В началото на века тогавашния зам.финансов министър Атанас Кацарчев стартира операция "Български комар", започвайки масови проверки за нетрудови доходи. Данъчните започнаха да ровят за скъпи коли и луксозни къщи проверявайки и по сигнали, но с доказателства. Зам. министъра твърдеше, че проверките ще започнат от политици и хора със свободни професии. Резултатът беше нулев по отношение на приходите в бюджета.

Една година след това стартира данъчен "Комар 2" с преброяване на луксозните имоти и лимузини. Първоначално намерението беше да се проверяват софийските имоти за над 100 000 лева и колите над 60 000 лева.

Сега се намеси и полицията, която започна проверка на българи с коли над 100 000 лева с цел да се установи произхода на парите, с които са закупени автомобилите, вкл. и чрез лизинговите къщи. Поводът изявлението на емблематична митничарска фигура замесена в контрабандни канали, че е карал автомобили за 2 млн. лева на лизинг. Луксозни коли обаче не се купуват само на лизинг.

Повечето банкови институции имат продукт "Автокредит", който в редица случаи е по-популярен и от лизинговите схеми. Според кредитни експерти не са малко случаите, когато хора разполагащи със значители суми с неясен произход теглят автокредит за да си купят не една, а няколко луксозни лимузини и след това го погасяват предсрочно в рамките на 2-3 месеца, узаконявайки по този начин парите си. В отговор на подобна практика някои банки дори въведоха по-строги санкции за предсрочно погасяване вдигайки мизата на 5%. Така, че за да е ефективна проверката, а не само поредното показно мероприятие,запитванията на полицията трябва да касаят и банковите институции, които в повечето случаи имат и собствени лизингови компании.

Интересът на данъчни и полиция към автомобилния бранш е разбираем. Досега тази година са продадени над 30 000 нови автомобила. Луксозните автомобили са любимата "играчка" на новобогаташите. Но според изявление на бившия финансов министър финансовия министър, че само 3000 са данъкоплатците с месечен доход над 1400 лева, внасящи в хазната своята лепта от 40% от него, нещо не се връзва с околната среда от лъскави лимузини, крайградски палати и пълни елитни заведения.

Излиза, че легитимните богати българи са само около 0,04% от населението. И за тях проверките едва ли будят някакви притеснения. В този смисъл едва ли интересът на данъчната администрация и полицията трябва да бъде насочен към продажбите на нови автомобили. Просто там проверките са безпроблемни от гледна точка на документната им обезпеченост от страна на "производител - местен дилър - купувач". Проблемите за проверяващите настъпват с онези над 100 000 автомобила втора употреба, които влизат ежегодно в страната, сред които са и и луксозните лимузини.

Ако трябва да бъдем точни, според изследванията направени в края на 90-те години към богатите българи, т. нар. "висша класа" се числят висшия управленски персонал на крупни частни и държавни /последните вече са по-екзотична група поради напредналия процес на раздържавяване/ компании и банки; част от висшата държавна администрация; хора притежаващи големи реституирани имоти; лидери на "икономиката в сянка".

С изключение на първата и отчасти на втората група, всички останали по отношение на своите доходи гравитират към сивата част на родната икономика. В същото време ако вземем долната граница на най-заможните - от 2%, ще се окаже, че това са около 150-160 хиляди българи. Според проучванията около 1/3 от тях са "декларирали", че месечно разполагат с доходи над 1500 лева, което означава, че потенциалните данъкоплатци с най-високи доходи са не 4-5 000, а около 50 000. Те обаче според финансовия министър липсват в данъчния регистър с подобни доходи. Така, че едва ли онези 1 200 проверявани при акцията „Комар 3" са критичният брой укриващи доходи. Нещо повече, според цитираното по-горе изследване на Центъра за изследване на демокрацията, потенциалът за събираемост на ДОД и имуществените данъци надхвърля 1,5 млрд. лева. Тоест потенциалът за нови лимузини и крупни имоти е налице.

В крайна сметка усилията на полицията /пътната/ трябва да бъдат насочени към летящите по пътищата коли, тъй като, както някои палати /луксозни имоти/ ги няма в никакви регистри, вероятно и някои от луксозните автомобили изобщо липсват дори в регистрите на КАТ, или фигурират със стойности в данъчните служби, които будят насмешка, прикрити като товарни коли. Ефекта, който обаче може да се очаква от подобна проверка ще е подобен на този, който се получи при имотите, където бяха откри едва 4 такива имота нефигуриращи в никакви регистри. Дали това е много или малко може да се прецени само от гледна точка на направените разходи за проверките. А те едва ли ще бъдат ниски, като се има предвид, че в редица случаи ще се изискват оценки за придобито имущество от преди 10 години, вкл. и средното равнище на доходи тогава.

Така например, при „Комар 3" след като първоначално бе обявено, че ще се проверяват близо 500 000 имота, засичането на доходите на собствениците им и платените данъци свали техният брой до 200 000 за цялата страна. Накрая в списъка за щателна проверка на останаха около 1200 души. Доводите за стесняване на проверките бяха свързани с факта, че операцията е скъпа. Тогава осъден нямаше, като с ревизионни актове завършиха 62 проверки на физически лица. Средно при една ревизия се е установявал скрит доход за 220 000 лв. Инспекторите тогава успели да връчат ревизионни актове на 49 от уличените, а само 1 от тях бил обжалван, като очакванията бяха да се досъберат 5,5 млн.лв. допълнително. Според Емил Хърсев държавата обаче харчи ежегодно между 30 и 60 млн. долара на данъкоплатците за да научим кои са незаконните богаташи.

А като се прибавят и намеренията в полезрението на данъчните да влязат заможни нашенци, които през последните години са придобили скъпи имоти зад граница вероятно разходите ще скочат още повече. Ако е така ефекта за хазната и за в бъдеще ще си остане отрицателен.
Въпросът е дали след това незаконно забогателите ще си получат заслуженото, защото според историческите справки законите за конфискация на незаконно придобитото имущество са традиция за родния политически живот, но ефектите са били нулеви. Проектозаконът "Петканов", например е третият опит в тази насока: първият е през 1919 г., т.нар. "Законъ за отнемане въ полза на държавата на незаконно придобити имоти", а вторият - през 1946 г., "Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти".

Иначе според изследване на "Витоша рисърч" 9 на всеки 10 българи подкрепя подобни мерки срещу незаконно придобитите доходи. Остава да видим дали след като данъчните досега не "ухапаха" чрез своите "Комар-и" притежателите на нетрудови доходи и имущества дали полицията ще успее да направи това. Истината обаче е в съвместните им усилия, а не борба поеденично.

Това, което трябва да се има предвид в случая е факта, че чувството за несправедливост на системата е един от основните мотивационни фактори за укриването на данъчно-осигурителни задължения. Според изследването на Центъра за изследване на демокрацията "Скритата икономика в България", главната причина да се укриват данъци и осигуровки е ниският риск от справедливо възмездие. Близо 2/3 от малките и средните предприятия и големите данъкоплатци в изследване на МБМД оценяват като малко вероятно нарушенията да бъдат разкрити. В същото време около 50% от анкетираните са убедени, че дори да бъде разкрит, той ще намери начин да се споразумее с данъчните.