Когато всичко е спешно, нищо не е спешно - колко струва фалшивата тревога в офиса

Изкуствената спешност изглежда като начин да се поддържа темпо, но всъщност е инструмент за "изгаряне" на екипи и влошаване на резултатите.

Изследвания на Harvard Business School и Harvard Business Review, цитирани от Quartz, показват, че организациите, работещи в режим на постоянна тревога, плащат висока цена - чрез влошено мислене, провалено подреждане на приоритетите и ерозия на доверието в ръководството.

Реална срещу фалшива спешност

Реалната спешност е конкретна, ограничена във времето и обвързана с осезаеми последици за бизнеса. Фалшивата е размита, хронична и обикновено сигнализира проблем в планирането или тревожност на върха, подчертава Сара Ванчини, маркетинг директор в Stories with Substance.

"Ако всичко е извънредно, нищо не е извънредно", обобщава Майк Гросман, бивш главен изпълнителен директор на 6 различни компании в Силициевата долина. Бизнесът прилича повече на маратон, отколкото на спринт, допълва той - скоростта трябва да е устойчива.

Дипломата и уменията не са достатъчни: Какво търси в служителите си CEO-то на софтуерна компания за $13 милиарда

Въпреки че получава хиляди автобиографии дневно, компанията изпитва постоянен дефицит на кадри

Гросман посочва само шепа ситуации, в които изключителната спешност е оправдана:

• риск от неизплащане на заплати
• пробив в сигурността
• загуба на ключов клиент
• сделка от типа на сливане и придобиване

"Дори тогава е важно да запазите хладнокръвие", казва той.

Откъде идва изкуствената спешност

Рик Елмор, основател и изпълнителен директор на Simply Noted, прави разграничение между "пазарна спешност" - реален натиск от конкурент или клиент - и "произведена спешност", която описва като "тревожност, облечена в лидерство".

Първата изисква пълна мобилизация. Втората - тихо коридорно разговаряне, не общ алармен сигнал.

Защо най-младите в офиса масово саботират навлизането на изкуствения интелект?

Gen Z осъзнават, че AI ще остави без работа първо тях

Карло Джонсън, директор стратегия в агенция Neuemotion, поставя въпроса в рамката на лидерство около егото срещу лидерство около мисия.

"Лидерите, движени от его, намират валидация в усещането за важност - а когато всичко е кризисно, всичко изглежда по-значимо", казва той. Ориентираните към мисията лидери разбират, че истинската спешност се изгражда отдолу нагоре, когато хората са истински убедени във визията.

Три скрити разхода

Постоянният натиск влошава мисленето. Умерен стрес може да подобри фокуса, но щом прекрачи индивидуалния праг, мозъкът преминава от аналитично мислене в режим "бий се или бягай", обяснява Даниел Холтйер, терапевт и основател на Vancouver Clinical Director.

Резултатът е по-тясна способност за преценка, креативност и стратегическо мислене. "Спокойните екипи не са непременно отпуснати - те работят в оптималната зона за устойчиво представяне", казва тя.

Постоянният натиск унищожава приоритетите. Краткосрочните срокове изместват важната работа. "Фалшивата спешност кара хората да избират най-лесното решение, а не най-доброто", казва Майк Робъртс, съосновател на City Creek Mortgage. Когато темпото се забави съвсем малко, качеството на решенията почти винаги се подобрява, допълва той.

Постоянният натиск елиминира дълбоката работа. "Неизказаната цена на фалшивата спешност е дълбокото мислене", казва Елмор. Когато непрекъснато прекъсвате екипа си да "гаси пожари", убивате именно работата, която движи иглата напред - стратегията, творчеството, натрупаното усилие.

Спокойствието е конкурентно предимство

Спокойствието не е бавност - то е фокус. Целта на лидерството не е да държи хората в постоянна активация, а да изгради среда, в която те са ясни и стабилни през по-голямата част от времето и могат да реагират ефективно, когато наистина се появи нещо критично.

Лидерите, които разбират това, не създават усещане за релакс. Те създават яснота - а именно тя отключва истинската скорост.