Босна и Херцеговина може да сложи край на пълната си зависимост от руски газ. Два американски инфраструктурни консорциума официално изразиха интерес за изграждане на нов газопровод, който да свърже страната с алтернативни газови източници, съобщава Pipeline Journal.
Консорциумът на американските фирми AAFS Infrastructure и AAFS Energy предаде писмо за намерения на правителството на Федерацията Босна и Херцеговина, потвърди регионалното правителство тази седмица. За проекта пишат множество босненски медии, включително N1 Bosnia & Herzegovina и Klix.ba, както и хърватски издания като Jutarnji list.
Проектът се оценява на около 200 милиона долара.
Какво представлява?
Планираният проект носи името Southern Interconnection (Южна интерконекторна връзка) и цели да свърже Босна и Херцеговина с терминала за втечнен природен газ (LNG) на хърватския остров Крък. Това би създало първия маршрут за доставки на страната, който не е свързан с Русия.
Понастоящем Босна и Херцеговина не произвежда собствен природен газ и е изцяло зависима от доставки през Сърбия от минаващия и през нашата страна "Турски поток". Според Pipeline Journal руският енергиен гигант "Газпром" доставя газ на местния доставчик Energoinvest по дългосрочни договори с цени, коригирани на тримесечие.
За разлика от Унгария, Словакия или Сърбия, Босна и Херцеговина досега не разполага с никаква алтернатива, отбелязва Berliner Zeitung. Страната не е членка на ЕС и не е засегната от планирания пълен отказ на Съюза от руски газ от 2027 г.
Какво включва писмото за намерения?
Според Klix.ba приетата от правителството информация не означава отпускане на концесия или поемане на каквито и да било задължения, а представлява основа за разговори, анализи и обмисляне на възможни модели за сътрудничество в съответствие със законодателството и обществения интерес.
Федералният министър на енергетиката Ведран Лакич подчерта пред босненското издание, че решението на правителството е "отговорен институционален стъпка към укрепване на енергийната сигурност".
Той обаче ясно разграничи: "Това не е решение за концесия, нито договор. Това е послание, че Федерацията желае да разговаря, анализира и планира отговорно."
Освен основния газопровод американските компании са изразили интерес към редица допълнителни проекти: изграждане на електроцентрали на газ, разширяване на участъка Кладан-Тузла и модернизация на международните летища в страната, отбелязва Pipeline Journal.
Геополитическата нотка
Международно внимание проектът привлича заради участващите. Според правителствени източници в разговорите са участвали лица, свързвани с обкръжението на американския президент Доналд Тръмп, включително адвокатът Джеси Биннал и политическият консултант Джо Флин, които са водили преговори от името на американските фирми, посочва Berliner Zeitung.
За САЩ при Тръмп това е поредният опит да се ограничи влиянието на Русия върху европейското енергийно снабдяване, този път на Балканите, където Москва традиционно е особено силна.
През първия си мандат той наложи санкции на "Северен поток 2".
Предизвикателствата пред реализацията
Въпреки геополитическата си символика и желанието строителството да започне още тази година, проектът не е без предизвикателства. Босна и Херцеговина се състои от два автономни субекта: Федерацията и Република Сръбска. Докато Федерацията подкрепя проекта, сръбската част е отявлено проруски настроена и се отнася скептично към инициативата.
В продължение на месеци имаше търкания около това кой ще е оператор на газовата връзка, като засега водещ вариант остава това да е американска компания с 30-годишна концесия.
Дори при политическа подкрепа изграждането на Южната интерконекторна връзка ще отнеме години.
USD
CHF
EUR
GBP
