"63 призраци в наша яхта", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Яхта с 63 полумъртви от глад и жажда бежанци задържа Гранична полиция край Шабла. Бегълците от Афганистан и Сирия били наблъскани като сардели в десетместната лодка. Те едва се държали на краката си и изглеждали като призраци. По чудо с такъв товар съдът не е потънал, коментираха морски вълци. Нелегалните, сред които 18 жени, 16 деца от 3 до 12 години и едно бебе, били натоварени в Истанбул от двама турци. Каналджиите наели лодката "Света Анна" във Варна, а на Босфора изоставили капитана. Целта им била да прекарат бежанците до Румъния. 4 дни хората не са яли нищо и не са пили вода. Две от децата, които са в най-тежко състояние, ще останат във варненската болница. Това са 16-годишен младеж с вроден сърдечен порок и 3-годишно хлапе, които са силно обезводнени.
Прочети още от в. "Стандарт"

"За 36% от фирмите минималната заплата е пречка за заетостта" е водещo заглавиe на в. "Сега"
36% от работодателите смятат, че минималната заплата е фактор за намаляване на заетостта в страната. За почти всяка втора фирма - 43%, тя е пречка за наемането на млади хора. Изненадващо дори сред служителите има 31%, които са на мнение, че административно определяното минимално възнаграждение оказва негативно, а не позитивно влияние на заетостта.

Данните са от национално изследване за влиянието на минималните осигурителни прагове и заплатата върху заетостта, поръчано от социалното министерство в рамките на националната програма за реформи. То е представително и е правено от февруари до май тази година сред 2525 работодатели и 3500 служители.

Тъй като мнозинството от работодателите и служителите не виждат вреди върху заетостта, изследването заключава, че "минималната заплата е високопродуктивен инструмент, чрез който държавата мотивира повишаването на заплащането на труда". Картината обаче съвсем не е толкова категорична.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Йордан Христосков, вицепремиер и социален министър: Пенсионната реформа е като саденето на орех" е заглавиe от в. "Труд"
- Според Световната банка България може да противодейства на негативното влияние на демографската криза върху пенсионната система с повишаване на осигуровките, намаляване на пенсиите или на периода за получаването им. Кой вариант е за предпочитане?
- Сигурно и трите заедно. Като служебно правителство си поставихме за цел да подновим работата на Консултативния съвет за оптимизация на осигурителната система в България. В него няма да участват политици, тъй като навлизаме в предизборен период и не бих желал тази експертна дейност да получи политическа окраска. Поставили сме си за цел да разработим различни варианти за реформа в пенсионната система. Пред скоби ще изведем въпроса с пенсиите на работещите в първа и втора категория труд.
- Какви други въпроси ще решавате?
- Ще дискутираме по всички ключови въпроси: размера на осигурителните вноски за първия и втория стълб на пенсионната система; варианта държавните служители и работещите в специалните ведомства да плащат лични осигурителни вноски; условията за пенсиониране; възможностите за подобряване на събираемостта. Общият принцип, който ще предложа, е да въвеждаме в максимална степен автоматични механизми. Те имат две предимства.
Прочети още от в. "Труд"

"БНБ разреши селективен подбор на сделките в КТБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Кредитополучателите, изтеглили заеми от Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й "Виктория" (новото име на "Креди агрикол България") ще имат по-широко поле за действие. Например ще могат да превалутират или да прихващат суми, за да плащат задълженията си. Това реши управителният съвет на БНБ в петък. От централната банка посочват, че някои текстове от Закона за кредитните институции дават такава възможност за банки, които са поставени под надзор, в случаите, в които е преценено, че това е в интерес на самите кредитори. Освен превалутирането решението дава поле и за други операции, най-вече по прихващания между депозанти и кредитополучатели.
Това е най-активната зона за преговори около поставената под специален надзор банка. Притежателите на големи депозити продават вземането си на кредитополучатели (срещу дисконт). Въпросът е кои операции са допустими, след като законът ги позволява. От становището на БНБ не става ясно кои прихващания са допустими. Юристи обясниха пред "Капитал Daily", че централната банка е можела да бъде по-конкретна и сега оставя място за селективен подбор на квесторите (в първоначалния вариант на статията неправилно е посочено синдиците).
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Арестуваният варненски кмет с незаконна колекция от антики" четем на първа страница във в. "Монитор"
Кметът на район „Младост" във Варна Христо Христов, който бе арестуван преди 5 дни при акция на ДАНС, е държал незаконно антики, но няма данни да е участвал в банда за имотни измами, както твърди прокуратурата. Това констатира късно в събота специализираният наказателен съд.
Както писа „Монитор", при операцията на родното ФБР по разбиването на групата за имотни измами бяха тарашени офиса и дома на районния управник. Съдът пусна от ареста Христов срещу гаранция от 3000 лв. Той разгледа и мерките за неотклонение на другите арестувани за участие в организирана престъпна група - Мартин Петров, Дияна Александрова и Борислав Команчев. Спецпрокуратурата повдигна обвинение на Христов миналата седмица за 2 престъпления - за държането на нерегистрирани археологични предмети и за участие в бандата за имотни измами, а на останалите - само за участие в организираната група. Веселина Спасова, която е сочена за
ръководител на бандата набелязвала и придобивала имоти на починали хора или трайно установили се в чужбина, е в болница и за нея прокуратурата не внесе в съда искане за задържане под стража.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„GSM пазарът продължава да се свива", пише в. "Капитал Daily"
След като през 2013 г. пазарът за мобилни телеком услуги се сви със 17.9% спрямо предходната година до 2.225 млрд. лева. Негативната ситуация продължава и през настоящата година. Това става ясно, след като трите телекома публикуваха своите резултати за първото полугодие и всички отчитат понижение на приходите спрямо същия период предходната година. Добрата новина е, че секторът успя да омекоти спада и постъпленията намалиха темпа на свиване спрямо 2013 г.
През първите шест месеца на 2014 г. общите постъпления на мобилните оператора паднаха до 1.052 млрд. лева, като през същия период през 2013 г. те са били 1.116 млрд. лева. Това е понижение от 5.7% на годишна база. Утехата за сектора е, че вече няма двуцифрен спад, но въпреки това приходите на GSM компаниите продължават да намаляват.

Трите телекома определят едни и същи причини за ситуацията - за разлика от предишната година, когато във фокуса бяха регулациите на мобилните разговори, вече се добавя и влошената макроикономическа ситуация в страната от началото на годината, която потиска потреблението. Предвид ситуацията, трите компании се опитват да намалят влиянието на намалените приходи на печалбата си, като оптимизират дейността си.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Държавата се разпусна. Заповядайте друг път!", пише в. "Сега"
Циганчето рекло: Ако имахме вкъщи сирене и масло, щяхме да ядем баница, но нямаме брашно.

Висшите финансисти писали на Брюксел: Ако законите ни бяха европейски или поне имахме парламент да ги промени, щяхме да изплатим в 5-дневен срок гарантираните суми на вложителите в КТБ, ама нямаме пари.

Горе-долу така тече кореспонденцията между София и Брюксел по повод затворената за неизвестно дълго Корпоративна и търговска банка (КТБ) и безпокойството на висши служители в Еврокомисията, че България нарушава духа на европейското законодателство за гарантиране на доверие в стабилността на банковата система.
Прочети още от в. "Сега"

"Лихвите на жилищните заеми не са мръднали след 23 юли" пише в. „Труд"
Жилищните заеми нито са поскъпнали, нито са поевтинели след влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит на 23 юли, става ясно от анализ на финансовия портал "Моите пари", направен за "Труд". Въпреки отпадането на някои такси и въведения нов модел на лихвите, годишният процент на разходите (ГПР) по стандартните продукти във водещите банки остава непроменен.
Средният ГПР по заемите в левове преди промените се движеше около 7,70-7,90% и остава непроменен с минимални изключения и след 23 юли, обясни финансовият анализатор Иван Стойков. При една от банките - ОББ, се забелязва по-чувствително намаление - от 7,89 на 7,22%, но става дума за промоционална оферта без такса за разглеждане на документи. При продуктите в евро промените също са минимални, като при някои от тях цената след промените е по-ниска с 0,10-0,30 процентни пункта.
Прочети още от в. „Труд"

"Над 4 милиона на почивка у нас през август", четем във в. "Монитор"
Над 4 милиона души ще почиват у нас през август, от тях 2,5 милиона са българите, а около 1,55 млн. идват от чужбина. Това прогнозира за „Монитор" Румен Драганов, шеф на Института за анализи и оценки в туризма. Хубавото време е гаранция, че активният туристически сезон влиза в нормалния си ритъм, и то не само по Черноморието, но в планинските курорти, които са много активни и предлагат богата културна програма за гостите си.
Август е най-силният месец в българския туризъм, затова браншът разчита изключително много на приходите в този период. Като цяло обаче през тази година се очаква те да намалеят с повече от 10 на сто заради слабата рубла
По-малки постъпления ще има при допълнителните услуги, понеже туристите от Русия се ограничават и разполагат с по-малко средства. Няма намаление обаче в техният брой въпреки сътресенията с фалиралите им оператори. В страната дори се очаква да има около 2% повече туристи през тази година в сравнение с 2013 г., прогнозира Драганов.
Според него комшиите не са спечелили от лошото време у нас, данните на статистиката сочат, че през юли има намаление и на изходящия туризъм към Гърция с 6,6 на сто.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Нестабилността ражда борчове", пише в. "Стандарт"
Влошаването на възможностите на домакинствата да обслужват кредитите и другите си задължения се обуславят от няколко фактора. Сред тях има външни, които са извън границите на нашата страна, но има и вътрешни. Но определящият фактор, който въздейства върху всичко, е липсата на сигурност. Налице е влошаване на външната ситуация, имам предвид ембаргото срещу Русия - мерки, контрамерки. Не трябва да се заблуждаваме - външната среда е непредсказуема и вероятно ще се влошава още, дори не е ясно в каква посока. Засега това не ни засяга много пряко, освен чрез спада на украинските туристи и износа към Украйна, но ако засегне доставките на енергийните ресурси или посещенията на руските туристи, което вече се случва - с фалитите на руските туроператори, това може да има още по-подчертано негативно влияние. Затварянето на Корпоративна банка също има съответно отрицателно въздействие - в нея има пари на хора и на фирми, не се плащат заплати, данъци, не може да се разплащат с доставчици. Или отново имаме една усещаща се несигурност
На трето място е политическата несигурност - в последните няколко месеца де факто нямаше никой на кормилото, управляващата коалиция се разпадна, на нейно място не се появи нова. Вече и парламент няма, не е ясно какво ще стане на изборите на 5 октомври. Дали пък няма да се повтори същото съотношение на силите в парламента и пак да не се излъчи силен кабинет. Тази несигурност също си казва думата. И това не е само в България. В икономически аспект държавите от Европейския съюз не са в цветущо състояние, което подсилва външната несигурност - Румъния е в рецесия вече две тримесечия, Германия е с отрицателен растеж, Франция с нулев.
Прочети още от в. "Стандарт"