В преговорите си по независимостта на Косово, Европейският съюз и Русия трябва да изхождат от реалността и общата отговорност за стабилността на Европейския континент, а не от педантично следване на някаква линия и чувство за собствена правота - казва чрез страниците на Financial Times Анатол Ливен, професор в King's College Лондон.

Руснаците и сърбите трябва да разберат, че независимо дали го искат или не, Косово скоро ще стане независимо. То ще бъде признато от САЩ, ЕС, редица мюсюлмански държави. Ако това не се случи в скоро време, албанците в Косово ще се надигнат.

С ветото си в ООН Русия може да насърчи непреклонността на сърбите, да запази нестабилността в Косово и да дестабилизира региона. В най-лошия случай можем да мислим за локална война, последиците от която ще разтърсят не само Балканите, но и Европа; Москва  ще влоши отношенията си със запада и руснаците трябва действително да се запитат дали желаят това, преди да предприемат действия, които ще предизвикат хардлайнерите в САЩ да заздравяват анти-руските си позиции.

Правителството на ЕС също трябва да осъзнае две реалности. Първо - по същия начин както задържането на Косово в Сърбия ще вдигне албанците на въстание, опитът да се вкара Митровица, оставащата сръбска зона от Косово, в независима албанска държава означава въстание от страна на сърбите. Като знаем за етническото прочистване, провеждано от албанците след войната в Косово, абсурдно е да се иска сърбите да приемат албански или западни гаранции за бъдещето си.

Албанската страна в конфликта прикрито заплаши, че ако Митровица бъде отделена и се присъедини към Сърбия, това ще доведе до въстания на албанските малцинства не само в Сърбия, а и в Македония. Западът трябва много остро да отговори на това. ЕС и НАТО обясняваха моралното си право да налагат хегемонията си на Балканите с претенцията, че гарантират стабилността и предпазват от конфликт. Те обещаха също така да бранят стабилността и териториалната цялост на Македония.

Другата реалност, която Западът трябва да осъзнае е, че както не може Косово да се вкара принудително отново в Сърбия, така е невъзможно да се оставят насилствено Абхазия и Южна Осетия в Грузия. Изобщо не става дума за подкрепа на Москва и съюзните народи в руския Северен Кавказ. От последното развитие на историята става ясно, че местното население не може вече да вярва на грузинската държава повече, отколкото албанците в Косово могат да вярват на сръбската държава.

Независимостта на Косово без никакво съмнение ще има отглас в регионите, които искат да се отцепят от Грузия, в Нагорни Карабах и в Приднестровието. Няма никакъв смисъл Западът да твърди, че Косово е уникален случай.

За да се решат тези проблеми и да се възстанови елементарната последователност в подхода, не трябва да се признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия - нещо, което Русия във всички случаи не търси, получила урока от собствените си малцинства.

По-скоро върху тези републики трябва да се разпростре същото решение, което водещите западни страни видяха за Нагорни Карабах (наистина, без то да види успех): обща държава, в която Азербайджан - или в случая Грузия - запазва суверенността си де юре, но де факто има независимост с пълен контрол на местните въоръжени сили и външни граници. Във всички тези случаи, както и в Косово, ще има ограничен брой допълнителни вътрешни деления, като в някои региони (Митровица, етнически грузинските области Гали и Сван в Абхазия) остават с бившия суверен.

Преди да напреднат в сегашните си политически стратегии, големите сили трябва да запомнят това: първата Световна война започна с диспут за статуса на Босна и Херцеговина. Този регион не представляваше никакъв интерес за милионите европейци, които загинаха във войната.

Днес рискът за военни конфликти на Балканите или в Кавказ е далеч по-малък - но нито една от изброените територии не си заслужава поемането на сериозен риск за международната система. Още повече, правителствата през 1914 не можеха даже да си представят в какво Хитлер и Сталин преобърнаха последиците от първата Световна война - пише професор Ливен, автор на излизащата от печат книга „Етичен реализъм - визия за американската роля в света". „Днес нямаме това извинение. Ние знаем много добре как Осама бин Ладен и неговите чеченски съюзници могат да се възползват от сериозен сблъсък между запада и Русия".