„Дългото сбогуване", пише в. "Капитал Daily"
"Никога повече в България." С тези думи не един чужд инвеститор напусна през последните четири години. Процесът започна малко след старта на кризата и продължава и в момента. Причините са както външни, така и изцяло вътрешни за България. А тенденцията е почти винаги местни лица да заемат овакантените позиции. Този процес затваря икономиката и поставя различни спирачки пред растежа й.

Преди десетина години повечето от сделките на българския пазар бяха свързани с навлизането на чужди инвеститори. В последните две-три години това видимо започна да се обръща - през 2013 г. например по-големият дял от сделките по сливане и придобиване вече бяха между чужда и местна компания (или свързана с български собственици), като последните този път са в ролята на купувачи. Подобна е ситуацията и в двете предходни години. "Ако преди 2009 г. имахме по 9-10 сделки с чужди инвеститори, сега те са едва една-две", лаконично коментира случващото се представител от адвокатските среди, които имат доста ясна представа за промените в средата. По думите му повечето стратегически инвеститори, особено в силно регулирани сектори, просто нямат предвидимост за дейността си в страната и по тази причина я напускат. Фондовете за дялов капитал пък до такава степен вече имат негативен опит тук (на едни бизнесът направо беше откраднат, на други със законови промени секторът беше направен неатрактивен), че решението им да не инвестират повече в България вече е не само рационално, но и емоционално.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Проба: Матури онлайн", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Онлайн матури ще пробва просветното министерство от следващата учебна година. Това съобщи образователният министър Анелия Клисарова. "Няма да правим стресови ситуации, първоначално ще въведем изпита на поправителна сесия и то по предмет, по който има най-малко желаещи", обясни тя. Ако системата проработи, изпитът ще бъде въведен за българчетата, които учат в чужбина. Виртуалният тест бе поискан от родните школа зад граница по време на срещата им във Виена преди празниците.
Изключително строги мерки срещу преписвачите въвеждат училищата за матурите на 21 май. Безжичният интернет в района на гимназиите ще бъде изключен по препоръка на столичния инспекторат. На входа на изпитните стаи децата ще оставят телефоните си.
Пълен "Биг брадър" очаква учениците на матурите. В школата, където има камери в класните стаи, те ще бъдат включени по време на изпита. Това е препоръчал столичният просветен инспекторат на директорите на училища. Освен това школските шефове ще трябва да изключат и безжичния интернет в училище, за да не могат учениците да се възползват от него и да преписват. Миналата година такава инструкция не е имало, защото училищата се обзаведоха с wi-fi от тази. Това обаче са предимно големите гимназии.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Ами ако се окаже, че Бареков не съществува?", пише в. "Сега"
С нетърпение очаквам изборите за Европейски парламент - не защото вярвам, че ще поднесат нещо съдбовно, а заради едно по-особено и, признавам си, нездраво любопитство. Очаквам скоро след 25 май да се окаже, че Бареков не съществува. Не го е имало. Бил е измислен и композиран като политически орнамент от пътуващото хореографско и музикално шоу на Нешка Робева и певицата Деси Добрева. Бил е просто реквизит, който след края на турнето ще бъде сгънат и прибран някъде. Може и в Европарламента.

Този нов политически типаж е едновременно много важен и съвършено безсмислен
Бареков е като захарния памук по панаирите - не е храна, но се яде и създава атмосфера на сеирджийско очакване. Или по-скоро е като плана "Ран - Ът" от началото на 90-те. Тогава онзи фамозен документ беше съставен, за да може едни хора да свършат едни работи, за които нито Ричард Ран, нито Роналд Ът са знаели каквото и да било.

Прочети още от в. "Сега"

"Иван Айолов: Сами пишем текстовете за газа" е заглавиe от в. "Труд"
- Г-н Айолов, има ли писмо от "Газпром", с което се предлагат промени в българското енергийно законодателство в полза на "Южен поток", както твърди Реформаторският блок?
- Не. Водени са разговори, но в никакъв случай няма. "Южен поток" е прецедент, това е първа птичка и затова има пропуск в българското законодателство.
- Значи руснаците са предложили да бъде допълнено българското законодателство и са посочили пропуска?
- Те не са предложили, ние си допълваме законодателството.
- Има ли вече обща фирма между Националната електрическа компания и турската страна за износ на ток?
- Тепърва ще има разговори, а по отношение на газа за Турция всеки се оправя сам себе си (трябва да има обща компания и за газовата връзка с Турция - б.а.).
Прочети още от в. "Труд"

"Според статистиката българите започнали да харчат по-смело" е водещo заглавиe на в. "Сега"
България сякаш се окопитва от тягостното усещане за икономическа несигурност. Българите отвързват кесията и пазаруват по-смело, което личи от растящите продажби на електроника, бяла техника, мебели. Националният статистически институт вчера съобщи, че през март оборотите в търговията на дребно са се увеличили с близо 6% спрямо същия месец на 2013 г. През февруари и през януари също бяха отчетени по-високи обороти - съответно с 9.3% и 7.3%.

Особено впечатляващи са мартенските данни за продажбите на компютърна техника - РС-та и лаптопи, таблети, телефони, принтери и др. Те са с 20.4% повече спрямо същия месец на 2013 г. Увеличение на оборотите с близо 10% на годишна база отчитат магазините за козметика и аптеките. Оживление се усеща и в търговията с мебели, бяла техника и други стоки за бита.

Разбира се, данните на НСИ, които показват ръст спрямо миналата година, трябва да се четат с две наум. Просто защото сравнението е със смутния период на 2013 г., когато в България имаше протести, довели до оставката на кабинета "Борисов". Такива събития силно влияят и на бизнеса, и на потребителите, като охлаждат желанието за инвестиране и харчене.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Черен списък за менте вносители на зарзават" четем на първа страница във в. "Монитор"
Рисковите вносители на зарзават, които системно нарушават родното законодателство, ще бъдат следени изкъсо, а обяснението, че внасят за лична консумация 1000 кг домати, вече няма да бъде допустимо заради затегнатия по границите контрол. Практиката един превозвач да внесе за семейството си няколко тона домати с лекотоварния си автомобил в три последователни дни, и то през различни пунктове, вече няма да е възможна, коментира за „Монитор" зам.-министърът на земеделието Явор Гечев. По инициатива на аграрния министър Греков още преди началото на активния сезон за производство на плодове и зеленчуци премиерът Орешарски създаде работна група, чиято цел е да пресече нерегламентирания внос на храни в страната. Тя се оглавява от Явор Гечев, в нея влизат още представители на финансовото министерство, МВР, Министерството на транспорта, Българската агенция по безопасност на храните, Агенция „Мит¬ни¬ци" и Националната агенция по приходите. Включени са също така и експерти от екипа на икономическия вицепремиер Бобева.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Първи нискобюджетен телеком", пише в. "Капитал Daily"
Да се направи виртуален телеком в България изглежда трудно на пръв поглед и още по-трудно - на втори. Така наречените MVNO (mobile virtual network operator) работят доста успешно на много пазари, но тукашният си има особеностите, които правят този бизнес да изглежда обречен. Поне ако разчиташ на традиционния модел, следван от виртуалните телекоми по света - да се разчита на инфраструктурата на съществуващите оператори. Единственият за момента в страната доставчик от този тип обаче залага на друго - по-скоро да заобиколи традиционните GSM компании, базирайки се почти изцяло в интернет и използвайки специфична технология. Резултатът? VMobile остава по-скоро минителеком, но пък работи приблизително по концепцията на MVNO - предлага по-ниски крайни цени от тези на мегаконкурентите си благодарение на факта, че не е обременен нито с инвестициите им за мрежа, нито с типичните им разходи. И след две години развитие вече може да се похвали с немалко потребители, присъствие в чужбина, още планове и дори положителен финансов резултат за последното тримесечие.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Започват лот 3 на „Струма" без 15 км тунел", четем във в. "Монитор"
Пътните отсечки от лот 3 (Благоевград - Сандански) от магистрала „Струма" ще бъдат изпълнявани като отделни поръчки от големия тунел през Кресненското дефиле, за да може да започне строителството им. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на транспорта Петър Киров.
Участъците са между Благоевград и Крупник и от Кресна до Сандански и са съответно с дължини 24 км и 23 км.
„Искаме да убедим Европейската комисия (ЕК) да одобри апликационните форми за пътните участъци още тази година, с което ще може да започне работата по тях", обясни още Киров. Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), която отговаря за обекта, има готовност да обяви търговете за избор на строител до края на 2014 г. Предвижда се изграждането им да започне през 2015 г. Целта на отделянето е да не се забави проектът, който се финансира от ОП „Транспорт" 2014 - 2020 г. Закъснение може да има заради преразглеждане на проекта за тунелната част, за което настоява строителният бранш.
„Предложенията им са изключително интересни и ние ще обърнем сериозно внимание на това", коментира зам.-министърът. Предстои да се видят подробните обосновки, както и да се проведат множество разговори с бранша, националната компания и Брюксел. Киров посочи, че всякакви решения ще бъдат взети заедно с ЕК, като това няма да става прибързано.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Като растат депозитите, ще расте ли и икономиката", пише в. „24 часа"
Като растат депозитите, влоговете на домакинствата в банките вече са надхвърлили 40 милиарда лева. В същото време 8 месеца поред имаме дефлация на годишна база.
Ръстът на депозитите и дефлацията всъщност имат общ корен - депресивната икономика. Продължаваме да лежим на дъното и според последните данни, съобщени от Европейската комисия, не се вижда излизане от рецесията.
Проблемът се казва ниска икономическа активност. Ако се увеличи тази активност, парите на предприемачите, които бяха ударени от кризата, продали са каквото може и ги влагат в банките, понеже нямат предназначение, ще влязат обратно в бизнеса.
А за икономически растеж хората трябва да виждат посоката, да имат увереност. Китай е пример за икономика с много ясна идея за посока - към първото място в света.

Прочети още от статията на в. „24 часа"

"БГ вуз в топ 100 - мисията невъзможна", пише в. "Стандарт"
Български университет сред първите 100 в Европа и първите 500 в света. Това е задача, която държавата е записала в стратегията за висше образование, чието приемане предстои.
Достатъчно е да погледнем обаче какво финансиране получават въпросните участници в топ 100 и колко е бюджетът на Софийския университет например, за да видим, че това е една доста обречена битка. Не непременно невъзможна. Но такава, в която едно наше висше училище няма шанса да победи, ако държавата не е до него. И ако тя най-сетне не преосмисли начина, по който отпуска пари на университетите.
Защото разликата във финансирането е в пъти. Европа плаща за обучението на студент по химия, физика и биология не по-малко от 7000 лева годишно, а родните факултети по тези дисциплини се чудят как да купят реактиви за практическите си занятия с издръжка около 1700 лева. Светът говори за недостиг на инженери и специалисти в природо-научните дисциплини и увеличава парите за тях, а у нас ректори и декани са принудени да се молят на спонсори и фирми, за да купят нужната апаратура. Не да вдигнат заплатите - за това дори и не става дума. В същото време се наливат пари в абсолютно несвойствени специалности за различните университети, от които излизат необразовани и полуграмотни хора, все едно какво пише в дипломите им. При това във всички специалности.
Прочети още от в. "Стандарт"