Вчера бе проведено поредното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси /ЕКОФИН/. В тази връзка Министерството на финансите представи резултатите от дискусията на финансовите министри на ЕС.

Специално внимание бе отделено на развитието на процеса „Ламфалуси".  

Този процес представлява  регулаторен подход, разработен с цел усъвършенстване регламентацията и функционирането на финансовите услуги в сферата на ценните книжа, банките и застраховането в рамките на ЕС. 

България подкрепи общите изводи и предложения за задълбочаване на сътрудничеството и конвергенцията в областта на надзора, както и посочените конкретни стъпки за подобряване функционирането на регулаторната рамка  „Ламфалуси".

Освен това членовете на ЕКОФИН са дискутирали и приели проекто-директивите и проекто-регламента относно ДДС пакета. По време на заседанието е разгледана и проекто-директива, изменяща Директива 2006/112/ЕО и Заключенията на Съвета на ЕС относно реформата на системата на ДДС ставките.

Сърцевина на новото решение е, че ДДС вече ще се заплаща в мястото, където е потребявана услугата, вместо на мястото, където се намира доставчикът. МФ на България приветства това решение.

Системата „обслужване на едно гише" ще позволява на доставчика да изпълнява своите данъчни задължения само в своята държава, включително за услуги, предоставяни в други страни-членки на ЕС. Приходите от ДДС ще бъдат прехвърляни от държавата на доставчика на другите страни-членки, където са потребявани услугите.

На ЕКОФИН е обсъдено и предложението за директива на Съвета относно косвените данъци върху нарастването на капитала, което също е подкрепено от България.

Членовете на Съвета са дискутирали и икономическото положение съгласно Есенните прогнози на ЕК.

Европейската комисия  очаква доброто представяне на вътрешното търсене в Европейския съюз да продължи до края на годината при положение, че потребителското доверие и силния ръст на заетостта се запазят.

Според позицията на България, кризата на американския вторичен ипотечен пазар няма да има значително негативно въздействие върху доброто представяне на европейската икономика, тъй като избягването на риска е свързано главно с финансови ефекти и няма съществено да повлияе върху реалната икономика чрез значително влошаване на доверието на потребители и инвеститори. Въпреки това, евентуално значимо задълбочаване на финансовата криза би могло да окаже влияние и върху индикаторите на реалния сектор.

По отношение на инфлацията е коментирано, че основните рискове за нейното ускоряване произтичат от по-високите цени на стоките, в частност цените на храните, както и от евентуални резки скокове в цените на горивата.