Компютърът на Apple беше измислен в гаража, там е родното място и на търсачната машина на Google. Сега ентусиасти се занимават с генно инженерство в домашни условия - сфера, доскоро запазена единствено за университетски доктори и богати корпорации, пише автор на „Асошейтед Прес".

С помощта на домашна лаборатория и богатството от научно знание, достъпно онлайн за всички, „аматьори" се опитват да създадат нови форми на живот, размесвайки гените, градивните елементи на живота.  

Например в Сан Франциско 31 годишната програмистка Мередит Патерсън се опитва да създаде генно модифицирани бактерии на киселото мляко, които започват да светят в зелен цвят при наличието на отровното вещество меламин.

Досега в гаража или кухнята не са постигнати някакви основни открития в генетиката. Това не пречи на критиците да предупреждават, че някой ден аматьорите могат да отключат портите на ада и да докарат екологично или медицинско бедствие. Привържениците казват, че някой Бил Гейтс на биотехнологията може би в момента открива в дома си лекарство срещу рака.

Много от хората, чието хоби е генното инженерство, са учили биология в университета, но нямат някакви дипломи и не печелят пари от сферата на биотехнологиите. Някои от тях гордо се наричат „биохакери" - новатори, които излизат извън границите на технологиите и създават и разпръскват знание без да се грижат за печалби.

В Кеймбридж група наречена DIYbio създава публична лаборатория, където всеки може да използва химикалите и оборудването, включително фризер замразяващ до минус 80 градуса. Тази температура е необходима за поддържането на живота на редица бактерии.

Съосновател на обществената лаборатория е 24 годишният Макензи Коуъл със специалност биология от колежа. Според него аматьорите вероятно ще свършат много полезна работа като създаване на нови ваксини и ефективни биогорива - но те също така могат да използват гени на сепия, за да направят фосфорециращи татуировки.

Според Коуъл неограничаваната креативност може да доведе до важни открития. Науката трябва да прилича повече на игра, да е по-„секси", по-забавна.

Програмистката Патерсън, която работи върху бактериите в киселото мляко, използва технология разработена през 1970те, за да вкара в тях флуоресцентен ген. Тя е чела научни списания и е разбрала това - онова за генното инженерство. С помощта на съвети, получавани безплатно от онлайн форумите, Патерсън си е създала собствена лаборатория, включително ДНК анализатор (камера за гел - електрофореза), който е сглобила сама и й е излязъл по-малко от $25 - докато най-евтините модели в продажба са по $200.

Освен това рабнотейки върху собствения си проект, от който тя се надява да научи нови неща и по възможност да бъде от полза за хората, калифорнийката си е поръчала от биологична компания - доставчик ДНК от медузи за зеления флуоресцентен протеин на цена по-малка от $100.

Организацията за надзор на биотехнологиите ETC Group предупреждава, че синтетичните организми в ръцете на аматьори могат да доведат до разпространението на неизлечими болести или непредвидими екологични щети.

„Процесът не е безопасен, докато хората работят в гаражите си или друго неформално място". Съществувала също и опасност от терористични атаки.

Все пак е много ясно, че най-облагодетелствани да се поставят спънки пред генното инженерство като хоби ще са биотехнологичните компании, правещи обороти от милиарди долари - техните приходни източници изведнъж могат да станат безплатни.