„Дон Жуан точел хазната”, „Управляващите връщат бонусите за инвестиции в голф и молове”, „Нова записвачка краде милиони от банкомати”, „ЕС се опълчи на "глутниците", кръжащи около еврото”

„Дон Жуан точел хазната", разкрива от първата си страница „Стандарт"
И Дон Жуан бъркал в държавната хазна. Декорите и разходите на летните суперпостановки на Моцарт и шедьовърът на Карл Орф "Кармина Бурана" в Стара Загора са излезли солено на данъкоплатеца. Хората са купували билети по 8 и 12 лв., а реалната им цена е била 200 лв. Разликата покривала държавата. Това разкри вчера временният шеф на Старозагорската опера Красимир Къшев. Според него некадърният мениджмънт на бившия шеф Веселин Стойков раздул безобразно разходите за трупата. Стойков пръснал стотици хиляди за бензин. Ревизия открила фактури по 500-600 лв. месечно за двата служебни GSM-a на ексдиректора. Не може един оперен спектакъл да струва толкова скъпо на данъкоплатците, възмути се премиерът Бойко Борисов. И обяви реформа и в театрите.
Още по темата от „Стандарт"

„Управляващите връщат бонусите за инвестиции в голф и молове", информира от първата си страница „Сега"
Строителите на голф игрища, молове, хотели и СПА комплекси отново ще се радват на привилегии от държавата. Промени в Правилника към Закона за насърчаване на инвестициите предвиждат пълна гама бонуси за всеки проект, който струва над 100 млн. лева и осигурява поне 200 работни места.

Държавните помощи по закона започват с издаване на сертификат за инвеститор и обхващат даване на терен без търг и на символична цена, експресно обслужване по гишета, поемане на разходи за прокарване на ток, вода, улици и др. След строителния бум част от крупните инвестиции - като тези в хотели и търговски центрове, бяха изключени от обхвата на Закона за насърчаване, но сега се връща старото положение. Промените са лансирани от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и предстои обществено обсъждане.

Държавата и занапред ще подкрепя инвестиции в производство и модерни технологии. МИЕТ обаче предлага и нови сфери - артистично-творческа дейност в културата, логистика, вкл. летища, пристанища и т.н. За да заслужи сертификат и съответните бонуси, проектът ще трябва да е за най-малко 20 млн. лева (в райони, които не страдат от висока безработица). В момента изискването е за поне 32 млн. лв.

Предвижда се държавата да дава привилегии и на компании, които инвестират по-малко от 10 млн. лв., стига парите да влизат в общини с висок процент незаети. Ако предприемач вложи минимум 7 млн. лв. в район с безработица над средната за страната, той ще може да се възползва от: бързо административно обслужване, покупка на земя без търг и конкурс, помощ за изграждане на инфраструктура до предприятието, за обучение на кадри. Сега прагът за достъп до тези привилегии е 16 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„Нова записвачка краде милиони от банкомати", разкрива от първата си страница „Монитор"
Ново записващо устройство с миниатюрни размери и невидимо за окото източва милиони левове от банкомати. Уредът се поставя вътре в самата дупка за кредитната карта и поради тази причина клиентът никога не разбира, че тя е била копирана, съобщиха антимафиоти пред "Монитор".

При всяко теглене на пари от банкомат с подобна машина, данните от картата се записват в паметта на уреда, след което се качват на празна пластика и е въпрос на време сметката ви да бъде изпразнена. Според криминалисти новият уред е разработен от румънски специалисти, а от 2-3 месеца с него разполагат и родните бандити.

"Усилено работим по всички случаи на източване на карти, няма да оставим престъпниците на мира", каза вчера пред "Монитор" главният секретар на МВР Калин Георгиев.

В момента спецполицаите разследват 4-5 групи за подобни престъпления. Преди седмици митничари от аерогара София" са хванали пратка със супермодерното устройство, която пътувала от България за САЩ. В разплитането на случая са се включили и американски експерти от Сикрет сървис, които трябва да установят получателя в Америка. Засега един от проблемите пред бандитите е, че батериите на устройството бързо се изтощават, тъй като и те са много тънки, за да може да се вкара в отвора за картата.

"Предишните скиминги можеха да се различат от клиента. При тях си личи, че пред отвора за картата има изработена втора уста, която е залепена. Сега обаче е невъзможно, защото външно на банкомата всичко си му е наред", коментира разследващ.
Още от статията на „Монитор"

„ЕС се опълчи на "глутниците", кръжащи около еврото", обобщава от първата си страница „Дневник"
Финансовите министри от еврозоната обещаха със специален механизъм и фонд от 110 млрд. евро да се противопоставят на "глутниците вълци" на световните пазари и да защитят еврото още в първите минути на глобалната търговия в понеделник. Срещата на лидерите на еврозоната в събота преля в антикризисно среднощно заседание и извънредно събиране на финансовите министри в Брюксел в неделя.

Целта е да се попречи на всяка цена гръцката дългова криза да плъзне в други части на Европа, което по думите на шведския финансов министър Андерс Бьорг е въпрос на дни.

Една от обсъжданите мерки е била възможността защитният чадър да може да се разтваря и над държави от ЕС, които не са членове на еврозоната, каквато е България например.

Подготвеното от Европейската комисия предложение е за стабилизиращ механизъм за подпомагане други задлъжнели членки на валутния съюз като Португалия, Испания и Ирландия. Икономисти изчисляват, че ако тези страни бъдат принудени да търсят тригодишни заеми, подобно на Гърция, сумата ще достигне 500 млрд. евро.

Засега е решено да бъде увеличен и фондът за финансиране на държави от Европейския съюз с 60 млрд. евро до общо 110 млрд. В него няма да участва Великобритания, но все още действащият министър на финансите Алистър Дарлинг добави, че ако се наложи, Лондон няма да остави еврозоната да рухне.

За да не се стигне до криза, Европейската комисия предлага на финансовите министри да увеличат правомощията на вече съществуващия фонд за финансиране на държави от Европейския съюз. Средствата ще служат като гаранция за заемане от пазарите, като кредитите ще може да се гарантират от държавите в еврозоната и по този начин сумата може да се увеличи десетократно. Когато става дума за подпомагане на държави от еврозоната, Еврокомисията ще предлага отделен механизъм за междудържавни заеми.

Условията за отпускането на средства за страна извън еврозоната обаче ще са същите като тези, по които действа Международният валутен фонд, т.е. както се постъпи с държави като Унгария и Румъния. Това означава преглед на фискалното, бюджетното и икономическото състояние, договаряне на конкретни мерки, съкращения и ограничения и отпускане на парите на траншове при изпълнението на всяка фаза.

Ситуацията е толкова сериозна, че в рамките на три дни се проведоха няколко телефонни разговора между президента на САЩ Барак Обама и канцлера на Германия Ангела Меркел, която заради кризата изгуби в неделя важни избори, а с тях и контрола над горната камара на федералния парламент в Берлин.
Още от статията на „Дневник"

„ЕС създава антикризисен фонд от €60 млрд. за закъсали държави", съобщава от първата си страница „Класа"
Финансовите министри на Европейския съюз обмислят създаването на европейски спасителен фонд на стойност 60 млрд. евро (над 75 млрд. долара) за подпомагане на страните от еврозоната, тръгнали по пътя на Гърция, като Португалия, Испания и др., съобщиха световните агенции. Това се случи в „шеметна надпревара с времето в Брюксел", където Съветът на икономическите и финансови министри от ЕС (ЕКОФИН) трябваше да вземе бързо решение часове преди да отворят азиатските пазари. Така ЕС се надява да спре рекордния спад на единната европейска валута и да я защити от „пазарните вълци".

Часове преди началото на извънредната среща се разнесе новината, че Великобритания ще откаже да подкрепи спасителния фонд. Не искаме да участваме в европейски фонд за подпомагане, заяви британски дипломатически източник преди ЕКОФИН. По-късно думите му бяха потвърдени от сегашния британски министър на финансите Алистър Дарлинг, съобщи БТА.

Големият въпрос, който раздели министрите, е трябва ли планът за спешна помощ, чрез който да бъде защитено еврото, да бъде гарантиран от всички страни - членки на ЕС, или само от държавите в еврозоната.

Единият вариант бе да се узакони спасителният механизъм с гаранциите на всички държави в ЕС, като това ще разшири съществуващия инструмент за 50 млрд. евро за страните, които не участват в еврозоната. Той вече бе използван в подкрепа на Румъния, Унгария, Латвия и ще го направи достъпен за държавите от еврогрупата. Лондон обаче би подкрепил подобен вариант само с участието на Международния валутен фонд (МВФ) в него, какъвто бе случаят с комбинираната помощ за Гърция.

Според АФП отказът на Лондон да участва би могъл да принуди еврозоната да прибегне до механизъм за заеми, гарантирани само от държавите, използващи единната европейска валута. Идеята е кредитите да са с по-ниски лихвени нива от пазарните. Има и трети вариант, в който да се използва възможността Европейската централна банка (ЕЦБ) да купува държавните бонове или дълга на страните от еврозоната. Този т.нар. жест от страна на ЕЦБ някои анализатори определят като „ядрена" алтернатива.
Още от статията на „Класа"

„Фискална котва" е заглавието на седмичния анализ в „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
Като гледа човек какви стръвни мечки играят из съседските дворове, му иде да се смее с глас на нашите дърдорковци, тюхкащи се около предстоящата актуализация на държавния бюджет, божем са угрижени за човешките права и социални придобивки, които измененият бюджет ще отнеме. Впрочем на мен ми хрумва чак толкова весел ответ на хленчещите наши протестанти. Хора, разберете: целият свят е под ударите на брадвата на депресията.

Депресията е най-мрачната, най-тежката и продължителна част от кризисния цикъл. (Не вярвайте на умници, които ще ви обадят, че никакъв кризисен цикъл няма, а щом излезе от рецесия, икономиката веднага, "V-образно", хвръква нагоре.) Следващите 3 до 4 години всеки от нас ще почувства що е то депресия. Депресия значи, че икономиката е спряла да пада. Производство и потребление са се свили, докъдето е могло. Разпадът е свършил, а пазарът не се възстановява. Обемът остава свит. Всеки бизнес е изнуден да се променя, за да запази място на пазара, т.е. да отсече всеки излишък - до най-нужното. Режат се разходи, инвестиции, издръжки на благочестиви проекти, намаляват персонал и заплати, дори печалбата се кастри до дъно в името на оцеляването. Целта на повсеместната сеч на разходи е продуктът да (о)стане конкурентоспособен. Който не успее, си отива от пазара - затваря, фалира, продава на безценица. Депресията свива оборота (хем обемът - нисък, хем цените падат), бизнесът реже печалбите си - постъпленията на бюджета падат и държавата е принудена да реже разходи точно във времето, когато всеки пищи да го спасява фискът.

Вярно е, има десетина държави, които могат да харчат за сметка на нови заеми. Това са стожери на света, на които пазарът (все още) вярва и ги кредитира. За останалите държави остава само възможността да съкратят разходите си, каквото и да става след това. Най-зле са държавите, които бяха свръхзадлъжнели още преди кризата, например Гърция и Румъния. Те са принудени не само драстично да свият разходите, но и да отделят от оскъдните приходи за нетно погасяване на стария дълг. Нека не ви заблуждават колосалните суми на нови заеми за закъсалите страни.

Стабилизационните заеми са бреме, а не помощ за длъжника. Нито цент от обещания 110 млрд. евро заем на ЕС и МВФ няма да види гръцката икономика. Нито цент. Свежите пари ще погасяват падежите по старите заеми, настъпващи през следващите години. Горницата ще се държи за "фискален резерв", т.е. по сметки в чужди банки, под най-строга забрана парите да се пипат, освен за плащане на дълга.

Същият модел е заемът от МВФ за Румъния. Стабилизационната програма от вида "пари срещу реформи" има за цел страната длъжник да предприеме най-драконовски мерки срещу собственото си население и бизнеса, но да балансира фиска. Помним от собствен опит мерките: принудителна ликвидация, спиране на социални програми, сеч на държавните разходи, вдигане на данъците. Всеки три месеца - ревизия. Ако фискът не е балансиран, иде нов удар с манарата. Ако кабинетът хитрува и не следва наложената матрица, поредният транш се спира. В Румъния сега ще намаляват бюджетните заплати с 25%, пенсиите - с 15%. В Гърция ще стане същото, но по-късно (и по-болезнено).
Още от статията на „Сега"

„Чиновници дават оценки на шефа", информира „Стандарт"
Чиновниците ще получават бонуси за работа в екип. Високообразованите специалисти пък ще взимат добавка към заплатата си, за да изберат държавната работа пред частния сектор. Това е част от административната реформа, която се подготвя от вицепремиера Симеон Дянков, научи "Стандарт". От 1 януари 2011 г. работните заплати в администрацията ще се определят от постоянна част в размер на 75% и променлива част от 25%. Бонусите за чиновниците ще бъдат два вида - първите ще се определят от личните им качества, а вторите - от резултатите на звеното, в което работят. Така звената, които работят в екип и постигат по-добри резултати по конкретни проекти, ще получават по-високи бонуси. Високообразованите специалисти, които се търсят най-много от работодателите, пък ще получават привличащи добавки към заплатата си, за да изберат държавната работа пред частния сектор. Това ще важи например за юристи и финансисти. Такава е практиката в редица страни като Великобритания, Холандия и Дания.
Още от статията на „Дневник"

„Кабинетът изстреля последните патрони срещу кризата", анализира „Дневник"
Правителството прие миналата сряда антикризисен пакет, с който се надява да спаси бюджета и да излезе от кризата. "Целта ни е България да стане най-доброто място за правене на честен бизнес в Европа", обясни финансовият министър Симеон Дянков. Той добави, че правителството е избрало по-трудния път, вместо да вдига ДДС. Планът включва рязко въвеждане на структурни реформи в здравеопазването, образованието, пенсиите и администрацията, допълнително орязване на разходите с 20% и активна политика в областта на инфраструктурата, допълни Дянков.

Целта на кабинета е до края на годината да бъдат спестени 900 млн. лв. Освен това се надяваме да получим още 500 млн. лв. от цигари, алкохол и строително желязо, каза премиерът Бойко Борисов, като се закани да сложи по един полицай на всяка будка, за да си прибере държавата парите от данъци и акцизи. Той определи мерките за актуализация на бюджета като по-скоро леви. В момента ние сме най-добре от ЕС, заяви вчера премиерът. "Ние действаме така, че да не се налага някой с остена да ни подръчква отвън, и показваме, че сме здрава и дисциплинирана нация, която разбира, че светът е в криза и си прави икономиите", каза Борисов. Той е уверен, че страната ще излезе от кризата много по-бързо от останалите.

Като част от антикризисния пакет правителството реши да изтегли напред пенсионната реформа, която първоначално беше отложена за 2011-2012 г. С три години ще се увеличи осигурителният стаж за мъжете и жените от 1 юли догодина. Възрастта за пенсиониране няма да нараства, а ще остане 60 години за жените и 63 за мъжете. Така хората ще трябва да са работили повече, за да се пенсионират.

От средата на 2011 г. ще отпадне сегашната точкова система и ще се въведе изискване за минимален осигурителен стаж. Мъжете ще се пенсионират след 40 години труд (сега е 37), а жените - след 37 (сега е 34). Хората, които са навършили пенсионната възраст, но не им достигат до три години стаж, ще могат да спрат да работят, но пенсията им ще бъде намалена с 2.4% за всяка липсваща година.

Тези, които продължават да работят, ще получават бонус от 2.4% за всяка година отгоре. Тази реформа ще засегне и полицаите и военните. Те ще се пенсионират след 30 години общ стаж, от които 20 трябва да са в системата. Сега изискването за общ стаж е 25 години, а това за длъжността е 16 години и 8 месеца. До края на май всички предложения ще се обсъждат в съвета за тристранно сътрудничество.

Правителството прие и работодателят да плаща 70% от дневното възнаграждение за първите три дни болнични. След това Националният осигурителен институт ще изплаща 80%.
Цветанов увърта за съкращения в МВР
Въпреки решението на правителството за съкращения в администрацията, включително и в МВР, вътрешният министър Цветан Цветанов и вчера не даде отговор дали ще освободи хора от системата и колко. "Не може някой да мисли, че днес можем да съкратим 1000 души, без да обезпечим цялата система, всички престъпления и обществения ред и сигурност", заяви той пред БНР. Попитан какви ще са съкращенията и икономиите в МВР, вицепремиерът отговори, че "всичко е въпрос на задълбочен анализ" и обвърза това с предстоящото обсъждане на стратегията за национална сигурност. В сряда кабинетът реши съкращенията в администрацията да са 20%. Тогава финансовият министър Симеон Дянков и премиерът Бойко Борисов казаха, че и МВР ще трябва да направи съкращения между 10 и 13%.
Още от статията на „Дневник"

„Най-добре сме в Европейския съюз", съобщава „Монитор", като цитира премиера Бойко Борисов
В момента ние сме най-добре в ЕС и действаме така, че да не ни се налага някой с остена да ни подръчква отвън. Това заяви премиерът Бойко Борисов вчера, след като участва във футболен мач между Народното събрание и Европарламента по случай Деня на Европа.

Борисов смята, че българите сме дисциплинирана, здрава и силна нация, която разбира, че светът е в криза, прави си икономиите, прави си мерките и много по-бързо ще излезем от другите. Това, че в цяла Европа се забавиха реформите, доведе до кризата там, обрисува ситуацията Борисов. Според него и в момента в страни от Евросъюза се предприемат мерки като намаляване на разходи в публичния сектор и дори намаляване на бюджетни заплати, пенсии, облагане с данъци, които не е имало преди.

Трябва да се държим заедно в европейското семейство, добави премиерът и даде пример с тежката ситуацията в Гърция. „Ние имаме половин милиард евро дефицит в бюджета и се мъчим да си запушим дупките сами.

Гърция не се справя и цяла Европа със 110 милиарда евро се опитва да запуши техния дефицит. Затова трябва да се държим в европейското семейство заедно", обясни премиерът.

Въпреки, че ДДС няма да се вдига и правителството реши да отпусне 500 млн. лева за здравната реформа и други мерки срещи кризата, дефицитът в бюджета на България няма да премине 4,5%, прогнозира Бойко Борисов.
Още от статията на „Монитор"

„Ремонтът на пътища - да изпълним петилетката за две години", обобщава „Дневник"
Голяма конкуренция, нови играчи, нереални срокове за завършване на обектите, гаранции за изпълнение колкото един човешки живот и изпилени цени. Това показа отварянето на офертите на кандидатите за основния ремонт на 302 км пътни отсечки втори и трети клас. Тяхното финансиране е по оперативна програма "Регионално развитие". Безвъзмездната помощ за тях от Европейския фонд за регионално развитие е над 216 млн. лв., което е 85% от сумата. Останалата част се осигурява от държавния бюджет.
Глад за работа
24 пътни отсечки са разпределени в 14 лота в 6 района за планиране. Средно по 9 компании подадоха оферти на един лот. Най-голямата поръчка за близо 25 млн. лв. за ремонт в Ямболска област предизвика най-голям интерес - 13 кандидати. Най-малко - само 3 компании наддаваха за ремонта на пътя от Добрич - Генерал Тошево - Кардам - границата с Румъния. Това беше и лотът с най-ниска цена - малко над 6 млн. лв. Първият етап от отварянето на офертите за избор на строител беше през второта половина на април. В момента текат процедурите за избор на строителен надзор.

След две почти нулеви години откъм поръчки за основен ремонт и ново строителство очаквано интересът към търговете е голям. Допълнителна причина е и европейското финансиране, което се смята за сигурно за разлика от дългото чакане на средствата за свършена работа от бюджета. Освен познатите компании от пътния бранш в търговете се включиха и фирми, които до 2009 г. работеха основно във високото строителство.

Сред тях са "Галчев груп", "Балканстрой" и др. Двете компании участват и във втората процедура за избор на строител на магистрала "Тракия" от Нова Загора до Ямбол. Както на търга за "Тракия", така и на тези по оперативната програма "Балканстрой" участва заедно с испанската "СИЕС", докато "Галчев" влиза в съдружие с други пътни компании в зависимост от региона на поръчката.

"Заради липсата на работа през последните години прави впечатление участието и на големи фирми за малки обекти", коментира пред "Дневник" Юлиян Инджов, изпълнителен директор на "ИСА 2000", която също участва в търговете. Това са предимно чужди компании като гръцката "Актор" и австрийските "Алпине" и "Щрабаг", които участват и в търга за "Тракия". Друг чужд кандидат, но не от техния ранг по обороти, е гръцката "Филипос" от Кавала.

Станалата популярна със случая Батко компания "Биндер" играе самостоятелно за най-скъпия лот.
Игра ва Банк
За разлика от магистрала "Тракия", където решаващ фактор за избора на победител е най-ниската цена при равни други условия, изпълнителите в търговете за ремонт на пътищата ще бъдат определени по формула от четири компонента. Според нея 60% от тежестта на оценката носи цената, 20% - срокът за приключване на обекта, 10% се дава за гаранция за пътя, и 10% - за гаранция на пътните съоръжения. "Формулата за избор на изпълнител накара някои от колегите да играят малко ва банк", коментира Диана Мандажиева, управител на "Пътно строителна компания Ес Би Ес".

Сроковете за изпълнение на обектите, дадени от възложителя агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), за всичките 14 лота е 15 месеца. При отварянето на офертите обаче имаше компания, която даде срок за изпълнение от 2 месеца и 14 дни.

Тук освен ремонта на пътя фирмата ще трябва да направи и ремонт на два моста. Технологично само протоколите от изпитването на бетоните са реконструкция на мостови съоръжения при оптимални срокове отнемат 28 дни. Отделно има да се прави хидроизолация след полагането им и просто няма как да се случи на практика, дори метеорологичните условия да са идеални, коментираха пътни специалисти. С представяне на протокол за лошото време този нереален срок може да се превърне в изпълним, разкри вратичка за заобикаляне участник в процедурите, дал кратък срок.
Още от статията на „Дневник"

„Силовата политика не е силна", казва в интервю за „Стандарт" президентът Георги Първанов
Г-н президент, за първи път от 1989 г. България сякаш се превърна от държава на вечната опозиция в държава без опозиция. Премиерът Бойко Борисов често подчертава, че има нужда от силна опозиция, но на практика няма партия, която да изпълни тази роля. БСП се занимава със себе си, ДПС мълчи, НДСВ просто изчезна. Все по-често се чува мнението, че единствената опозиция на кабинета сте вие. Вие ли сте опозицията на Бойко Борисов?
- Не бих се съгласил с твърдението, че няма опозиция. Няма достатъчно чуваемост. Може би има очаквания за доста по-голяма активност на основната опозиционна сила в лицето на БСП. Но те нееднократно са декларирали своите позиции в парламента, а вече и извън него. Друг е въпросът, че вътрешните разпри блокират до голяма степен дейността и на парламентарната група на БСП и на партията като цяло. Не съм опозиция. Даже нещо повече - не искам да се очертавам като алтернатива, независимо че по много от въпросите на икономическата, социалната и други политики съм на различно мнение. Ако това е така, то е защото се стремя да има силна антикризисна политика на страната, което е основен проблем. Това, че премиерът ме възприема като алтернатива, е по-скоро признание за силата на моите аргументи.

И политиката, както и икономиката, не търпи празно място. Коя или каква нова политическа формула би имала успех?
- Важно е да има алтернативни политики. Опитвам се да правя това още от септември, а и по-рано с организирането на форуми, дебати, с обсъждането на първия пакет от антикризисни мерки. Той дойде от авторски колектив в годишния доклад за президента. Един доклад, който беше оценен доста нихилистично от финансовия министър. Дискусията по здравната политика пък показа много високо ниво на подготовка и на докладчиците, и на участниците от Лекарския съюз, пациентските организации, фармацевтите. Всичко това формира алтернативни политики. А как ще се организира, самоорганизира едно алтернативно движение, в момента не мога да гадая. И не това е важно. Сега за мен е важно да има обществен дебат по политиките - в здравеопазването, образованието, социалната сфера, дискусии, които предстоят в следващите 20-30 дни, организирани от нас, за да може по този начин да сме и генератор за идеи на политиките на институциите и коректив тогава, когато се налага.

Вашите експерти непрекъснато дават идеи. Министрите потърсиха ли ви, за да се реализират тези предложения?
- Има прояви на разбиране и чуваемост. Показателен е фактът, че през септември и сега, когато бяха ключовите обсъждания по антикризисната политика и по националната стратегия 2020, която би трябвало да е елемент от европейската стратегия, на форумите присъстваха министър-председателят и част от икономическия му екип. Но не виждам естествено някакво проектиране на тези наши идеи в правителствената политика. Ние и досега сме на различни позиции относно философията на антикризисната политика.

В сряда бяха представени антикризисните мерки. Как ще ги коментирате?
- Разбира се, не бих оспорил онези мерки, които са насочени към нова вълна пестене, икономисване на средства, най-вече от дейността на администрацията. Но на мен все още ми липсва онова, което смятам за най-важно - намирането на ресурс за инвестиране в производството, за стимулиране на потреблението. Това е ключът към изхода от кризата. В този смисъл някои от мерките на правителството звучат по-скоро прокризисно. Те могат да закрепят бюджета, но ще забавят изхода от кризата в икономическата и в социалната сфера. Предлагах през есента на миналата година едно малко - в рамките на допустимото, увеличение на бюджетния дефицит. 1 милиард например, за да се разплати правителството с бизнеса. Тогава щяхме да избегнем много от фалитите, както и тези стотина хиляди нови безработни, които се появиха в началото на годината. Щяхме да избегнем замразяването на дейността на много стопански субекти. Това не стана, а и не виждам готовност да се търси решение в този смисъл в близките месеци.

Тоест смятате, че този един милиард, който кабинетът сега отпуска допълнително за тютюнопроизводители, безработни и др. е вече закъснял?
- Определено е закъснял. За много от бизнесструктурите нещата са невъзвратимо загубени.

Реалистични ли са плановете на Симеон Дянков да попълни бюджета с 500 милиона приходи от акцизи и 400 млн. от икономии в администрацията?
- Получава се омагьосан кръг. Големият проблем е липсата на достатъчно приходи. Прогнозата на финансовия министър се разминава драматично с реалните резултати. И причината е отново в това, че ако тези пари бяха изплатени на бизнеса, бизнесът щеше да върне част от тях като данъци. Не го казвам аз, а хора, които и преподават, и правят икономика. Техният глас трябва да се чуе.

Данните, които получавате от екипа си, карат ли ви да се чувствате оптимист като Дянков, че вече излизаме от кризата? Финансовият министър обяви, че износът се е увеличил, бюджетът има 213 млн. излишък за април, което означава, че може би наистина излизаме от кризата.
- Искрено се надявам да е прав. Но имам съмнение, че в случая става дума за конюнктурно, временно явление. Защото, от една страна, април е времето, в което се плащат най-много данъци. През април се дава зелена улица на сезонната заетост. Но това не са трайни, стратегически, перспективни решения на кризата. И много се опасявам да не би, ако не в близките месец-два, то през септември-октомври, отново да се върнем в една може би дори още по-тежка позиция.

Изминаха 9 месеца от управлението на ГЕРБ и вече има база за сравнение. Кой управлява по-добре - тройната коалиция или ГЕРБ?
- Няма да правя подобно сравнение. Най-малкото, защото условията за работа на двете правителства са различни. Като започнем от финансовите и икономическите и стигнем до политическите. ГЕРБ работи в по-комфортна политическа среда. На практика тази партия може сама да диктува управленските решения. При тройната коалиция решенията се вземаха сложно и тежко. От друга страна, ГЕРБ е с вързани ръце, когато става дума за много икономически решения. Докато пък тройната коалиция имаше комфорт в това отношение. Резултатите вероятно ще могат да бъдат оценени справедливо от дистанцията на времето от бъдещите историци.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Предишните са затваряли очи за икономическата мафия", казва в интервю за „Монитор" министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов
Г-н Цветанов, разполага ли МВР с ресурс да поддържа темпото от последните 9 месеца, да продължава с почти ежедневните акции срещу организираната престъпност?
­ МВР винаги е имало ресурса, защото това е ресурсът на държавата. А държавата винаги трябва да е в състояние да реагира адекватно и да противодейства на организираната престъпност. Просто оставаше малко незабелязана работата, понеже имаше липса на политическа воля. Днес, когато има политическа воля, днес, когато министърът на вътрешните работи, който е политическото лице в ръководството на министерството, е дал пълните права на оперативните работници, резултатите не закъсняват. Да не забравяме и контрола, който трябва да бъде осъществяван за реално свършената работа, с конкретните срокове за поставените задачи.

Проведоха се какви ли не разработки ­ "Наглите", "Сладурите", "Регистраторите". Какви акции предстоят оттук нататък?
­ Това, което наблюдавах в началото на мандата си, през първите 30 дни е, че разписваните СРС-та бяха само и единствено с акцент наркотрафик, трафик на хора с цел сексуална експлоатация и нищо, което да бъде свързано с икономическата престъпност и това, което реално пълни бюджета, а и това, което ограничава източването му от организираната престъпност. Това, което изградихме като приоритети, е насочено към знаковата, емблематичната и йерархично изградената организирана престъпност по места в страната. Също така създадохме едни ясни правила и едни ясни задачи, които бяха свързани точно с корупцията и с финансовите злоупотреби. Това са ДДС измамите, злоупотребите по висшите етажи на властта, контрабандните канали, алкохолите с фалшив бандерол, цигарите, където към настоящия момент съвсем спокойно мога да призная, че търпим критики, и то съвсем основателни, защото може би тук синхронизацията между МВР, митниците и ДАНС не е на това ниво, на което работим спрямо организираната престъпност. Но има стъпки, които ще бъдат предприети, защото те вече са набелязани. Мога да кажа, че на 4 май стартирахме една рутинна операция, която е насочена точно към нелегалното разпространение на цигари и алкохол от складовете и обектите в търговската мрежа на територията на цялата страна. Акцията е насочена към местата, където има цигари без бандерол или цигари с изтекъл бандерол и алкохол с фалшив бандерол. Аз смятам, че когато има системен подход има и реални резултати. Защото много лесно беше, примерно постигайки резултатите в операция "Наглите", министърът да няма тези врагове сред организираната престъпност и да си изкара мандата спокойно, с отчитането и концентрирането на всичко, което е свързано около неговата работа върху една операция. Не, това е системен подход на новото правителство за цялата палитра в цялата организирана престъпност, която трябва да бъде смачкана.

Казахте, че МВР си е поставило за цел да разбие икономическата престъпност. Свързаните с тази цел операции ще дадат ли най-после отговор кой даде парите на олигарсите, откъде имат те средства за тези бентлита и палати, които вдигнаха?
­ Бих говорил много в тази посока. Но може би ще има критики от тези, които не искат да се променя статуквото, че МВР или правителството с премиера Борисов са превърнали България в една полицейска държава. Аз задавам въпроси, но все още няма отговори от всички тези политици, които се изреждаха през последните 20 години. Как се създадоха тези олигарси? Как се укрепиха структурите на организираната престъпност и се сраснаха с управлението на държавата? И защо имахме една неефективност и една нереална борба срещу тежката организирана престъпност? Днес, когато вече виждаме една воля, едно желание, една оценка в междинния доклад на Европейската комисия, смятам, че ще стигнем и до тези лица, които управляват или имат сериозен финансов ресурс, натрупан точно от схемите на ДДС, на черното тото... Давам за пример тотаджиите, които бяха в Гоце Делчев ­ момчета на по 26-27 години с 4 къщи по 250 квадрата в Бояна, с четириетажна сграда в Гоце Делчев. Всичките бяха с автомобили от подобен клас, за който вие говорите. Без да имат никакъв трудов стаж в общи линии почти всичките, които хващаме от знаковата организирана престъпност, са безработни, а в същото време живеят изключително охолно и доста дразнещо за обществото. А и това не е възпитателно за подрастващите.
Още от интервюто на „Монитор"

„Трябват ни локомотиви за икономиката, не данъчни експерименти", казва в интервю за „Сега" икономистът Георги Прохаски, председател и основател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР)
Г-н Прохаски, разминахме ли се според вас окончателно със скока на ДДС?
- В България няма никакви сериозни причини за увеличаване на ДДС изобщо, да не говорим за такива драстични увеличения, каквито се споменаваха - 4-5 пункта. Ние не сме в положението на Гърция, далече сме дори от ситуации като в Унгария, имаме ниска задлъжнялост, стабилни държавни финанси. Това, че за няколко месеца се получи бюджетен дефицит, не означава, че така ще продължи до края на годината. И дори да допуснем, че бюджетът не е бил правилно разчетен и ще има проблеми с приходите, той просто трябва да бъде актуализиран в средата на годината и трябва да се съкращават разходи, не и да се вдигат данъци.

Министърът на финансите вече се похвали, че през април бюджетът вече излиза на плюс. С най-новия доклад за икономиката на България и вие като че ли казвате - зле сме, но ще се оправим, и то скоро?
- Като цяло състоянието на българския бизнес не е много добро с изключение на някои експортни отрасли. Все пак в края на първото тримесечие на 2010 г. вече се наблюдават сигнали на излизане от цикличната криза. Нашите очаквания за първото тримесечие на тази година са за около минус 3% - т.е. икономиката и през първото тримесечие е била в сериозна криза, но все пак по-мека в сравнение със срива от близо 6% в края на миналата година. През второто тримесечие вероятно ще бъдем около нулата, с тенденции през трето-четвърто тримесечие да минем в положителен растеж.

Лошото е, че нашата икономика страда от структурна криза - нямаме сериозни индустриални сектори, които да са генератори на нов растеж след кризата. За това трябва да мисли правителството, а не за вдигане на данъци. Добре че няма решение за вдигане на ДДС, това би бил изключително негативен ход спрямо бизнеса и населението, би задушило започващото възстановяване на икономиката.

Назначаването на трети заместник на министър Симеон Дянков, който да отговоря специално за приходите в бюджета, т.е. пряко да наблюдава НАП и митниците, добра идея ли е?
- Не вярвам това съществено да промени положението, но доколкото Дянков наистина е натоварен с много отговорности и ангажименти, може би наистина е нужен трети заместник. Дали ще се занимава само с приходите или с още ресори, не зная, много зависи и кой ще е човекът.

Малко изненадващо обявихте, че туризмът заслужава отделно министерство, в същото време апелирате за рязане на държавни разходи, за икономична администрация, за съкращения?
- Смятаме, че в огромно министерство като Министерството на икономиката, енергетиката и туризма той някак потъва, изгуби се, затова е по-добре да е отделно министерство. Не казвам, че всеки отрасъл трябва да има министерство, но туризмът изисква държавно регулиране и подкрепа. Други нямат нужда - например добивната промишленост се развива, не е нужно някой да я наблюдава и да я подпомага особено.

Според нас цялото мегаминистерство на икономиката трябва да се реформира, като туризмът бъде отделен и част от персонала се пренасочи към новото звено, а като цяло администрацията на МИЕТ трябва да бъде намалена. Изобщо в България има много паразитни структури, излишни звена, дублиращи и припокриващи се служби. Но за всяка сфера трябва да се направи анализ, преди да се "реже".

Посочете излишни ведомства.
- Ако изброя някои, а пропусна други, няма да е честно.
Още от интервюто на „Сега"

„Транспортът ще се възстановява поне 4 години от кризата", казва в интервю за „Класа" Георги Минчев, председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика
Г-н Минчев, какво отчита българската спедиторска асоциация като резултат през 2009 г. и каква е прогнозата ви за тази година?
- 50% беше спадът през 2009 г. в сравнение с 2008 г. Първо много рязко пострада морският транспорт. Обемите се сринаха за по-малко от месец, което предизвика такова падане на навла, каквото не сме виждали може би от времето около войните. В Средиземноморско-Черноморския регион навлата за превоз на насипни товари (рудни концентрати, въглища и кокс) паднаха от 8 до 12 пъти, а обемите намаляха с 60-70%. Факт е, че преди това през цялата есен на 2008 г. и до първата половина на 2009 г. в региона имаше свръхпредлагане на тонаж за основни стокови групи.

Антикризисните мерки в Европа помогнаха и раздвижиха автомобилната промишленост в Германия и Великобритания, основно в лекотоварния сегмент. Сега ситуацията е стабилна. Разбира се, обемите са 50-55% от максимума, който сме свикнали да наблюдаваме, с тенденция към ръст във всички видове транспорт. Тази тенденция започна през ноември 2009 г. и продължи през декември. От януари вече има малко, но значимо увеличение на превозите и съответно на приходите в нашия бранш. Наблюдаваме и фалити на фирми. Най-сериозно преживява кризата автомобилният транспорт. Малките и средните автомобилни превозвачи са най-силно засегнати, но те са критичната маса в бранша - 70% от около 7000 лицензирани превозвачи. Фалитите са масови и неразплатените навла също са сериозен проблем - става въпрос за милиони левове. Очаквам следващите 2 г. да загубим значителна част от броя автопревозвачи - не бих се учудил, ако изчезнат половината транспортни фирми. Ще има и загуба на капацитет. Това, че нашите правителства не са имали балансирана политика в сектора, сега прави българската транспортна система изключително уязвима в периода на криза.

Какво ще стане с броя на транспортните средства?
- Също очаквам намаление, може би 15-20%. Защото в момента наблюдаваме почти 60 на сто преобезпеченост с транспортни средства спрямо пазара.

Отчетохте, че през 2008 г. фирмите от Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика имаха общо 750 млн. лв. оборот, а през 2009 г. той е паднал наполовина. Тази година какво очаквате?
- Засега просто наблюдаваме обръщането на тенденцията от кризисна в умерено оптимистична. Опитът от предишни кризи показва, че лесно се пада, но процесът на възстановяване е дълъг. Ако приемем, че от две години сме в криза, най-малко 4 г. ще се възстановяваме.

Какво беше влиянието на исландския вулкан върху пазара?
- На всички, които не летят, вулканът им се отрази положително. При тази конюнктура някои успяха да вземат свръхпечалба. Част от пратките за въздушния транспорт, например лекарствата, бяха поети от автомобилните превози.

Пътническите превози също спечелиха. Това не е лошо, но не определя климата в един сектор. Още повече, имаме един превоз за сметка на друг. Доколкото е непланов, той е свързан с непредвидени разходи. Тепърва ще се смята дали си заслужава човек да се бори за случаен пазар.
Още от интервюто на „Класа"

„Усвоени са под 3% от евросредствата, искам да ги направим 90%", казва в интервю за „Дневник" Явор Недев, изпълнителен директор на агенцията по рибарство и аквакултури
Три години след присъединяването към ЕС България е отворила едва 5 от общо 19 мерки по програмата за рибарство и аквакултури, а усвоените средства са под 3%. До 2012 г. по линия на европейския фонд по рибарство и националното съфинансиране компаниите от бранша и общините могат да получат 107 млн. евро. Това е най-големият финансов ресурс, до който българският риболовен бизнес някога е имал достъп. За това защо се бави усвояването на средствата и какви действия се предприемат за наваксване на пропуснатото досега разговаряме с изпълнителния директор на агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА) Явор Недев.
Г-н Недев, как върви усвояването на средства от европейската програма по рибарство и аквакултури?
- Смятам, че това, което досега се е случило с тази програма, може да се вмести в две много кратки изречения. Бюджетът на програмата за 5 години е 107 млн. евро, а до момента са усвоени едва 2.75%. Отворени са 5 от общо 19 мерки. Реално работещи обаче от тези 5 мерки, по които могат да се подават проекти, са 3.

Това са "Инвестиции на борда на риболовните кораби и селективност", "Производствени инвестиции в аквакултурата" и "Развитие на рибарските области". За останалите се актуализират наредбите. За трите месеца, които съм в агенцията, са написани още 12 наредби по различни мерки., т.е. за 3 години от началото на програмата са отворени 3 мерки, за три месеца сега са написани 12 наредби. Мисля, че спокойно мога да оставя тази тема без по-нататъшен коментар.

Казвате, че наредбите са написани. Кога ще бъдат отворени мерките за кандидатстване?
- Предстои да отворим за прием на проекти по 12 мерки, сред които "Социално-икономически компенсации за управлението на флота", "Акваекологични мерки" , "Риболов във вътрешни водоеми",  "Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища", "Разкриване на нови пазари и промоционални кампании", "Пренасочване на риболовни кораби към дейности извън риболова".

Надявам се това да се случи до края на месец май. Те трябва да бъдат първо публикувани в Държавен вестник и след това ще бъдат едновременно отворени. Нямаме абсолютно никакъв проблем с административния капацитет за обработка на проектите. Служителите в ИАРА си работят нормално. Досега слабото място е било мениджмънтът.

Кои от тези 12 нови мерки очаквате да предизвикат най-голям интерес?
- Истината е, че всъщност към всички мерки очакваме голям интерес. Причината е, че нашият бранш съдържа два сектора - риболовен, който има огромно значение за много хора в България независимо дали става дума за спортен, любителски или стопански риболов. Другият подсектор е аквакултурите.

Това е изключително полезен за икономиката ни производствен сегмент. Ние имаме амбиции до 2 години да го изравним със средиземноморските му аналози. Фактът, че нашата черноморска брегова ивица е сравнително малка и не можем да се мерим със средиземноморските държави, няма никакво значение по отношение на развъждането на аквакултури.

За него просто трябват сериозни хора, които имат желание да се занимават, а такива в България има. Всеки такъв бенефициент е добре дошъл при нас и ние ще го подпомагаме, защото контекстът на самата програма е за устойчиво развитие на рибарския сектор и подпомагане на по-изостаналите региони.

Колко проекта се обработват към момента?
- Подписани са 26 договора на стойност над 3.3 млн. евро. От тях пет са с окончателно плащане, два с авансово и един с междинно плащане. Общата сума на извършените плащания е за 241 хил. евро.

Отказаните проекти са 27. За мен това означава, че до този момент проектите са били приемани и обработвани механично. За да има равен брой приети и отхвърлени проекти, означава, че е имало проблем, а съвсем спокойно е можело на тези хора да им бъде помогнато. На никой нищо няма да му стане, ако неангажирано с бенефициента му се каже тук и тук грешиш, поправи си проекта и го донеси отново.

Какви са най-честите грешки, които допускат кандидатите?
- На този въпрос не мога да отговоря конкретно, защото става дума за експертна оценка до най-малкия детайл. Мога да кажа, че занапред каквито и грешки да има, ние имаме всякакъв вид специалисти и ще помагаме.
Още от интервюто на „Дневник"