Проучването показва, че липсата на контрол е "потенциално допринасящ фактор за разпространението на биотероризъм" - съзнателното освобождаване на естествено срещаща или човеко-модифицирани бактерии, вируси, токсини или други биологични агенти.
Само $135 милиона са били изразходвани за подпомагане на развиващите се страни да изграждат механизми за мониторинг на повишаващото се използването на биотехнологиите в последните 15 години.
Липса на обучение и знания също е "предпоставка за липсата на ефективна система за международна биобезопасност в момента," според дългия 238 страници доклад на базирания в Япония Институт за висши изследвания на ООН.
В доклада се твърди:"Изглежда, че използването и разпространението на биотехнологията ще се увеличи, не на само в областта на селското стопанство."
Повече от 100 развиващи се страни, нямат възможност за изпълнение на протокола на ООН за биологична безопасност, приет през 2003-та година в Картахена, предназначен да помогне за регулиране на търговията с генетично модифицирани организми (ГМО), включително и култури, като царевица, домати, ориз и соя.
Биотехнологията е бил задържана като начин за подпомагане на бедните държави, например като източник на култури с по-високи добиви и генетичните особености, които ги правят устойчиви на сушите, ставащи все по-чести, поради промяната в климата.
Някои страни, притеснени от ГМО продуктите, които екоактивистите наричат „Франкенфудс" (Frankenfoods, бел.ред от Франкенщайн), спират целия биотехнологичен внос.
Това често са страни, които нямат технологичния капацитет и считат инвестициите за твърде големи или ненужни. В същото време това ограничава световния пазар на биотехнологиите и се отразява върху цените и разпространението на много модифицирани продукти.
В същото време е спорно, доколко напредналите в технологиите страни са насочили усилията си към подпомагане на бедните държави.
А обхвата на въпроса с разпространението на биотехнологиите е твърде широк. Затягането на контрола може да намали способността ни да посрещнем глобалните проблеми като промените в климата, в същото време трябва се предпази населението и околната среда от биологичните рискове.
Един от авторите на изследването, Сам Джонсън заявява, че много страни не допускат наблюдатели, които да проверяват корабите: „Просто не става, извън Европа няма никаква ефективност. Изправени сме пред един неефективен, нефункциониращ международен режим."
Джонсън също така твърди: „Например не може да се купи генетично немодифицирана соя почти никъде по света. В същото време климатът се променя, необработваемите земи се увеличават и ние се нуждаем от технологични отговори, как посевите да устояват на засушаванията и увеличената соленост на почвите, но дори да имаме налице технологията ще е доста трудно те да бъдат използвани по предназначение без ефективен режим на международен контрол".