„Домашен фалит”, „НОИ започна годината с 3 пъти по-висок дефицит”, „Такса смет на кило боклук”

„Домашен фалит", четем от първа страница на „Стандарт"
Край на бремето от дългове, които носим до гроб и предаваме на наследниците си. Затъналите в борчове граждани ще могат да обявяват банкрут също като фирмите. Закон ще определя каква част от имуществото на закъсалите може да бъде взето и разпродадено, за да се разплатят с кредиторите.

Сега затъналият в борчове може да остане гол като пушка, дори да му вземат къщата. В някои страни обаче това е невъзможно, ако става въпрос за единствен дом.

Законът ще бъде гласуван в рамките на кабинета "Борисов", увери депутатът Емил Радев от ГЕРБ. Той обясни, че България и Румъния са единствените в ЕС, където няма процедура за банкрут на физически лица.
Още от статията на „Стандарт"

„НОИ започна годината с 3 пъти по-висок дефицит", предупреждава от първата си страница „Сега"
Националният осигурителен институт започва годината с тревожно висок дефицит, става ясно от справка за изпълнението на бюджета, поискана от "Сега". Приходите през януари са с 54.8 млн. лв. по-малко от предвидените по план. В сравнение със старта на 2010 г. непланираното изоставане в приходите на Държавното обществено осигуряване е три пъти по-голямо. Преди година недостигът в НОИ беше 17.4 млн. лв.

През първия месец на 2011 г. в бюджета на ДОО са влезли 250.6 млн. лв., докато в началото на 2010 г. са били 258.9 млн. лв. Тази година обаче по план са предвидени повече приходи - около 300 млн. лв., при 276.3 млн. лв. преди година, тъй като се очакваше върху тях благоприятно влияние да окажат редица мерки. Осигуровките бяха увеличени с 1.8%, повиши се и минималният осигурителен доход за част от свободните професии. Освен това кабинетът се надява да забави ръста на безработицата, а средният осигурителен доход да нарасне.

От НОИ признаха, че по-голямата част от приходите от вноски за първия месец на годината идват от по-ниските осигуровки, тъй като се плащат върху заплатите за декември, но и че това е отчетено в плана. От вноски за януари НАП е събрал 205.3 млн. лв., докато през 2010 г. сумата е била към 210 млн. лв. Тази година осигурителният институт си е осигурил и 45.3 млн. лв. неданъчни приходи - от собственост, глоби и санкции, наказателни лихви, начети и т.н., горе-долу колкото и миналата.

Добрите разчети обаче са помогнали на НОИ да няма изненади при разходите и при тях дори е реализирана икономия. За януари плащанията по различните фондове са за 678.2 млн. лв., което е с 6.5 млн. лв. по-малко от предвиденото за януари. 25.3 млн. лв. са трансферите от бюджета за плащания на НОИ, несвързани с трудова дейност.
Още от статията на „Сега"

„Такса смет на кило боклук", е водещото заглавие от първата страница на „Монитор"
Домакинствата у нас може да плащат такса смет според количеството отпадъци, което са изхвърлили. Това предвижда най-вероятният вариант за промяна на методиката за изчисление на налога, който се обсъжда в Националното сдружение на общините на Република България (НСОРБ).

В момента такса смет се изчислява като промил върху данъчната оценка на имотите на физическите лица. За нежилищни сгради като основа за пресмятане се използва отчетната стойност на обектите.

„Методиката трябва да бъде променена, тъй като е най-несправедливата. Обсъждаме различни варианти, като трябва да имаме решение през лятото, за да можем да направим и предложения за промени на съответните нормативни актове", обясни пред „Монитор" изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова. Според нея  от другата година такса смет трябва да се изчислява по нова методика. От Министерството на околната среда и водите също са поискали общините да проучат възможностите за нови варианти за смятане на налога, но не са дали краен срок за решение.

Според най-обсъжданата методика хората ще трябва да плащат за едно вдигане и извозване на боклука от контейнер с определен обем. В момента това е възможно за фирми, като например в София таксата за един съд тип „бобър" е 1300 лева на година. В цената е включено само едно изпразване на отпадъците от контейнера в седмицата.
Още от статията на „Монитор"

„Общини връщат над 3,6 млн. лв. заради нарушения по европроекти", информира от първата си страница „Класа"
Нередности по 176 сигнала за Оперативна програма „Регионално развитие" (ОПРР) е установила проверка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съобщиха оттам. Общият размер на наложените финансови корекции до момента е 3,693 млн. лв. Най-високата санкция е наложена на община Попово заради проблеми в изпълнението на проект за подобряване на общинската пътна мрежа на обща стойност от 4,9 млн. лв. Общината в Попово ще връща 1,2 млн. лв.

По 400 хил. лв. от европарите си губят общините Горна Оряховица, Сливен и Бургас заради нарушения по програми за градско развитие. За грешки при пътни проекти Кърджали и Созопол ще се лишат общо от 450 хил. лв. Сериозно нарушение е установено при ремонт на образователната инфраструктура в община Неделино. При проект за 752 хил. лв. общината ще трябва да върне 219 хил. лв. Още 18 общини ще загубят част от европейските субсидии, но финансовите корекции при тях са под 100 хил. лв. Пари ще бъдат спрени по проект на Министерството на икономиката и на 2 регионални дирекции.

Средствата по ОПРР се разпределят по 5 приоритетни оси. Финансиране се отпуска по проекти за „Устойчиво и интегрирано градско развитие", „Регионална и местна достъпност", „Устойчиво развитие на туризма", „Местно развитие и сътрудничество" и „Техническа помощ".

Регионалното ведомство е управляващ орган по програмата, а проверките и наложените санкции се отнасят за периода от започване на дейностите по нея през 2007 г. досега.

Основните нарушения, които управляващият орган е констатирал, са свързани с допуснати грешки в провеждане на процедури по ЗОП. Според проверяващите в някои тръжни документи има дискриминационни критерии.
Още от статията на „Класа"

"Работещите "скъпи" професии се топят и крият", обобщава от първата си страница „Дневник"
Намаляват българите с престижни професии и високи доходи като адвокати, архитекти и еднолични търговци. В същото време над 90% от тези, които са останали на пазара и се самоосигуряват в НОИ, го правят на минималния за тази група праг от 420 лв. месечно.

Това сочат предоставени на "Дневник данни на Националния осигурителния институт (НОИ), който разчита на тези българи да увеличат приходите в системата.

Заради икономическата криза и масовото им преминаване в сивия сектор консултанти, счетоводители, журналисти, одитори, нотариуси, собственици или съдружници във фирми са намалели според НОИ с 25 хил., или с 12%, само от началото на тази година. Тогава бяха въведени различни осигурителни прагове за тях.

Масовото им осигуряване за пенсия върху 420 лв. месечно означава, че годишният им доход би трябвало да е до 5400 лв.
Още от статията на "Дневник"

"Европа спира парите за пътища", предупреждава „Стандарт"
Европейските пари за пътища вероятно ще останат в историята. Очаква се оперативната програма "Регионално развитие", по която в момента се отпускат субсидии за изграждане на инфраструктура, да бъде премахната от 2014 г. Предложението се обсъжда от лидерите на страните от Евросъюза, като най-вероятно в периода след 2013 до 2020 г. парите ще се насочат към иновации, коментираха източници на "Стандарт". Според тях основната причина е, че повечето страни членки вече са усвоили достатъчно средства по програмата за пътна, газова и др. инфраструктура, подобряване конкурентоспособността на градовете и градските си територии, туризъм и др. Така за тях ще е по-полезно да пренасочат тази сума към друга сфера, която е по-слабо застъпена от европейските средства. Ако се приеме обаче тази идея, България ще бъде силно ощетена, тъй като ние нямаме достатъчно добра инфраструктура, да не говорим за иновации, обясниха депутати. В същото време стана ясно, че се обмисля и въвеждането на рейтинги за страните от ЕС по икономически показатели. Те ще са на принципа на изготвяните от специализираните агенции кредитни рейтинги, но ще се базират изцяло на икономически критерии. Още не са уточнени конкретните показатели, по които ще се оценяват страните членки, но се очаква с т. нар. Регламент за икономическите дисбаланси да се следят отклоненията при инфлацията, ръста на икономиката и бедността сред населението. Българската страна обаче ще предложи да се въведат различни стойности на показателите, включени в регламента, за развитите и догонващите страни в ЕС.
Още от статията на „Стандарт"

„Ковачки натрупал 3 млн. лв. дълг за въглищни концесии", съобщава „Сега"
Фирми от въгледобива, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, дължат на държавата над 2.8 млн. лв. концесионни задължения за периоди от 2009 и 2010 г. Заради просрочия Министерство на икономиката вече е завело дела срещу 6 от тях - "Мина Черно море", "Мина Бели брег", "Фундаментал", "Въгледобив Бобов дол", "Мини Открит въгледобив", "Карбон инвест". Те дължат на хазната над 2.5 млн. лв., показва справка, предоставена ни от ведомството на Трайчо Трайков. Борчове към хазната имат и 4 фирми с други собственици, но в сравнение с кръга "Ковачки" те са скромни - общо са малко над 100 000 лв.

С изключение на държавното дружество "Мини Марица изток" повече компании от бранша бавят концесионните такси и не предоставят доклади за добива на въглища", се твърди в годишния доклад на ДАНС за заплахите за националната сигурност през 2010 г., без да се визират имена.

Първенец по неплатени концесионни такси е "Въгледобив Бобов дол" - 832 000 лв. Собственик е "Въгледобивна компания" ООД, която се държи от Никифор Исталиянов Вангелов, дългогодишен партньор на Ковачки. "Мина Черно море" ЕАД, гр. Поморие, дължи 815 900 лв. такси плюс 52 900 лв. ДДС. От икономическото министерство уточниха пред "Сега", че след последните законови промени от тази година върху концесионните възнаграждения се начислява и ДДС. "Мина Черно море" ЕАД е собственост на "Въгледобив Черно море" ООД, зад който стои Милен Влашки. Влашки е управител на фирмата на Христо Ковачки "НАДАР 2006".
Още от статията на „Сега"

„Жилищните заеми достъпни и при по-ниски доходи", информира „Монитор"
Покупката на нов дом с ипотечен кредит вече не е мисия невъзможна дори за хората с по-ниски заплати. 1500 лв. месечен доход в домакинството е достатъчен, за да отпуснат банките жилищен заем, показа проверка на „Монитор". Преди кризата трезорите рядко одобряваха такива кандидати.

„Хора с не много високи доходи, например около 1500 лв. за домакинство, вече могат да купят жилище с ипотечен кредит", обясни Тихомир Тошев от „КредитЦентър". Т.е. в едно семейство двамата родители е достатъчно да вземат заплата средно от по 750 лева.

Такъв доход е достатъчен за покупка на жилище на стойност около 40 000 - 50 000 евро. Според брокери това обикновено са по-малки апартаменти в крайните квартали, но все пак е някаква възможност за тези хора да се сдобият със собствен дом. „По време на пика на цените на недвижимите имоти - през 2007 - 2008 г., пазарът беше изхвърлил тези хора и те нямаха възможност да купят никакво жилище, защото доходите им бяха сравнително ниски, а цените на имотите много високи", коментира Тихомир Тошев. По думите му обаче точно тези хора в момента са най-активни при търсенето на информация за ипотечни кредити и покупка на ново жилище.

Оживлението сред хората с по-ниски доходи се дължи на промяната на условията на банките по отношение на жилищните заеми.

Понижение в лихвите за ипотечните кредити започна в средата на 2010 г. и до момента има спад с около 1 - 1,5% за жилищните заеми. Средната лихва по новоотпуснат жилищен заем в евро в началото на годината е 7,82%, става ясно от лихвената статистика на БНБ.
Още от статията на „Монитор"

„Искаме да запазим вярата на хората в интернет", казва в интервю за „Дневник" Вивиан Рединг, еврокомисар по правосъдието
Г-жо Рединг, каква е целта на предложените промени в директивата за защита на личните данни, обявени в средата на март?
- Сегашната правна рамка за защита на личните данни на ниво Европейски съюз е от 1995 г. Основните принципи в нея ще бъдат запазени, но трябва да осъвременим и подобрим директивата заради технологичните промени, настъпили през последните 15 години. Искаме да гарантираме фундаменталните права за защита на личните данни, за да може потребителите да продължат да вярват на интернет. Новите мерки ще са от полза както на гражданите, така и на бизнеса.

Кога очаквате промените да влязат в сила?
- Искам да бъдат представени в окончателния си вариант през втората половина на годината. Впоследствие те трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и Съвета на ЕС, така че сроковете зависят и от съзаконодателите. Водещите приоритети на Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС са подсилване на гражданските права, подобряване на правната сигурност и намаляване на административната тежест за бизнеса. Убедена съм, че новата правна рамка ще влезе в сила преди изтичането на мандата ми през 2014 г.

Бихте ли пояснили по-подробно кои са четирите основни стълба, върху които подготвяте промените в директивата?
- Четирите основни стълба на човешките права са правото "да бъдеш забравен", прозрачността, поверителността по подразбиране и опазването им независимо от мястото на съхраняване на информацията. Всички те целят защита на личните данни, както и да дадат контрол на потребителите върху информацията, съхранявана за тях самите.

Настоявам да се въведе правото да бъдеш забравен, което да позволи на хората да могат да откажат обработването и съхраняването на информация за тях самите. Всеки, който борави с лични данни, ще трябва да докаже, че има нужда да съхранява лични данни за потребителите си. Що се касае до прозрачността, хората трябва да бъдат информирани за това каква информация за тях се събира и пази, както и с каква цел става това.

Ако някой се присъедини към социална мрежа, трябва да знае за каква услуга се записва, както и какви са рисковете от обработката на личните му данни при всякакви неблагоприятни условия, например ограничаване на потребителския контрол върху личните данни или превръщането им в публично достояние.

Поверителността по подразбиране трябва да включва подобрение на настройките на сигурността на личните данни, което обикновено изисква значителни усилия. Това би предотвратило използването на лични данни за цели, различни от тези, за които е било дадено изрично съгласие.

Що се касае до локацията на информацията, искам да бъдат въведени европейски стандарти, които да гарантират сигурността независимо от географското местоположение на доставчика на услугата и независимо от използваните технологии за самата услуга. Например всяка американска социална мрежа с милиони потребителите в Европа ще трябва да се съобразява с правилата на ЕС.

Смятате ли, че европейските потребители са запознати с рисковете, на които ги излага съхраняването на личните им данни и евентуалната им кражба?
- В момента не всички са запознати с рисковете. Хората трябва да знаят как личните им данни могат да бъдат използвани от трети лица, какви са правата им и към кои власти могат да се обърнат в случай на нарушаването им. Потребителите трябва да знаят рисковете, за да не изгубят контрола върху личните си данни. Това е много важно, особено за по-младите потребители онлайн. Цялата информация трябва да се дава по ясен и разбираем начин, да бъде лесно откриваема.

Важно е потребителите да бъдат информирани дали до личната им информация е бил осъществен незаконен достъп, дали данните са били променени или дори унищожени. За това и Еврокомисията планира да задължи и компании извън телекомуникационния сектор да уведомяват потребителите за изтичане на информация. Например планираме да въведем такова изискване и във финансовия сектор.
Още от интервюто на „Дневник"

„Големите инвеститори не напускат страната", казва в интервю за „Класа" Борислав Стефанов, изп. директор на Българската агенция за инвестиции
Господин Стефанов, само финансово-икономическата криза ли е причината за спада на инвестициите у нас?
- Най-хубавото време за българските инвестиции е бил периодът 2005-2009 г. Тогава са направени 75% от тях. Това, което не се казваше досега, е, че те са били основно в три сектора - финанси, търговия и недвижимост. Там са концентрирани 60-80% от всички инвестиции в страната. Оставям настрана въпроса, дали това е добре или зле. По-важното е, че тези три сектора зависят много от финансирането в световен мащаб. Инвестициите във финансовия сектор най-общо означават прехвърляне на пари от чуждите банки в дружествата им в България. След това тези пари се раздават като фирмени и потребителски заеми и ипотеки.

Инвестициите в недвижимост са офисите и апартаментите, които се строят и купуват със същите тези заеми. Инвестициите в търговия представляват оборотните средства на търговските вериги. Така че и трите сектора много зависят от възможността за финансиране.

Преди кризата беше много лесно да се намерят пари - чрез борсите, капиталовите пазари и банките. Кризата спря тази възможност и затова тя се усети най-силно в тези области. През миналата година инвестициите във финанси у нас са най-ниски от 2002 г. насам, а в промишлеността те останаха сравнително постоянни. Предварителните данни показват, че инвестициите за миналата година са били 1,350-1,6 млрд. евро. От тях 1,150 млрд. евро са извън финансите, недвижимостите и търговията, а основно в промишлеността и енергетиката. Те и в предишни години са пак толкова, около 1-1,5 млрд. евро. Разбира се, трябва да изключим 2006 и 2007 г., когато инвестициите в промишленост, енергетика и телекомуникации са 2-2,5 млрд. евро.

Можем ли да говорим за преструктуриране на инвестициите през последните години?
- Действително се наблюдава такъв процес. Като абсолютна стойност инвестициите наистина намаляха от 6-7 млрд. евро в най добрите години до 1,35-1,6 млрд. евро през 2010 г. Кризата ще пренасочи вложенията към индустрии, които са сравнително устойчиви. Това са промишлеността и енергетиката.

Какъв е вашият прочит на официалната статистика? БНБ обяви, че за януари има почти 100% ръст на инвестициите в сравнение с миналата година.
- През миналия януари те са били 57 млн. евро, а сега са 103 млн. евро. Това може само да ни радва, но все пак не трябва да забравяме, че базата за сравнение е твърде ниска. Съживяването е от ноември и декември, когато са направени 40% от инвестициите за цялата минала година. Тогава е имало 240 млн. евро инвестиции в промишлеността. Забелязва се и леко раздвижване в областта на финансите. Вложенията през последните два месеца на миналата година там са 165 млн. евро. Може да се каже, че излизаме от черната дупка. Преките чуждестранни инвестиции трябва да бъдат дълготрайни. Това е разликата от портфейлните инвестиции. Официалната статистика няма как да прецени доколко е дълготрайна една инвестиция. МВФ е приел принципа, че щом в една фирма има 10% чуждестранно участие, инвестицията е дълготрайна. Няма как да се пита всяка чуждестранна фирма, като получи пари от чужбина, за какво ще ги похарчи - за нещо, което ще трае сто години, или за нещо друго.
Още от интервюто на „Класа"