Вследствие на проведено задълбочено разследване Европейската комисия стигна до заключението, че българското законодателство, което е позволило замяната на собственост върху частно притежавани горски имоти с държавни, е несъвместимо с правилата на ЕС за държавната помощ.

Законът, който е бил в сила към момента на присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г. до януари 2009 г., е предоставил селективно предимство на предприятията, които са се възползвали от тези сделки за замяна на горски имоти, и е довел до нарушаване на конкуренцията в рамките на единния пазар.

Следователно сега България трябва да си възстанови несъвместимата държавна помощ от предприятията, които са я получили, или да отмени съответните замени.

Въз основа на две жалби, получени от Комисията, през юни 2011 г. тя започна задълбочено разследване на сделките за замяна на горски имоти в България и на последващата промяна на предназначението на заменените горски земи в някои случаи (вж. ОВ C/273/2011). Разследването на Комисията се съсредоточи върху периода от 1 януари 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, до 27 януари 2009 г., когато замените бяха преустановени от българските органи.

Съгласно спорното законодателство частните собственици на горски поземлени имоти са имали право да ги заменят с гори, които са държавна собственост. За целите на замяната стойността на горските частни и държавни поземлени имоти е била определяна чрез административен метод, установен в българското законодателство. Комисията не е получила уведомление за схемата с цел получаване на предварително одобрение, което се изисква съгласно правилата в Договора.

Комисията установи, че административните цени, използвани при сделките за замяна, не са били актуализирани редовно и не са отчитали в достатъчна степен пазарните аспекти. Затова в повечето случаи те са били относително различни от пазарните цени на подобни горски имоти. В резултат на това частните участници в тези сделки за замяна са получили конкурентно предимство.

Такава помощ е несъвместима с правилата на ЕС. По-специално, Комисията не откри доказателства за това, че помощта е била ограничена до необходимия минимум за постигането на определена цел на политиката.
В своето разследване Комисията също така проучи промяната на предназначението от българските органи на заменените горски имоти в земя за строителство в редица случаи.

Комисията обаче стигна до заключението, че макар промяната в предназначението на заменените горски имоти да може да увеличи тяхната стойност, това увеличение не е било финансирано от държавни ресурси и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС.

Следователно сега България трябва да възстанови несъвместимата държавна помощ, предоставена на предприятията, участвали в замяната на горски имоти, или да анулира въпросните замени. В това отношение Комисията отбелязва, че въпреки че общият брой на сделките за замяна през разглеждания период е бил значителен - общо 132 сделки - броят на отделните случаи, при които е необходимо възстановяване на помощта, се очаква да бъде много по-малък.

На практика физическите лица, които не извършват стопанска дейност, свързана със заменените горски имоти, не попадат в обхвата на правилата на ЕС за държавна помощ, тъй като те не се считат за предприятия съгласно правото на ЕС. Следователно от тях няма да се изисква да възстановят получените предимства.

Освен това, ако предимството, получено от дадено предприятие, не е надвишило еквивалента на 200 000 евро в рамките на три години (и ако са спазени другите изисквания на регламента de minimis ), това не се счита за държавна помощ съгласно законодателството на ЕС и също не подлежи на възстановяване.