Историята от XX век показва, че мощното развитие на една или друга прохождаща държава се дължи на силна финансова инжекция от развитите страни. Сто години след като обяви независимост, бялата лястовица кацна на рамото и на България с членството на страната ни в ЕС. Надеждата, че „ще потекат реки от средства" от европейските фондове не се сбъдна. Заради сериозните съмнения в корупция Европейският съюз ни спря десетки милиони евро. По този начин България по-скоро стана донор на средства чрез паричната си членска вноска, отколкото бенефициент в качеството си на равноправен член на ЕС.

Някога държавите, които сега дават благословията за разпределянето на европейски средства, също са получили сериозни траншове пари от САЩ. Такъв е случаят с Плана Маршал или така наречената Програма за възстановяване на Европа след Втората световна война по инициатива на американския президент Хари Труман и генерал Маршал. Тогавашният Съветски съюз и държавите от Източна Европа също са поканени да участват, но Йосиф Сталин не одобрява плана и не позволява участието на нито една страна под съветски контрол. Йосиф Сталин отбелязва по повод западните лидери: "Чърчил е тип, който може да ти измъкне и копейката от джоба, а Рузвелт ...той си цапа ръцете само за големи пари". Планът довежда до разделянето на европейската икономика на два типа - пазарна (западна) и социалистическа икономика (източна), към която България десетки години принадлежи. Страните от Източния блок като Чехословакия, Полша и Унгария, които поддържат по-активни връзки със западните държави, се развиват по-добре икономически от останалите социалистически страни.

И така, страната ни получи нов шанс за развитие чрез Европейския съюз, но „собственоръчно си отряза клона". "Европейската комисия признава усилията, предприемани от българските власти", посочи говорителят на ЕК Марк Грей, но в изразходването на европейските фондове са намесени интересите на целия ЕС, така че - прощавайте, но не чакайте прошка. И наказанието след многократни предупреждения не закъсня - страната ни загуби право върху стотици милиони евро и ЕС отне акредитациите на две ключови агенции заради съмнения в корупция и лошо управление. Това предначертава трудности при реализирането на вече започнати проекти. Българското правителство се кани да изтегли заем от Европейската инвестиционна банка и да финансира инициативите с пари от държавния бюджет. В този смисъл е все пак добре, че имаме голям бюджетен излишък, който да покрие подобни дефицити като финансирането на провалените европейски проекти.

Въпреки уверенията на българските власти, че имат силна политическа воля да се справят с проблемите и че работят в тясна координация с ЕК, източник от Брюксел, цитиран от Ройтерс, е изразил съмнение, че премиерът Сергей Станишев има нужната власт, за да изиска строги мерки за изкореняване на корупцията и за борба срещу организираната престъпност. Хората остават с впечатление, че има няколко неофициални лагера на управление в държавата, които дърпат конците и всеки от тях си има свои икономически интереси.

Специфичен отенък в общата картина например беше изказването на президента Първанов във вестник „Труд", че премиерът Станишев прави грешка като назначава свои съветници в бордове. Макар и приглушен, този изстрел в привидно единното държавно управление даде повод за размисъл, че пропастите между властите са големи и противоречията - едва удържани. А разделението едва ли ще доведе до качествени резултати.

България не се справя с поетите ангажименти пред Европейския съюз, въпреки че от Европейската комисия често споменават думата „напредък" в изказванията си за страната ни. Много чуждестранни инвеститори се оплакват от съдебната ни система, на която очевидно не й достигат сили да се справи с нерегламентирания бизнес, с организираната престъпност. България като държава не може да си позволи подобни големи грешки, защото е малък пазар и освен ниския корпоративен данък от 10% и евтината работна ръка, която все повече изтича в чужбина, няма какво да предложи. Икономически активното население на страната непрекъснато намалява. У нас българите, които живеят чужбина, нямат желание да се върнат в страната, както това се случва в съседна Румъния, според техните вестници.

В този смисъл призивът на вицепремиера Миглена Плугчиева, младите хора, които учат в чужбина, да се завърнат, за да вдигнат на крака държавата, изглежда остава глас в пустиня. Например в Германия можеш да си намериш работа за 800 евро за 10 дни работа в месеца и да успяваш да вържеш двата края, а ако си по-работлив да работиш и допълнително. Тук, в България, хората с висше образование, масово работят за 500-600 лева, под непрекъснат натиск да не си загубят работата.

Неотдавна премиерът Станишев заяви, че отговорността е на институциите, за да направят България действително успешен член на ЕС и страна, в която гражданите имат високо самочувствие, по-добър живот и се чувстват сигурни. Естественият въпрос е как това ще се случи при сегашната ситуация? България е най-бедната държава, с ниско заплащане в Европа на час. У нас ръстът на цените е сред най-високите на Европейския континент. Високият икономически растеж, който се наблюдава у нас и е характерен за много развиващи се икономики, не се отразява върху доходите. Пенсионерите масово получават по около 100 лева месечно. С тези пари те не могат да покрият разходите си за ток, парно, вода и лекарства. Ако нямат съвестни и платежоспособни деца, които да им помагат, перспективата за тях е трагична. Много от тях започват работа, за да успеят да скърпят двата края. Регулярното усвояване на европейски средства щеше да подобри състоянието на българския бизнес, щеше да настъпят положителни промени в инфраструктурата, щеше да се доизгради средната класа у нас.

Брюксел все пак ни дава аванси и шансове да наваксаме. Е, не само ние имаме черни точки при усвояването на европейските фондове. Дори на една от старите членки на съюза бяха спрени пари от фондовете. Част от парите по САПАРД в Румъния също бяха замразени. Все пак не се е случило най-страшното - да се задейства договора от Ница, който до доведе до замразяване на членството. Чакат ни нови проверки от Европейската комисия, „ за да поправим двойката".

Истината е, че повечето хора не се интересуват дали страната ни ще бъде член на ЕС, след като нямат конкретни ползи от това. Според последните изследвания в държави, които не са част от съюза, заплатите са по-високи от българските. Една китайска поговорка гласи, че човек не може да бъде цял живот беден. Това, разбира се, е слабо успокоение за тези, които очакват динамично развитие на страната.

Ако българските власти не сменят методите на управление, „европейското кранче съвсем ще пресъхне за нас" и България никога няма да стане „Швейцария на Балканите" . Не е нормално, програмата „Адмистративен капацитет" да бъде най-успешната сред останалите оперативни програми. Летните отпуски свършиха. Време е за задълбочен анализ на ситуацията. Време е да дойде наистина „вятъра на промяната" в мисленето на властимащите, за да извлечем ползи от членството, а не просто да бъдем член на Съюза на хартия.