Шефът на Уникредит Булбанк започва кариерата си от "Кремиковци" Левон Хампарцумян начело от 10 г. на най-голямата ни банка Той вече почти 10 г. е начело на най-голямата банка в България. Всеки е чувал името му - Левон Хампарцумян. Заради трудното произнасяне на фамилията повечето хора го наричат само Левон. Винаги е усмихнат, готов да разкаже виц или някоя пиперлива история. Дотолкова всички са свикнали да го свързват с поста му, че когато се спомене думата банкер, първата асоциация е Левон Хампарцумян. Може би и защото за разлика от повечето си колеги той не се страхува от светлините на прожекторите, дори напротив. Чест гост е на разнородни светски събития, обича да флиртува с медиите, дори се шегува, че всяко стартиращо светско и финансово списание го кани за гост на премиерата си. По образование и по наследство Хампарцумян е инженер-химик. И двамата му родители са химици, а дядо му имал фабрика в Карлово. Въпреки образованието си обаче той тръгва по друг път. Започва работа в "Кремиковци", после в Централния институт по изчислителна техника. Автор е на 6 изобретения с патент. В зората на демокрацията избира пътя на собствения бизнес. Заедно с Мартин Заимов основават "Българска одиторска компания" - консултантска фирма, асоциирана в международната мрежа на Coopers&Lybrand. По-късно компанията шапка изкупува бизнеса им. Хампарцумян започва работа в "Прайсуотърхаус Купърс", после и в "Ърнст енд Янг". За около 5 г. дори работи в Канада, където се мести при роднини. Но се връща у нас. Тогава е и краткият му период в държавната администрация. Първо бе зам.-министър на икономиката в кабинета на Иван Костов, дясна ръка на вицепремиера Петър Жотев. После стана и шеф на Агенцията за приватизация. Политиката обаче не изкушава Хампарцумян и той открито го признава. Затова и без колебание през 2001 г. поема кормилото на най-голямата ни банка - Булбанк, която тъкмо е приватизирана от "Уникредито". И така до днес. За тези близо 10 г. банката порасна значително дори в буквален смисъл, след като обедини и погълна "Биохим" и "Хеброс". Освен банкерска Хампарцумян развива и сериозна обществена дейност и заема дълъг списък от постове в различни организации. Доста време е почетен консул на Канада в България. Освен това е и заместник-председател на Управителния съвет на БОРИКА и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ "Св. Климент Охридски", член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България. Доста дълъг е и списъкът с награди, които е получавал - приз "Буров", няколко пъти е банкер на годината и мениджър на годината. Носител е на Ордена на звездата на италианската солидарност (Ordine della Stalla della Solidariet? Italiana) и получава титлата комендаторе от президента на Република Италия Джорджо Наполитано през 2008 г. Две от най-красивите неща в живота на Хампарцумян са дъщерята Румяна, която е завършила в Канада при леля му, и съпругата Мариана - третата подред г-жа Хампарцумян. 23 г. по-младата си спътница той среща в първата си компания, където тя работи като асистент. Искрата пламва и скоро следва сватбата. "Жените си падат по банкери не защото имат много пари, а защото са лоши момчета. Това привлича женското внимание", шегува се Левон. Банкерът признава, че няма кредит. Не е и хазартен тип и не обича да залага. Елегантността му е вродена. Доверява се на родните марки "Ролман" и "Агресия". Обувките и ризите си купува от чужбина. Първите - от Лондон, вторите - от Италия и Франция. Кулинарията е сериозна страст на банкера. Признава, че често събира приятелите си вкъщи, за да им сготви вкусно. Скаридите са най-любимият му специалитет. Съпругата му Мариана пък е вегетарианка и залага главно на салати. Банкерът се определя и като "напреднал любител" на виното - не колекционира, но опитва препоръчани добри марки. Невена Мирчева