Доц. Дулевски, говори се, че сте прогнозирали острите критики в доклада на Еврокомисията?
- Имахме своите наблюдения и неслучайно още на 22 май Икономическият и социален съвет прие становище, в което предупредихме за проблемите и дори подсказахме свои идеи как биха могли да се решат. Подобни ограничителни мерки не са никък приятни, но се надявам, че част от тях ще отпаднат до края на годината. Но възниква друг проблем.

Дебатът за еврофондовете премина на политическо ниво - правителство - опозиция - политически сили. В крайна сметка за какви пари става въпрос? Те не са на правителството, а на българските и на европейските данъкоплатци, а крайните бенефициенти са българските граждани. В момента усвояването на фондовете се превърна в цел. Но дали усвояването на средствата от тях е цел или не се подменя целта със средство?

Всъщност коя е основната цел - да усвоим 70, 80, 90 процента от тези фондове?- Предварително трябва да се каже какво очакваме като резултат за българските граждани, т. е усвояването да се превърне в средство, а не в цел. Целта трябва да е ясна и да се знае, а тя е след 5-6 години българският гражданин да почувства ефекта от усвояването на тези фондове в по-добра среда за бизнес, по-голяма социална сигурност, повече доходи.

И второто нещо - какъв резултат и каква политика ще постигнем в регионален и секторен аспект? Ще структурираме ли ясно приоритетите за развитие на отрасли, ключови за България, а европейските средства с допълнително национално финансиране ще стимулират ли тези приоритети? Има ли ясна представа какво ще се случи с определени територии на страната и какво ще е отражението върху заетостта и доходите?

А определени ли са ясно секторните приоритети в България?
- В Икономическия и социален съвет многократно сме поставяли въпроса и настояваме да се постигне консенсус за структурните приоритети на България и то не само за един мандат на което и да е правителство, а за близките 20 -30 години. Тук не става дума единствено за структурните фондове и националното финансиране, а за цяла система от фискални елементи.

Така всеки български гражданин, включително живеещите в странство ще са наясно, че това, с което се захващат, има смисъл и ще бъде подкрепяно от държавата. Наскоро се появи информация, че България има няколкостотин стратегически документи, но въпреки това е трудно да се очертаят стратегическите сектори и да се каже ясно как те са стимулирани. Всички казват, че туризмът е приоритет, но няма яснота държавата кой вид туризъм ще подкрепя.

Черноморският бряг се превърна в бетонирана земя и големият потенциал е развитието на културно-историческия, балнеоложкия, конферентния туризъм. Малко страни в Европа имат уникални исторически паметници като нашите. Но вижте какво прави съседна Гърция, която годишно привлича над 10 млн. туристи. Всеки камък е превърнат не само в светиня, но и в източник на доходи. А какво правим ние? Кажете ми, ако живеете в малък красив град в Балкана и имате две стари къщи бихте ли ги реставрирали в момента?

Няма да го направя, защото държавата не рекламира България като туристическа дестинация.
- Това е едната страна. Години наред след като проф. Овчаров откри Перперикон, имаше един участък, до който не можеше да се стигне, защото нямаше път. Ако кажем, че ще подкрепяме културно-историческия туризъм, не става въпрос само за реклама, защото и да дойдат чужденците, няма как да стигнат до там. Когато бъде създадена инфраструктурата, хората с различни нива на доходи ще имат интерес да се включат в програмите. После ще се развият малки хотелчета, занаяти, други атракции и ефектът ще се мултиплицира.

Имате ли усещането, че в момента държавната администрация е безпомощна?- Двадесет години чакаме да се случат добри неща с т. нар. преход. Година след година си казвахме, че трябва да решим този проблем, после другия, следващия... Оказа се, че нашият живот мина в лутане, в търсене, в очакване. Добре администрацията ще предприеме пожарни мерки, ще отворят програма ФАР през ноември, но какво дългосрочно ще се реши? Не мисля, че усвояването на европейските фондове е непосредствената цел, защото това може да подмени икономически приоритети.

Ако вие трябва да посочите кои се секторите с потенциал за развитие, какво бихте прибавили към туризма?
- Икономическият и социален съвет счита, че е подходящо страната ни да поддържа развитието на сектори с висока добавена стойност, които са експортно ориентирани. Имаме човешки капитал в областта на информационните технологии. Възстанови се интересът към инженерно-техническите специалности, но ми е тежко, когато виждам как кадърните деца обикновено заминават в чужбина.

Ако няма голяма частна инвестиция, защо държавата да не инвестира мощно в IT сектора и да се създаде продаваем продукт. Освен това имаме чудесна и все още чиста природа. Екологичните храни са вече много търсени, а екологичното земеделие и преработващата индустрия биха могли да са отрасли с експортна ориентация, които произвеждат голяма добавена стойност. Вярно е, че България има нужда от мощни инвестиции, но големият инвеститор вкарва много средства в нови технологии, които изискват по-малко хора.

Трябва ли България да се насочи по-активно към малкия и средния бизнес?
- Това е в психологията на българина, той иска да опита сам и на повече хора трябва да се даде този шанс. Неслучайно на няколко места в доклада на ЕК пише, че българските граждани трябва да усетят ефекта от тези пари.

Често казвате, че лоби на България са децата на българските емигранти, вярвате ли че те някога ще се върнат към родината на родителите си?
- Има данни, че повече от 200 000 деца на български емигранти са родени в чужбина. Те трудно биха се върнали тук, след време ще бъдат второ поколение емигранти и шансът им за развитие в страната, в която са, е много по-голям. Въпросът е друг - когато пораснат ще имат ли елемент на българско самосъзнание? Запазвайки своята идентичност те могат да бъдат българското лоби в тези страни.

А децата, родени тук, но заминаващи всяка година в чужбина?
- Българинът не е емигрант по душа, той е гурбетчия. Но едва ли можем само с пожелание да върнем хората обратно. Те гледат към България, но винаги има нещо, което ги спира, защото няма ясна гаранция, няма сигурност тук. Но може да се предприеме целева политика каквато навремето прилагаха Германия и Гърция за връщане на свои общности.

За да се направи това, отсега трябва да се погледне какво ще се случи с нацията след 15-20 години. Независимо че миграционната стратегия отчита, че намалява темпото на изселване, анализирана ли е структурата на потока? 50 000 български студенти учат в чужбина. А какво се случва със завършващите елитните гимназии, какъв процент от децата заминават да учат навън? Дали не изтича много сериозно качество? Ако наистина около 200 000 деца са отпаднали от училище, тогава кой ще каже с какъв кадрови състав ще разполагаме в бъдеще?

Още нещо - в момента у нас 100 работещи осигуряват 86-87 пенсионери. В развитите европейски държави съотношението е 100 работещи към 30 пенсионери и въпреки това и там много се опасяват за социалните си системи, ако след години съотношението стане 100 към 50. Притесняваме ли се ние? Вижте само колко неща не са ясни.