„Белене, не, не, не, не" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
След двегодишни колебания правителството на Бойко Борисов сложи край на проекта АЕЦ "Белене". Кабинетът реши на последното си заседание да спре изграждането на АЕЦ "Белене", след като Русия втвърди тона си за протакането по проекта. В понеделник Борисов проведе телефонен разговор с руския премиер Путин, в който трябваше да даде окончателен отговор дали България ще изгражда атомната централа или не.
Решението за отказ от АЕЦ "Белене" най-вероятно ще повлияе на предстоящите преговори с "Газпром", призна Борисов. По време на разговора с Путин е станал въпрос и за скъпия газ, който Русия ни продава, което според българския премиер е "голям проблем".
Борисов обясни аргументите за отказа на България така: "Казах на Путин, че не ни отива да шикалкавим години наред и да разваляме нашите отношения с един проект, по който и двете страни нямат яснота", заяви Борисов. "В един момент в България започна да се говори за и против Русия, нещо, което в исторически план за държава, на която винаги сме били благодарни, че са ни освободили от турско робство, не ни отива да се създава такъв проблем", допълни той.
Причините
Основното обяснение, което беше изтъкнато от Борисов за прекратяването на проекта, е това, че при цена от 6 млрд. евро и кредит с лихва от 10-12% цената на АЕЦ "Белене" ще достигне 10 млрд. евро, които страната ни няма възможност да плати. Доколко проектът е финансово обоснован обаче, трябваше да покаже докладът на консултанта HSBC, който струва 2 млн. евро. Това беше и една от причините Борисов да протака решението си, което въпреки всичко беше взето, без да бъдат видени данните на финансистите.
Друг проблем пред реализацията на АЕЦ "Белене" е, че проектът е опорочен от самото начало заради непрозрачни процедури и никой сериозен европейски инвеститор няма да иска да участва в него, уточни Борисов. През последните месеци се говореше, че голям американски инвестиционен фонд иска да инвестира в централата. Името му обаче не стана известно, нито финансовото му предложение (ако изобщо е имало такова).
В същото време обаче целият ядрен риск от авария оставал за страната ни, посочи Борисов.
Още от статията на „Капитал Daily"
„Първа газова, а не Втора атомна", четем от първата страница на „Стандарт"
Вместо Втора атомна в Белене ще има Първа газова централа. Това е решението на правителството за горещия картоф с ядрения проект, 33 години след първата му копка.
"Отказваме се от АЕЦ "Белене", а след като доплатим 140 млн. евро, готовият реактор ще бъде монтиран в Козлодуй", обяви премиерът Бойко Борисов. "С Путин се разбрахме да не превръщаме този проект в повод за раздор и да го влачим с години", каза още той. Премиерът праща още днес новия енергиен министър Делян Добрев в Москва, за да "намери дружески начин" да излезем от проекта, без да се стига до съд.
Борисов обяви като основен приоритет за България газопровода "Южен поток". Не е изключено новата газова централа в Белене да се зарежда директно от тръбата, твърдят експерти.
Още по темата от „Стандарт"
„Борисов замени АЕЦ "Белене" с три нови енергийни проекта", информира от първата си страница „Сега"
България прекратява проекта за АЕЦ "Белене", но ще строи три нови енергийни мощности. Това обяви премиерът Бойко Борисов вчера. В Белене ще се гради не атомна, а газова централа, поръчаният за там и почти готов руски ядрен реактор ще бъде монтиран за седми блок в АЕЦ "Козлодуй", а след окончателното разчистване на старите и затворени малки реактори там - от първи до четвърти, може да бъде изграден и осми козлодуйски блок.
Развръзката е изненадваща, тъй като наетият срещу 2.9 млн. чуждестранен консултант все още не е приключил работата си, а правителството периодично се позоваваше на този факт, за да отлага вземането на окончателното решение. Инвестиционната банка HSBC трябваше до октомври да оцени нуждата от нови мощности и рентабилността на бъдещата атомна централа, а срещу допълнителен хонорар да привлече и западен инвеститор.
Вчера премиерът така и не отговори на въпросите защо правителството не е изчакало докладите на британските си консултанти. От стенограмата на правителственото заседание, на което формално бе гласувано прекратяването на "Белене", става ясно, че решението за отказ всъщност било взето преди месеци и министрите Трайчо Трайков и Симеон Дянков са го съобщили в Москва. Самият финансов министър от САЩ даде интервю пред Би Ти Ви, за да уточни, че решението било взето преди една година. Не е ясно защо тогава през април 2011 г. бе нает скъп чужд консултант.
Така кабинетът "Борисов" прекратява проекта "Белене" по същия порочен начин, по който през 2002 г. го рестартира кабинетът на Симеон Сакскобургготски - с неясни аргументи, със спорни сметки и с още по-неясна енергийна визия. Само през последните 10 години упражненията на 3 правителства по злополучния проект струват 1.4 млрд. лева на българския данъкоплатец, а разходите не спират дотук. Самият Борисов първо нарече АЕЦ "Белене" гьол, а после ангажира скъпо платени консултанти да оценят проекта. Сега, въпреки че формалното решение вече е взето, предстоят трудни преговори с руската страна по техническите и финансовите детайли - включително за доизплащането на готовия вече реактор и за взаимните претенции, по които се водят дела в Париж и Женева.
Още от статията на „Сега"
„Борисов: Ако не намерим купувач за реактора, строим 7-и блок на „Козлодуй", информира от първата си страница „Класа"
България прекратява проекта „Белене" и започва процедура готовият първи реактор за нея да бъде монтиран на площадката на АЕЦ „Козлодуй". Това е решило българското правителство на заседанието си вчера, съобщи премиерът Бойко Борисов след срещата си с членовете на икономическата комисия в парламента. Първо, правителството ще се опита да продаде реактора. „Ако не намерим купувач, тогава ще преминем към монтирането му на площадката в „Козлодуй", каза Борисов. Преди да обяви плановете на кабинета, министър-председателят е уведомил „с няколко думи" за решението и президента Росен Плевнелиев.
„Дадохме мандат на министър Делян Добрев да уведоми руската страна за решението ни за АЕЦ "Белене", обясни Борисов часове преди енергийният министър да отпътува на преговори в Москва. Като причина България да сложи точка на над 30-годишната история на АЕЦ „Белене" министър-председателят посочи голямото оскъпяване на проекта и близостта му до земетръсния разлом край Вранча. „При цена 6 млрд. евро с кредитния ресурс, който ни се предлага - между 10% и 12% лихва, за 6 години строеж тази централа отива някъде около 10 млрд. евро или приблизително 20 млрд. лв. Ние нямаме възможност да платим, а и да задължим поколения наред да плащат тези пари", аргументира решението на кабинета си премиерът.
Борисов открехна леко завесата на разговора, който е водил с премиера на Русия Владимир Путин. Българският министър-председател е заявил, че и на двете страни „не ни отива да шикалкавим години наред и да разваляме нашите отношения с проект, по който и двете страни нямат яснота". „Разчитаме на мисията на министър Добрев да успее да ги анулира или предоговори. Истински се надявам президентът Путин да удържи на думата си, че ние ще се разделим дружески по този проект и ще започнем работа по „Козлодуй", изрази той очакванията си от преговорите на българския енергиен министър в Москва, които стартират днес.
Още от статията на „Класа"
„Хаосът с паспортите ни спъвал за US визи", разкрива „Труд"
България е изпуснала шанса визовият режим за влизане в САЩ да падне за нейните граждани заради хаоса при търга за изработване на новите български лични документи, който беше спечелен от "Сименс".
Това стана ясно от коментар на посланичката ни в САЩ Елена Поптодорова пред БНТ. Тя обясни, че е изпуснат един "тесен прозорец на възможности", в който други държави успели да се впишат, като сложат биометрични данни на паспортите си. "Аз наистина бях свидетел как изтичаха седмиците, в които това можеше да се случи... и не се случи", каза Поптодорова. Тя отказа да конкретизира дали вината е била на МВР.
Поптодорова не вижда възможност тази година да паднат визите заради предстоящите избори в САЩ. Според нея едва през 2013 г. може да се отвори възможност за облекчаване на пропускателния режим за българи. Американският закон изисква в момента отказите за издаване на виза да са по-малко от 10%, за да отпадне режимът. Има и ново предложение - визите да отпаднат, ако българите, които незаконно остават в САЩ, са по-малко от 10 на сто от всички, получили визи. Проектът обаче може да бъде обсъден след изборния цикъл в САЩ.
Вчера завърши конференция в МВнР на посланиците на България по света. Закри я президентът Росен Плевнелиев.
Още от статията на „Труд"
"Яйца по 20 стотинки за Великден" е водещото заглавие на страниците „Бизнес и финанси" на „Монитор"
За Великден цената на българските яйца ще бъде една от най-ниските в Европа, обявиха от Съюза на птицевъдите. "Не можем да говорим за конкретни цени, диапазонът ще бъде голям, защото производителите са много и не можем да се картелираме", посочиха птицевъдите. Очакванията са най-масовото яйце L размер да струва между 20 и 25 стотинки, което е с около 20 на сто под сегашните, уточниха производителите. Около 17 евроцента струва в момента едно яйце в Германия, което означава, че с около 30-40 на сто у нас то ще е по-евтино за Великден, потвърдиха птицевъдите. Очаква се също около 50-60 на сто да нарасне и потреблението на яйца, уточнява БТА.
Цените в България не могат да се контролират по друг начин, освен чрез търсенето и предлагането, посочи Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите. Според родни производители на яйца и пилешко месо те няма да допуснат внос, който да подбива цените на местното производство.
Търговците трябва да следят цените, на които ние произвеждаме, за да могат всички, и най-обикновените хора, да купят по-евтино яйце за празниците, препоръчаха още от Съюза на птицевъдите. Те съобщиха, че и пилешкото месо ще запази цените си по Великденските празници, които са приемливи и също едни от най-ниските.
Анализите на съюза за определяне цените на яйцата включват субсидията от около 30 млн. лева за бранша. Нотификацията на тази национална субсидия се очаква до седмица-две. Тя е и в основаната на разчетите за сваляне на цените, обясниха от бранша.
Още от статията на „Монитор"
„КТБ купува банка в Сърбия", съобщава „Стандарт"
Корпоративна търговска банка (КТБ) оглежда възможността за придобиване на банка в Сърбия. Това е заявил лично председателят на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев в Белград, съобщава сръбската агенция "Бета". Амбицията за купуване на сръбска банка кореспондира с желанието на КТБ за разширяване на дейността си на територията на западната ни съседка. Решението за закупуване на банка ще бъде взето, след като бъде реализирана сделката за сръбския завод за стъкло в Парачин. Преди дни към договора за закупуване е бил подписан анекс, чрез който банката гарантира поемането на завода от консорциум, съставен от родните фирми "Рубин" и "Глас Индъстри", където КТБ е мажоритарен собственик.
Интересът на българската банка към сръбския пазар очевидно е доста сериозен, тъй като Цветан Василев е съобщил, че КТБ проявява интерес към строителство на газова електроцентрала в сътрудничество със "Сърбиягаз". От своя страна пък генералният директор на компанията Душан Баятович заявява, че "Сърбиягаз" планира да си сътрудничи с родната банка в областта на енергетиката, земеделието и финансите.
Още от статията на „Стандарт"
„Цялата граница с Румъния е спорна или може да стане", предупреждава в интервю за „24 часа" Соломон Паси
Г-н Паси, въпреки че външният министър Николай Младенов препоръча да си мълчим по този въпрос, защо според вас румънците отвориха темата с морските граници?
- Румънската дипломация е изключително подготвена, задълбочена и последователна. Познавам румънските външни министри последните 12 години и десетки румънски дипломати и мога да го потвърдя от лични впечатления. За да споменат такъв важен и конфиденциален въпрос публично, това означава, че те са готови да влязат в една публична арбитражна процедура и вероятно имат отлични шансове да я спечелят. Те натрупаха много добър опит в спора с Украйна, наели са най-добрите и солидни международни адвокати и вероятно са си преценили, че силите им са достатъчни, за да спечелят този спор на международен терен.
В момента те си дават сметка, че българската външна политика, която се ръководи лично от премиера, е в доста дефанзивна позиция, и са решили да използват своята дипломатическа мощ, за да премерят сили. Забележете, че за разлика от България румънската дипломация не се занимава въобще с това да прочиства идеологически своите кадри, а точно обратното - използва ги всичките в полза на националния интерес.
Тоест те са решили, че точно сега е подходящият исторически момент да си вземат това, което не са могли толкова години?
- Отношенията между България и Румъния минаха през различни фази. От 1989 г. до 2001 г. тези отношения се удряха като билярдна топка в стените на триъгълника "подозрение - конкуренция - отбягване". И у двете страни бе насадено погрешното мнение, че сме конкуренти, а не съюзници по пътя към общите си цели НАТО и ЕС. Преломът в тези отношения бе през лятото на 2001 г. с идването на правителството на Симеон Сакскобургготски, на когото първите международни гости в България бяха румънският премиер Нъстасе и външният министър Мирча Джоана. Тогава като че ли за пръв път бе формулирано желанието да работим заедно по пътя към общите цели и беше констатирано от двете правителства, че обединението е по-силен инструмент от конкуренцията Тогавашната опозиция ни обвини за този тандем с Румъния, но историята показа, че сме действали правилно.
Защо решихте, че тандемът с румънците е по-добър от конкуренцията?
- Нашето поведение се базираше на един чисто статистически анализ, който показваше, че ние с Румъния сме влезли и излезли заедно от Варшавския договор, влезли и излезли заедно от СИВ, влезли заедно в ООН и ОССЕ, без намерение да излизаме, и най-вероятно беше Западът да ни приеме заедно и в НАТО и ЕС, което впоследствие се случи. Водени от това разбиране, създадохме работния формат 2 плюс 2, в който Гърция и Турция помагаха на България и Румъния за влизане в НАТО. Той бе на равнище външни министри и използвахме турските и гръцките възможности за лобиране в Брюксел и Вашингтон. Този формат се оказа много печеливш. Оттук нататък продължавам да вярвам, че и в Шенген двете страни ще влезем заедно и опитите да се откопчим една от друга са контрапродуктивни. Напоследък забелязвам нов период, в който въпреки общите ни интереси с румънците ние нямаме достатъчна координация.
Да вземем примера с Шенген. Румънците решиха да накажат холандците, като престанат да купуват холандски гербери, а в същото време българското правителство на ГЕРБ реши да отмени визита у нас на холандския премиер. А е хубаво, каквото и да правят двете страни, да го правят заедно. На този етап ние импровизираме и по тази тема и не водим резултатни консултации на най-високо равнище по общия интерес.
Още от интервюто на „24 часа"
"Управление на сгради - бизнесът, който печели и в криза", обобщава „Труд"
Кризата може и да удари жестоко бранша на недвижимите имоти. Но във време на свит пазар и падащи цени се оказа, че има един сегмент, който сякаш е загърбил проблемите. Така нареченият фасилити мениджмънт - управлението и цялостната поддръжка на сгради - отбелязва сериозен растеж от 20% годишно. А впечатленията на хората от имотния бранш са, че този растеж ще продължи.
Според анализите на фирми от този сегмент пазарът се оценява на 1,13 милиарда лева. От тях 64% отиват за вътрешни услуги, които осигуряват самите фирми. Останалите се разпределят за аутсорсинг - услуги от външни доставчици.
Понятието фасилити мениджмънт не е ново за България, но сериозното развитие дойде във времето на строителния бум и с навлизането на множество чужди компании у нас.
Много от услугите бяха развивани сами за себе си. Например почистването. Или охраната. Но постепенно навлязоха комплексната интегрирана услуга, както и аутсорсинга, обясняват специалисти от бранша. Просто чуждите компании, които идват тук, искат да получат същия пакет, който са получавали в своите страни - на същото ниво, със същото качество. Те очакват една фирма, която да им предложи всичко - от почистването и поддържането на зелените площи, до техническата поддръжка на съоръженията и охраната и да им реши всичките проблеми. Дали това ще бъде тяхна собствена фирма, техен корпоративен доставчик, или ще търсят местна фирма, е въпрос на избор. Но искат всичко наведнъж и на високо ниво.
Българските компании също постепенно осъзнават, че е нужно професионално управление, за бъде една сграда в добро състояние, да осигурява комфортна и здравословна среда за наемателите и от нея да може да се печели.
Резултатът е появата на множество фирми, които предлагат услугата по управление на сгради. Още в 2008 г. е създадена Българската асоциация за фасилити мениджмънт. Тя вече има над 40 членове - фирми и физически лица. Сред тях са както български, така и чуждестранни компании. Но работещите в сегмента фирми са много повече.
Още от статията на „Труд"
"Лавина от облекчения за строителството в горите", обобщава „Капитал Daily"
Поправките в закона за горите, които предвиждат облекчаване на строителството на ски съоръжения, вече са разширени. Това стана ясно по време на заседание на парламентарната земеделска комисия в сряда. Председателят на комисията Десислава Танева (ГЕРБ) и заместникът й Емил Димитров (ГЕРБ) са внесли текстове, които предвиждат строителство без изключване от горски фонд и на крайните станции на лифтовете и съпътстващата към тях инфраструктура, както и открити спортни съоръжения. Досега се предвиждаше облекчението да важи за просеките за лифтовете и влековете.
Поправките бяха гласувани в комисията от депутатите на ГЕРБ.
Началото
Идеята да се строят ски съоръжения без промяна на предназначението на земите се появи в края на миналата година, след като концесионерът на съоръженията на Витоша - "Витоша ски", спря работата им с мотива, че сегашните текстове в закона пречат на дейността му. Почти веднага бяха внесени и промени, позволяващи учредяване на право на строеж на ски съоръжения без промяна на предназначението на горите, което според неправителствената коалиция "За да остане природа в България" ще съкрати драстично процедурите и ще спести такси на инвеститорите.
Промените бяха разглеждани нетипично бързо - за по-малко от два месеца минаха през правителството, няколко парламентарни комисии и на първо четене в пленарната зала.
Гора на хартия
Между двете четения се оказа, че са добавени и нови облекчения за строителство в горите. Ако при първото облекчената процедура се отнасяше само за просеките за лифтове и влекове, внесените от депутатите от ГЕРБ Десислава Танева и Емил Димитров промени предвиждат да се учредява право на строеж без промяна на предназначението на горите и за началните и крайни станции на лифтовете, заедно със съпътстващата ги инфраструктура.
Облекчението ще важи и за "открити съоръжения, обслужващи спортни, културни и религиозни нужди", както и за обслужващи съоръженията леки постройки. Според неправителствените организации това означава, че на практика се позволява строителство на всякакви сгради, дори на стадиони.
Още от статията на „Капитал Daily"
„ГЕРБ съвсем отвърза строежите в планините", предупреждава „Сега"
Въпреки протестите ГЕРБ разшири, вместо да ограничи поредната порция лобистки поправки в Закона за горите. Освен за писти и стълбовете на ски влековете и лифтовете, строителство вече се позволява и на горните и долните лифт станции и съпътстващата инфраструктура, като за целта няма да е необходимо изключване на строителните терени от горския фонд. Това предупреди вчера коалицията от неправителствени организации "За да остане природа в България", която свика вечерта и флаш-моб срещу промените.
Вчера земеделската комисия прие на второ четене поправки в Закона за горите, чиято история започна с бойкота на "Витоша ски" на ски сезона в края на миналата година. Така под натиск ГЕРБ набързо приготви промени, с които да удовлетвори исканията на собственика на съоръженията на Витоша. След това в продължение на месеци се кълнеше, че ако има съвпадение с частни интереси, то е "случайно". Включително и миналата седмица председателят на комисията Десислава Танова твърдеше, че промените не са тези, които идват от кабинета. Следобед се оказа, че това наистина е така, но посоката е към сериозно влошаване.
Новите текстове предвиждат право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението да се учредява за ски писти, стълбове за лифтове и влекове и други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена. Първоначално промените предвиждаха само ски пистите, но "Витоша ски" имаше проблеми и с горната и долната станция на лифтовете, които нямаха строителни книжа. Сега с новите текстове и последният проблем отпада.
Още от статията на „Сега"
„Всеки втори съгласен да има нови лифтове", пише „24 часа"
Всеки втори жител на градовете у нас одобрява промяната в Закона за горите и възможността да се учредява право на строеж за лифтове, електропроводи и съоръжения. Против са около една пета, показва проучване на НЦИОМ. 41% искат при строителство на големи инфраструктурни съоръжения теренът да отпада от горския фонд срещу 24%против.
Според 70% забраната за строителство в заменените от предишното правителство гори трябва да остане в сила срещу едва 10% желаещи тя да отпадне. Половината искат да се прави оценка на въздействие върху околната среда при вземане на решение за строителство.
Още от статията на „24 часа"
„Услугите и търговията раздвижиха бизнес климата у нас", информира „Класа"
Бизнес климатът в страната отбеляза леко подобрение през март заради по-благоприятните нагласи в търговията на дребно и в сектора на услугите, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Като цяло са оптимистични нагласите и на мениджърите в строителството и промишлеността за следващите 3-6 месеца. През март мениджърите са повишили общите си нагласи с 2,3 пункта спрямо февруари, когато индикаторът се върна на нивата от кризата. Основен принос за подобряването има секторът на услугите.
Бизнес климатът в бранша скача с 9,2 пункта на месечна база. Засега фирмите се въздържат от прогнози за съкращения на служители, тъй като се засилва оптимизмът им за следващото тримесечие. Освен това през третия месец на годината компаниите в сектора смятат, че състоянието на пазара е запазило нивата си. Мениджърите отново определят несигурната икономическа обстановка, конкуренцията и финансовите затруднения като основни проблеми. Те обаче няма да доведат до ръст в цените в следващите месеци.
В търговията на дребно също има подобрение на бизнес нагласите с 2,4 пункта през март спрямо февруари. Освен това компаниите са по-оптимистични в прогнозите си за следващите три месеца и по отношение на обема на продажбите и на поръчките към доставчиците. Основни пречки създава икономическата среда. През последния месец обаче факторът „конкуренция в бранша" засилва негативното си влияние с 11,5 пункта, измествайки на трето място фактора „търсене". По отношение на продажните цени търговците на дребно не очакват повишение през следващите три месеца.
В промишлеността бизнес климатът остава без промяна спрямо предходните месеци, сочат още данните на НСИ. Същевременно производителната активност и поръчките от чужбина се свиват. Въпреки това анкетата сред мениджърите в сектора отчита оптимизъм за състоянието на предприятията в следващите шест месеца и засега не възнамеряват да повишават цените.
Още от статията на „Класа"
„Забраняват оградите и бариерите по плажовете", разкрива „Монитор"
Осигуряване на пълен достъп за всички до морски плажове и забрана на ограждането им, препятстващо използването им. Това предвиждат приетите вчера от МС предложения за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Предвижда се в случаите на новообразувани морски плажове, засягащи имоти частна собственост, частта от засегнатите имоти да се отчуждава.
С новите промени в закона се облекчава процедурата за предоставяне на концесия за морски плаж чрез конкурс. Тя ще протича на три етапа и общата й продължителност ще е не по-дълга от 4 месеца при 10 месеца в момента.
По-бързото провеждане на процедурите води до своевременни приходи от концесионни възнаграждения в държавния бюджет, смятат вносителите на законовите промени.
За малките обекти на концесия досега разходите по изготвяне на процедурите са съизмерими с приходите от концесионни възнаграждения в средносрочен, дори и в дългосрочен период от време.
С новите предложения за изменение се дава възможност там, където съществуващите морски плажове са малки или няма такива, да могат да бъдат създавани нови или съществуващите да се разширяват и чрез отвоюване на територия от морето.
От това лято има шанс родните морски плажове и алеите в курортите да са без сергии. Забраната ще се приложи веднага след влизане в сила на редакцията на закона и ще важи и за сега съществуващите сергии и други преместваеми обекти, които не отговарят на изискванията му.
Още от статията на „Монитор"