„Данък чалга", четем от първа страница на „Стандарт"
Данък "Чалга" удря такситата. 4 лева годишно трябва да плаща всеки водач на жълт автомобил за това, че пуска радио на клиентите си.

Според Закона за авторското право така шофьорите стават разпространители на музика, обясни пред "Стандарт" Момчил Даскалов, шеф на отдел "Търговски обекти и туризъм" в "Музикаутор". Сумата е малка, но таксиметровите автомобили у нас са много.

Би трябвало тя да се плаща от фирмите, към които шофьорите работят, допълни Даскалов. Отчисления в същия размер за авторски права дължат не само таксиджиите, но и шофьорите на маршрутки и автобуси, които забавляват пътниците си с музика или филм по време на по-дългите пътувания. Плащания ще трябва да правят и всички собственици на заведения и хотели, които пускат музика и филми на клиентите. Ставките се определят според големината и категорията на обектите.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата и общините раздават нечестно по 750 млн. лв. годишно", разкрива от първата си страница „Сега"
Почти няма обществена поръчка у нас, която да не е опорочена. Сериозни нарушения се откриват при 70-85% от търговете, призна шефът на Сметната палата Валери Димитров вчера. Междувременно Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) отчете, че за 4 г. е разкрила нередности при конкурси за около 3 млрд. лв. Това означава, че годишно държавата и общините раздават на фирмите по нечестни правила средно 750 млн. лв.

Валери Димитров уточни, че много често нарушенията са свързани с опити да се манипулират процедурите. Приблизително същата е и статистиката на финансовата инспекция. "През последните 4 г. финансовите инспектори са проверили 5500 процедури за обществени поръчки на стойност 5 млрд. лв. В над 60% от тях сме установили нарушения, за които сме съставили 7745 акта", отчете шефката на АДФИ Теменужка Петкова. Освен това агенцията е констатирала над 1000 случая на обща стойност 220 млн. лв., за които е трябвало да се направи търг, но това не е станало.

Според Петкова все по-масова става практиката в условията на конкурсите да се включват текстове, които необосновано ограничават или дават предимство на определени фирми. А така се опорочава конкуренцията. Честа измама за източване на публични средства са т.нар. тръжни манипулации, т.е. уговорка между няколко фирми да се вдигат цените на различни услуги, което де факто е форма на картел. "Чрез манипулативни действия на играчи, които привидно са конкуренти, се обезсмислят различните търгове и конкурси, провеждани от държавните органи и общините - при обществените поръчки, концесиите, разпореждането с имоти, отдаването под наем", обясни Димитров. Затова ведомството вече ще наблюдава не само институциите, които провеждат търговете, но и участниците в тях и при данни за манипулации доказателствата да се пращат директно в КЗК.
Още от статията на „Сега"

„Първи сигнали за събуждане на вътрешния пазар", обобщава от първата си страница „Дневник"
Финансовите резултати на повечето публични компании продължават да се подобряват, а освен външните пазари вътрешните също започват да дават тласък на продажбите. Това показват първите публикувани отчети на дружествата за първото тримесечие на годината. Анализатори коментират, че някои от данните дори надминават очакванията им. Все още обаче има и компании, които трудно се справят, и техните резултати напомнят, че тежките времена не са отминали.

Производителят на торове "Неохим" например увеличава силно приходите си благодарение на вътрешния пазар, на който продажбите му са се увеличили три пъти. По-голям оборот имат и производителят на кабели "Гамакабел" и дружеството за медицински консумативи "Момина крепост". Преди дни и "София БТ" отчете ръст при продажбите в страната. Това са първите сигнали за събуждане на вътрешния пазар от началото на кризата през 2008 г.

Според наблюдатели все още е трудно да се говори за възстановяване на вътрешното потребление, но сигналите са положителни. Освен това данните за банковия сектор показаха, че за пръв път от година има ръст и на кредитите за потребление, на което се възлагат надежди за по-бързо съживяване на икономиката.
Още от статията на „Дневник"

„До 30% стига цената за изкупуване на дълг", съобщава от първата си страница „Класа"
Средната цена за изкупуване на дълг от компании за събирания на вземания варира от 2 до 30 на сто от стойността на задължението, като размерът й се влияе от вида на услугите, продуктите, клиентите и параметрите на всяко дружество, което продава своя дълг. Това обясни вчера Райна Миткова-Тодорова, изпълнителен директор на "ЕОС Матрикс", по време на дискусия за дейността на агенциите за събиране на вземания.

Компаниите от бранша обясняват, че за цената най-вече определящо е дали се продава в пакет или като единично вземане. Пакет значи групирани кредити по определена характеристика.

С нарастването на лошите кредити и задълбочаването на кризата все повече фирми попаднаха в графата „некоректен платец". Според експертите през изминалата година компаниите са купували дългове и през тази година ще започнат активно да ги събират, като част от тези мерки е и завеждането на дела срещу длъжниците.

По време на събитието компаниите за събиране на вземания се обединиха около идеята за създаване на закон, който да регламентира дейността им, както и за необходимостта от публичен регистър за физическите и юридическите лица - некоректни платци. Според Тодорова именно липсата на регистър е в ущърб на цялата икономика. Подобна платформа ще улесни всички плащания и ще покаже нелоялните клиенти. По думите й в САЩ са регламентирани дори часовете, в които длъжниците могат да бъдат търсени.

Васил Тошев, управляващ съдружник в FSG Consulting, пък предложи да се създаде комисия, която да следи работата на компаниите, да се издават лицензи, които при некоректни действия да се отнемат. Освен това според Тошев трябва да се подобри работата на частните съдебни изпълнители. Относно публичния регистър той обясни, че в момента подобна платформа има само за банковите и лизинговите институции, а би трябвало всички икономически субекти да имат достъп до нея.
Още от статията на „Класа"

„НАП погва футболисти за неплатени осигуровки", информира от първата си страница „Монитор"
Националната агенция по приходите започва масирани проверки за неплатени осигуровки. Това обяви вчера шефът на данъчните Красимир Стефанов. На мушката на разследващите отново ще попаднат футболистите и поп и фолкизпълнителите у нас. Миналата година техните доходи бяха щателно проверени от служителите на НАП и бяха открити десетки нередности. Почти всички футболисти от „А" група се осигурявали на минимални заплати и декларирали смешни възнаграждения. След като тези нарушения бяха открити, данъчните обложиха по аналог играчите и за доходи от минали години. Общата сума, която влезе в хазната от платени налози, бе 8 млн. лева.Доскоро обаче данъчните нямаха право да правят проверки на неплатени осигуровки по аналог. След законодателна промяна, която влезе в сила през февруари, обаче тези ревизии вече са възможниСтефанов е наредил след ревизии на физически лица, при които са открити несъответствия, да се извършат повторни проверки и за неплатени осигуровки. Според специалистите тези проверки ще внесат тройно повече пари в хазната, тъй като осигуровките представляват 30% от дохода на физическите лица, докато ДОД е само 10%. Това означава, че само от футболистите НАП има да прибира приблизително 24 млн. лева. „В резултат на нашите проверки вече се декларират заплати от порядъка на 30, 40, 50 хиляди лева и върху тях се начислява ДОД", каза вчера Стефанов. От 6 месеца се проверяват певците в България, припомни още шефът на данъчните.„Там, където подхванем проверки, започват да си плащат.
Още от статията на „Монитор"

"Удрят картелите", съобщава „Стандарт"
Удрят картелите в обществените поръчки. За това се договориха председателите на Сметната палата проф. Валери Димитров и на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов и директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция Теменужка Петкова. Целта е да се борим срещу особен вид измами, чрез които се източват държавни средства - чрез уговорки между фирми се вдигат цените на различни услуги, което е форма на картел. Това коментира Валери Димитров след договаряне на сътрудничеството между трите институции срещу "тръжните манипулации". Чрез манипулации на играчи, които привидно са конкуренти, се обезсмислят търгове и конкурси, провеждани от държавните органи и общините - при обществени поръчки, концесии, продажба на имоти, отдаване под наем. При 84% от одитите през 2010 г. палатата е установила нарушения в обществените поръчки. Сметната палата вече ще наблюдава освен възложителите и поведението на участниците в конкурсите и при данни за манипулации ще изпраща доказателствата на КЗК.

През последните 4 години са проверили 5500 процедури за обществени поръчки на стойност 5 млрд. лв., каза Теменужка Петкова.
Още от статията на „Стандарт"

„Две гилдии се състезават за събирането на дългове", съобщава „Монитор"
Конкуренцията между фирмите за събиране на дългове и частните съдебни изпълнители става все по-остра. Напоследък зачестиха случаите, когато един и същ длъжник се оказва на мушката на представители на двете гилдии за едно и също задължение. А вчера фирмите "колектори" и съдебните изпълнители влязоха в задочен спор кой е по-ефективен в тази дейност.

Компаниите събирачи се похвалиха, че през 2010 г. са успели да възстановят милиарди вземания. От Камарата на частните съдебни изпълнители пък отчетоха, че за м.г. са събрали 550 млн. лв. от длъжници. Най-често до услугите на "колектори" опират банки и предприятия за комунални услуги - ВиК дружества, топлофикации, мобилни оператори и др. Предимството на този вид събиране е, че не се налага намесата на съда. За разлика от тях частните съдебни изпълнители действат само ако има издаден изпълнителен лист.

Събираемостта на вземанията от колекторските компании обяви Васил Тошев от FSG Consulting на дискусия, организирана от Българската търговско-промишлена палата. Тошев обаче посочи, че този бизнес сега се развива без ясни правила, защото липсва законова рамка, която да регламентира отношенията между кредитора, събирача на вземането и длъжника. "Необходим е закон, така че и длъжникът да е защитен, а финансовият ресурс да се събира възможно най-бързо, с минимални разходи и така ще се намали работата на съдилищата", обясни експертът.
Още от статията на „Сега"

„Окуражаващи сигнали на банковия сектор", съобщава „Дневник"
След около две години и половина криза се появиха положителни сигнали при просрочията по кредити, показват данните на БНБ към края на март 2011 г. През него за втори пореден месец намаляват лошите и преструктурирани* заеми в корпоративния сегмент - след първото от началото на кризата свиване през февруари. Намалява и скоростта, с която нарастват просрочията.

Освен това потребителските заеми се увеличават за пръв път от продължилото повече от година свиване на портфейла им. Това са окуражаващи данни, важното е да са устойчиви и да се потвърдят и в следващите периоди, коментираха банкери пред "Дневник".

Нараства и обемът на фирмените заеми през миналия месец спрямо февруари - с 0.1%, а на годишна база с почти един милиард, или с 2.98% до 31.7 млрд. лв. Ръст отчитат и жилищните кредити както на годишна, така и на месечна база - съответно с 2.7% и с 0.2%, като достигат 8.716 млрд. лв. При заемите за потребление увеличението е с около 11 млн. лв. през март (0.15%), но все пак този ръст е първият от повече от една година.

Свиването им за такъв дълъг период се определяше от банкери като безпрецедентно за последните петнайсетина години. Резултат е от ограниченото потребление на домакинствата заради кризата. Обемът им в края на март е 7.5 млрд. лв. Все пак в банкирането на дребно - потребителски и жилищни заеми,

продължава увеличението на лошите и преструктурирани кредити съответно с 24 млн. лв. и с 59 млн. лв.
Още от статията на „Дневник"

„Храните в ЕС поскъпват по-бързо от инфлацията", информира „Класа"
Поскъпването на храните в ЕС изпреварва общата инфлация на стоките през февруари в сравнение с януари, сочи анализ на Министерството на земеделието и храните. Ако цените на храните са нараснали с 0,6%, цялостната инфлация в общността е 0,4%.

С изключение на продуктите от раздела "Риба и морски храни", чиито цени паднаха леко с 0,4%, всички други отчитани категории са отбелязали допълнително повишение през февруари 2011 г. в сравнение с предишния месец. Най-общо плодовете са по-скъпи с 2,2%, а зеленчуците - с 1,7%.

В сравнение с година по-рано цените на потребителски стоки показват по-високи нива. Особено забележима е разликата при плодовете, които са поскъпнали с 8,5%, цените на зеленчуците са по-високи с 5,5%, а на продуктите от категорията "масла и мазнини" - с 4,5%.

Цените на храните през този февруари са отбелязали скок от 6,2% спрямо февруари 2008 г. и са с 3,2% по-нагоре отпреди една година. Общата годишна инфлация е 2,8%, а месечната - 0,4%.

Подобно е движението и при земеделските стоки в ЕС, които са поскъпнали още повече през февруари 2011 г. в сравнение с първия месец на т.г. Изключение правят единствено сиренето, чиято цена е намаляла с 1%, и ечемикът, който е останал на същото ниво. С 6% е поскъпнала меката пшеница, твърдата - с 8%, а царевицата - с 4%. Обезмасленото мляко на прах е по-скъпо с 8%, маслото - с 5%, телешкото месо - с 1%, свинското - с 6%, а пилешкото - с 5%.
Още от статията на „Класа"

"Харчим 74% от парите си за почивка в България", обобщава „Монитор"
От всички разходи за туризъм, направени от българи в размер общо на 2,69 млрд. лв., около 74 на сто остават в страната, а 26%, или 763 хил. лв., са платени за екскурзии в чужбина през 2010 г. Това съобщи Ива Якимова, експерт от икономическото министерство, при отчета на първия етап от националната кампания за поощряване на вътрешния туризъм, финансирана с европари по ОП „Регионално развитие". Общата сума за всички дейности по кампанията възлиза на 5,43 млн. лв. за срок от две години.

Под логото „Потърси България" рекламата за поощрение на пътуванията вътре в страната бе разпространена из печатни и електронни медии. Общият размер на договорените досега средства по нея са 2,3 млн. лв. Спрямо 2009 г. ръстът в цялата страна на вътрешните пътувания е 2%, отчете Якимова. От всички българи, които пътуват из страната за туризъм, 60 на сто остават на едно място повече от 4 дни.

Социологическо проучване за това доколко нагласите на хората да планират почивките си приоритетно вътре в страната показва, че всеки от туристическите сектори бележи ръст в интереса и евентуалното планиране. Около 75 на сто от интервюираните са видели ТВ рекламите, 40% са забелязали интернет посланията, 36 на сто са обърнали внимание на листовки и брошури. Билбордовете са видели 28% от участниците в анкетата, 12 на сто са слушали радиорекламата. Едва 2,4% са отчели туристическите изложения като добро място за добиване на информация за туристически пакети и услуги. В столицата обаче посетителите на такъв род събития са около пет пъти повече от средното за страната и логично ефективността също е по-висока.
Още от статията на „Монитор"