„10% от работещите ще са на минимална заплата през 2014 г.", пише в. „24 часа"
10% от работещите в България вече ще се трудят на минимална работна заплата, след като бъде прието увеличението от 310 на 340 лв. Това стана ясно от мотивите на кабинета, които вчера социалният министър Хасан Адемов представи пред бизнес и синдикати в тристранката.
286 хил. души от 2,8 млн. заети, които в момента вземат под новата минимална заплата, ще получат увеличение и ще се изравнят на 340 лв. До момента на минимална заплата са работили 6%, или 168 хил. души.
За 195 хиляди увеличението ще е с 9,68%, а за останалите средно с 4,8%. Според изчисленията на Адемов увеличението ще е 23,50 лв. на месец, а чистите пари, с които ще разполагат най-нископлатените след облагане с данък, ще са 266 лв., или с 15 лв. над линията на бедността, която през 2014 г. ще е 251 лв.
И работодателите, и синдикатите обаче останаха недоволни от предлаганото увеличение.
Прочети още от в. „24 часа"

"Сп. "Форбс България": Цветан Василев най-влиятелен българин", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Главният редактор на "Forbes България" Йордан Матеев представи класация на най-влиятелните българи. Тя включва 50 личности от политиката, държавното управление, бизнеса и неправителствения сектор
Най-влиятелната личност в България за 2013 г. е банкерът Цветан Василев, собственик на Корпоративна търговска банка. Следват го почетният председател на ДПС Ахмед Доган и варненските бизнесмени Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев. Така списание "Форбс България" подреди първите позиции в списъка от 50-те най-влиятелни българи за настоящата година, съобщи bTV. На шесто място е лидерът на БСП Сергей Станишев, а след него се нарежда депутатът Делян Пеевски. Собствениците на Първа инвестиционна банка Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев са на осмо и девето място. Десети е шефът на "Лукойл България" Валентин Златев.
Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, на когото в миналогодишната класация на "Форбс България" беше отредено първото място, сега е на 11-о.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Дянков на прокурор за здравните вноски" четем на първа страница във в. "Монитор"
Бившият финансов министър в кабинета „Борисов" - Симеон Дянков, отива на прокурор заради източването на близо 1,5 млрд. лв. от НЗОК, събирани чрез здравните вноски на хората. Това стана ясно вчера от думите на здравния министър Таня Андреева, която коментира темата в парламента.
„Сериозно обмисляме да сезираме държавното обвинение по случая. Тези пари изчезнаха от здравната каса в нарушение на Закона за здравното осигуряване. Безспорен е фактът, че ако бяха влезли в системата, сега нямаше да има
проблеми със заплащането на медицинските дейности и лекарствата в болниците", категорична беше Андреева. Тя уточни, че документите ще бъдат готови и внесени в прокуратурата до края на ноември. Според нея НЗОК разполага с достатъчен ресурс, но средствата до момента не са били управлявани достатъчно добре с ранното изразходване на всички буфери.
Изчезналите пари бяха натрупани в касата след увеличението на здравната вноска с 2% през 2009 г. Първоначално се планираше те да бъдат насочени за втори стълб на здравното осигуряване с частни каси, но след като такива не се появиха, крупната сума отиде като резерв в НЗОК. През 2010 г. обаче по предложение на Дянков събраните средства бяха прехвърлени от бюджета на здравната каса към държавната хазна.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Бизнесът каза "да" на бюджета, но синдикатите - "не"" е заглавиe от в. "Труд"
Бизнесът и синдикатите се разминаха в оценките си за бюджет 2014. При обсъждането на проекта вчера в Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателите го подкрепиха въпреки многобройните си критики, а синдикатите го отхвърлиха.
Повишаването на минималната заплата и на максималния осигурителен доход се оказаха ябълката на раздора помежду им. Правителството предлага от Нова година най-ниското възнаграждение да се увеличи от 310 на 340 лв., а таванът за осигуровките да се вдигне от 2200 на 2400 лева.
Лайтмотивът на бизнеса по време над 3-часовата дискусия беше, че ръстът на минималната заплата ще увеличи безработицата и сивата икономика, което контрастира с приоритета на правителството да повишава заетостта и приходите в бюджета. "Не е редно при над 400 000 загубени работни места и огромна безработица да се вдига толкова рязко заплатата. Разберете, че не всички ходят по жълтите павета и плащат по една минимална заплата за вечеря", обърна се шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев към представителите на кабинета в тристранката.
Прочети още от в. "Труд"

"Лекарският съюз: Или доплащане, или по-висока здравна вноска" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Българският лекарски съюз поиска вчера пациентите да покрият с допълнителна вноска или с доплащане от джоба си недостига на средства в здравеопазването, въпреки че ГЕРБ национализира 1.4 млрд. лв. от здравни вноски след споразумение, подписано от председателя на съсловната организация Цветан Райчинов. Сериозният недостиг на средства в касата е и заради прехвърлянето върху здравноосигурените на скъпоплатени дейности и програми, които би трябва да бъдат ангажимент на републиканския бюджет, както и заради прекалено многото възможности за течове от системата заради слабия контрол.

От БЛС са настояли пред премиера Пламен Орешарски за увеличение с 1% на осигурителната вноска, която в момента е 8%, или за въвеждане на доплащане на някои недофинансирани от касата дейности на спешна среща вчера. Срещата е поискана заради драматичния недостиг на средства в момента и проектобюджетът на НЗОК за 2014 г., който отсега е планиран с огромен дефицит спрямо реалните разходи през т.г. Тази година липсват 150 млн. лв. до края на годината, а за догодина се очаква поне още толкова недостиг.

Повишение на вноската е много сериозна мярка. Догодина са планирани 2.795 млрд. лв. приходи от здравни вноски. 1% увеличение на осигуровката ще донесе допълнително 349.4 млн. лв.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Кабинетът иска да разводни правилата за парите на държавните дружества", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Още преди напълно да са влезли в сила, управляващите замислят промяна в правилата за избор на обслужващи банки от държавните дружества. Те бяха приети от служебното правителство с цел да се намали концентрацията на свободните им средства в една финансова институция (в последните години това неизменно е Корпоративна търговска банка). В публикуван на сайта на финансовото министерство проект за промяна на предишното постановление се предвиждат промени, които могат допълнително да разводнят и без това заобиколимите правила.

В подписания от вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов доклад към предложените промени се изтъква, че те са в резултат на становища на министерства и държавни дружества, като по част от тях са дадени тълкувания, но други изискват нормативни промени.
Най-спорният момент изглежда въведената дефиниция за "парични средства". В действащия вариант на правилата се казва, че нетната експозиция на едно дружество към една банка не може да е над 25% от "общия размер на паричните средства на възложителя".
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Държавата се отказва да връща пари на едри инвеститори", пише в. "Сега"
На фона на спадащи инвестиции държавата призна, че в закона за насърчаване на вложенията има мерки, които са безсмислени и финансово неподплатени. "Част от облекченията за големи инвеститори ще отпаднат от закона, защото страната ни не може да си ги позволи", съобщи вицепремиерът Даниела Бобева, която откри форум, посветен на инвестициите в България. Тя даде като пример опцията бюджетът да връща до 10% от вложеното от фирма, ако проектът е стратегически важен за България. "Тази държавна помощ със сигурност ще отпадне. Никога не сме си го позволявали, дори когато бюджетът е бил в по-прекрасни ситуации", обясни тя.

Бившият шеф на агенцията за инвестиции Борислав Стефанов призна, че до момента само една компания е ползвала това облекчение - турската "Шишеджам". "Не смятам че ще се спестят пари от премахването на мярката", коментира той за в. "Сега".
Прочети още от в. "Сега"

"Любомир Дацов: Олигархия се бори със средна класа" пише в. „Труд"
Господин Дацов, като гледате проекта за бюджет за 2014-а, каква пица ще ядем - постна, или с месце?
- Аз лично не харесвам нито формулировката на Симеон Дянков, която беше за постната пица, нито сега пък политици от БСП да казват, че имало малко месце. Опитите за елементаризиране на бюджета никога не са ми харесвали. Знам, че политиците трябва да се опитват да говорят по човешки на хората. Такова профанизиране на темата за бюджета, като се сравнява с храна обаче само показва ниското ниво както на политиците, така и на икономиката в България.
- Какво имате предвид?
- В икономиката никога нещата не се случват днес и сега. Когато управляваш една държава, трябва да има приемственост. Единственият начин да има добри резултати е по основните въпроси от дневния ред на обществото да има национално съгласие и всяко следващо правителство да надгражда предходното. Трябва да се гледа на проблемите по един и същи начин и да се носи отговорност по един и същи начин.
Прочети още от в. „Труд"

"Всяка трета обществена поръчка писана за специален кандидат", четем във в. "Монитор"
30 на сто от обществените поръчки у нас се провеждат при такива условия, че за тях подава документи и в „надпреварата" участва само с един кандидат, който се състезава със себе си. Това стана ясно вчера от думите на вицепремиера Даниела Бобева, която участва във форум за икономическото развитие на страната. „Това не е единствената лоша новина, оказва се че в останалите 70% от случаите само една трета достигат до края с повече от един кандидат", уточни тя. Връщането на доверието в обществените поръчки е важен въпрос, който правителството има амбицията да разреши. Вицепремиерът се надява до края на ноември Законът за обществените поръчки да бъде в пленарната зала на Парламента за второ четене.
Предстои да бъдат направени радикални промени в политиката на финансовото министерство и приходната агенция, за да бъде подобрено събирането на данъци, съобщи още Бобева. В последно време се е върнала порочната практика да не се издават касови бележки, което неизбежно рефлектира върху внесените в хазната данъци. „Опитахме с добро, но очевидно не трябва така, защото ситуацията със събираемостта не е никак весела", обясни вицепремиерът.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Глоба до 1 млн., ако фирма излъже заради заем", пише в. "Стандарт"
Глоби до 1 млн. лв. ще отнасят фирмите, които представят неверни данни, за да получат кредит. Това предвиждат промени в Закона за административните нарушения и наказания, които са предложени от вицепремиера Даниела Бобева и вече са внесени в парламента. Новите санкции няма да отменят наказателната отговорност, която носят шефовете на компании, които са излъгали или скрили данни от банката с цел да бъдат одобрени за кредит. Но дори ако по една или друга причина шефът на фирмата се отърве от затвора, ще бъде наказана компанията, която е осъществила измамата. Фирми, които представят неверни данни, за да получат средства от фондовете на ЕС, също ще може да бъдат глобени до 1 млн. лв., но не по-малко от стойността на облагата, ако тя е имуществена, предвиждат още промените. Ако облагата от измамата не може да се оцени, глобата ще бъде до 500 хил. лв. Същите санкции се въвеждат и за фирмите, които се опитват да укрият данъци в големи размери чрез преобразуване на търговско дружество или чрез извършване на сделки между свързани лица. Новите санкции ще може да се налагат на фирмите и когато опитът за измама не се е реализирал, защото е спрян своевременно от банката, държавната администрация или служителите на Националната агенция за приходи.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Винопроизводството достигна шестгодишен връх", пише в. "Капитал Daily"
Световното производство на вино през тази година е достигнало шестгодишен рекорд заради високите добиви в лозарството, сочат данните на Международната асоциация по лозарство и винарство, цитирани от Reuters. Във всички водещи държави винопроизводители в Европа е отчетен ръст на производството, подобни са данните и за САЩ и Чили. В България лозарите също прибраха по-добра реколта, а производителите очакват повече продукция.

Добра реколта от грозде

На фона на миналата година, когато в почти цяла Европа беше отчетено намаление на произведеното винено грозде заради лошото време, през тази секторът отчита високи резултати. Според международната организация заради добрите климатични условия и производителността в лозарството тазгодишната реколта е добра. Данните от България също са позитивни, като е отчетено увеличение на добивите с между 20 и 40%. Според официалната прогноза на земеделското министерство се очаква да бъдат произведени около 250 хил. тона грозде в страната, което е ръст от около 25 на сто. През миналата година стопаните от сектора прибраха около 192 хил. тона продукция.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Какво им е лошото на ваучерите", пише в. „24 часа"
Kогато бях млада, можеща и морето ми беше до глезените, се случваше да роптая, че поне 1/4 от заплатата ми отиваше за осигуровки. "Давайте си ми изработените пари, пък един ден, ако доживея до пенсия, ще се оправям!" Доста приятели споделяха тази моя нехайна позиция.
Когато се случи на 45 години да ме инвалидизират, благославях осигурителната система, защото пари тъй и не спастрих за черни дни и ако все пак не ми бяха облагали доходите, щях да увисна като прани гащи. Вярно, че пенсията ми беше нищожна, но всеки месец продължавам да получавам редовно някакви доходи. А без тях?! Правя това встъпление с единствената цел да заявя, че социалната политика на държавно ниво е нещо, което никой не трябва да подминава небрежно с презумпцията, че има по-важни неща, че времето на социализма безвъзвратно мина. Не бъркайте социално със социалистическо, моля! Нищо че коренът им е един. То и коренът на злото е един. Но сега говорим за доброто.
Добро е, че за 2014 г. са заложени малко над 11 млрд. лв. за социалната политика и доходи. И за насърчаване на социалното включване. С прости думи казано - бюджетът се обръща към оскърбените и унижените. Които не само че не са малко в България, ами обхващат едно 60-70% от народонаселението.
Прочети още от статията на в. „24 часа"