Според немският седмичник Der Spiegle, Европейската Централна Банка обмисля възможността да ограничи (да сложи "таван"?) на лихвите/доходността на държавните облигации на страните от т.н. "периферия" на Еврозоната.

Der Spiegle се позовава на свои неназовани източници, като според този план, ЕЦБ би интервенирала на суверенния европейския дългов пазар когато т.н. лихвен спред на такива суверенни облигации над немските книжа (лихвения диференциал между "периферните" дългови книжа и немските книжа служещи за "еталон") достигне предварително определен праг. Управителният съвет на ЕЦБ ще реши дали да приложи такава стратегия на следващото заседание а банката в началото на септември месец (на 6-ти септември).

Der Spiegle съобщава, че този "праг" (подобен на "прага", който през септември 2011г. постави Swisse National Bank за кроса EUR/CHF в 1.2000 нивото и който от тогава насам се защитава от SNB чрез интервенции на forex пазара за покупки на евра/продажби на франкове) би послужил като сигнал за инвеститорите относно нивото на лихвите по суверенните дългови книжа, което според ЕЦБ е подходящо. В статията на немския седмичник също така се предполага, че ЕЦБ ще се подготви за използването на неограничен ресурс/средства за да задържи лихвите на "периферните" държавни облигации в Еврозоната под този определен праг.

Бел.р. Идеята за поставяне на „таван" по лихвите на суверенните европейски „периферни" дългови книжа търгувани на вторични дълг пазар е добра и действително може да доведе до по-траен спад на напрежението около дълговата криза в Еврозоната, но все още немската страна и по-специално Бундесбанк не са казали последната си дума по един такъв евентуален план и особено в частта за му за възможните неограничен по размер интервенции от страна на ЕЦБ (неограничено по размер повишение на финансовия баланс на ЕЦБ с „периферни" държавни облигации на страни с дългови проблеми от Еврозоната).

Също така Der Spiegle съобщава, че Гърция е необходимо да намери допълнителни 2.5 млрд.евро под формата на икономии, за да успее да постигне в следващите две години заложните фискални параметри за страна от международните й кредитори. В-кът базира тази своя информация на източници от т.н. мисия на Тройката (мисията на ЕЦБ, ЕК и МВФ за Атина). Според тази информация, "Тройката" също така смята, че около една трета от необходимите сурови мерки на икономии за свиване на бюджетния дефицит на Гърция в размер на общо 11.5 млрд.евро за 2013г.-2014г. не изглежда покрити и описано по-детайлно в планът представен за тези икономии от страна на гръцкия премиер Самарас.