„Болници пращат на съд пациенти длъжници”, „Спипаха цял кораб с контрабандни цигари”, „МВР и митниците си мерят цигарите”, „Дянков постави ултиматум за реформи”

„Болници пращат на съд пациенти длъжници", информира от първата си страница „Сега"
Кризата и хроничният недостиг на пари принудиха някои болници да стигнат до крайни мерки. Част от тях завеждат дела срещу неосигурени пациенти, които не са си платили лечението. Към подобно решение прибягват болници, на които се налага да обслужват голям процент хора без здравни осигуровки. Става дума за пациенти, които не са били спешни случаи, тъй като тази помощ се води безплатна и гарантирана от държавата.

Осем дела за връщане на пари за лечение завежда "Пирогов", потвърдиха оттам информация на "Сега" от магистрати. Пациентите не са били осигурени и не са се възползвали от възможността да внесат липсващите им осигуровки, докато лежат в лечебното заведение. Болницата търпи загуби, мотивираха се от "Пирогов".

До подобни дела досега прибягваха мобилни оператори, банки и лизингодатели. Миналата година в най-големия районен съд - софийския, са постъпили 51 447 искове срещу длъжници. Тази година се очакват около 80 000 само от един мобилен оператор.

За пръв път "Пирогов" завежда подобни дела, но оттук нататък това ще стане практика, предупредиха оттам. Въпреки това спешният институт няма как да реши изцяло проблемите си с неосигурените, тъй като там често попадат и клошари, които нямат не само осигуровки и пари, но и документи и лечението им си остава за сметка на болницата.
Още от статията на „Сега"

"Спипаха цял кораб с контрабандни цигари", информира „Монитор" как са задържани 3500 мастербокса от китайските „Джин Линг"
Най-голямото количество контрабандни цигари в историята на Агенция „Митници" е било задържано вчера сутринта при съвместна акция на българските митнически служби, европейската служба за борба с финансовите измамите (ОЛАФ) и на други европейски митници. Това съобщи на семинар за актуализацията на бюджета вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Съвместната операция е била проведена след сигнал, подаден от българска страна. Задържани са 3500 мастербокса китайски цигари с марката „Джин Линг", натоварени в кораб. Количеството се равнява на 35 млн. къса цигари, докато през цялата 2008 г. са били задържани 13 млн. къса цигари, сравни вицепремиерът.

Ако това количество беше реализирано на българския пазар, загубите за бюджета от невнесен акциз щяха да са в размер на 12 млн. евро, пресметна Дянков. По документи корабът е превозвал пратката от Молдова до Египет. При опит да напусне българските териториални води корабът е бил принуден да акостира на варненското пристанище.

Марката „Джин Линг" е китайска, а за Европа лицензът за разпространението й се държи от испанска фирма, която е декларирала, че няма нищо общо с въпросната пратка. „Джин Линг" наподобява марката „Кемъл" и е най-широко контрабандираната марка цигари на Стария континент, обясни още финансовият министър.
Още от статията на „Монитор"

„МВР и митниците си мерят цигарите", съобщава от първата си страница „Стандарт"
МВР и митниците го удариха на състезание по лов на контрабандни цигари. Първо ведомството на Цветан Цветанов се похвали за хванати над 4370 мастърбокса папироси със стар бандерол. Стоката бе спипана в склад в Садово още в петък, а собственикът Димитър Пандуров бе пратен в ареста. Хората на Ваньо Танов отвърнаха на удара с рекорден улов, огласен в неделя лично от финансовия министър Симеон Дянков. В украински кораб във Варна бяха заловени 3500 мастърбокса фалшив китайски "Джин Линг". Това е най-голямото количество контрабандни цигари, хванати от митничарите за последните 12 г. Дянков подчерта, че акцията е проведена без родното МВР, но с помощта на ОЛАФ и западни служби. Ако ментетата от кораба бяха пуснати на пазара, хазната щеше да загуби 12 млн. евро, обясни Дянков.
Още от статията на „Стандарт"

„Дянков постави ултиматум за реформи", информира от първата си страница „Дневник"
Вицепремиерът Симеон Дянков постави ултиматум на колегите си от социалното, здравното, военното и земеделското министерство за няколко месеца да извършат мащабни реформи и да изпълнят определени задачи, за да получат част от допълнителните разходи, записани в актуализирания бюджет за 2010 г.

Това стана в неделя по време на семинар на финансовото министерство, където бяха представени промените в закона за бюджет 2010 г. "Ще дадем повече пари, съответните министри и агенции трябва да ми дадат планове как следващата година няма да имаме същата тема", заяви Дянков.

В петък правителството внесе в парламента актуализацията на бюджета, според която заради икономическата криза в страната приходите в хазната ще бъдат с 2 млрд. лв. по-малко от планираното през тази година, а бюджетният дефицит ще стигне 3.262 млрд. лв., или 4.8% от БВП.

Предвидени са допълнителни 220 млн. лв. за Националната здравноосигурителна каса, 142 млн. лв. за социалното министерство, 116 млн. лв. за субсидии за тютюнопроизводителите и около 300 млн. лв. за Министерството на отбраната за доставка на хеликоптери. Общата сума е 780 млн. лв., което е около 1.2% от БВП.

Въпреки че управлява вече десети месец, правителството все още не е започнало реформи в пенсионната и здравната сфера. Финансовият министър и друг път е казвал, че пари ще се дават само срещу реформи, но за първи път споменава конкретни срокове и задачи.

Според Дянков, за да получи допълнителните средства, социалното министерство трябва да внесе в парламента до септември пенсионната реформа, която предвижда от началото на следващата година да се ограничи ранното пенсиониране, а от средата на 2011 г. да се повиши и стажът за пенсия.

"Ако това не стане, ще считам, че министър Тотю Младенов не си е свършил работата", каза Дянков. В петък в съвета за тристранно сътрудничество започна дискусия за пенсионната реформа, но синдикатите и работодателите не се разбраха дали да се вдигат осигуровките и разговорите бяха отложени за юли.
Още от статията на „Дневник"

„Хазната отпуска допълнително пари на 4 ведомства, но само срещу реформи", съобщава от първата си страница „Класа"
Актуализираният бюджет за 2010 г. предвижда да се дадат допълнителни пари в четири министерства, но само срещу реформи в тях. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков по време на семинар на Министерството на финансите вчера. Става дума за здравеопазването, земеделието, социалната политика и отбраната.

Ако предложението на правителството се приеме от парламента, здравната каса ще получи 220 млн. лв. Но само при условие, че здравното министерство въведе актуализация на плащанията по здравните пътеки и лечебните заведения. Дянков бе категоричен: ако се окаже, че здравната реформа не върви, НЗОК може да не получи планираните 220 млн. лв., а само част от тях.

Заделени са и допълнителни средства в размер на 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите. За тях условието е до няколко семици министърът на земеделието Мирослав Найденов да представи план за алтернативни дейности в районите, където тютюнът е основен поминък. Между 120-150 млн. лв. ще отидат за социално слаби чрез Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Условието и тук е ясно: само ако до септември министърТотьо Младенов представи план за пенсионна реформа. Дянков предупреди, че има вероятност и в това ведомство да не получат всичките пари, ако не се направи своевременно социалната реформа. Единствено за Министерството на отбраната не бяха представени конкретни суми и срокове за преструктуриране. Там се предлага да се съкратят определени проекти и да се редуцират договори с падеж 2014 г. Едва през 2015 г. ведомството ще има възможност да прави нови поръчки.
Още от статията на „Класа"

„Късите крака на спънатите лихви", е заглавието на коментара на икономиста Емил Хърсев в „Сега"
Финансистите на българските банки и фирми само с половин уста възразиха срещу избухналата свръхидея да турим под контрола на държавата размера на договорните лихви. Сега съвсем млъкнаха с надежда, че категоричният отпор на централната банка е бил достатъчен да прати натрапчивата идея в историята на несбъднатите икономически илюзии. Но грешат. Безсмъртна е заблудата, че някой може да скръцне със зъби, да тропне с ботуш и лихвата, която онеправданите граждани и фирми плащат на банкерите изедници, да падне наполовина, че и отгоре. Но тази идея не е нито българска, нито пък нова.

Битка с лихвата се води от хилядолетия. Ислямът изначално забранява лихвата - пише го във втората сура на Корана ("Кравата"), 275-280 аят. В Европа цялото Средновековие е минало в опити да се унищожи "лихварството". Още съборът в Никея (325 г.) заклеймява лихвата. Третият Латерански вселенски събор (1179 г.) направо налага анатема, изключва от християнското общество всеки, който дава заем срещу лихва (канон 25). В резултат няма нито банки, нито кредит, нито индустриално производство - чак докато разумът вземе връх в пророческата "Проповед за търговията и лихварството" на Лутер и прагматичната "За лихварството" на Френсис Бейкън. Чак през 1787 г. със "Защита на лихварството" Джереми Бентъм формулира съвременното схващане за лихвата като цена на парите, която само пазарът може да определи. Едва през 1873 г. Уолтър Беджхот в "Ломбард Стрийт" показва как точно паричният пазар определя цената на парите и слага началото на науката за банковото дело (ако то въобще е наука). Не че след това политиците са се отказали от примамливото хрумване със закон да ограничат предела на лихвата. Напротив, историята изобилства от примери на законодателни рестрикции на лихвата, подобни на онзи модел, който допреди няколко дни се рекламираше шумно у нас.

Сигурно ще намерим подобни в историята на законодателството на всяка от европейските страни. Първият закон, с който се определя горна граница на лихвения процент, е подписан от Хенри VIII в Англия през 1545 г. Последният, който ми е известен, е японският закон за контрол на лихвата ("рисоку сейген хо") от 1954 г. Той още действа. В САЩ такива ограничения са налагани през 1923 и 1933 г. Нищо ново. Общото между всички тези актове е, че никой закон не е спрял лихвите.
Още от статията на „Сега"

„Точат сметки с некролози менте", разкрива „Стандарт"
Предприемач осъмна без 100 бона и покойник на хартия, след като стана жертва на ловки измамници. Бизнесменът установил, че му липсват пари от сметката и отишъл в банката да провери какво се е случило. Оказало се, че авоарите му са източени от човек, представил се като негов наследник, който показал смъртен акт. Дръзката кражба е станала заради възможността да се копират лични данни от интернет чрез Търговския регистър, обясниха адвокати. Всеки, който се сдобие с конфиденциална информация, лесно може да фалшифицира всякакви документи.

Източването и кражбата на фирмите се превърна в мода в последно време, коментира председателят на Българска стопанска камара Божидар Данев. Той разкри и друга далавера - на компании с чисто досие да се прехвърлят чужди задължения с фалшифицирани документи.

В сегашния си вид Търговският регистър създава затруднения за бизнеса и предпоставки за порочни практики. За това са единодушни мениджърите на повече от 200 фирми, които са участвали в проучване на Американската търговска камара.
Още от статията на „Стандарт"

„Масови сигнали за укрити наеми във Варна", съобщава „Монитор"
34 варненци са подали сигнали за укрити доходи от наеми, съобщи вчера началникът на отдел „Оперативни проверки" в НАП в морската столица Христо Милев. Откакто през април приходната агенция призова наемателите да съобщават за недекларирани наеми, всяка седмица във ведомството пристигат между три и пет писмени сигнала. По думите на експерта оплакванията са „много" в сравнение с минали години. От тези сигнали има доста добри разкрития, призна Милев и изтъкна, че успехът до голяма степен се дължи на мащабната кампания в медиите.

Той обясни, че варненци се жалват повече от собствениците на жилища, отколкото на магазини и офис сгради. Доста често сигналите се подават, когато наемателите вече са напуснали обекта, посочи Милев и допълни, че анонимните оплаквания са само шест.

От НАП-Варна са проверили всички 34 жалби и са съставили 18 акта за административно нарушение. Хазяите обикновено укривали между 200 и 350 лева месечно в зависимост от местоположението на отдаваното под наем жилище.
Още от статията на „Монитор"

„Спорните заменки възкръсват антикризисно", разкрива „Сега"
Докато държавата се чуди как да развали неизгодните замени на гори и земи, за да си спести солени глоби от Брюксел, изненадващо порочните сделки отново възкръсват. Аграрната комисия в парламента одобри поправка на Любен Татарски от ГЕРБ, която позволява инвеститори да си избират държавни или общински терени и да получават предварително съгласие от министъра на земеделието или от съответния кмет, че могат да променят статута им, т.е. да ги превърнат в строителни площадки. След като инвеститорът за своя сметка промени статута на земята, общината или държавата могат да му я "продадат, заменят или да учредят ограничени вещни права", се казва в текста.

Поправките са в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и бяха единодушно одобрени на първо четене от всички депутати късно вечерта миналия четвъртък. Никой от тях не обърна внимание на спорния текст, а вносителят Любен Татарски дори не го спомена.

Пред заплахата за евроглоби предният парламент почти забрани замените. С поправката сега Татарски прави изключение, което казва, че държавни ниви могат да се заменят, ако преди това частникът е взел съгласие от аграрния министър за смяна на статута им.

"Замените са станали мръсна дума за обществото заради няколко скандални сделки. Но не може ли да допуснем, че една община или държавата е в състояние да направи изгодна замяна", заяви юристът от парламентарната комисията по регионална политика и местно самоуправление Стефан Тодоров. Той подчерта, че има и друга поправка "Татарски", която позволява общините да искат за земите си по-високи цени от тези, които е изчислил независимият оценител.
Още от статията на „Сега"

„Гръцките банки се изправят пред растящи загуби от кредити", информира „Дневник"
Близо 8.5% ще достигне делът на необслужваните кредити в портфейлите на четирите най-големи гръцки банки, пише "Дау Джоунс", цитирайки Панайотис Кладис от National P&K Securities. Става дума за Националната банка на Гърция (собственик на ОББ у нас), И Еф Джи Юробанк (собственик на Пощенска банка), Алфа банк (собственик на Алфа банк, клон България) и Банка Пиреос (собственик на Банка Пиреос България).

Те контролират 80% от гръцката банкова система. Според Кладис четирите най-големи гръцки банки ще се изправят пред стабилен ръст на необслужваните заеми. Той посочва, че за първото тримесечие на тази година делът им е 6.5% от всичките им кредити. Основна причина за негативната прогноза е очакваното свиване на брутния вътрешен продукт на страната, като прогнозите за тази година са той да намалее с 4%, а през следващата - с около 2%.

Резултатите за първото тримесечие на годината и на четирите банки показаха нарастване на провизиите средно с повече от 40% - най-малкото увеличение е с 27% за Алфа банк, а най-високото с 65% за Пиреос.

"Предвид сегашната икономическа перспектива сме убедени, че влошаването на качеството на активите, което виждаме през първото тримесечие, най-малкото ще продължи на тези нива, ако не и да се ускори в резултат от прилагането на фискалните реформи", смята Дараг Куин, анализатор от Nomura.

Но той допълва, че резултатите за първото тримесечие не са били по-слаби от прогнозите. По-лош от очакванията обаче е бил ефектът на еднократния данък "криза" от 10% върху брутните печалби от операции в Гърция на водещите местни компании, който правителството наложи като част от фискалните мерки.

Данъкът е отворил голяма дупка в доходите, намалявайки печалбата на НБГ с 93 млн. евро, на Юробанк с 45 млн. евро и на Алфа банк с 61.9 млн. евро.
Още от статията на „Дневник"

„Резиденция на Тато става парк и колеж", съобщава „Монитор"
Резиденция „Банкя" ще бъде превърната в градски парк за свободен достъп. Столичани и гостите на София ще могат да се разхождат из градините на бившия дом на Тодор Живков, след като резиденцията бъде дадена за стопанисване на Столичната община. Сградният фонд на имота, който се състои от блокове 1, 2, 3, 4 и 5, може да бъде използван и за образователни цели.

Идеята е на кмета Йорданка Фандъкова и на областния управител на София-град Данаил Кирилов, на когото миналата сряда правителството прехвърли временно правото на стопанисване на имота публична държавна собственост. Досега резиденция „Банкя" се управляваше от Държавната агенция „Национална сигурност".„Столичната община може да получи правото да стопанисва резиденция „Банкя" след решение на Министерския съвет. Преди това обаче трябва да се внесе искане за това, което да е гласувано от Столичния общински съвет. Цялата процедураможе да отнеме най-много 2-3 месецаобясни пред „Монитор" областният управител на София-град Данаил Кирилов вчера. По думите му паркът може да бъде отворен веднага, тъй като не се налагало да се прави ремонт. За предназначението на сградите обаче трябвало да реши ръководството на Столичната община.В застроената част на терена има възможност за настаняването на колеж, смята кметът Йорданка Фандъкова.

След като правото на стопанисване бъде прехвърлено на общината, ще бъде взето окончателното решение за сградния фонд.„Помолих кмета да осигури охрана на парка чрез общинската фирма „Егида", каза още Кирилов. Бившата правителствена резиденция „Банкя" се намира на ул. „Калиманци" №33 в едноименния столичен район. Върху терен от 455 000 квадратни метра се разполагат блокове с номера 1, 2, 3, 4 и 5 и обширни градини. Към апетитния имот обачеима и десетки реституционни претенции.
Още от статията на „Монитор"

„Управлението на риска стана приоритет за пазарните играчи", казва в интервю за „Класа" Луик льо Пишу, изпълнителен директор на „БНП Париба Лични Финанси", България
Г-н Льо Пишу, изминалата година бе една от най-трудните за потребителите, как тя се отрази на небанковото финансиране и имаше ли сериозен отлив на клиенти, желаещи подобен вид заеми?
- Кризата се отрази на нашия сектор по няколко начина: от една страна, има намаление на потреблението, а от друга, се свиха и обемите на кредитиране. Отражение даде и увеличаването на кредитите в просрочие, т.е. повишеният риск. Това се дължи най-вече на нарастването на безработицата, което е причинено от кризата. Нормално е в такава ситуация да намалява и броят на клиентите. Имаме спад в сравнение с обемите от 2009 г.

Какво е състоянието на кредитния пазар у нас като цяло и в сектора на небанковото потребителско кредитиране в частност? Какви са вашите очаквания за тази година?
- Сегашното състояние на пазара е отражение на кризата. Всички финансови институции взеха мерки за ограничаване на кредитирането поради покачването на риска и преразгледаха плановете си за развитие. Тези мерки са важни и от гледна точка на защитата на интересите на клиентите и предпазването им от проблеми с погасяването на кредитите. Управлението на риска стана приоритет за всички играчи на пазара. В условията на криза процесът на събиране на просрочените кредити стана по-гъвкав и беше увеличен персоналът в тази област. Мисля, че през 2010 г. управлението на риска ще запази своята важност.

Все пак въпреки ограниченията на кризата ние сме амбицирани да останем основен двигател на българското потребление. Независимо че наблюдаваме намаление на потреблението, мога да кажа, че интересът към купуване на техника на изплащане все още е висок. „БНП Париба Лични Финанси" е ориентирана най-вече към това, да финансира покупката на стоки, като телевизори, бяла техника и компютри. Тези стоки са с най-голям дял от отпуснатите от нашата компания потребителски кредити JetCredit.

Какъв е потенциалът на микрокредитирането у нас? Каква е стойността на отпуснатите от вас заеми през първото тримесечие? И какви са прогнозите ви за средата на годината?
- Българският пазар на небанково потребителско кредитиране е силно конкурентен. На него има много играчи, но не всички от тях предлагат коректно и добро обслужване и качествени услуги. Поради това смятам, че потенциалът на пазара е в подобряването на услугите и в осигуряването на прозрачен и коректен подход към клиентите. В това отношение ние имаме много голям опит, а стандартите на BNP Paribas Group са много стриктни.
Още от интервюто на „Класа"

„С Цветанов заедно носим тежкия кръст", казва в интервю за „Стандарт" министърът на правосъдието Маргарита Попова
Г-жо Попова, с какво спечелихте уважението на Европа?
- Браня принципите си и съм отворена, и убедена, че трябва да продължа напред, за да направим реформи в страната. Благодаря на този достолепен човек със завидна кариера, че ми дава такава висока оценка и съм горда от това.

Днес ще проведете работна среща с посланиците на ЕС и на САЩ г-н Джеймс Уорлик. Задачата ви?
- От август 2009 г. комуникирам с държавите членки на ЕС, както и със САЩ, и ги уведомявам за приоритетните задачи: какво можем да изпълним, къде имаме нужда от подкрепа. Хубаво е посланиците на ЕС и на САЩ да знаят докъде сме стигнали, за да уведомяват своите правителства как вървят реформите в България. Правя го с удоволствие. Те уважават правителството и страната ни .

Може ли да се каже, че четирите кита на съдебната реформа са Главният прокурор Борис Велчев, управлението на ГЕРБ, твърдите действия на премиера Борисов и вицепремиера Цветанов в борбата с престъпността и корупцията и програмата ви на министър на правосъдието?
- Така е, това са част от личностите, които сме отговорни за реформите и за напредъка на страната. Разбира се, правосъдието и вътрешните работи са на преден план. Те са по-видими. Но този съюз и реформите в тази област са изключително важни, защото правосъдието крепи устоите на демократичната правова държава. Ако покажем ясно и недвусмислено, че държим на върховенството на закона с главно "З", ще спечелим. Реформите ще станат и обществото, и партньорите ни в ЕС ще го признаят.

"Економист" квалифицира България като полицейска държава.
- Не, не бих искала в нашето общество да върви такъв коментар. В 20-годишния преход държавата беше сочена, не без основание, като остров на бездействието, на беззаконието, място с висока степен на корупция, на организирана престъпност, с които държавата не се справя. Вече има политическа воля и решимост и се работи. Не бива да омаловажаваме, да не зачитаме с погрешна оценка това, което се случва в държавата. Има ясни, открояващи се конкретни действия за борба с организираната престъпност и корупцията. Ние няма да прекрачим границата на върховенството на закона, на демократичните принципи. Като министър на правосъдието ще стоя твърдо и неотклонно, без компромис на страната на правовата държава. Това е моята задача. Но нека уважаваме усилията на МВР - да ги подкрепяме и да ги подпомагаме. Заедно ще отстоим тежкия кръст.

Съществува ли разнобой между вашите възгледи и тези на вицепремиера Цветанов в средствата за борба с престъпността и корупцията?
- Не. Никакъв разнобой няма. Всеки върши своята работа. Правосъдието чете много внимателно и буквата, и духа на закона. Прокуратурата контролира и изисква законосъобразност в действията на полицията навсякъде по света.

Съгласна ли сте да класифицираме като една от най-важните стъпки обсъждания проект за създаване на специализирани наказателни съдилища?
- Да. Трябва да се знае какъв специализиран наказателен съд искаме. Може да бъде специализиран наказателен за разглеждане на дела по организирана престъпност, по стопанска престъпност, в рамките на младежкото правосъдие, търговско правосъдие, правосъдие по несъстоятелност и т.н. Специализацията в правораздаването е в основата на професионализма. Ще добием опит и ще си сътрудничим с наши колеги в рамките на Европейския съюз. Дебатът е полезен, но изисква време, внимание, висока квалификация. Разбира се, изискват се и финанси, за да бъдат осъществени тези структури.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Няма да затруднявам фирма с висока лихва, ако мога да правя бизнес с нея", казва в интервю за „Дневник" Петър Славов, изпълнителен директор на Прокредит банк
Преди дни стана ясно, че необслужваните кредити в банковата система са се увеличи двойно от началото на годината в сравнение с първите четири месеца на 2009 г. Също през миналата седмица лидерът на партия "Атака" Волен Сидеров - най-твърдият парламентарен съюзник на управляващата ГЕРБ, лансира предложение за държавно регулиране на лихвите. Какво се случва в банковия сектор и как той вижда проблемите в реалната икономика - по темите разговаряме с Петър Славов, който работи в Прокредит банк от основаването й през 2001 г. Преди това е работил в Евробанк (впоследствие закупена от Пиреос банк и преименувана). В Прокредит отговаря за кредитирането на фирми. Впечатленията, които има, са резултат на прекия опит от общуването с бизнеса.
След близо две години криза кредитирането остава силно свито. Какво трябва да се направи, за да се отпуши отпускането на заеми за бизнеса?
- Продължава да бъде проблем, че държавата не влиза в ролята си на предприемач. Ако искаме да има икономическа активност, държавата трябва да създава стимули и мотивация за това. Не е достатъчно да се концентрира само върху административни мерки - намаляване на разходи, съкращаване на администрация и пр.

Такива мерки са необходими, но са с краткосрочен ефект и той ще се загуби, ако няма дългосрочни стимули за дейността на бизнеса. Това има отношение и към кредитирането и дейността на банките. В последно време се установи мнението, че банките не кредитират.

Това не е вярно. На банките работата им е да кредитират. Не сме спрели да го правим, просто отпускаме по-малко заеми, защото търсенето е по-ниско. Фирмите търсят по-малко кредити, защото мотивацията за правене на бизнес е малка. Все пак може да се каже, че в последните два-три месеца като че ли се усеща някакво раздвижване сред бизнеса. Може би фактор е началото на туристическия сезон, което ще доведе до увеличаване на временната заетост. Въпреки кризата хората се настройват за потребление и това може да генерира парични потоци. Това е хубава вълна и може да се използва моментът за известно оживление.

Но как държавата да стимулира икономиката в условията на криза, на намаляващи приходи в бюджета, на бюджетен дефицит?
- Има бюджетен дефицит, защото намаляват приходите. А те намаляват, защото бизнесът не произвежда достатъчно. Нашият проблем не е проблемът на Гърция, на Испания, където има голям бюджетен дефицит, защото държавата е харчила много.

И тук се е харчило, но не толкова много. Похарчени са някой и друг лев, подписани са някой и друг неизгоден договор. В макроикономическо отношение това не променя кой знае колко ситуацията. Страната ни няма такъв голям дефицит, както други европейски държави. Проблемът при нас са недостатъчните приходи във фиска.

Държавата трябва да влезе най-накрая в ролята си на предприемач, да поръчва бизнес и заетост, да влезе дори ако трябва в ролята на кредитоискател, да концентрира финансови ресурси и да поръчва магистрали, логистика, да поръчва работни места. Ще дам един пример - пътуваме с колеги в Германия по магистралата с автомобил.

Покрай магистралата имаше хора, които режеха клоните на дърветата. На нашия въпрос какво правят тези хора отговорът на германския ни колега беше, че държавата им плаща да правят това, за да могат те след това да потребяват с тази заплата. Това трябва да прави държавата - да поръчва.

Държавата в момента не плаща задълженията си към бизнеса за извършена работа, защото казва, че няма пари... С какво ще плаща за такива дейности?
- Може да плаща, може да поеме по-големи рискове, може да привлече ресурс отвън, има варианти.
Още от интервюто на „Дневник"