Добрите старомодни банкови фалити са станали такава рядкост в богатите страни, че когато се случат, бързо заемат първите страници на вестниците. Анализаторите, които миналата седмица коментираха затрудненията на кредитната компания Northern Rock* във Великобритания, споделиха, че опашките пред офисите й са били типично британски, в строг ред, но със силно разтревожени хора.

Възстановяването на доверието у потребителите и бизнес организациите в кредитната система е може би най-големия негатив от августовските събития. Хората сега си задават въпроса, дали има още скрити проблемни компании на Острова? Оптимистите успокояват, че заради прекалено рисковите си схеми на работа, Northern Rock загуби толкова много от кредитната криза, което не е случая с останалите британски банки.

Какъв всъщност бе проблемът с Northern Rock? Кредитната институция спокойно раздаваше пари на клиентите си, а финансирането идваше от междубанковия пазар под формата на кредити от други банки. Депозитният отдел на Northern Rock не е бил в състояние да покрие огромното търсене на кредити, голяма част от които са използвани за закупуване на имоти. В момента, в който ипотечната криза в САЩ удари и европейската финансова система, ликвидността на банковия пазар падна до там, че вече нито една кредитна институция не желаеше да отпуска заеми на междубанковия пазар. Това спря основният финансов поток на Northern Rock, с което банката постепенно започна да потъва.

Голямата зависимост на Northern Rock от капиталовите пазари, обяснява защо въпреки опашките пред офисите, това не беше обикновено банково сътресение в следствие на загуба на доверие. Всъщност това беше криза, която дълго време чакаше да бъде разкрита, а анализаторите като че ли подценяваха сериозността на последствията от нея.   

Коментарите за това какво изключение е Northern Rock и защо проблемите й няма как да се прехвърлят на останалите играчи на пазара, се тиражират единствено, за да успокоят нервите на инвеститорите. Сам по себе си проблемът със "северната скала" е достатъчен, за да повдигне много въпроси за ефективността на британския банков регулатор (FSA). От друга страна пък не е и много ясно, как се поделя контрола над финансовата система между FSA, финансовото министерство и Британска национална банка. Реформите подети от Гордън Браун преди 10 години направиха така, че регулаторът отговрен за банковата система е различен от институцията, която решава дали да се направи интервенция на свободния пазар. В момента във Великобритания расте напрежение за промяна на този модел на управление.

Съществуват и доста обезпокоителни слаби места в архитектурата на британската финансова система. Най-големият проблем е огромната разлика между отпуснатите кредити и наличните пари от депозити в банковата сфера. Според експерти от националната банка, в момента разликата е в полза на кредитите, които са с над $1 трлн. повече от наличните депозирани пари. Като изключим онези заеми, които са били прехвърлени под фромата на дългови книжа на външни инвеститори, сумата все пак отива на малко над $400 млрд. Почти цялата сума е финансирана с банкови облигации и кредити от междубанковия пазар.

В нормална ситуация, този дисбаланс не би имал толкова голямо значение. Дълговете, които една банка трябва да покрие към друга банка чисто и просто се финасират от трети кредит и така системата продължава да работи и да трупа капитали, но и задължения. В момента обаче, когато банките отказват да отпускат кредити на междубанковия пазар, като така запазват парите за свои екстрени ситуации, на нуждаещите се институции се налага да прибягват до услугите на централната банка. Това се случи и с Northern Rock, които в един момент останаха без свободни финансови средства и вече не можеха да извършват не само основната си дейност, но и да посрещат исканията на вложителите си.

Британската национална банка от няколко месеца предупреждаваше търговските банки във Великобритания да ограничат агресивното си поведение по раздаване на кредити, но изглежда това не помогна. Кредитните институции продължиха да използват изобретателните си финансови инструменти като деривати на дълг, което влоши проблема допълнително.

В резултат на кризата в кредитния сектор, в момента лихвата по заемите се покачи драстично, а банките станаха много по-бдителни на кого отпускат кредит. Все още остава въпросът, защо след като Британската банка още от пролетта предупреждава за проблема, тя не направи никаква по-решителна стъпка за предотвратяване на кризата?

* Северна скала