„Европарите идват през иглено ухо", четем от първата страница на „Стандарт"
България трябва да промени няколко закона и официални документи, за да запази парите от еврофондовете за следващия програмен период. Това обясни министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Страната ни трябва да изпълни определени условия до края на 2016 г. във всяка една от сферите, включени в програмата за Европа 2020. Всички държави членки, включително и ние, трябва да поемат ангажимент за засилване на научноизследователската дейност. Освен това трябва да се подобри качеството и достъпът до информационни технологии, да се повиши конкурентоспособността на малкия и среден бизнес. Имаме доста работа и по отношение на опазването на околната среда. За да не изгубим пари, трябва да се насърчава заетостта и социалното приобщаване, да се инвестира в образованието и да се повиши капацитетът на публичната администрация.

Ако София не успее да докаже напредък във всяка от тези сфери до 31 декември 2016 г., ще бъде спряно финансирането в областите, в които не сме постигнали успех. За да не се стигне до това, вече са разпределени задачите на всяко министерство, като плановете за действие са до края на 2013 г., обясни Дончев.
Още от статията на „Стандарт"

„Eвропа ще спира пари и заради липса на реформи", предупреждава от първата си страница „Сега"
Европейската комисия ще се въоръжи с нов механизъм за натиск върху държавите членки за провеждане на реформи. През новия програмен период Брюксел ще може да спира средства заради липса на напредък в ключови за общоевропейската политика области. Пасивните държави, които не отговарят на предварително поставените условия към средата на периода - декември 2016 г., може да загубят достъп до междинните плащания по оперативните програми. Това съобщи вчера министърът по еврофондовете Томислав Дончев по повод подготовката на оперативните програми за 2014-2020 г. Според него това е една от най-значимите промени за следващия програмен период, защото дава възможност за контрол върху качеството на политиките.

За следващия програмен период Европа поставя предварителни условия към всички държави членки за постигането на 11 приоритетни цели - в областта на иновациите, конкурентоспособността на малките и средните предприятия, опазване на околната среда, заетост, учене през целия живот и др. За всяка от тях са посочени конкретни мерки, които трябва да бъдат изпълнени най-късно до декември 2016 г.

Правителството обещава да не отлага реформите във времето и да отговори на повечето предварителни условия преди 2014 г. За да се случи това обаче, държавата ударно трябва да разработи поне 14 стратегически документа още през тази и идната година. Бързото писане на стратегиите увеличава риска от формалното им изготвяне и не гарантира, че страната ни няма да бъде санкционирана въпреки наличието им, защото Европейската комисия ще отчита и прилагането им.
Още от статията на „Сега"

„Минорно настроение", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
След няколко месеца на колебливи оценки бизнесът отново е минорен. Това показват данните от анкетата на Националния статистически институт за бизнес климата в страната за август. Нагласите на мениджърите се влошават във всички сектори на икономиката, като общият показател за бизнес климата се понижава с 3.3 пункта. Това е най-големият спад, регистриран от началото на годината. Все пак трябва да се има предвид, че при тези данни има сериозни месечни колебания и освен това се правят на база извадка от мениджъри, които може да не са представителни за своя сектор.

Отчетеният спад сега е в съзвучие с движението на подобните индекси в някои от останалите държави в Европа. Обявеният ден по-рано индекс на бизнес доверието в Германия показа четвърти пореден месец на спад. Страната е най-големият експортен партньор на България и всяка промяна там се отразява и на българските износители тук. Индексът, компилиран от института Ifo на база прогнозите на 7000 мениджъри, показва стабилни нива за текущото представяне на германската икономика (спад от 111.5 на 111.2), но очакванията за бъдещето се свиват чувствително от 95.5 на 94.2 пункта. Това показва, че след стабилните първи две тримесечия вероятно Германия я очаква по слабо трето. През август показателят падна на най-ниското ниво от над две години.

Някои български производители вече заявиха, че отчитат спад на поръчките. "Това са външните влияния. Отделно от това имаме и типично наши проблеми като финансовото състояние на фирмите. Междуфирмената задлъжнялост е висока, държавата и най-вече общините не се разплащат редовно с бизнеса, процедурите по несъстоятелност са бавни и кредиторите не могат да си вземат парите, а банковото кредитиране е много слабо", коментира Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. Той допълва, че като цяло обстановката и извън, и вътре в страната не предполага възстановяване на средата и не дава основания за оптимизъм.
Още от статията на „Капитал Daily"

„59% от българите без нито лев за черни дни" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
59% от българите нямат спестен нито лев за спешни нужди. За сравнение в Европа без такъв фонд са 43 на сто, показва проучване на ING.

Ние обаче сме по-стриктни при разходите за почивката. 84% у нас планират предварително бюджета и 74 на сто се придържат към него. В Европа ясен финансов разчет си правят 71 на сто от хората, като само 52% от тях го спазват.

Вечерта преди заминаването опаковат багажа си 73 на сто от българите и 68% от европейците. 89 на сто от тях купуват необходимите принадлежности предварително, докато у нас това правят 80 на сто.

Има разлики и при вземането на решение по финансови въпроси. 60% от българите размишляват, а 40% действат веднага, докато в Европа са съответно 72 на 28 на сто. Повечето нашенци се съветват със семейството, преди да инвестират. (Виж графиката.)

От ING представиха онлайн приложения за анализ на финансовите нужди - FQ тест и електронен личен финансов профил. Целта им е да подпомагат потребителите в планирането на личните финанси.
Още от статията на „24 часа"

„Българският език чезне от табелките" е водещото заглавие на „Труд"
Sweet house Papaya (Сладка къща Папая). Arhidea design centre furniture (Архидея център за мебелен дизайн), Foot comfort (Удобство за краката), Color home (Цветен дом), Manolo shop (Магазинът на Маноло).

Това са малка част от надписи на сладкарница, рекламна агенция и магазини. Информационните табели на английски език или не много ясни надписи на латиница заливат цяла София, а и по-големите градове.

По столичните булеварди "Витоша", "Хр. Ботев", "Княгиня Мария Луиза" и "Цариградско шосе" те са на всяка крачка. Сред тях надписите на български се губят. Дори на сградата на Националната библиотека има надпис Once upon a time ("Имало едно време"), който указва пътя към едноименното заведение в приземния етаж на библиотеката.

Чуждоземен турист би останал с впечатлението, че е в британска колония. В същото време Столичната община (както и тези в страната - виж по-долу) има наредби, които изрично изискват надписите да бъдат на български език, а вторият, ако е нужно, на латиница. Забранено е да имаш надпис на ресторанта или фирмата си само на чужд език.

"Прекалената употреба на английски език може би е и криворазбрана цивилизация. От друга страна в момента той е лингва франка (б. р. - разнороден език, използван от хора, които владеят различни речи, за да се разбират) на света. Всеки, който използва думи и изрази от него, се смята за по-комуникативен спрямо останалите", коментира ръководителката на катедра "Български език" в Софийския университет доц. Гергана Дачева.

Според езиковедите основният проблем и причина за масовото навлизане на този тип табелки е, че българският език не се смята от обществото за някаква ценност. Ето защо нормативните документи, които го защитават, реално не се спазват. Такъв например е Търговският закон, според който бизнесмените трябва да изписват фирмите си задължително на български. Допустимо е да има и надпис на чужд език, но като втори или ако е световноизвестна марка.

При нарушение на нормативните разпореди кметовете са задължени да налагат глоби и наказателни актове - до 50 лева. От началото на годината в София няма нито един санкциониран, признаха пред "Труд" от Столичния инспекторат. Иначе проверки за рекламните и информационните табели и съоръжения в града се правят непрекъснато, но се следи дали са монтирани по правилата или не.

На практика излиза, че никой не контролира спазването нито на закона, нито на общинските наредби.

Специалисти по реклама оправдават прекомерната употреба на английски език с целта на търговците да спечелят по-голям кръг от потребители.

В полза на техните аргументи е изследването на доц. Дачева. "По-популярните английски изрази се разбират от 70% от младите на възраст до 30 години и от 60% от хората от 30 до 50 г. Възрастните над 55 се справят по-трудно. От тях едва 10% разбират чуждоезиковите послания", твърди тя.

Обясненията за връзката между английските надписи, модерните правила за ориентиране на рекламата към целеви групи и приемливото ниво на познаване на чужди езици на българите обаче не дава яснота защо се пишат кухи наредби.

"Ситуацията няма да се промени със закон. Езикът е стихийно регулираща се система. Има връзка със самочувствието на българина. Пример в това отношение е Франция. Всичко там е на френски език. Дори няма дублиране на надписите, както е у нас или в Гърция. Французите смятат, че щом някой е отишъл в страната им, трябва да може да се ориентира. Имигрантите говорят на френски, а не на родния си език, което за французите е престижно. Докато българите явно не се гордеят с езика си", коментира доц. Дачева.Според езиковедите трябва да се промени и психологическата нагласа на хората, за да обичат и държат на езика си. Те са категорично против приемането на още един неработещ закон, каквито предложения имаше в Народното събрание преди няколко месеца.
Още от статията на „Труд"

„Богомил Манчев: Ако 7-ми реактор в АЕЦ "Козлодуй" е на Westinghouse, той ще струва най-малко 11 млрд. долара" е заглавието на първа страница на „Класа"
Реактор от поколение 3+ AP 1000 на американската Westinghouse струва между 11,2 и 11,7 млрд. долара, каза пред klassa.bg Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум и собственик на "Риск инжeнеринг", която бе кандидат за изпълнител на технико икономическия анализ за изграждането на 7-ми реактор в АЕЦ "Козлодуй". Според Йордан Костадинов, бивш изпълнителен директор на централата, сумата дори е по-висока.  Американската компания Westinghouse, която спечели конкурса за изпълнител на технико икономическия анализ за изграждането на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй", вече има изградени 4 реактора от поколение 3+ в Китай, а тази пролет подписа договор за изграждане на още 2 в САЩ. Затова очакванията са, че в заключенията на анализа си, компанията ще предложи своя реактор и за Козлодуй.

Посочването като най-подходяща технология на реактора на  Westinghouse може да представлява конфликт на интереси, след като същата компания готви и анализа, посочи още Манчев. Въпреки това всичко е възможно, каза Костадинов. Според него цената на този реактор при всички случаи ще е като за два реактора на площадката на Белене, тъй като ще трябва да се достроява инфраструктура, чиято липса се изтъкваше като недостатък и при АЕЦ "Белене". От цялата инфраструктура в Козлодуй може да се ползва само поликлиниката и пожарната, каза Костадинов, като се позова на експертни мнения от "Енергоремонт".

Абсурдно е  Westinghouse да посочи своя реактор, тъй като ЕК приема само обективни анализи, в които са посочени всички възможности, времето за изпълнение, както и цените, каза пред klassa.bg Валентин Николов, изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй". От компанията ни подариха доклада си за реактора им, но той ще бъде представен в анализа заедно с всички останали възможности, допълни шефът на централата. Според него обаче той е много по-евтин от цитираните  над 11 млрд. долара. По повод на цената Николов уточни още, че тя ще зависи от ескалацията (индекс за оскъпяване, който се базира на инфлацията), която ще бъде договорена, каква част от работите ще извършат наши и каква - чужди фирми, както и  времето за изпълнение.
Още от статията на „Класа"

„БЕХ пуска облигации за 300 млн. долара", информира „Капитал Daily"
Българският енергиен холдинг (БЕХ) планира да емитира облигации за 300 млн. долара на международните пазари в началото на следващата година, съобщава Reuters, като цитира изпълнителния директор на холдинга Михаил Андонов. Той е обяснил пред агенцията, че средствата са нужни на БЕХ, за да се изплатят 195 млн. евро, които дъщерното му дружество - Националната електрическа компания (НЕК), дължи по синдикирания заем към консорциум от банки, ръководен от BNP Paribas. Заемът, който беше взет от НЕК заради проекта "Белене", трябва да бъде изплатен до май 2013 г., но влошеното финансово състояние на електрическата компания не й позволява да се справи сама.

По думите на Андонов тази есен БЕХ ще получи кредитен рейтинг, който според него ще съответства на държавния. Standard and Poor's оценява България с BBB, Moody's - на Baa2, а Fitch на BBB- (няма договор с правителството - бел. ред.), припомня Reuters.

Холдингът планира да емитира деноминирани в долари облигации на стойност между 250 и 300 млн. долара. "Предпочитаме щатските долари, защото доларовите пазари имат доста големи ресурси. Ще бъде добре, ако можем да постигнем лихва между 3.5 и 4.5 процента", коментира Андонов. Той обаче не е уточнил с какъв падеж ще е емисията. Решението да се избере доларова емисия е странно най-малкото поради факта, че доларът в момента е в средносрочен тренд на поскъпване. Ако дълговата криза в еврозоната се влоши, то щатската валута ще продължи да поскъпва, което ще оскъпи самата емисия и я излага на висок валутен риск.

Наложителни причини

В началото на май БЕХ вече отпусна заем на НЕК за 70 млн. лв., с който компанията трябваше да покрие част от ядрения кредит. Причината беше, че разсрочването му беше под въпрос, тъй като две от банките в синдикирания заем - белгийската Dexia и японската Mizuho, отказаха да продължат участието си в него, с което се отвори и финансовият прозорец от 55 млн. евро. В същото време останалите шест банки в синдиката не пожелаха да увеличат своите дялове, с което да покрият  сумата. Това наложи част от нея да бъде отпусната от холдинга, а останалата беше покрита със свободни средства на НЕК, което позволи и разсрочването с една година. Явно обаче и след нейното изтичане дружеството няма да е способно да върне целия заем, което налага и взимането на мерки като идеята с емитирането на облигациите.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Мирослав Найденов: Основни хранителни продукти поевтиняват", съобщава „24 часа"
Хранителните вериги спазват към момента поетия ангажимент за така наречената „социална кошница". Това заяви пред журналисти в Добрич министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

Няма повишение на цените на основните десет хранителни продукта. Дори нещо повече: наблюдава се минимално поевтиняване на основни хранителни продукти, увери Найденов.

Този ефект е бил очакван като резултат от „социална кошница", с оглед на засиленото потребление.

Земеделският министър изрази надежда през следващите месеци, че ще настъпи стабилизиране на цените, дори те трябва да тръгнат леко надолу, което изисква пазарната логика.

Найденов допълни, че ако продължи поскъпването, това ще доведе до падане на потреблението до критични нива.

„Това ще бъде ефектът на бумеранга и за търговците, и за преработвателите на животинска продукция", коментира още той.

"Ситуацията с така наречената хранителна сигурност или по-скоро несигурност е много тежка", заяви още Найденов в Добрич.
Още от статията на „24 часа"

„Стражари и апаши на Женския пазар", четем в „Стандарт"
Всяко чудо е за три дни. Под този девиз работят контрабандистите на цигари на Женския пазар в столицата. Бизнесът им секна замалко след масирана тридневна акция на митничари и икономически полицаи. Мургавите пласьори на папироси менте, предимно от Китай, обаче не губят кураж, видя екип на "Стандарт". Най-дръзките дори пускат шегички за служителите на реда. "Айде, стига вече, тръгвайте си, децата ни гладни останаха", подвикват те към митничарите. Войната на стражари и апаши заради контрабандата на цигари загрубя в събота. Тогава личната кола на един от митничарските разузнавачи лумна в пламъци, докато той дебнеше в засада. Служителят на Ваньо Танов бил пратен на ул. "Враня" в жк "Банишора", където било разкрито депо за нелегални папироси. Митничарят спрял колата си на съседна улица, поразходил се около час, за да "стане част от пейзажа", и се скрил, за да види кой ще дойде от Женския пазар, за да прибере скрития мастърбокс.

Малко по-късно баща му звъннал, че от пожарната се обадили, че 12-годишният му "Опел" гори.

Дошлите по-късно пожарникари само изгасили останките от возилото. Първоначално изводът им бил, че опелът се е самозапалил. Скоро обаче станало ясно, че най-вероятно става въпрос за умишлен палеж. "Няма как да се самозапали паркиран дизелов автомобил от само себе си. Освен това няма стопявания около акумулатора или електрическата част", коментираха криминалисти.

Ответният удар срещу контрабандистите прати на Женския пазар вчера около 15-ина митничари и полицаи. Те атакуваха къща на ул. "Кирил и Методий", където бяха намерени прясно заредени 10 000 къса цигари - цял мастърбокс.

"Това е или уникална наглост, или тактическа грешка на контрабандистите", смятат проверяващите. Предния ден в същата къща били открити 20 000 къса китайски ментета. Цигарите били набутани в различни специално изработени кухини тайници. Десетки кутии били укрити под капака на пералня. Основното скривалище обаче било под покрива, като до него се стигало само с двуметрова стълба.
Още от статията на „Стандарт"

„Пътната агенция елиминира конкуренцията за винетките", информира „Сега"
Обединението между "Български пощи" и охранителната фирма "ВИП секюрити" - "Винетни стикери 12-17", най-вероятно ще разпространява винетките до края на 2016 г., след като остана единственият кандидат в надпреварата. Търгът е с изключително завишени технически и финансови показатели спрямо предишните търгове от 2009 г. и 2005 г. и на практика фаворизира държавната "Български пощи" и всеки, който влезе в консорциум с нея.

Според офертата "Винетни стикери 12-17" ще получава 4.49% от приходите от продажби на винетки, след като се приспадне ДДС. Данните на Агенция "Пътна инфраструктура" показват, че годишните приходи от продажбата на винетки са около 200 млн. лв. годишно. Според прогнозната стойност в обявлението на обществената поръчка победителят ще получи 48 млн. лв. от март догодина до края на 2016 г. Ценовата оферта на втория допуснат участник - обединението "Винетни стикери", между СИБанк и охранителната фирма "Г4С секюър сълушънс България" не бе отворена. "То беше ясно", заяви представителят на отстраненото обединение. Той обясни, че не е запознат с мотивите за отстраняването си и че ще обжалва. От АПИ също не пожелаха да обяснят причината за елиминирането. "Сега" поиска да получи документацията за участие в предишната поръчка от 2009 г., която не е качена на сайта на АПИ, но от агенцията заявиха, че към момента не могат да я предоставят.

Условията на сегашния конкурс от самото начало стесниха максимално кръга на потенциалните кандидати. Фирмите трябваше да докажат 20 млн. лв. оборот от сходна дейност за последните три години. Това е над три пъти повече спрямо изискването за оборот при предишния търг - през 2009 г. фирмите трябваше да имат 6 млн. лв. оборот. В новия търг АПИ изисква и минимум един договор за такава дейност, което пък затваря вратите пред нови играчи.
Още от статията на „Сега"

"Китайска компания с участието на Бъфет иска да прави бизнес у нас", пише „Класа"
Китайска компания, в която притежава дял магнатът Уоръk Бъфет, иска да построи у нас технологичен парк в Божурище и да пусне електрически автобуси в градовете. Това стана ясно от посещението на генералния й мениджър за Европа Янпин Чън. Целта на работната визита бе  да се обмени информация между Индустриален клъстер „Електромобили" (ИКЕМ) и Build Your Dreams (BYD) относно потенциала на  България за въвеждане в експлоатация на електрически автобуси и електромобили. Интересът на китайската компания се насочва към европейските пазари в страни като Великобритания, Холандия, Швейцария, Унгария и др.

По покана на Индустриален клъстер „Електромобили" гостът от  BYD проведе срещи с представители на бизнеса и местната власт. Разисквани са били възможностите за съвместен бизнес и потенциала на българския пазар за внедряване на високотехнологичните превозни средства. На работна среща с изпълнителния директор на  „Столичен Автотранспорт" АД Слав Монов е обменена информация за капацитета на градския транспорт в София и възможностите за оптимизиране на разходите при  използването на електрически автобуси. На база на предоставените цифри ще се подготви бизнес модел за въвеждане на тестова линия в обществения транспорт. Предварителните разчети показват, че с въвеждане в експлоатация на един електрически автобус, икономията от експлоатацията му ще изплати превозното средство за срок от 4-5 години. Пълната експлоатация на електробусите на BYD без замяна на батериите е за срок от 10 години. Това означава, че повече от 5 години автобусът ще се движи, без да се заплаща за зареждане с газ или с течни горива. Много силен е и екологичният ефект предвид на това, че енергията за задвижване е електрическа.

Компанията BYD e базирана в Китай. Тя е ексклузивен доставчик за Nokia,

Motorola, Samsung и държи половината от световния пазар на батерии за мобилни телефони. Магнатът Уорън Бъфет притежава дял в нея и инвестира в разработките на компанията. BYD произвежда електромобили и електрически автобуси.
Още от статията на „Класа"

"Направи си сам зелена идея за 1000 евро", е едно то водещите заглавия на страниците „Бизнес" на вестник „Труд"
Живеете на 15 минути пеша от най-близката спирка на метрото. Не ви се ходи всеки ден до станцията на екологичния подземен транспорт и затова избирате цапаща алтернатива - колата си или автобус. А дали положението щеше да е различно, ако можехте да вземете назаем колело?

Велосипедът може да е собственост на блока, в който живеете. Звучи странно, но ако имате идея да накупите колелета за общо ползване от съседите в квартала, може и да спечелите 1000 евро за инвестицията. Парите ще стигнат за десетина обществени велосипеда, а въглеродният отпечатък на съседите ви ще намалее значително.

Идея като тази за колелета за обществено ползване в квартала има всички шансове да получи финансиране от конкурса "Направи си сам" на екоорганизацията "За Земята" и CEE Bankwatch. Целта му е да излъчи 2-3 зелени проекта в полза на местната общност, които ще си разпределят 3000 евро награден фонд. Ограничения за идеите няма, стига да са в някои от следните сфери: чиста енергия, градско развитие, градска околна среда, устойчив транспорт, развитие на общността, зелена инфраструктура и опазване на екосистемите.

Търсят се идеи, които биха получили финансиране и от фондовете на ЕС. Сумите, които ще получат победителите, не са големи, но може да стигнат за по-скромни проекти. А с помощта на собствено финансиране може да се реализират и по-мащабни идеи. За средствата могат да кандидатстват физически лица, групи от граждани, местни активисти или неправителствени организации. Добре е физическите лица да са подкрепени от местната общност или от гражданска организация, но това не е изрично изискване.

Идеите на кандидатите трябва да носят полза за обществото и да допринесат за опазването на околната среда.
Още от статията на „Труд"