„Бунт в митниците и НАП заради местенето”, „Влог вместо бизнес”, „ГЕРБ маха всички допълнителни доходи на чиновниците”

„Бунт в митниците и НАП заради местенето" е водещото заглавие на „Труд"
Масово недоволство в Централното управление на Агенция "Митници" и на Националната агенция по приходите (НАП) зрее заради идеята на правителството да премести централите им съответно в Русе и Велико Търново, научи "Труд".

Утре служители от двете администрации ще внесат писмено възражението си в Народното събрание, до премиера Бойко Борисов, до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и до омбудсмана. Писмото е придружено от 325 подписа на служители в централата на митниците и 313 души от НАП.

Това е съответно около 85% и 80% от наличния състав. Служителите от двете администрации се съмняват в аргументите за "снижаване на разходите" и "преодоляване на дисбаланса в икономическото развитие на отделните региони" за местенето. Това става ясно от писмото им. Централата на митниците се смени през 2004 г. и ремонтът на настоящата им сграда на ул. "Г. С. Раковски" № 47 бе проектиран специално за нужните на експертите. В резултат на това ремонтът е бил за 19 млн. лв. Според служителите ново местене би излязло на хазната поне още толкова. Освен това местенето ще забави и затрудни координацията на митниците с останалите институции, с Европейската комисия, с бизнеса и гражданите. Дори сметките на митниците са в БНБ, а тя е позиционирана само в София, става ясно от документа.
Още от статията на „Труд"

„Влог вместо бизнес", четем от първата страница на „Стандарт"
Рефренът на прехода "Левовете в марки" претърпя метаморфоза. "Фирмите на влог" е новата парола на дребния и средния бизнес. Това показват данните на БНБ за март. Според тях броят на банковите депозити между 100 000 и 200 000 лева е скочил за година с 37,6%, а сумите - с 41,3 на сто.

Предполага се, че това са пари на предприемачи, тъй като фирмите в последните години предпочитат да държат парите си за по-сигурно на граждански влогове. Това означава, че бизнесът предпочита да замрази дейността си и да чака лихви, вместо да върти парите.

За по-сигурно депозитите са разбити в сметки до 100 000 евро, защото са гарантирани. Така вместо бизнес имаш 20 пачки от столевки, коментират финансисти. В същото време народът тегли дребните си спестявания, за да си плаща сметките.
Още от статията на „Стандарт"

"Бизнесът продължава ударно да пести, вместо да инвестира", информира от първата си страница „Класа"
Бизнесът в страната продължава да заделя свободните си средства на депозити в банките, вместо да инвестира в нови проекти или да разширява дейността си. Тенденцията бе потвърдена от данните на БНБ за кредитите и депозитите през първото тримесечие. За януари-март компаниите са увеличили спестяванията си както за по-малки суми, така и за над 1 милион лева. Списъкът на фирмените влогове със седем цифри е набъбнал с 82 броя спрямо година по-рано, зад които стоят 704 млн. лв. На практика излиза, че всеки месец са откривани по 7 нови депозита за над милион. Спрямо декември обаче големите депозити на бизнеса намаляват със 105 броя, но в абсолютна стойност парите по такива сметки нарастват с 41,7 млн.

Като цяло седемцифрените спестявания на бизнеса стигат 7,74 млрд. лв. в края на март, а общият брой на депозитите - 1854. Тенденцията потвърждава страха на бизнеса от инвестиции заради несигурната икономическа среда. Според изчисления на някои икономисти всеки затворен милион на депозит би донесъл откриването на 20-30 нови работни места, ако се инвестира. Само за последната година „на сигурно място в банката" бизнесът е сложил нови 1,28 млрд. лв. до общо 13,7 млрд.

Тенденцията се потвърждава и от данните за изтеглените заеми. От БНБ отчитат, че в края на май броят на изтеглените заеми над 1 млн. лв. от компаниите спрямо 2011 г. е намалял с 27. Самата сума обаче е скочила с 1,91 млрд. лв., като това може да се дължи на рефинансиране на стари заеми, преструктуриране или изплащане и взимане на по-големи заеми. До края на първото тримесечие на годината общо изтеглените седемцифрени заеми от бизнеса у нас са за 25 млрд. лв., или близо 48 на сто от всички изтеглени кредити в банковата система.
Още от статията на „Класа"

„ГЕРБ маха всички допълнителни доходи на чиновниците", пише на първата си страница „Сега"
Управляващите смятат да премахнат всички допълнителни доходи на чиновниците. Държавните служители и чиновниците на трудово правоотношение няма да получават гарантирано възнаграждение за участие в работни групи, съвети, одитни комитети и комисии. Те ще се надяват приносът им да бъде забелязан при оценяването на служителите, което ще се случва четири пъти в годината. Възнаграждение няма да получават и висшите ешелони - министри, зам.-министри, областни управители, шефове на агенции и държавни комисии.

Това гласят поредните промени в Закона за държавния служител и този за администрацията, публикувани за обществено обсъждане на сайта strategy.bg. Промените се лансират с цел да не изкривяват новия модел за заплащане в администрацията, но може да доведат до пълна демотивация на чиновниците.

Забраната за получаване на гарантирано възнаграждение за допълнително положен труд в работни групи и комисии се премахва с идеята, че не е ефективно и не отчита реално приноса на чиновниците, става ясно от мотивите към проекта. В тях се изтъква, че в момента цари нормативен хаос и докато някои закони позволяват допълнителните възнаграждения в подобни органи, други го забраняват напълно, а трети го допускат само за външни представители. Като особено проблемни се посочват някои сфери като концесиите, където съществуват множество възможности за изплащане на допълнителни възнаграждения. От тях се възползвали тесен кръг служители, които така или иначе имали задължение да работят в областта на концесиите.
Още от статията на „Сега"

„Минус 40 млн. евро", разкрива от първата си страница „Капитал Daily"
Първата едра сума, която България губи след присъединяването си, вече е факт. Страната изпуска 40 млн. евро субсидии за земеделие, като причината е основно административна мудност. Ето и детайлите на лошата новина.

Европейската комисия не е одобрила изцяло сумата, която България е искала да прехвърли от програмата за развитие на селските райони към гаранционен фонд (виж карето). Това бе инструментът, чрез който земеделското министерство се опитваше да спаси рисковите над 160 млн. евро по програмата, които е трябвало да бъдат разплатени до края на 2011 г. Но явно не е успяло съвсем и ще запише поредна загуба на евросредства, след като в началото на годината България загуби 4 млн. лв. от програмата по рибарство и аквакултури заради лошо усвояване.

Първата голяма загуба

Официално от земеделското министерство съобщиха, че вече е дошло уведомление, че има разрешение за прехвърляне на 121.1 млн. евро към гаранционен фонд. България обаче е поискала към него да бъдат насочени над 160 млн. евро, което означава, че другите 40 млн. евро ще бъдат изгубени.

Вчера до редакционното приключване на броя от дирекцията по земеделие на ЕК не коментираха информацията дали има взето решение за прехвърляне на средства към фонда, както и за загубата на други.

За да се разбере загубата, трябва малко предистория. Официално мотивът на земеделското министерство за създаване на гаранционния фонд беше да се помогне на фирмите при кандидатстването за проекти. Но истината е, че това е опит да се ограничи рискът от неусвояване на евросредства. В самата програма има правила, според което планираният бюджет (в случая за 2009 г.) е трябвало да бъде разплатен максимум две години по-късно (до края на 2011 г.). Но няма достатъчно одобрени проекти и разплащания по тях и така се стига до плана за аварийно преместване на суми към нов гаранционен фонд.

"С прехвърлянето на пари във фонда на практика има чисто "счетоводно" усвояване на бюджета", коментира източник от Брюксел, пожелал анонимност. По думите му тази схема е била прилагана и в други държави членки, но не е сред предпочитаните инструменти заради прехвърлянето на иначе безвъзмездни средства. "При риск да ги изгубиш обаче е по-добрият вариант", каза още той.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Любовници на бизнесмени с осигурени старини" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Съпруги и любовници на бизнесмени вече ще имат право на пенсия за инвалидност, болнични и обезщетения за майчинство. С промени в осигурителния кодекс те получават статут на самоосигуряващи се. Вноските им ще са върху минимума от 420 лв.

Идеята е да не бъдат лишени от социални права, при положение че помагат в семейната фирма, макар по документи да не са нейни служители. Предложението на социалното министерство е съобразено с изисквания на ЕС.

От Националния осигурителен институт обаче са категорични, че е по-добре предприемачите да назначават половинките си на трудов договор, за да няма произволно влизане и излизане от осигурителната система.

Ролята "съпруга на бизнесмен" вече ще дава право на пенсия за инвалидност, болнични и обезщетения за майчинство. Това предвиждат промени в осигурителния кодекс, съобщиха от социалното министерство вчера.

Става дума не само за законните половинки, а и за партньорките на предприемачите, които живеят с тях на семейни начала.

Те ще получат статут на самоосигуряващи се. Идеята е да не бъдат лишени от социални права, при положение че помагат в семейната фирма, макар по документи да не са нейни служители.

Новият ред ще важи за жените на упражняващите свободни професии, както и за регистрираните като занаятчии, земеделски и тютюнопроизводители.

По желание те ще правят вноски върху минимума за самоосигуряващите се, който сега е 420 лв. За жените на земеделците и тютюнопроизводителите базата ще е същата като на съпрузите им.

Обезщетенията за болест, инвалидност, както и сумите за раждане и отглеждане на малко дете ще се отпускат след осигуряване в продължение на 12 месеца, каквото е законовото изискване при тези рискове за всички останали в държавата.
Още от статията на „24 часа"

„Без талон от джипито за гинеколог и педиатър", информира от първата си страница „Монитор"
Бременните, децата и хората със счупвания и травми по крайниците, както и пациентите с обострени състояния, които не са спешни, а неотложни, да не чакат за талон от джипито, а да се преглеждат направо при лекаря специалист от доболничната помощ безплатно. За това ще настояват от новоучредената Национална асоциация на специалистите от извънболничната медицинска помощ пред Националната здравноосигурителна каса, съобщиха от организацията. Новата възможност трябва да залегне в Националния рамков договор от следващата година.

Направления от джипито да не се налагат въобще за всички заболявания и състояния, при които е видно, че даден човек се нуждае от специализирана помощ и консултация при специалист, каза д-р Георги Ставракев - председател на новоучредената организация  и дългогодишен заместник-председател на Българския лекарски съюз. Така на пациента ще се спести неудобството да чака на няколко опашки, когато му е зле, а също и рискът да попадне в ден, когато джипито вече е свършило талончетата и трябва да дойде за направление следващия месец, обясни преимуществата д-р Ставракев.

Не е логично човек с фрактури на костта да се разкарва от кабинет на кабинет, при положение че това може да усложни състоянието му и дори да доведе до увреждания", коментира той. Сегашната възможност да се ползват неограничен брой направления от бременните за акушер-гинеколог и от децата за педиатър той определи като „псевдооблекчен достъп". По думите му това ще ги разтовари и те ще имат повече време да извършват профилактика сред записаните в листата им пациенти.
Още от статията на „Монитор"

"Пералните били опасни", предупреждава „Труд"
Много обществени перални и пунктове за химическо чистене в България са опасни за здравето. Това заявиха вчера от новосъздадената Асоциация за промишлено пране, която обединява 12 големи фирми от бранша.

Според зам.-шефа на асоциацията Иван Мидюров много от фирмите не спазват елементарни принципи и смесват чисто с мръсно пране. Специално при болничното бельо това води до сериозни рискове от зараза за пациентите, каза той.

В същото време болниците трябва да престанат да избират фирми за прането си само по критерия "най-ниска цена", казаха от организацията. От нея са сигнализирали финансовото министерство, НАП, КЗК и здравното министерство за многобройните нарушения.
Още от статията на „Труд"

„Държавата загуби битката с Виваком", съобщава „Стандарт"
Държавата загуби съдебната битка с Виваком. Арбитражният съд в Париж е отхвърлил исковете на Агенцията за приватизация срещу бившите собственици на компанията на стойност над 60 млн. лв. Писмото от съда е получено вчера в АП, но оттам отказаха коментар с мотива, че още се запознават с текста и не са наясно с правните последствия. Според магистратите "Вива Венчърс Холдинг" и "НЕФ Телеком България", които последователно бяха собственици на БТК (вече Виваком), не дължат неустойки за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор.

Предишното ръководство на АП през 2009 г. заведе делото с искане за неустойки за 23 млн. лв. за неизпълнение на програмата за трудова заетост, като после сумата набъбна до 60 млн. лв. За да обезпечи иска си, АП наложи запор на над 800 имота на Виваком, сред които и Телефонната палата в София. Запорирани бяха и част от акциите на "НЕФ телеком". Сега вероятно запорите ще бъдат вдигнати. Арбитражът постановява, че задълженията на собственика на БТК да осигури договорените нива на заетост, са изпълнени изцяло.

Не е ясно обаче какво казват магистратите по друга част от иска - клаузата за препродажбата на телекома. Според нея държавата трябваше да получи 10% от сумата над 300 млн. евро при сделка за БТК, направена по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски.
Още от статията на „Стандарт"

"200 километра ни делят от неруски газ", съобщава „24 часа"
200 км е разстоянието, което реално дели България от възможността да купува природен газ от други източници освен руския. На толкова километри е изчислена междусистемната газова връзка с Турция. Оттам биха дошли договорените с Азербайджан 1 млрд. куб. метра. Шефът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков казва, че азерското гориво може да идва и по гръцката връзка.

Ако пресметнем времето, което ни дели от азерския газ, то това са 494 дни. Толкова, защото е планирано по двата нови газопровода, които ни свързват с Гърция и Турция, гориво да потече в края на 2013-а или в началото на 2014 г.

До три-четири години държавата ни ще бъде свързана с газови тръби с всичките съседи. Поне такива са намеренията на "Булгартрансгаз", на Българския енергиен холдинг и на министерството на икомиката.

Според надеждите ни към България може да текат максимално 20 млрд. куб. м Само за сравнение - страната ни ползва годишно 3 млрд. куб. м, а при криза слиза и под тях. Русия пък транзитира през нас 17 млрд. куб. м. Минималният капацитет, който е заложен за новите тръби, е 6,3 млрд. куб. м. Тези количества са извън транзитната газова система, която всъщност е резервирана за 30 години от "Газпром".

Шефът на "Булгартрансгаз" не приема сумирането на капацитети, защото те са при идеалния вариант, но е съгласен, че всъщност се създава възможност за газов пазар за 20 млрд. куб. м годишно.

Всички междусистемни връзки ще се свързват с газопреносния пръстен на България. Освен това се предвижда тези газопроводи да са риверсивни. Това означава, че газът ще може да тече и в двете посоки. За първи път това стана при газовата криза през 2009 г., когато транзитната тръба към Гърция беше изпразнена и стана възможно по нея да доставим газ от южната ни съседка. Това обаче бе в авариен и кризисен момент.

Всичките тези проекти, които трябва да са реалност в близките години, са извън големите - "Набуко" и "Южен поток".
Още от статията на „24 часа"

"Преса" и "Тема" имат нов мажоритарен собственик", разкрива „Капитал Daily"
Издателят на вестник "Преса" и списание "Тема" - акционерното дружество "Обединени свободни медии", обяви, че има нов мажоритарен собственик. Това е швейцарската компания PTC Presse-, Televisions- und Communications-Beteiligungs AG. Собственик на дружеството е Харалд фон Зеефрид. "Преса" го представя като швейцарски бизнесмен и консултант в областта на медиите. Зеефрид е също акционер и в дружеството издател на вестник "Труд" - "Медиа холдинг", където в момента има дялово участие от 28%, показва проверка в Търговския регистър. Той влиза и в съвета на директорите на "Медиа холдинг". В списъка на акционерите на компанията швейцарският бизнесмен фигурира още от 1999 г.  Времето, в което немската вестникарска компания ВАЦ притежаваше двата водещи всекидневника "Труд" и "24 часа". ВАЦ продаде българския си бизнес през 2010 г., но Харалд фон Зеефрид запазва своя дял. Въпреки че швейцарският инвеститор има участие в две медийни компании на българския пазар, за сделката с "Преса" не е искано разрешение за концентрация от КЗК.

Точните дялове все още не са известни

Преди да бъде обявена промяната в собствеността, акциите в дружеството "Обединени свободни медии" бяха по равно разпределени между Тошо Тошев и Валери Запрянов (50-50%). Днес те двамата остават миноритарни акционери става ясно от публикуваната информация в "Преса". До редакционното приключване на "Капитал Daily" те не пожелаха да коментират какво е новото дялово разпределение в дружеството. В сектора се коментира, че новият мажоритарен собственик Presse-, Televisions- und Communications-Beteiligungs AG е придобил 70%, а останалите са разпределени между Тошев и Запрянов.

Какво е действителното дялово разпределение обаче ще стане ясно до седем дни. Такъв е законовият срок, в който издателите трябва да декларират пред Министерството на културата променената собственост. Това условие е заложено в Закона за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. В карето на "Преса" (до вчера - понеделник бел. ред.) не фигурираше името на новия собственик.

Защо се прави

Пред собствения си вестник главният редактор на "Преса" Тошо Тошев коментира: "Смятам, че подобна чужда инвестиция в българската преса е гаранция за професионална и свободна журналистика." Важна причина за решението ми бе дългогодишното познанство с г-н Тошо Тошев, с когото сме съдружници от 1999 г. в "Медиа холдинг", обоснова покупката си новият собственик Харалд фон Зеефрид.
Още от статията на „Капитал Daily"

„ЕК иска винетките да са за изминати километри", пише „Сега"
Еврокомисията предлага събирането на пътни такси на страните членки да бъде според изминатото разстояние, а не за определен срок, защото е по-справедливо. Това е една от насоките за прекратяване на дискриминацията срещу чуждестранните шофьори, публикувани вчера.

Идеята на ЕК е да се улеснят държавите членки, които смятат да променят схемите за винетки на лични автомобили. "Недискриминацията е основно право съгласно законодателството на ЕС. Французите или британците трябва да могат да пътуват през Словения или Белгия, както пътуват гражданите на тези страни. Пътните такси трябва да са прозрачни и справедливи за всички", заяви зам.-председателят на комисията Сийм Калас. До този момент времеви винетки за частни автомобили имат Австрия, България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения. Най-ниски са цените на стикерите у нас и в Румъния. В България заплащаме 5 ? за седмична винетка, 13 ? за месечна и 34 ? за годишна. В северната ни съседка цените са респективно 3 ?, 7 ? и 28 ?.

Няколко са насоките на комисията за прозрачна схема за таксуване. Ако се използват срочни винетки, то трябва да има седмични, месечни и годишни стикери както за местните, така и за преминаващите шофьори. Очевидно е, че краткосрочните ще са най-честият избор на туристите.
Още от статията на „Сега"

"Животът е поскъпнал с 1,6% от началото на годината", информира „Класа"
Животът е поскъпнал с 1,6% от началото на годината до април, с 0,2% само за месец и с 1,7% спрямо април 2011 г., показаха данни на НСИ. 3,2% пък е средногодишната инфлация за периода май 2011 г. - април 2012 г. спрямо периода май 2010 г. - април 2011 г. Най-големият ръст през април спрямо предходния месец се отчита в цените на облеклото и обувките - с 4,2%. Увеличение с по-малко от 1% бележат цените на жилищата, транспорта, здравеопазването и образованието, а намаление с 0,1% има в цените на хранителните продукти, безалкохолните и алкохолните напитки, тютюневите изделия, обзавеждането, развлеченията, хотелите и ресторантите. Ръст на цените има на лекарствата и другите фармацевтични продукти, а се запазват тези на стоматологичните услуги, които са от нивото на предходния месец.

По-скъпо е станало здравеопазването, което се е увеличило с 0.1%, и транспортът с 0.9%. Намалили са се обаче цените на течни и газообразни горива за битови нужди - съответно с 0.8% и 0.4%, на дизеловото гориво - с 0.4%, и на комплексните услуги за почивка и туристически пътувания - с 6.8%, отчете още статистиката. Парите за развлечения и културния отдих бележат спад с 1.6%, докато образованието се вдига с 0.1%.

Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва от Евростат като сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС за април 2012 г. спрямо март 2012 г., месечната инфлация у нас е била 0.2%, от началото на годината - 1.3%, а годишната инфлация за април 2012 г. спрямо април 2011 г. е 2%. При хранителни продукти и безалкохолни напитки има намаление с 0.1% спрямо март, на алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0.1%, на облекло и обувки има ръст с 4.2%. Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация в еврозоната през април 2012 г. е 2,6 % спрямо 2,7 % през предходните четири месеца. Ако официалните данни потвърдят прогнозните, април ще бъде седемнайстият поред месец, в който индексът на инфлация превишава изискваната граница на ЕС под 2%.
Още от статията на „Класа"

"Най-високата заплата удари 330 000 лева", разкрива „Монитор"
330 000 лв. стигна най-високата заплата у нас през 2011 г., което прави над 4 млн. лв. годишно възнаграждение. Парите са изплатени по договор за управление на търговско дружество, показват данните на Националната агенция по приходите. Най-ниската декларирана печалба пък е 1 стотинка, като според  подалия документите, тя дошла от пчеларство.

Близо 30 нови милионери са се появили у нас за последната една година, показват още данните. През 2010 г. са преброени 10 със сметки над милион, които са внесли близо 4,5 млн. лева налози в хазната. Година по-късно милионерите ни набъбват до 40. Общо те са заработили 140 млн. лв., като трябва да се внесат 10% или 14 млн. данъци. Най-богатият от БГ милионерите е бургазлия, който натрупал над 11 млн. лева през 2011 г. Парите дошли от печалбата на регистрирано на негово име ЕТ. Предходната година най-заможният нашенец беше от столицата, но сега се е смъкнал с няколко позиции по-надолу в класацията. Осем от заработилите над милион пък са от Варна. Най-богатият жител на морската столица е получил доходи по извънтрудови правоотношения в размер на над 2 300 000 лв. и е внесъл авансово в държавния бюджет дължим данък от 237 хиляди лева, съобщиха от НАП.

Над 370 души са декларирали доходи от над 100 000 лв. за 2011 г. в подадените декларации за облагане на доходите. От първите 20 души с декларирани най-високи доходи преобладават тези с постоянен адрес в София град. Освен тях обаче сред тузарите има и такива, които постоянно живеят в Смолян, Пазарджик и Пловдив. Доходите на десетимата най-богати българи пък са от дейности, свързани с покупко-продажба на акции и дялове, предоставянето на финансови, консултантски и адвокатски услуги.
Още от статията на „Монитор"