Светът не успява в усилията си за контрол на международната биотехнологична търговия, варираща от генетично модифицирани култури до градивни елементи за биологични оръжия, гласи проучване на ООН огласено във вторник.

Проучването показва, че липсата на контрол е "потенциално допринасящ фактор за разпространението на биотероризъм" - съзнателното освобождаване на естествено срещаща или човеко-модифицирани бактерии, вируси, токсини или други биологични агенти.

Само $135 милиона са били изразходвани за подпомагане на развиващите се страни да изграждат механизми за мониторинг на повишаващото се използването на биотехнологиите в последните 15 години.

Липса на обучение и знания също е "предпоставка за липсата на ефективна система за международна биобезопасност в момента," според дългия 238 страници доклад на базирания в Япония Институт за висши изследвания на ООН.

В доклада се твърди:"Изглежда, че използването и разпространението на биотехнологията ще се увеличи, не на само в областта на селското стопанство."

Повече от 100 развиващи се страни, нямат възможност за изпълнение на протокола на ООН за биологична безопасност, приет през 2003-та година в Картахена, предназначен да помогне за регулиране на търговията с генетично модифицирани организми (ГМО), включително и култури, като царевица, домати, ориз и соя.

Биотехнологията е бил задържана като начин за подпомагане на бедните държави, например като източник на култури с по-високи добиви и генетичните особености, които ги правят устойчиви на сушите, ставащи все по-чести, поради промяната в климата.

Някои страни, притеснени от ГМО продуктите, които екоактивистите наричат „Франкенфудс" (Frankenfoods, бел.ред от Франкенщайн), спират целия биотехнологичен внос.

Това често са страни, които нямат технологичния капацитет и считат инвестициите за твърде големи или ненужни. В същото време това ограничава световния пазар на биотехнологиите и се отразява върху цените и разпространението на много модифицирани продукти.

В същото време е спорно, доколко напредналите в технологиите страни са насочили усилията си към подпомагане на бедните държави.

А обхвата на въпроса с разпространението на биотехнологиите е твърде широк. Затягането на контрола може да намали способността ни да посрещнем глобалните проблеми като промените в климата, в същото време трябва се предпази населението и околната среда от биологичните рискове.

Един от авторите на изследването, Сам Джонсън заявява, че много страни не допускат наблюдатели, които да проверяват корабите: „Просто не става, извън Европа няма никаква ефективност. Изправени сме пред един неефективен, нефункциониращ международен режим."

Джонсън също така твърди: „Например не може да се купи генетично немодифицирана соя почти никъде по света. В същото време климатът се променя, необработваемите земи се увеличават и ние се нуждаем от технологични отговори, как посевите да устояват на засушаванията и увеличената соленост на почвите, но дори да имаме налице технологията ще е доста трудно те да бъдат използвани по предназначение без ефективен режим на международен контрол".