Кьолер оглавяваше Международния валутен фонд в периода 2000 - 2004 г. и напусна поста, след като бе номинира от германската консервативна и либерална опозиция за президент на ФРГ.
Призивът на Кьолер е за по-строги регулации и реконструкция на банковата култура от континентална Европа. Той се противопоставя на прекомерното заплащане на топ мениджърите, което е фактор за кризата на второкласните ипотеки. Германският президент обвинява банките, че са действали безотговорно.
"Сложността на финансовите продукти и възможността да се търгуват големи обеми с привлечени средства с малко лично капиталово участие позволиха на чудовището да израсне ... също така отговорни са гротесково високите възнаграждения за индивидуалните финансови мениджъри".
Коментарите на Кьолер съвпаднаха по време с изразеното от министрите в ЕКОФИН становище, че ексцесивното заплащане на мениджърите е скандално, която тема ще се разглежда на следващо заседание, вероятно във Франция, поемаща през юли ротационното президентство в ЕС.
Хоакин Алмуня, комисарят на Европа по монетарните въпроси, коментира по следния начин: „Говорим за укротяване на заплатите и за нуждата повишенията на заплатите да се обвържат с по-висока производителност - но тогава трябва да кажем нещо и за нивото на възнагражденията, които понякога не отразяват производителност".
Банкерите са направили големи грешки, казал е Кьолер в интервю за сп. Щерн. Относно кризата на второкласните ипотеки, той все още чака да чуе как някой ясно ще поеме чашата на вината. Единственият добър момент в кризата е това, че мислещите и отговорни хора в сектора са разбрали, че международните финансови пазари са се превърнали в чудовища, които трябва да бъдат поставени на местото си.
"Нуждаем се от по-сурова и ефикасна регулация, по-високи капиталови изисквания за финансовите трейдъри, повече прозрачност и глобална институция, която независимо надзирава стабилността на международната финансова система. Вече съм предлагал МВФ да поеме тази роля".
Файненшъл Таймс напомня за думите, изречени през 2005 г. от друг водещ германски политик: вицеканцлерът Мюнтеферинг нарече хедж фондовете „ято скакалци", чиито стратегии за максимализиране на печалбата, вдъхновени от международната конкуренция, представляват опасност за демокрацията.