия растеж. Така се е стигнало до убеждението, че за постигане на икономически растеж разходите в държавния бюджет трябва да се разпределят в полза на инвестиционния, а не оборотния капитал, като за последния не се препоръчва да расте. Златно правило е да се заемат, ако трябва пари за построяване на болница, но не и за заплати на медицинския персонал и за закупуване на лекарства. Това правило важи дори и в спорни случаи, когато оборотен капитал може да допринесе за растежа на основния капитал чрез повишаване на качеството на човешкия капитал.

Използвайки този мотив,

политиците са склонни да насърчават големи проекти

(пътища, електроцентрали, болници, училища и др.), които биха имали и по-голям резонанс в обществото. Външните прояви на това насърчение са широко огласяваните успехи и церемониите по прерязване на лентата на новопостроени обекти.

В случаите на корупция направените по-големи от действително необходимите разходи за проекти като пътища, електроцентрали, пристанища, летища и др. могат да бъдат и най-често са за сметка на по-малко атрактивни, но полезни проекти или разходи. Изследвания показват, че при разпространена висока степен на корупция нарастването на размера на публичните инвестиции се свързва с намаляване на тяхната ефективност, което е причина за намаляване на икономическия растеж.

За страна като България от голямо значение за постигане на икономически растеж е притокът на чужди инвестиции. За присъствието си или не в дадена страна чуждите инвеститори се съобразяват с редица фактори - икономически особености, в това число пазар, човешки ресурси и т.н., административни улеснения, политическа стабилност, но и равнище на корупционната среда. Някои видове бизнес или някои бизнесмени вероятно биха се ориентирали тъкмо в „мътна вода да ловят риба", но те са сред тези, от които не би трябвало да имаме очаквания по отношение на стабилен икономически растеж.

Страна като България, която е решила да развива широко туризма, трябва да се съобразява и с представата за нея отвън от гледна точка на корупционна нагласа сред населението. Това несъмнено оказва влияние върху решението да се посещава ли страната ни като туристически обект, да се инвестира ли в недвижими имоти и бизнес и т.н.

Корупцията се извършва в условията на секретност, което прави почти невъзможно получаването на информация за нея. В най-добрия случай данните са единични и откъслечни, получени от медиите, официални разследвания и др. За определяне на приблизителния  размер на корупцията най-често се използват косвени методи - анкети, интервюта и др. Най-авторитетното ежегодно международно сравнение за степента на разпространение на корупцията в голям брой страни е това на Трансперънси интърнешънъл на база на индекса за възприемане на корупцията (Corruption Perception Index). То се основава на изчислени по метода на обобщението индекси, които представляват статистически убедителното средство за отчитане на субективните възприятия на разпространението на корупцията в дадена страна. Индексите могат да получават стойности  от 0 до 10, като 10 означава пълно отсъствие на корупция. Страните, индексите на които са сред малките цифри до нулата, са най-зле представилите се в борбата с корупцията.

Индексът се счита за сравнително обективно мерило за корупцията в една страна

Той се взема предвид от инвеститори, политици, дипломати и анализатори.

Традиционно най-слабо разпространена е корупцията в скандинавските страни, Нова Зеландия, Австралия и Канада, които са най-близо до десетката, а в някои случаи и с индекс пълно 10. За 2009 г. на първо място е Нова Зеландия с индекс 9.4, следвана от Дания - 9.3, Сингапур - 9.2, Швейцария - 9.0, Финландия и Холандия - с по 8.9 и т.н.

Отбелязва се спад в индексите на страни с едни от най-добрите показатели, каквито са Великобритания, Норвегия, Финландия. Влошаването на резултатите се дължи на факта, че обществото реагира остро на корупционните практики и не приема добре, когато органите не реагират бързо и адекватно. Намаление на корупцията се наблюдава в Албания, Кипър, Грузия, Южна Корея, Тонга, Турция и др.

Типични примери за страни с по-висока норма на натрупване  (от 30 до 40%) и силно разпространена корупция (индекси между около 2 и 3) са Тайланд, Южна Корея, Китай, Индонезия и др. Благоприятното съотношение, тоест норма на натрупване около 20% и ниска степен на корупция се наблюдава в страни от Западна Европа като Дания, Финландия, Швеция, Швейцария, също Канада, Австралия и т.н. Твърде добрата позиция на Сингапур - наред с водещите развити страни в света, но е повече изключение в сравнение със съседните му в региона страни и може да бъде обяснена със строгите административни закони в нея, забраняващи директно дейността на компании или бизнесмени, уличени в корупция.

България беше включена за първи път в това сравнение през 1998 г. с индекс 2.9 (фиг. 1 - лявата скала). През периода 2002-2007 г. този индекс се повиши до около 4. Това се отчиташе като успех в противодействие на корупцията, макар според методиката на Трансперънси интърнешънъл индекс под 5 да е индикация за сериозни корупционни практики в публичния сектор и администрацията. През 2005 г. България имаше дори по-висок индекс в сравнение със страни като Чешката Република, Хърватия и Гърция. Сега обаче индексът спада и това е тревожна тенденция. Още повече, че дори страни като Македония, Турция и  Албания отбелязват ръст на индекса, което значи и подобряване на антикорупционната среда в тях.

Сомалия  продължава да води в класацията като най-корумпираната държава в света - индекс 1.1 за 2009 година. Веднага след нея се нареждат Афганистан - 1.3, Мианмар - 1.4, Ирак и Судан - с по 1.5 и т.н.

на БВП в България, 1998-2008 г.

През 2008 г. в сравнението на Трансперънси интърнешънъл са обхванати 180 държави. България е на 72-ро място сред тях с индекс 3.6. Страната ни дели място с Китай, Македония, Мексико, Перу, Суринам, Свазиленд и Тринидад и Тобаго. Непосредствено пред нея се намират Колумбия, Румъния, Грузия, Гана, Куба, Кувейт, Тунис и Хърватия.

Индексът на България  е най-ниският сред страните от ЕС

за които средният индекс е 6.48. През 2009 г. България дели 71-во място с индекс 3.8 със съседни на нея страни като Румъния, Гърция и БЮР Македония, което обаче е най-ниското за страни от ЕС. За Гърция това означава значителен спад от 4.7 през 2008 г.,  за Румъния - запазване на равнището, а за България - известно подобрение. Средният индекс за ЕС е 6.42, което показва известно намаление в сравнение с предходнатата година. Над средния за ЕС индекс имат някои от новоприетите в него страни - Кипър, Естония, Словения - 6.6.

Оказва се, че членството на страната ни в ЕС от 1 януари 2007 г. не само не е повлияло положително за намаляване на корупцията в нея, а дори положението се е влошило. Слабият административен капацитет в страната и разпространената корупция се оказаха благотворна среда за злоупотреба със средствата, предназначени за усвояване в страната по линия на ЕС.

България на няколко пъти беше остро критикувана в доклади на Европейската комисия (ЕК) за несправяне с корупцията по високите етажи на властта и с организираната престъпност, както и за липса на доказателства, че подкупността се наказва. ЕК дори наказа страната ни, като замрази фондовете й по линия на ЕС за над 500 млн. евро.
България е страната в ЕС с най-ниско равнище на икономическо развитие (според БВП на човек от населението) и най-разпространена корупция. Сравняването на Румъния редом с България не би следвало да успокоява и двете страни. Това положение  се дължи както на липсата на политическа воля, така и на търпимостта на обществото към корупционните практики във властта. Основните причини за лошата позиция на страната ни са непрозрачните приватизационни и концесионни сделки през последните години, проблемите при обществените поръчки, както и неефективната съдебна система и политическият и икономическият натиск върху нея. Все още не се чувства ефективно противодействие на корупцията,

липсват конкретни резултати дори и при установени злоупотреби със средства на еврофондовете

Всичко това подкопава международния имидж на страната ни и намалява доверието в институциите.

Социално-икономическото развитие на дадена страна е сложен и комплексен процес, предопределен преди всичко от икономическия й растеж. Става дума за стабилен и дълготраен растеж, който допринася за устойчиво развитие и повишаване на стандарта на живот на хората. Върху растежа оказват влияние различни по посоката си на действие фактори, включително разпространението на корупцията.

Сравнително високите темпове на икономически растеж в България през последното десетилетие (фиг. 1 - дясната скала) от около 5-6% годишно са благоприятно явление и резултат на много усилия. Но следва да се отчита фактът, че те са изчислени при доста ниска изходна база, защото в периода на прехода към пазарна икономика през 90-те години на ХХ век страната ни отчиташе значителни отрицателни темпове и едва към 2004-2005 г. успя да достигне (по-точно да се върне на) равнището на БВП от 1989 година. На диаграмата може да се проследи паралелът в изменението между икономическия растеж и равнището на корупция.

Разбира се, върху растежа оказват влияние по директен и индиректен начин много други фактори. Логично е дори да се очаква известен лаг от времето на прекратяване на някои корупционни практики и съответно намаляване на степента на разпространение на корупция до повишаване на темповете на икономически растеж и съответно стандарт на живот. Връзката между двата показателя би могла да се изучи комплексно с други фактори с помощта на подходящи статистически и иконометрични методи. Зависимост между тях съществува и тя следва да се изучава в стремежа към по-висок и устойчив растеж. Сигурно е обаче, че бихме имали по-високи икономически постижения и по-благоприятен социален климат при значително намаление на корупцията в България.

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo