„Чиновници крадат с данък “рушвет”, „Танов на разпит”, „Застраховките за коли и имоти може да поскъпнат с 2%”, „Държавните университети пускат 10% платено обучение”

„Чиновници крадат с данък "рушвет", разкрива новата схема сред корумпираните служители от първата си страница „Монитор"
Корумпирани чиновници започнаха да плащат 10-процентов данък на държавата от всеки взет рушвет. Схемата се наложила след масираните акции на МВР и НАП срещу вземането на подкупи сред държавните служители. За да не бъдат хванати, най-хитрите от тях измислили рушветите да минават през фирма и да се легализират с договори за консултантски услуги. Тъй като по закон чиновниците нямат право да вземат пари от странична дейност, контрактите се сключват с дружества, които са собственост на близки роднини или приятели.

Разследващите обясниха, че схемата вече е много популярна сред служителите на контролни органи като НАП и митниците. Те най-често разследват големи фирми, на които се пишат актове за големи суми.

„Парите, дадени кеш, са опасни. От тях могат да се вземат отпечатъци, банкнотите могат да бъдат белязани... Затова вече чиновниците предпочитат парите да се получават по банков път", обясниха запознати пред „Монитор". Единственият вариант преводът да не бъде засечен от разследващите е, ако той е пуснат от проверяваната фирма до друго дружество, близко до корумпираните чиновници. По документи се води, че двете предприятия са сключили договор за консултантски услуги. Върху тези пари обаче се плащат налози.

Така например, ако подкупен данъчен поиска рушвет от 100 бона, парите се превеждат по сметка на фирма, собственост на някой негов познат. Сключва се консултантски договор и данъчният отива до изнудваната фирма само за да получи квитанцията за преведените пари.

Когато сумата се получи във втората фирма, дружеството я декларира като приход и плаща 10% плосък данък на държавата. „Заради тези хитри схеми излиза, че вече започнахме да събираме данъци върху рушветите, обясниха разследващите.

След това парите се вкарват по документи в оборота на дружеството, а реално те се прибират от корумпирания чиновник. За „услугата" данъчният плаща процент и на собственика на фирмата посредник, обясниха разследващи. Тези пари също не могат да се проследят, защото се дават „на ръка" и обикновено стоят по сейфове и каси. Ако бъдат внесени по депозитна сметка, разследващите ще видят транзакцията и парите ще бъдат засечени.
Още от статията на „Монитор" и Още по темата от „Монитор"

„Танов на разпит", информира от първата си страница „Стандарт"
Митничар номер 1 Ваньо Танов бе разпитван повече от четири часа от антимафиотите. Той бе привикан в централата на "Черни връх" заради корупционна схема. Това разкриха пред "Стандарт" високопоставени полицейски източници. Според тях става въпрос за разбита престъпна група, която е извършвала контрабанда на стоки от Турция. Операцията се проведе преди седмица под кодовото название "Далаверата". Замесени в измамата митничари са посочили в писмените си показания, че дават част от рушветите на самия Танов и неговия заместник Антони Странджев.

Пред "Стандарт" шефът на митниците потвърди, че е бил в ГДБОП, но бе категоричен, че е дал показания само като свидетел.

От МВР отказаха официален коментар по случая.
Още от статията на „Стандарт"

„Застраховките за коли и имоти може да поскъпнат с 2%", прогнозира  от първата си страница „Дневник"
Компаниите в общото застраховане ще плащат данък от 2% върху събраните премии, като се запазва и 10-процентната ставка върху печалбата им. От допълнителен данък се освобождават животозастраховките и постоянните здравни застраховки. Това е последното предложение на финансовото министерство, става ясно от проекта на закон за данък върху застрахователните премии, публикуван на сайта на ведомството.

Данъкът ще се начислява върху събраните премии, като при разсрочено плащане на полиците дружествата ще дължат пари само за вече получените суми. В случаите, когато застраховател на по-късен етап преоцени полицата и върне част от премията или при предсрочно прекратяване на договора, компанията ще си приспада данъка върху върната част.

Увеличаването на данъчното облагане за застрахователите беше една от 60-те антикризисни мерки, договорени между правителството, работодателите и синдикатите още в края на март. Първоначалният вариант беше за 10% данък върху премиите и за общото застраховане, и за животозастраховането, с който да се замени облагането на печалбата. От ставката финансовото министерство очакваше 50 млн. лв. само за тази година.

Компаниите реагираха остро срещу идеята с мотивите, че се поставят в неравностойно положение спрямо останалия бизнес и че новото облагане противоречи на европейските директиви. Впоследствие обаче се оказа, че европейските разпоредби допускат допълнително косвено облагане за застрахователния бранш. Тогава от компаниите заплашиха, че може да се стигне до изтегляне на бизнеса и пререгистрацията му в други страни от ЕС с по-благоприятен режим на облагане.

Според новия проектозакон облагането на премиите най-вероятно няма да може да бъде избегнато чрез пререгистрация в чужбина. От допълнителния данък обаче са освободени презастраховките в България, което е в унисон с исканията на част от дружествата.
Още от статията на „Дневник"

„Държавните университети пускат 10% платено обучение", съобщава от първата си страница „Сега"
Орязването на държавната субсидия за университетите с 20% може да удари хиляди студенти, които ще трябва да платят сами за обучението си. "Работим по промяна в закона за висшето образование, с която да се позволи 10% от отпуснатите бройки да бъдат за платено обучение", съобщи просветният министър Сергей Игнатов.

Промяната е по искане на Софийския университет и Съвета на ректорите и няма да помогне много на университетите, но ще доведе до значително по-високи такси за засегнатите студенти.

"Получихме готово проектопредложение от Софийския университет за промяна в закона и работим по него. Искането на университетите е платеното обучение да бъде въведено веднага и да важи още тази година", обясни вчера Игнатов. Той призна, че идеята е спорна и се работи по алтернативно предложение, което обаче е сложно и може да не доведе до повече приходи за университетите. "Вторият вариант е да позволим на университетите да запълнят свободния капацитет над държавната поръчка, която вече е одобрена", обясни министърът. Повечето университети обаче имат незапълнени бройки в нетърсените специалности. Прехвърлянето на тези бройки към по-привлекателни специалности ще е в разрез със закона.

Ако държавата избере по-простия вариант със заделяне на 10% от отпуснатите места за платено обучение, ще може да си спести част от предвидените за тях разходи и да използва освободения ресурс, за да компенсира планираното намаляване на издръжката на 1 неплатен студент с 20%. Финансовият ефект от тази непопулярна мярка няма да е голям, защото засяга само студентите от I курс, но за сметка на това ударът върху семействата на тези студенти ще е сериозен.

Вчера Игнатов не обясни какви такси ще трябва да се плащат, но ако се следва логиката за платените магистърски и докторски програми в държавните университети, те не трябва да са под 70% от държавните нормативи за издръжка на един студент. Това означава 969 лв. годишна такса за специалности като социология, философия, право, 1394 лв. за природонаучните дисциплини, 3758 лв. за спорта, 5698 лв. за медицина и стоматология.

В момента таксите за държавна поръчка са до 1/3 от нормативите, т.е. сумите ще скочат поне два пъти.
Още от статията на „Сега"

„Цената на тока замръзва за година", съобщава „Монитор"
Реално е от 1 юли да се установят цени на тока за битовите потребители, които да не се различават от досегашните. Това обяви вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Както е известно, според наредбата за ценообразуването, електроенергията за бита може да поскъпва или поевтинява само веднъж годишно, което означава, че има шанс токът за домакинствата да не скача до средата на 2011 г. Трите фирми на енергото ЧЕЗ, Е.ОN и EVN искат поскъпване на услугата за абонатите с между 3 и 10 процента.

Семерджиев уточни, че анализът на конюнктурата още не е завършил, но има данни, че електроразпределителните дружествата разполагат с резерви и е оптимист, че цените на тока за домакинствата ще останат същите.

Според шефа на ДКЕВР пестенето на енергия е най-лесният начин за намаляване сметките на домакинствата. На открито заседание на енергийната комисия, проведено вчера, представители на дружествата, произвеждащи енергия, изразиха притеснение, че орязаните приходи биха довели до опасност за сигурността на снабдяването. Председателят на ДКЕВР коментира, че няма такава опасност. Конкретно за АЕЦ „Козлодуй" Семерджиев посочи, че ДКЕВР има уверение, че приходите ще са достатъчни за гарантиране сигурността на системите.
Още от статията на „Монитор"

„JEREMIE - евроинжекция за малки и по-големи", е заглавието на анализ на „Дневник" за евроинициативата
Срив на чуждестранните инвестиции, бизнес кредитиране около точката на замръзване. Това са част от сигналите, идващи от частния сектор през последните няколко месеца, който вече година и половина се опитва да оцелее.

Липсата на ресурс за капитализиране и развитие на нови качествени проекти е съвсем обяснима при продължаващата несигурност в глобален мащаб. Всяка опция за финансиране обаче е добре дошла. А такава е JEREMIE, с която вероятно много бизнесмени и предприемачи скоро ще се сприятелят.
Какво е JEREMIE
JEREMIE е евроинициатива, част от приоритетите по оперативна програма "Конкурентоспособност". Тя е изцяло насочена към подпомагането на малкия и средния бизнес със заемни и дялови инвестиции. Миналата седмица парламентът ратифицира измененото споразумение между българското правителството и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за изпълнението й, като опрости и отключи възможността към българските компании ефективно да тръгнат 199 млн. евро.

Споразумението с ЕИФ беше предоговорено през последните месеци от екип на икономическото министерство (МИЕТ), за да се осигури по-голяма сума за рисково финансиране на бизнеса, за сметка на кредитните линии, каквито основно се използват в другите страни - бенефициенти по JEREMIE.

Държавата осъзнава нуждата от активизиране на дяловото финансиране за малки компании, още повече че дълговото финансиране е силно ограничено в момента, а тези инвестиции в България са сред най-ниските в Европа, каза наскоро  икономическият зам.-министър Евгени Ангелов.

Усвояването на средствата ще стартира със създаването на три фонда за дялови инвестиции, в които ще влязат 81 млн. евро от всичките 199 млн. Останалата част ще отидат за кредитни гаранции (74 млн. евро) и допълнителни дългови и капиталови инструменти (44 млн. евро) според пазарните условия.
Още от статията на „Дневник"

„Всяка четвърта фирма у нас е застрашена от служебна ликвидация", информира от първата си страница „Класа"
Около 300 000 фирми трябва да бъдат служебно ликвидирани след 1 януари 2011 г. Тогава изтича тригодишният срок, заложен в Закона за Търговския регистър за задължителна пререгистрация на всички компании у нас. Прогнозата направи адвокатът Владимир Пенков, управляващ партньор в „Пенков, Марков и партньори", при обсъждането на предложенията за промени в Закона за Търговския регистър вчера.

Той посочи, че в момента у нас има 1,2-1,4 млн. фирми. За последните две години и половина са пререгистрирани 250 000 от тях. Други 500 000-600 000 са едноличните търговци, които не са изпълнили процедурата, но по закон тяхното заличаване става много бързо. Така, ако още 50 000 фирми спазят закона в срок, пред опасността от служебна ликвидация ще останат 300 000 компании, поясни Пенков. На практика това означава всяка четвърта фирма у нас. Според експерта обаче не бива да се драматизира с цифрата, тъй като реално работещите са едва 80 000.

Предложенията на адвокатското дружество и Американската търговска камара, подкрепени от бизнеса, включват улесняване на процедурата за ликвидация. Съкращават се сроковете за търсене на стари кредитори от 6 на 2 месеца. Премахва се необходимостта фирмените досиета да бъдат изпращани от съда в регистъра. Няма да се налага същите да бъдат сканирани, нито ще се извършва пререгистрация, преди да е започнала ликвидацията. Така прескачаме три етапа и правят процедурата 8 до 10 пъти по-евтина, обясни Пенков.

Депутатът от ГЕРБ и член на комисията по правни въпроси Емил Радев, който преди няколко седмици първи заговори за промените в Търговския регистър, уточни, че в най-оптимистичния вариант 200 000 търговски дружества няма да успеят да се регистрират в срок. „При минимално възнаграждение на ликвидатор от 300 лв., това са 60 млн., които държавата трябва да отдели за служебни ликвидации", изчисли депутатът.
Още от статията на „Класа"

„Електронен подпис ще издава кой краде фирми", информира „Сега"
Достъпът до Търговския регистър ще бъде затегнат, за да се пресече кражбата на лични данни и на фирми. Това ще стане с въвеждането на задължителен електронен подпис за четене на част от фактите и документите, които сега са напълно достъпни, за всеки, който ползва интернет. Това са част от предложенията за промени в закона, представени вчера от Американската търговска камара в България, КРИБ, БСК и БТТП.

При вписването в регистъра бизнесмените подават документи, в които фигурират ЕГН, лична карта, адрес, сканират се и подписите на управители и директори. Мошеници взимат тези данни, правят фиктивни общи събрания и сделки и прехвърлят активи и дори цели дружества. Ако достъпът е с електронен подпис, ще се вижда точно кой е ровил в досието на дадена фирма и залавянето на престъпниците ще е лесно, обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев.
Още от статията на „Сега"

„Минималната заплата ще расте, но без помощи и майчински", информира „Сега"
Ако минималната работна заплата скочи от 1 юли, трябва да стане така, че да не се вдигат до края на годината обвързаните с нея социални плащания. Това заяви социалният министър Тотю Младенов. Според него бюджетът няма да издържи на допълнителните разходи.

Младенов призна, че работната група от работодатели и синдикати, която обмисля вариант за механизъм за определяне на минималното възнаграждение, преговаря за вдигането й от 1 юли на 270 лв. При тази сума нетното минимално възнаграждение покрива прага на бедност, който е 211 лв. Сега минималната заплата е 240 лв., а чисто се вземат 186 лв. КНСБ изчисли, че при увеличение на 270 лв. в хазната ще влязат около 10 млн. лв. от повече данъци и осигуровки, тъй като голямата част от наетите на 240 лв. са в частния сектор. От около 162 000 души на най-ниското възнаграждение в публичния сектор са едва 35 000.

Голяма част от социалните плащания бяха отвързани от минималната заплата преди години. В социалното подпомагане процент от нея е само помощта, която родителите получават за деца с увреждания - около 18 000 души. Обезщетението за бременност и раждане от НОИ не може да бъде под минималната работна заплата, установена за страната, пише в Кодекса за социално осигуряване. Средната му стойност обаче е далеч от нея - 373 лв. Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 г. е 240 лв., но то само съвпада с минималната работна заплата. Никъде не пише, че е равно на нея.

Въпреки че няма да вдига социалните плащания, скокът на минималната заплата ще повиши осигурителните прагове в случаите, когато те ще останат под новия й размер. Точно това ще осигури и повече приходи от вноски в хазната.
Още от статията на „Сега"

„Заеми за черни дни", е заглавието на анализ на „Дневник" за проблемите на местната власт
"Теглим заем, защото няма пари в бюджета". На фона на намаляващите собствени приходи и решението за свиване на държавните трансфери тази реплика излиза от устата на все повече кметове.

Местната власт прибягва до заеми за покриването на дефицитите в бюджетите си или заради проекти, за които няма собствени средства. Има и случаи, в които общините задлъжняват и заради изпълнението на европроекти.

Повечето малки и средни общини теглят кредити от банки в България след обществени поръчки. Някои големи като Пловдив и София търсят финансиране от кредитни институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.

При всички случаи тегленето на заем решава бързо някои общински проблем, но оскъпява ресурса за това, тъй като погасяването и плащането на лихвите става с парите, които кметствата събират от данъците и таксите на гражданите.
Спешни кредити за спешни плащания
Перник и Приморско са две общини, които влизат в графата "спешни кредити за спешни плащания". "Теглим 3 млн. лв. основно за финансиране на детските градини и за дофинансиране на две училища с маломерни паралелки, които не можем да си позволим да закрием", обясни кметът на Приморско Лиляна Димова. Общината все още не е избрала банка.

След сключването на договора кметството ще има една година да използва парите и да ги върне при максимална лихва от 10%. Заемът ще бъде обезпечен със собствените приходи от данъци и такси, което на практика ще оскъпи услугите, тъй като данъкоплатците ще ги платят с лихвите. "Изчислили сме, че кредитът няма да утежни бюджета, а без него забавяме сериозни плащания", каза Димова.

Основната причина за дефицита в бюджета на общината, както и в други кметства, е сериозният спад на приходите от данъка върху възмездните сделки и от разрешителните за строеж, както и от продажбата на общинско имущество.
Още от статията на „Дневник"

„Край на злоупотребите с европарите", казва в интервю за „Монитор" Юлиана Николова, секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС
Г-жо Николова, вече стана ясно, че до момента имаме договорени около 30% от разполагаемите евросредства. Какви са предизвикателствата?
- Премиерът поиска до края на годината да изплатим  10%. Причината е, че имаме договорени 30%, а изплатени малко под 5% не ни е достатъчно. От друга страна, тепърва се учим. Предизвикателството е да договорим не само 100% от парите, а да постигнем 100% от поставените цели. А това означава  в резултат от тези пари да имаме една по-конкурентоспособна икономика, която се основава на по-работеща инфраструктура, както и да имаме  по-високо качество на живота. Не трябва само да сме изхарчили парите, а да сме постигнали конкретни цели. В тази връзка за София най-видимо е метрото. Aко има добра инфраструктура, ако администрацията работи добре в резултат на тези пари, така, че да не я забелязваме, значи сме си постигнали целите. Това е по-голямото предизвикателство за нас.

Колко реалистично е изпълнението на тези цели?
- Бих отговорила, че не са неизпълними. Но определено ще бъде трудно. Все пак хората се учат от опита си. Спомняте си как през предишните години си спирахме програми, създавахме специални закони, за да няма Батко и Братко. Сега сме натрупали толкова много контроли, толкова много се проверяваме и проверяваме всички около нас, че практически сме си вързали краката и вървим трудно. И сега другото предизвикателство според мен е, ако можем, така да намалим контролите, че да вървим напред без злоупотреба на парите на европейския данъкоплатец. Тоест разумният риск и разумното облекчаване на процедурите да не водят до злоупотреби. И това не е предизвикателство само за нас. Знаете ли, че ЕК реши да облекчи правилата за отчитане на т.нар. режийни разходи и се оказа, че почти няма държава, която иска да прилага тези облекчения. Причината е, че процедурите са толкова сложни, че им е по-лесно да вървят по старите.

Да разбирам ли, че този затегнат контрол донякъде пречи?
- Да, при всички положения. Има случаи, в които едно нещо се проверява по три пъти. Това не е нужно. По този начин се губи излишно време, инерция. Сложно е, когато имаш 1000 проекта, да изпращаш три екипа да проверяват един и същ проект. Ако имаш надеждна система, която гарантира, че нито едно евро не е изразходвано нецелесъобразно, ще е много по-лесно. Съгласете се, че администрацията ни е с ограничен капацитет. Администрация, която проверява 1000 проекта, ако го прави по три пъти, ще бъде три  пъти по-малко ефективна.

Доколко администрацията ни е виновна за провалите ни, когато става въпрос за усвояване на европари? И как ще коментирате случая с уволнения служител от Министерството на икономиката, участвал в схеми за изготвяне на финансови обосновки на проекти с европари по програма „Конкурентоспособност"?
- Нека да изчакаме проверката, не ми се иска да говорим предварително. Предпочитам случаят да се изясни и тогава ще видим какво ще коментирам. Ще извлечем поуки и ще предприемем допълнителни стъпки. Винаги съм твърдяла, че администрацията е виновна само частично, доколкото отговорността е преди всичко политическа. Отговорността е на високите нива, затова те трябва да умеят да организират държавните служители. На места се показва, че администрацията може много успешно да саботира политическите нива. Но за това има съответните политически инструменти да бъде поправено. За съжаление всички сме наследили мнението, че, видите ли, администрацията е виновна за всичко. И всеки смята, че най-безболезненото решение е да съкратим държавните служители, да орежем заплатите, да ги накараме да се чувстват виновни. Само че всяко едно такова говорене създава допълнителен смут. Според мен сега дойде моментът, в който е важно да се разбере, че не трябва само да се наказваме. Трябва да стимулираме онази част от работещите, да бъдат насърчавани да поемат отговорност. Беше се надигнал голям вой защо на някои им орязаха вторите заплати, а никой не разбра защо се получават двойни заплати. Не трябва ли да има свършена работа? Преди ми казаха, че едно и също писмо на бюрото на конкретен чиновник се е връщало осем пъти за корекция. Трябва ли за това нещо той да вземе заплата осем пъти? Затова там, където има слаби места, трябва да се установи дали чиновникът е виновен, да се променят изискванията.
Още от интервюто на „Монитор"

„Бюджетът на местната власт е намален с 27% за една година", казва в интервю за „Класа" депутатът от БСП Димчо Михалевски
Г-н Михалевски, БСП остро възрази на допълнителните съкращения на бюджетите на общините с 15%. Смятате ли, че те изпълниха своята част от оптимизацията?
- Определено едно съкращаване на държавните субсидии към българските общини ще ги постави пред много тежка ситуация. Дори средните, а и някои от големите общини ще имат огромни затруднения. Тук трябва да припомним при какви обстоятелства работят общините, за да можем да си представим целостта на проблема. Затова ще посоча няколко числа. През 2008 г. отчетът на общия разход на общинските бюджети, местните приходи и държавните субсидии е бил над 5,3 млрд. лв. За 2009 г. е бил 4,760 млрд., а сега има огромен риск според числата, които представят управляващите в планираната актуализация, да стигнем едно число от под 3,4 млрд. лв. На фона на миналогодишния резултат това е намаление с 27%. Това означава, че общините ще бъдат поставени в изключително тежка ситуация. Те ще трябва да правят много сериозна редукция на предлаганите услуги и заетите хора. С най-голяма сила това важи за малките общини. Искам да припомня, че за тях държавната субсидия в някои случаи е от 85-90%. Ако се съкратят тези субсидии, общините трябва просто да спрат да функционират.

Как гледате на идеята да се прехвърлят някои данъци от държавата към общините и по-специално част от приходите от данъка от доходите на физическите лица? Това ще помогне ли на бюджетите им и няма ли да удари по държавния бюджет?
- Има два отговора на този въпрос и те трябва да са ни ясни предварително. Първият е защо спадът в местните приходи е доста сериозен. Това започва от миналата година и продължава със засилени темпове и през тази. Причината са намалелите инвестиции в страната. Това удари много сериозно приходната част на местните бюджети. Спадът за миналата година от този тип приходи от различните данъци от придобиване на собственост и продажба на общинско имущество е с две трети в сравнение с предходните 2007 г. и 2008 г. Трябва да си дадем сметка, че изградената система от публични услуги и необходимостта от финансирането на тези системи вече се изчерпва. Това налага да се предостави нов източник на приходи.

Идеята да се предостави част от доходите на физическите лица, тоест от тези 10%, които пращат българските граждани е едно от възможните решения. То трябва да се гледа в цялостния контекст на промяна на Закона за местните данъци и такси. Дори е назрял моментът за един нов закон. Вторият аспект, за който искам да говоря, е по-важен, защото на нас като държава ни е необходимо българските общини да бъдат в кондиция.

За да стане това, те не просто трябва да изпълняват своите функции, като извършват своите социални услуги към българските граждани, а защото те са основните бенефициенти по европейските програми. Представете си какво би станало, ако те имат огромни задължения и изпитват огромни затруднения да осигурят пари за първоначална подготовка на проектите и финансиране? Ако това стане, те няма как да усвоят предвидените общо 4 млрд. лв. по структурните, Кохезионния фонд и Програмата за развитие на селските райони. Този техен провал ще означава и провал на България.
Още от интервюто на „Класа"

"10 бона е таванът за картина у нас", казва в интервю за „Стандарт" Кирил Христосков, член на УС на Съюза на колекционерите и бивш шеф на звено в НСБОП
Г-н Христосков, има ли напрежение сред българските колекционери след инцидента с търга на "Аполон и Меркурий"?
- Да. И ще ви кажа конкретен случай. Съюзът на колекционерите подготвяме голяма експозиция в Галерията за чуждестранно изкуство на 7 юни. От големите колекционери ще вземем по две-три неща. Ще покажем другия музей, който е в сърцата и душите на обикновения колекционер, както Богомил Райнов го нарича "тази тиха лудост". Това е висш пилотаж на човешката душа. Обажда ми се професор, който се занимава с фалеристика - колекционер на ордени и медали. Обажда се на секретаря на съюза и казва: "Мисля да не участвам, защото ордените не са ми регистрирани". Казах му: "Ти не ги показваш за сделка, а за изложба". Наложи се да го убеждавам. Има хора, които наистина се стряскат от тази ситуация.

Законен ли е бил според вас търгът на аукционна къща "Аполон и Меркурий"?
- На този въпрос не мога да отговоря. Не съм запознат какви документи са предоставени от съответните акционерни дружества или фирми, които се занимават с търгове. Дали са искали разрешение и дали отговарят на изискванията на новия закон, това не мога да отговоря. Съгласно закона, за да бъде изложена на търг, дадена картина трябва да бъде идентифицирана и регистрирана според Закона за културното наследство. На въпросния търг се представят културни ценности както на автори, които отдавна не са между живите, така и на живи автори. Какво е съотношението между едните и другите, не мога да отговоря. Но е смешно да искаш идентификация на жив автор. Кой може да идентифицира, да речем, Вежди Рашидов, освен самият той. Ако приемем, че една скулптура на министъра е културна ценност, а то безспорно е такава, значи тази културна ценност вече подлежи на някакъв режим. След като подлежи на този режим, съгласно Закона този предмет трябва да бъде идентифициран и регистриран. Виждал съм работи на Рашидов в Пловдив в галерии, които се продават. Ако взема да вдигна потерята и да прибера всичко, защото неговите работи не са идентифицирани в галерията, какво ще правим тогава. Ще идентифицираме на Вежди Рашидов нещата. Смешно е. Трябва да се промени законът. Г-н Рашидов е творец и трябва да защити т.нар. партия на творците. Кой извършва идентификацията и регистрацията при положение, че авторът е жив и присъства на място?

Доколкото знам, тричленна комисия.
- Защо е необходимо това? Стигаме до същността на въпроса - дали този закон е добър и дали той обслужва определени отношения. Съюзът на колекционерите в България сме поставяли въпроса в парламентарните комисии по култура, водили сме дебати с г-ца Нина Чилова, която сътвори закона-недоносче, от което всички са недоволни и мълчат. Не можеш ти да определяш като културна ценност всяко творение на човешкия гений и да искаш това творение да го поставиш под някакъв режим. В България има над 60 000 художници по времето на Третата българска държава. Ако приемем, че всеки от тях е създал 100 произведения, сметнете за каква цифра става въпрос. Как ще се занимава държавната администрация с тях? Когато се правеше законът, европейският професор Фридрих Лют им обясни, че ролята на държавата трябва да бъде регулираща, а не централизираща. Никой не се съобрази с това. Да не говорим как се определяха административните наказания, когато се правеше законът - на кило. Ако трябваше да се предвиди глоба от 500 лева, тя "нарасна" на 5000 лв. Никой не помисли за човека, когото ще наказва законът. Защото човекът е в основата на всичко. Един паметник, една културна ценност е такава, когато е свързана с човека. Не можеш да наказваш човека само защото притежава ценен предмет и не е съобщил за него. Незабавно трябва да се върви към промяна на закона. Срещнахме се с министъра на вътрешните работи, на културата, с ВКП. Не трябва да създаваш в обществото страх, особено по отношение на културата. Да усетиш, че държавата стои зад тебе, а не държавата да размахва пръста и да ти казва: Ти си бандит.

А как може човек да бъде сигурен, че няма да купи крадена картина?
- У нас нямаме регистър на откраднатите произведения на изкуството. Амбициите на Съюза на колекционерите е да бъдем инициатори за създаване на такъв. В Западна Европа има една организация Арт Лос Реджистър, която се занимава с издирване на откраднати произведения на изкуството. В този еврорегистър фигурират над 180-200 хил. откраднати произведения на изкуството. И всеки уважаващ себе си дилър, който се занимава с търговия с произведения на изкуството, преди да започне да прави сделка, проверява в този регистър и знае, че тази картина не е крадена.

Защо не се сетихте за този регистър по-рано, когато бяхте шеф на "културното" звено в НСБОП?
- Още през 1996 г. бяхме започнали да правим този регистър. Водехме на отчет всички кражби. Тогава към нас се обръщаха притежатели на ценни картини, които са им откраднати. Започвахме работа по случая и ги довеждахме тези дела до края. Спомняте си кражбата от Националната художествена галерия на петте шедьовъра с пилотната картина на Златю Бояджиев "Сляпата свинарка". Наблюдавахме пазара на картини, там излязоха крадците и ги хванахме. Как след като нямаш информация за дадена културна ценност, можеш да работиш?
Още от интервюто на „Стандарт"