Годината е 1991, а у нас министър на финансите е Иван Костов - по-късно премиер на Република България. По това време се случват редица странни неща във финансовото министерство, от които най-голям медиен интерес предизвика впоследствие аферата "Сапио". Тя мина и замина. Но много малко се знае, че безмитната търговия у нас е разпределена на няколко "богоизбрани" фирми, а други на практика не могат да участват в нея.

Кои са те? Една от тях е на съпруга на бившата секретарка на г-н Костов - Веселин Балевски, който до неотдавна бе в ръководството и на Българския футболен съюз. Друга - на бивш изселник от България в Турция - Фуад Гювен. Той експлоатира повече от едно десетилетие (с кратки прекъсвания, тъй като за кратко бе затваряна, но после пак откривана) в Безмитна зона "Свиленград" бензиностанция, в която зареждат почти всички преминаващи, в т.ч. и транзитно камиони и леки автомобили между двете страни. Наистина за водачите на тежките и леките автомобили и за собствениците на транспортни фирми да купуват гориво на преференциални цени е повече от изгодно. Особено при нарастващите цени на горивата, които се увеличиха до рекордни нива през последните 1-2 години. Но безмитната бензиностанция е от почти 15 години.

Колко са парите, които не са влезли в държавния бюджет а в джобовете на тези избраници на съдбата, никой не е в състояние да изчисли, но вероятно става въпрос за няколко милиарда лева. През това време, вместо да се финансират задоволително болници, училища, детски градини и културни институции, определен кръг от хора са реализирали свръхпечалби. Да са му мислили навремето ще кажат мнозина, но все още е така. Независимо, че е налице становище на Европейската комисия за ограничаване на безмитната търговия в страните от ЕС и поетапното й ликвидиране, тъй като е в ущърб на интересите на европейските данъкоплатци.

Каква е нормативната уредба, уреждаща безмитната търговия у нас? Издаването на разрешения за извършване на безмитна търговия се регламентира с Постановление № 15 на Министерския съвет от 8 февруари 1991 г. за изменение на валутния режим (отм. с § единствен, т. 1 на Постановление № 50 на Министерския съвет от 5 април 2000 г.) и Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия (отм.с § 5, т. 2 на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 1998 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения (ДВ, бр. 74 от 24 август 2001 г.).

Въз основа на тези разпоредби, министърът на финансите издава заповед, а бившето Главно управление на митниците (понастоящем негов правоприемник е агенция "Митници") сключва договор с правоимащите лица.. Във връзка с уточняване на сроковете по сключените договори за извършване на безмитна търговия се въвежда § 56 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците (отм., ДВ, бр. 110 от 2001 г. ): "Лицата, получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим (обн., ДВ, бр. 12 от 1991 г; попр., бр. 16 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 17, 57 и 85 от 1991 г., бр. 2 от 1992 г, бр. 46 от 1993 г, бр. 6, 13 и 30 от 1994 г, бр. 30, 64 и 65 от 1996 г.; Решение № 454 на Върховния съд от 1996 г. - бр. 69 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1996 г, бр. 55 от 1997 г. и бр. 30 от 1999 г.; отм., бр. 31 от 2000 г.) и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия (ДВ, бр. 64 от 1991 г.), могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора сключен между тях и Главното управление на митниците, но не по-късно от 31 декември 2002 г.".

Поради невъзможността да бъде изготвена до изтичане на сроковете на някои от действащите договори нова нормативна уредба бе въведен § 26. (2) от Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (обн. , ДВ, бр. 110 от 21 декември 2001 г.): "Лицата, получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим (обн., ДВ, бр. 12 от 1991 г.; попр. бр. 16 от 1991 г; изм.,бр. 17, 57 и 85 от 1991 г, бр. 2 от 1992 г, бр. 46 от 1993 г., бр. 6, 13 и 30 от 1994 г., бр. 30, 64 и 65 от 1996 г; Решение № 454 на Върховния съд от 1996 г. - бр. 69 от 1996 г; изм., бр. 74 от 1996 г, бр. 55 от 1997 г. и бр. 30 от 1999 г.; отм., бр. 31 от 2000 г), заварени към 1 декември 2001 г., могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, сключен между тях и Главното управление на митниците, удължен с 10 месеца ". През 1998 г. със Закона за акцизите (ДВ, бр. 153 от 1998 г) бе регламентирана разпоредбата (в чл.12 в) със следния текст: "Редът за организиране и разрешаване на валутна търговия и контролът върху продажбата на стоки в тези обекти, лицензирани за валутна търговия, се определя с наредба на министъра на финансите."

С § 15 на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите ( в сила от 01.01. 2002 г.) чл. 12 (ал.1) бе направено изменение на Закона за акцизите по следния начин: "Безмитната търговия със стоки в обекти, разположени в зоните за митнически контрол на аерогарите, граничните пунктове и пристанищата, в самолетите, корабите и влаковете в международен рейс и в специализираните магазини на Дипломатическия корпус, се осъществява само от местни юридически лица след получаване на разрешение от министъра на финансите". Както и по нататък: (2)" Редът за разрешаване и организиране на безмитната търговия и контролът върху продажбите на стоки в тези обекти, включени в разрешението за безмитна търговия , се определят с наредба на министъра на финансите". С Наредба № 8 от 03.10.2002 г. на министъра на финансите, издадена на основание чл. 12 в, ал.2 от Закона за акцизите, се уреждат условията и реда за извършване на безмитна търговия от безмитни оператори при специален режим под контрола на държавата, както и изискванията към търговските дружества извършващи безмитна търговия, изискванията към търговските обекти за безмитна търговия, както и контрола върху дейността на безмитните оператори.

Съгласно § 2, ал. 1 от Наредбата, лицата, получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим и чиито права съгласно § 26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) са изтекли или изтичат до първия конкурс, запазват качеството си на безмитни оператори и могат да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс.
С изменения на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г) бе изменен чл. 12в, като е изменено и основанието за издаване на наредба от министъра на финансите. С отпадане на основанието за издаване на Наредба № 8 в сила влиза § 20, ал.2 от същия закон. Безмитните оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяването на договорите, могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор.
На това основание на 23.12.2003 г. експертна работна група разгледа постъпилите пред министъра на финансите искания на безмитните оператори за получаване на разрешение за извършване на дейност като безмитни оператори и за издаване на разрешение за опериране на обект за безмитна търговия.

Вследствие на усилията на работната група бе предложена и приета нова наредба на Министерството на финансите за безмитната търговия, с която на практика бе отменено досегашното статукво на упражняването на търговия в т.нар. магазини тип "дути фрий" на няколко фирми като: "Трансимпекс", "Кореком" и др. Тя обаче бе отменена от Върховния административен съд (ВАС) в края на септември 2004 година. Основният мотив на съда бе, че тя е подписана не от министъра на финансите, а от негов заместник (в случая Любомир Дацов). Остава открит въпросът защо досега не е издадена нова наредба, която да обезсили решението на ВАС, подписана от министър Пламен Орешарски? Ето защо до приемането на нова наредба на Министерството на финансите за безмитната търговия фирма, която е нова в бранша, на практика е невъзможно да кандидатства за лиценз за безмитна търговия.

Необходимо е екстрено да бъде подготвен и приет нов нормативен акт (най-добре закон, но е възможно и наредба за безмитната търговия), който да позволи на нови стопански субекти да кандидатстват за получаването на лиценз. Това е само една от възможностите. Всички стопански субекти, които досега са упражнявали тази дейност или желаят да я упражняват ще бъдат равнопоставени, което е основен принцип на модерното пазарно стопанство, към което страната "върви", макар и с много бавни темпове. Другата възможност, която според мен е значително по-разумна и по-рационална, не само от гледна точка на фиска (държавния бюджет), но и за българското общество като цяло, е да се преустанови дейността на безмитните магазини, което е възможно да се осъществи единствено по законодателен път. Според някои оценки (в медиите) фискът губи в резултат на неплащането на акцизи и ДДС в безмитните магазини у нас около 200 млн. лв. (според други оценки около 300-250 млн.лв.).

най-големи са загубите от т.нар. безмитни бензиностанции.

Не особено състоятелен е доводът, че ако безмитните магазини и бензиностанции се закрият у нас, те ще бъдат открити на територията на съседните на България страни, тъй като загубите за нашия държавен бюджет ще бъдат много по-малки. Не са за подценяване и другите, освен фискалните ефекти от преустановяване на безмитната търговия у нас. Безмитната търговия подтиска и дори "убива" (по икономически способ) конкуренцията по аналогичен начин както и контрабандата на стоки през българската граница. Разликата само е в обстоятелството, че контрабандата, респективно лицата, които я извършват се преследват от закона, респективно от правоохранителните и правораздавателните органи, а собствениците на безмитни магазини у нас са толерирани от няколко български правителства след 1991 година.

Преустановяването на дейността на безмитните магазини ще е в унисон и с изискванията на Европейската комисия в тази насока. Основателен е въпросът: докога ще бъде търпян нелицеприятният факт, безмитната търговия у нас да е парцелирана за определен кръг избрани персони? С не по-малка острота стои и въпросът дали правителството, доминирано от БСП ще продължи тази линия на неглижиране на тези проблеми. Дали поне част от печалбата, реализирана за около 13-14 години не трябва да бъде върната на фиска, респективно на българското общество?

Този въпрос в страните с модерно и развито пазарно стопанство е неуместен и никой няма да го зададе, но така ли е у нас? Не съм привърженик на репресивни фискални мерки спрямо лица, които по законен начин (макар и не особено морален способ) са реализирали свъхпечалби. Възможно е обаче да се създадат предпоставки (в т.ч. и законодателни), те да могат да предоставят на българската държава по доброволен начин част от натрупаните богатства и преди всичко колекции на картини, скулптори и археологически ценности (собственикът на една от най-големите фирми за безмитна търговия притежава една от най-големите колекции у нас). Както и да се стимулират по нормативен ред (чрез нов законопроект за спонсорството) към благотворителност спрямо милиони нуждаещи се у нас - пенсионери, безработни, сираци и други бедстващи български граждани.