Най-лесният начин за един производител да направи стоката си по-атрактивна за търговеца е да му я предложи на отсрочено плащане. Колкото по-дълга е отсрочката - 60 или 90 дни, толкова повече се увеличава шансът търговецът да приеме стоката и да я предлага активно на своите клиенти. Това е световнопризната бизнес практика, която все повече се налага и у нас. Тя обаче е свързана и с редица неудобства за доставчиците и производителите. Причините за това са очевидни - при отложеното плащане се появява необходимост от допълнителен оборотен капитал, а управлението на паричните потоци става по-трудно. Изследвания показват, че основното предизвикателство пред българските фирми е нуждата от свеж финансов ресурс в периода, докато се изчаква плащането на сумите по фактурите, който обикновено е от 45 до 90 дни. Мария Митева, началник на управление "Специфични банкови продукти" в "МКБ Юнионбанк", смята, че след приемането на България в Европейския съюз бизнес климатът у нас като цяло се подобрява. "Успоредно с това се увеличават и реализираните приходи от продажби на фирмите в страната. Това води до търсене на по-бързи форми за финансиране на бизнеса, като една от най-успешните възможности в това отношение е факторингът", твърди Митева. Пазарът на факторинг услуги у нас е все още в проходилката Приблизителният оборот, реализиран през 2006 г., е около 450 млн. лв. или под 1% от брутния вътрешен продукт на държавата. В развитите икономики факторингът представлява около 5% от БВП на съответната страна. Според някои анализатори потенциалът на България е оборотът на факторинг услугите през следващата година да достигне 600 млн. лв., а след две-три години - 1 млрд. лева. Какво представлява факторингът? Тази услуга най-общо може да бъде определена като закупуване на търговски вземания от специализирана компания. Тя обаче не се ограничава единствено с предоставяне на оборотно финансиране за производителя, а се занимава и с административно-счетоводно управление и събиране на търговските му вземания. Схемата накратко е следната. Фирма, която е предоставила стоки и услуги с отложено плащане, срещу фактурите за тях получава в аванс от компанията фактор определен процент от вземането си. Тази компания управлява дълга, събира го от получателите на стоките, след което изплаща остатъка по него на клиента си. Важното в случая е, че факторинг дружеството встъпва в собственост на вземането и може да упражнява права по прибирането му. По думите на Георги Лилянов, директор на "И Еф Джи Факторс", основната пречка пред развитието на този бизнес е фактът, че голяма част от фирмите не разбират същността на продукта и не знаят кога той е по-подходящ за тях от другите финансови инструменти. Според Лилянов много често факторингът се бърка с изкупуването на лоши вземания. На практика обаче при него в аванс могат да бъдат получени само суми по фактури за регулярно повтарящи се продажби на отложено плащане. Разликите Специалистите подчертават, че факторингът много се различава и от банковото кредитиране, тъй като включва в себе си набор от услуги, които в други случаи се предлагат от отделни финансови институции. Когато една фирма ползва факторинг, тя на практика получава свободен финансов ресурс, който може да включи в производството си. Прехвърлянето на търговски вземания не изисква обезпечение, което да блокира активи на производителя. Освен това получените авансови плащания не се записват като пасив в баланса на компанията и не променят задлъжнялостта й. Специалистите изтъкват като други предимства на факторинга по-лесната процедура за финансиране и сравнително по-ниската му цена. "Цената на факторинга при равни други условия е съпоставима с тази на краткосрочен кредит. Изключение са само случаите, когато потребителят ползва повече от свързаните му компоненти - администриране и събиране.", смята Филип Генов, който е изпълнителен директор на "УниКредит Факторинг". В цената за прехвърляне на търговски вземания се включва лихва, начислявана за предоставения аванс, и комисиона за обработката на документите по сделката. Като цяло тя се определя от размера на задължението, броя на купувачите, вида риск, броя на фактурите и тяхната средна стойност, както и от условията на плащане. "Цената на кредита се базира основно на два компонента: риск и време. При факторинга рискът се определя от това, кои са клиентите ти, а не според собствените ти финансови показатели", обяснява Филип Генов. Това всъщност е една от особеностите на прехвърлянето на търговски вземания. При него се прави финансов анализ основно на длъжника на компанията, на която факторинг дружеството предоставя аванс. Така например, ако длъжникът на дружеството, ползващо факторинг, е голяма и стабилна компания с добра финансова история, нейният доставчик може да получи аванс за над 90% от вземанията си. Факторинговите фирми определят като нисък и риска, когато вземанията им са разпределени между много на брой по-малки длъжници, защото вероятността те да изпаднат в неплатежоспособност едновременно е далеч по-малка. Обикновено авансовото финансиране е около 90% от стойността на фактурата. Останалата сума без лихвите и комисионите факторът предоставя на клиента си, когато купувачът плати всички пари по направената доставка. Остава логичният въпрос кой носи риска, ако длъжникът не плати? Световна практика е рискът да остане при факторинговото дружество, т.е. то може да търси отговорност от купувача по съдебен ред, ако той не плати в определен срок задължението си. Тази практика обаче не се използва от нито една българска компания. Местните дружества са възприели т. нар. факторинг с регрес. При него, ако крайният платец не върне задължението си, факторинг дружеството има правото да се обърне към доставчика за възстановяване на авансираните суми или на част от тях. Причината у нас да не се практикува факторингът без регрес се крие в липсата на правна регламентация за тази дейност, както и в тромавата ни съдебна система. Според Филип Генов в българските условия дружествата могат да предлагат тази услуга единствено ако се сключи тристранен договор - с участието и на длъжника. Но тази процедура е изключително тежка и бавна. Другият вариант е да бъде сключена застраховка на финансовия риск. Но това би оскъпило услугата допълнително с около 3-5 процента. В действителност факторингът у нас е дефиниран в Закона за кредитните институции и в Закона за задълженията и договорите. Мнението на Георги Лилянов обаче е, че у нас той е разрешен, но не и регламентиран. Не са уредени и правата на кредитор на дружествата, които предлагат закупуване на търговски вземания. Затова всички представители на бизнеса са единодушни, че за развитието на пазара е необходима подкрепа и от страна на законодателството. Създаването на правна рамка всъщност ще бъде препятствие и пред нелоялната конкуренция. (Б)