„Долу ръцете от Ол инклузив", пише в. „24 часа"
ОСВЕН скъпия долар победата на гръцката СИРИЗА докара на българина и дилемата дали трябва да се намали делът на ол инклузива в туризма, за да се задвижи икономиката от клиентите на свободна консумация.
Докато в южната ни съседка по този въпрос вървят широки дискусии, включително и за премахване въобще на услугата "всичко в цената", то у нас той предизвиква размисли и страсти предимно на маса. Не че не си заслужава публични обсъждания, но в бедна България рефлексът за самосъхранение е по-силен от всичко и в случая мълчанието е злато, поне от страна на държавата, ако не се появи някой наш Алексис Ципрас.
От таксиметровия шофьор до хотелиера всеки по веригата си дава сметка, че махнат ли се шведските маси за закуска, обяд и вечеря, сауните и всичките му там екстри в цената , курортите по Черноморието ще останат празни.
Прочети още от в. „24 часа"

"55-годишни хукнаха на гурбет за високи пенсии" четем на първа страница във в. "Монитор"
Българи в предпенсионна възраст масово отиват на гурбет, за да си докарат по-висока пенсия, с която да живеят спокойно в родината. Само за няколко години работа на Запад те могат да получат по неколкостотин евро, с които да живеят едва ли не царски у нас, след като излязат в трудов отдих. Някои от българите дори напускат работа в родината и хукват на гурбет само и само да си докарат по-висока пенсия след години. Други пък са останали без препитание у нас, теглят заеми, да си осигурят средства за заминаване и след години да имат шанс за достойни старини у нас. Това обаче може да стане само ако работодателят, например в Испания, плаща осигуровки върху реалната им заплата. Ако нашенците работят на черно се прощават завинаги с надеждите за пенсия от чужбина.
През 2009 г. медицинската сестра от Велико Търново Кристина Минчева остава без работа малко преди да достигне възрастта за пенсия. С помощта на своя приятелка заминава в Неапол, където се грижи за възрастни хора. Вече 5 г. Кристина
работи по 11 часа срещу заплата от 1300 евро, върху които работодателите й я осигуряват.
„Дойдох в Италия с идеята да хвана по-висока заплата през последните години и след това в България да получавам по-висока пенсия", разказва бившата медсестра. Когато пристигнала в Неапол, болярката мислела да остане в Италия, докато се пенсионира, и след това да се върне у дома. „Като гледам как са нещата обаче, ентусиазмът ми взе да се изпарява и все повече се замислям дали да не остана да живея в Неапол", обяснява Кристина.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"В Германия българите са нежелани като арабите", пише в. "Стандарт"
През първата половина на 2014 година в Германия са пристигнали общо 667 хиляди чужденци, като в същото време 427 хиляди са напуснали страната, изчислява Федералната статистическа служба. Броят на новопристигналите за пореден път надхвърля броя на емигриралите. Сред новопристигналите най-многобройни са румънците - 98 хиляди, следвани от поляците (96 хиляди) и българите (38 хиляди). Кризата продължава да генерира миграция и от южните европейски страни - преселниците от Италия са се увеличили с 28 процента спрямо същия период на 2013 година, а от Испания - с 1%. При гърците обаче тенденцията е обратната - броят на новопристигналите в Германия гърци е спаднал със 7 на сто.
Произходът на чужденците предопределя отношението към тях - едните са "подходящи", а другите "неподходящи" имигранти. Това твърди експертът по въпросите на миграцията проф. Андреас Цик, който е ръководител на Института за интердисциплинарни изследвания на конфликтите и насилието към университета в Билефелд. Попитахме проф. Цик какво го кара да мисли така: "Наскоро участвах в една дискусия за бежанците и икономическите имигранти. Там беше посочено, че тази група имигранти е нежелана в Германия. Паралелно с това съществува една друга категория чужденци, за които се твърди, че са като нас - и затова са желани в Германия. Подобно разграничение е глупаво, включително защото имигрантите от Азия например успяват да се интегрират много по-бързо и много по-успешно, отколкото някои чужденци от привилегированата група на "желаните" имигранти", казва проф. Цик в интервю за "Дойче Веле".
Прочети още от в. "Стандарт"

"Държавата ще подпомага само социално слабите при бедствия" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Правителството разработва нов модел за подпомагане при природни бедствия. Право на помощ от бюджета ще имат само крайно нуждаещи се пострадали, които не могат да застраховат имотите си. Всички останали ще трябва да се застраховат доброволно. Ако не го направят, не могат да имат претенции за помощ от държавата. Това стана ясно вчера от думите на финансовия министър Владислав Горанов. Той представи на кръгла маса идеите за промяна на начина за раздаване на помощи на частните собственици на имоти при бедствия.

"Новият механизъм ще е за подпомагане на тези български граждани, които по една или друга причина не могат сами да се погрижат за имуществото си на застрахователен принцип. Те ще получават обезщетения на база на данъчната оценка, а не на база на възстановителната стойност, за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да не изместваме застрахователите като пазар", обясни Горанов.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Държавата предлага нов фонд за помощ при бедствия", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Специален фонд, който да изплаща обезщетения на социално слаби за имущество, пострадало от природни бедствия, ще бъде създаден от държавата. Това обяви финансовият министър Владислав Горанов по време на конференция за управлението на катастрофични рискове, проведена в София. Идеята е този фонд да се пълни с приходите от данъка върху застраховките, които по оценка на Горанов са около 25 млн. лв. годишно. Обезщетяването обаче няма да е на стойността, на която потърпевшите биха си върнали изгубеното имущество, а ще е по данъчна оценка. Което означава в пъти по-ниско от пазарните цени за районите извън големите градове, в някои случаи и по 2-3 хил. лв. за селата.
Извън моралния риск, който поражда подобна мярка (дори и хора с възможности да се застраховат да опитат да ползват покритието на фонда), има и една още по-неприятна възможност. Тъй като парите във фонда вероятно няма да стигат, финансовият министър заговори за потенциално вдигане на застрахователния данък. Така, вместо да стимулира все повече граждани сами да поемат и плащат за риска, държавата може да накаже сключващите застраховки с допълнителни разходи. Несъвършен е и сегашният модел - щетите се поемат от всички данъкоплатци. Реално обаче той и не се променя особено, още повече че при недостиг във фонда по всичко личи, че пак ще се стига до него.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Зелените лапнали над 30 млн. лева покрай „Сребърна" " пише в. „Труд"
Най-малко 30 млн. лева са гушнали „защитници" на природата, имитирайки че опазват резервата „Сребърна". В същото време езерото всекидневно е заливано от фекалии, алармира неправителствената гражданска коалиция „Природата за хората и регионите". Езерото е защитена територия, биосферен резерват, включен като обект на природното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г., заедно с Пирин и Несебър. За състоянието на природната забележителност трябва редовно да се изготвят доклади.
През 2008 г., когато са се леели мръсните води, в езерото е изпълняван проект „Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването". Той е на стойност 13,280 млн. долара и е финансиран от Световната банка със 7,5 млн. долара, плюс 3 млн. долара от държавния бюджет. Останалите 2,73 млн. долара идват от спонсори. Участник в проекта е и организацията „Зелени Балкани" с председател на УС Тома Белев. Като част от проекта „Зелени Балкани" дори закупуват 6400 декара земи по българското дунавско крайбрежие с мотив опазване на влажните зони. Наред със "Сребърна" „Зелени Балкани" са изпълнявали 22 проекта, свързани със защитаване от замърсяване и съхранение на влажни зони в страната, които са общо 11.
Прочети още от в. „Труд"

„Миролио вече е най-големият кредитор на "Дунарит"", пише в. "Капитал Daily"
Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е сключил втора голяма сделка извън обичайния за него текстилен сектор, чрез която не просто разширява корпоративното си портфолио, а спасява депозитите си в затворената Корпоративна търговска банка (КТБ). След като в края на миналата година той влезе като акционер във веригата "Техномаркет", поемайки задълженията й към същата банка, то от вписване в търговския регистър е видно, че основната му фирма е сключила и договор с русенския производител на боеприпаси "Дунарит" и вече е най-голям негов кредитор.
Миролио и компании от групата му имаха общо около 90 млн. лв. депозити в КТБ при затварянето на банката, сочеше информация на "Капитал". Чрез двете сделки с "Дунарит" и "Техномаркет" (след прихващане или встъпване в дълг) средствата не се губят и срещу тях се придобива собственост и вземане от фирма. Миролио навлезе в България като производител в текстилната промишленост и винопроизводството, но после разшири портфейла си с нетрадиционни за него бизнеси като цигарения чрез дял в "Булгартабак холдинг", услугите и туризма чрез "Интерпред - Световен търговски център" и "Хотел парк Централ" в Сливен.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Политиците изкривяват спора за 16-те млрд. лв. дълг", пише в. "Сега"

Вече две седмици най-горещата тема в България е обсъждането на бюджетния дефицит, държавния дълг и начина на финансирането им. Жалкото е, че обществена дискусия се фокусира в размера на дълга, който трябва да се емитира през следващите три години, и не стига до съществените въпроси - за намаляване на задълженията и "дупките" и за ограничаване на харченето "на червено".

Трябва да признаем, че времето и мястото за обсъждане на реформи, които биха довели до подобряване на бюджетното салдо, е при провеждането на бюджетната процедура. В конкретния случай това е неизпълнимо, тъй като правителството на Бойко Борисов беше избрано в първите дни на ноември на 2014 г., а подготовката на бюджета за 2015 г. започна още в първото тримесечие на 2014 г., когато управлението се осъществяваше от предходното правителство - на Пламен Орешарски. Сега не би трябвало да хабим усилия за това как ще се финансира дългът, а да се съсредоточим по темата как ще осигурим ефективно и резултатно използване на бюджетните пари за 2016 г. Дотук обаче се вижда, че това няма да стане, и отново ще говорим през следващата година за още повече дългове.
Прочети още от в. "Сега"

"Отваряме с Румъния общ туристически офис в Китай", четем във в. "Монитор"
До края на тази година в Китай ще заработи общ българо-румънски туристически офис, съобщи вчера в Русе министърът на туризма Николина Ангелкова.
Разкриването му ще е част от усилията на двете съседни държави да присъстват на далечните пазари като Китай, Индия и Япония. „Тези страни са с огромен потенциал. За съжаление през 2014 г. едва 16 хил. китайски туристи са посетили България, което на фона на 1,3 млрд. китайци и 85 млн. от тях, които пътуват извън страната, е изключително малко, да не казвам нищожно", обясни Ангелкова.
Тя информира, че в края на следващия месец се очаква в България да пристигне 10-членна делегация от далечната страна начело с ръководителя на китайската държавна туристическа агенция. Според министъра китайската страна е заинтригувана от общия българо-румънски туристически продукт и посещението на делегацията у нас е знаково и голяма стъпка напред. При гостуването на делегацията ще бъде представен и
общ продукт с Гърция и Турция за привличане на китайски туристи.
На срещата в Русе стана ясно, че съвместни българо-румънски офиси ще функционират и в други държави.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Индустрията настоява за над 20% намаление на цената на природния газ", пише в. „24 часа"
"Настояваме за незабавно преразглеждане политиката на регулиране на цените на природния газ. Цените на петрола достигнаха най-ниски нива за последните 5 години, а все още няма ефективно намаление на цената на природния газ за индустрията в България". Това се казва в отворено писмо на КРИБ и БФИЕК, изпратено до министрите на енергетиката и икономиката, до председателя на ДКИВР и изпълнителния директор на "Булгаргаз".
Ето и текста на отвореното писмо:
Настояваме за незабавно преразглеждане политиката на регулиране на цените на природния газ. Цените на петрола достигнаха най-ниски нива за последните 5 години, а все още няма ефективно намаление на цената на природния газ за индустрията в България. На графиката са представени регулираните цени на природния газ в България по тримесечия от началото на 2006г. до март 2015г. В момента плащаме над 600лв./1000нм3 газ. Няколко фактора са дестабилизиращи за конкурентоспособността на икономиката:
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Кредит за енергетиката решава Параграф 22 ", пише в. "Стандарт"
егленето на кредит е единственият животоспасителен ход за енергетиката ни. НЕК се нуждае от спешно решаване на проблема с финансовите дефицити, което на този етап може да стане единствено чрез заем. А дефицитите в НЕК са много сериозни - толкова сериозни, че сама не може да се справи с тях. Дефицитите в компанията обаче са два вида.
Първият и най-страшният дефицит е системният.
Той е в размер на около 900 млн. лева годишно и произтича основно от дебалансите между високите преференциални цени, на които НЕК изкупува електроенергията, и ниските, на които я продава. Известно е, че дебалансът само от продажбата на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е около 400 млн. лв. годишно. Говорим за системен дебаланс, валиден за следващите 17-18 г. - до изтичането на сключените с ВЕИ централите договори за изкупуване на енергията им на преференциално високи цени. Ако той не бъде ликвидиран, за този период в НЕК ще бъдат акумулирани загуби от близо 8 млрд. лева.
Към тях трябва да прибавим и по още около 500 млн. лв. годишно загуби от изкупуването на тока от двете "американски" централи в енергийния комплекс "Марица-изток", също на преференциално високи цени, до изтичане на договорите с тях, т.е. - още 10 години. Това са още около 5.5 млрд. лева. Следователно общият дебаланс за НЕК само по тези две пера стават около 13.5 млрд. лева.
Прочети още от в. "Стандарт"