Кой е отговорен за екологичната криза на планетата? Според Кевин Уоткинс, автор на изследването „Студия за човешкото развитие", това са западните индустриални държави. Виновният трябва също и да плати.

„Бедните хора на този свят нямат нищо общо със затоплянето на земята. Индустриалните страни предизвикаха кризата и сега те трябва да поемат отговорността", казва ученият на конференцията по климата на остров Бали.

Това означава също и отговорност към жертвите на глобалното затопляне. В противен случай може да се създаде нов апартейд, когато богатите страни започнат да инвестират в по-чисти технологии, а бедните бъдат оставени на съдбата си.

Според Уоткинс, за борба с последиците от измененията на климата от богатите страни до 2015 г. годишно трябва да се отделят минимум $86 млрд. Това е близо 2% от БВП на страните от ОИСР.

Повече от половината от тази сума, или $44 млрд., е необходима за директни мерки за защита и приспособяване. Другите 40 милиарда ще се отделят за борба срещу затоплянето чрез преодоляване на бедността. Два милиарда ще отиват за помощи на пострадалите от катастрофи.

Целта на всичките мерки е да се задържи в дългосрочен план затоплянето на земната повърхност в рамките на два градуса по Целзий.

Обаче на конференцията за климата на ООН бе договорен по-различен бюджет. Наистина, бе достигната договореност за създаване на фонд за приспособителни мерки срещу измененията в климата. За такъв фонд настояха на първо място развиващите се страни. Фондът ще се управлява от съвет от 16 държави в рамките на Глобалния екологичен фонд, седалището му ще е във Вашингтон.

В съвета на новия фонд ще се търси представяне на разнообразни региони на ООН и равновесие между индустриални и развиващи се страни. Световната банка ще поеме ролята на доверено лице.

Финансирането на фонда ще става чрез 2% отчисление от приходите от т.нар. CDM-проекти  в рамките на търговията с емисии. Това са мерки, които прехвърлят задълженията за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид от индустриалните държави към развиващите се страни.

Системата на управлението на фонда отдавна е обект на спор. Развиващите се страни се страхуваха да влизат в проект заедно със Световната банка, защото се бояха от ново доминиране на индустриалните държави. Съгласието този път дойде след като се договори решенията на фонда да се взимат със съгласието на две трети мнозинство.

И все пак средствата в този фонд няма да са достатъчни: до 2012 г. ще могат да се събират 500 млн. долара, което е една десета от досега инвестираните средства и много по-малко от изчисленията на Уоткинс.

Все пак представители на развитите държави като Германия приветстват създаването на фонда като „важна стъпка на реакция срещу измененията в климата". Фондът е добро допълнение за двустранните програми.